Банер за мобилна версия за апликация
Колпит
Колпитът е по–познато като възпаление на влагалището, или като бяло течение. То представлява отделяне на секрет от влагалището. Този секрет има важна функция, защото поддържа нормалното Ph и предпазва вътрешната и външната част на влагалището и матката от евентуални сериозни инфекции. Когато е в нормалното количество почти не се забелязва, само по време на овулация или около седмица преди цикъла се засилва малко, но отшумява за няколко дни. За да бъде в границите на допустимото секретът, който се отделя не трябва да бъде повече от една чаена лъжица на ден.
Бялото течение понякога пречи на нормалното ежедневие. Специалистите наричат това възпаление, но не е болест, а по–скоро симптом. При наличието му е необходимо да се потърси специалист, който да вземе нужните проби и да се постави диагноза. В някои случаи течението е симптом на инфекция, а в други може да бъде и рак на матката на шийката.
Видове:
Колпита се нарича общо бяло течение, но всъщност има различни бактерии, които го причиняват. Извършват се нужните изследвания, като се вземе бактериален секрет от влагалището и се поставя диагноза. То се дели на два вида:
- Трихомонален колпит – Трихомонас вагиналис е бактерията, която предизвиква този вид инфекия. Тя е силно заразна и има следните симптоми, които са много характерни и не може да бъдат незабелязани. Първо цветът е нещо средно между жълто и зелено, секретът не е с гъста консистенция, а миризмата силна и неприятна. Предизвиква дискомфорт по време на уриниране, усеща се силна болка по време и след уриниране.
- Кандидомикотичен колпит – причинен от гъбички ’’Кандида’’. Те са толкова упорити, че този вид бяло течение се лекува трудно. Пренасят се по полов път и когато се лекува жената, задължително и мъжа минава лечебния курс. Течението е характерно с бял цвят и силна гъстота на секрета, при уриниране има дискомфорт. Като тези симптоми се проявяват най–силно по време на менструален цикъл.
Причини:
Гениталната гъбична инфекция се приема за една от т.нар. ендогенни инфекции за организма на човек.
Нормално по повърхността на кожата и лигавиците на човека (уста, храносмилателна система, влагалище) се намират малко количество гъбички, които не предизвикват заболяване и оплаквания. Най-често тези гъбички са Candida albicans, но е възможно да са някои от другите представители на рода Candida, например C. glabrata, C.troipicalis и др.
Под влияние на различни външни и вътрешни фактори те могат да предизвикат заболяване. Характерно за влагалищната кандидоза е, че никога не се развива при липса на естрогени в тъканите. Ето защо инфекцията почти никога не се наблюдава при момичета преди настъпване на пубертета, както и при жени във възрастта след настъпване на менопаузата.
В последните години гъбичната генитална инфекция не се приема за полово-предавана. Въпреки това в около 15-20% от случаите при партньорите на жени с гъбична инфекция се развиват оплаквания. Научно доказано е, че жените страдащи от хронична кандидоза, са неколкократно по-застрашени и от венерически заболявания. Според изследвания повече от 60% от жените са носители на вагинални гъбички, но само една част от тях са склонни към заболяването кандидоза.
Кандидозата често е причинена от замърсяване и лоша хигиена, слаба имунна система, прием на антибиотици, използване на интимни душ-гелове и парфюми. Предразположени към заболяването кандидоза са и хората, страдащи от захарен диабет, бременните и тези, които използват контрацептиви и водят интензивен полов живот. Гъбичната инфекция кандидоза може да бъде предадена и чрез полов контакт. Обикновено при мъжете това заболяване протича безсимптомно, което често е причина да не се взимат предпазни мерки и болестта бързо да се предаде на сексуалния партньор.
Заболяването кандидоза е характерно за летните месеци. Носенето на тесни панталони, синтетично бельо, ходенето на обществени басейни и сауни са все фактори, водещи до заболяването кандидоза.
Предразполагащи фактори за развитие на гъбично възпаление:
- употреба на различни медикаменти – контрацептивни таблетки, антибиотици, имиотерапевтици, кортикостероиди, имуносупресори и др.
- бременност
- болести на обмяната (диабет)
- някои аболявания на имунната система.
Симптоми
Много лесно всяка жена разпознава бялото течение. Когато то е в нормалните граници има определени външни характеристики, а при промяна в здравословното състояние на матката и яйчниците тези симптоми се променят. Нормално то изглежда, като белезникава слуз, която може да бъде съвсем бяла и гъста или почти прозрачна.
Типични симптоми са:
- увеличено по количество белезникаво или бяло-жълтеникаво вагинално течение с гъста консистенция
- парене и бодежи
- болка при уриниране
- неприятно усещане при полов акт
- неприятен сърбеж
- промяна в цвета до достигането му в кафеникав, жълтеникав или леко кървав
- неприятна миризма
Диагностициране:
При съмнение за гъбична инфекция е добре да се консултирате с лекар, тъй като други заболявания също могат да протекат с подобни оплаквания, а изискват различно лечение.
Диагнозата се поставя въз основа на преглед и изследване на гениталния секрет. При прегледа най-често се установяват охлузвания и одрасквания на кожата и лигавицата на външните гениталии, поради съществуващия сърбеж.
Друга честа находка е зачервяването на влагалищната лигавица или лигавицата на члена при мъжа, както и установяването на повишено по количество белезникаво гъсто влагалищно течение или налеп.
Лечение:
При лечение с медикаменти се изисква спазване режима на прием на лекарствата. При всички видове лечение се препоръчва избягване на полов контакт, а ако все пак има такъв да се ползва задължително презерватив.
Гъбичната инфекция на гениталната система се лекува за относително кратко време, когато заболяването е с остър характер. При белези за хронифициране на инфекцията лекарят ще Ви препоръча по-продължителна схема на терапия. Често лечението изисква комбиниране на таблетки, които се приемат през устата и успоредно с вагинално приложени глобули при жените и кремове при мъжете.
В зависимост от оплакванията на сексуалния партньор е възможно да се наложи и неговото/нейното лечение. Важно е, обаче, при провеждане на лечение за гъбична инфекция да информирате лекаря си за състоянието на партньора си, а самия партньор – за проблема Ви и за необходимостта от провеждане на лечение.
Не правете грешката да се самолекувате с антибиотици, защото ефектът им може да бъде обратен на желания от вас. Антибиотиците убиват бактериите, но това позволява развитието на гъбичките candida.
Бременност и влагалищни гъбички
Бременността е едно от състоянията, които често водят до развитие на влагалищна гъбична инфекция. По наблюдения на различни лекарски екипи от различни части на света над 50% от бременните жени развиват гъбична инфекция поне еднократно в този период.
От особено значение за бременната жена и бъдещото новородено е установяването на гъбична инфекция в последния месец на бременността. Поради факта, че тя обхваща влагалището, през което ще се роди бебето, е важно инфекцията да бъде търсена и лекувана непосредствено преди раждането.
Конвенционалното лечение се стреми да унищожи кандидозата и затова то рядко води до дълготраен резултат. Скоро след като спрете противогъбичните средства, кандидата отново се размножава и симптомите Ви ще рецидивират. Единственият начин да се държи под контрол свръхрастежа на гъбичката, е стимулиране на имунната система. Затова хомеопатичната терапия е много по-ефикасна от традиционните лекарства при лечение на хронична и рецидивираща вагинална кандидоза. Друго важно предимство на хомеопатичните лекарства е, че те са безопасни и нямат страничните ефекти на противогъбичните медикаменти.
При кандидоза се препоръчва приемането на витамин С и повече кисели храни, така че да се възстанови киселинният баланс в организма (удачна е консумацията на кисело мляко и грейпфрути). Гъбичките candida се развиват предимно в сладка среда, което е причина по време на лечението на кандидоза да не се приемат големи количества захар.
Народната медицина съветва да се правят промивки с кисело мляко и смрадлика за облекчаване на симптомите. Препоръчва се и лечение с воден разтвор на прополис.
Хранителен режим:
Избягвайте:
- всички видове захарни изделия, подсладители в преработени храни и плодови сокове. Не яжте готови зърнени храни като:
- елда, царевица, просо, ръж, мюсли, царевично брашно, качамак, юфка, нишесте, грис, макаронени изделия.
- тестени изделия: питки, бял хляб, тесто, квас, всички видове торти, сладкиши, понички
- бобови растения: фасул, грах, боб
- животински продукти: сирене, кисело мляко, сметана, извара, плодово мляко
- сушени плодове: сливи, кайсии, круши (заради фруктозата която съдържат). След като излекувате кандида, можете да ядете плодове с умерено съдържание на захар: ябълки, грейпфрут, пъпеш и ягоди.
- напитки: алкохол , кафе, плодов чай, плодови сокове
- храни съдържащи протеини: говеждо месо, пилешко или свинско месо
- зеленчуци: цвекло, консервирани (домати, моркови краставици) гъби (всички видове), картофи
Подходящи храни:
- идеалната диета за хора страдащи от кандида са храни с богато съдържание на протеини и фибри и по-малки количества пресни плодове.
- броколи, целина, репички, аспержи, лук, чесън, корен от джинджифил, зеле, ряпа, зелен пипер, магданоз, спанак, домати
- суровият чесън и лук имат естествени противогъбични свойства и е хубаво да се консумират повече
- храни съдържащи протеини: риба, пиле, патица, ядки, семена и яйца
- храни съдържащи въглехидрати: ориз,боб, овес
- семена и ядки: бадеми, орехи, тиквени семки, сусам, слънчогледово семе
Билколечение
- Едно от най-добрите средства за домашно лечение на гъбични инфекции, използвано както от мъжете, така и от жените е киселото мляко, защото в него се „намира” една много полезна бактерия Acidophilus (ацидофилус). Тя спира бързото разпространение на инфекцията в тялото.
- Чаеното масло съдържа много ефективни противо-гъбични съставки, като успешно се бори с „кандида албиканс” - основният причинител на инфекцията. С тампон напоен в маслото може да обтривате засегнатите области. Противопоказно при бременни жени.
- В малък съд смесете 2 супени лъжици кокосово масло, 7-10 капки от масло от чаено дърво и 2-3 капки ябълков оцет. Напоете тампон в тази смес и поставете в засегнатата зона.
- Може да консумирате чесън всекидневно или локално ( под формата на тампон). Вечер преди лягане вземете средно голяма скилидка чесън и я обелете. Промушете конец по дължината и поставете във вагината. Преспете така и на сутринта изхвърлете импровизирания тампон. Ако много смъди можете да изхвърлите и по-рано, но търпението ви със сигурност ще бъде възнаградено. Повторете процедурата 2-3 нощи, а може и повече. Бъдете спокойни, сутринта миризмата на чесън ще бъде изчезнала.
- Невенът е чудесна билка, която може да използвате като мехлем или разтвор - успокояващ и омекотяващ ефект върху вагината. Не го използвайте при кандида на устната кухина и гърлото.
- Ябълковият оцет съдържа компоненти които контролират увеличението на гъбичките, както и тяхното премахване. Той може да се комбинира с вода при локално лечение. Смесете 1 супена лъжица ябълков оцет и 1 супена лъжица сол в половин чаша вода. Вземете парченце памучен плат и го напоете в течността за 2 мин. Посипете отгоре с бебешка пудра и го нанесете върху засегнатата зона.
- В един литър вода поставете 2 супени лъжици сол и 2-3 супени лъжици ябълков оцет, разклатете добре. Измийте влагалището отвътре и отвън след това изплакнете. Повторете отново процедурата, но без изплакване, оставяйки течността да изсъхне върху вас. Напоете тампон от тази смес и го сменяйте на всеки 4-5 часа в рамките на една седмица.
- Пчелен мед за силен сърбеж и парене във вагиналната област (незабавен ефект). Намажете засегнатата област с тампон потопен в чаша с мед. Изчакайте 5-10 минути и изплакнете с топла вода. Повторете процедурата 2-3 пъти през деня.
Хомеопатия:
- Chelonias – изписва се почти системно,когато от влагалището изтича секрет като от пресечено мляко, който предизвиква силен сърбеж и парене.
- Sepia – Жена с редицивираща влагалищна кандидоза, която страда от повтарящи се урогенитални инфекции – цистити, пиелонефрити, други инфекции на влагалището. Тенденция към спадане/птоза/ на матка, влагалище, вътрешни органи, разширени вени, хемороиди, храносмилателни, жлъчночернодробни и кожни заболявания.
- Natrum muriaticum –жена, която се влошава на море или при излагане на слънце. Кожни и дихателни алергии, слънчева алергия. Затворена, мълчалива, резервирана.
- Lycopodium – Рецидивиращата кандидоза често е провокирана от хронични храносмилателни проблеми – гастрит, колит,прояви на дисбактериоза с подуване на корема и хроничен запек. Техните стомашно-чревни заболявания и склонността им да прекаляват със сладки храни се повлияват добре от дълтготраен прием на пробиотици.
- Pulsatila – момичета или млади жени с редицивираща кандидоза, която е резистентна на противогъбичното лечение. Те са склонни към сърбеж на влагалището и зачервяване, защото са с много нежни и тънки лигавици. Склонност към синкави пръсти на ръцете и краката, разширени вени. Имат подчертана нужда от любов и внимание.
- Graphites – жена с наднормено тегло, зиморничава и бавна, която страда от хроничен запек и оскъдна и нередовна менструация. Тенденция към намалена функция на щитовидната жлеза, Хашимото. Склонност към задебелена кожа, цепвания по кожата, които са мокрещи, сълзящи.
- Thuya occidentalis – хронична гъбична инфекция, която не се повлиява изобщо от традиционното антимикотично лечение. Пациентката е взимала твръде много лекарства по повод на различни здравословни проблеми. Наддаване на тегло в областта на корема, задръжка на течности, целулит, хронично течение от влагалището, генитални брадавици/кондиломи/.
- Monilia albicans – хомеопатично лекарство, което се изготвя от самата гъбичка. Самостоятелната й употреба не води до трайни резултати.
Препоръки за намаляване риска от развитие на влагалищна кандидоза:
- Да се избягват вагинални душове, вагинални тампони, стегнато, изкуствено бельо.
- Да се ограничи употребата на сладки храни и храни, съдържащи мая, дрожди – зърнени храни, макарони, сладкиши, хляб, бира.
- Да се яде здравословно. Приемайте много кисело мляко с жива закваска.
- Да се приемат за дълъг период пробиотици, съдържащи млечнокисели бактерии.
- Хомеопатичното лечение продължава между 3 и 5месеца. Облекчаване на симптомите се наблюдава още през първата седмица-две от началото на лечението, но въпреки това медикаментите трябва да продължат да се приемат, за да се избегнат редицивите.
- Не се налага лечение на Вашия сексуален партньор, ако той няма никакви симптоми.