Банер за мобилна версия за апликация

Конюнктивит

Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана, която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на клепача. Конюнктивитите са често срещано заболяване, поради което тяхното познаване и навременно лечение има съществена важност. В повечето случаи те имат самоограничаващо се и доброкачествено развитие. Има обаче състояния, при което правилното диагностициране на конюнктивита е от съществено значение за организма и именно тук е ролята на лекаря, който да отграничи леките, лесно поддаващи се на лечение конюнктивити от агресивно развиващите се възпалителни промени на конюнктивите. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и механично дразнене.

Конюнктивитите представляват около 30% от очната поликлинична заболеваемост, като при сезонни епидемии честотата им може да достигне 70-80%. Почти всеки трети в даден етап от живота си страда от това заболяване. Обикновено няма разлика в честотата и начина на протичане на заболяването при мъжете и жените. Освен това възрастта и расата също не са фактори, определящи разпространението на конюнктивитите. Важни за лечението и прогнозата на заболяването са два фактора:

  • причината за възпалението на конюнктивата
  • състоянието на имунната система.

 

Видове:

Създаването на единна и пълна класификация на видовете конюнктивити е трудна задача поради многообразието и нетипичността на протичане на някои от тях. Доказано е, че един и същи етиологичен фактор може да предизвика разнообразна клинична картина на конюнктивита. В други случаи конюнктивата реагира по един и същи начин на различни етиологичти фактори. В зависимост от вида на секрета, който се наблюдава при конюнктивита, се различават следните видове:

  • катарален
  • мукозно-гноен
  • гноен
  • фибринозен

В зависимост от хода на протичане и водещата клинична картина конюнктивитите биват:

  • остри и подостри
  • хронични – често те възникват в хода на блефарити (възпаление на мигления ръб), синдрома на сухото око, дълготрайна употреба на очни медикаменти, контактни лещи или офталмалогични разтвори и други.
  • хламидийни конюнктивити – най-често става въпрос за трахомата
  • алергични и автоимунни конюнктивити
  • конюнктиво-роговични увреждания в хода на кожни заболявания
  • други конюнктивити

В зависимост от вида на причинителя възпаленията на конюнктивите биват:

  • бактериални – стафиликокови, гонококови, стрептококови, пневмококови, менингококови и други
  • вирусни – херпесни, аденовирусни и други
  • хламидийни – най-често става въпрос за трахомата
  • алергични и автоимунни – полинозен, лекарствен, пролетен катар, пемфигус и други.
  • токсични
  • химични

 

Симптоми:

Различните типове конюнктивит предизвикват различни симптоми, но най-често срещаният от тях е дискомфортът, който се усеща като дразнене от пясък в окото. При много деца се наблюдава и зачервяване на окото и вътрешния клепач – синдром на червените очи. Клепачите на детето могат също да се подуят и очите да са чувствителни към ярка светлина. Сърбежът и сълзенето са типични за алергичния конюнктивит.

Обикновено конюнктивитът сравнително рано води до появата на симптоми, което кара пациента навреме да потърси лекарска помощ. Най-често оплакванията са доста неспецифични и се изразяват в появата на глождене или чувство на чуждо тяло в окото. В началото човек смята, че в окото му има чуждо тяло, поради което започват активни мигателни движения или обилно навлажняване на очните булбуси. Тези мерки обикновено обаче не водят до подобряване на симптоматика. Освен това често оплакванията са съпроводени и с парене и сърбеж, което само по себе си подсказва възпалителната генеза на състоянието. Самият сърбеж в повечето случаи насочва не само към заболяването, но определя и неговия вид - най-често в тези случаи се касае за алергично обусловен конюнктивит.

Понякога особено в случаите на бурна възпалителна реакция окото отделя секрет, който в зависимост от причинителя е различен по количество и качество. През нощта този секрет води до слепване на миглените ръбове и прави невъзможно отварянето на окото рано сутрин. В тези случаи често освен конюнктивата се засяга и самият миглен ръб, който изглежда оточен, зачервен, с налеп по повърхността му. Нерядко поради силния сърбеж пациентите, разчесвайки мигления ръб, способстват за разпространение на инфекцията.

Твърде често единственият симптом на конюнктивита може да е зачервяването на окото. В някои случаи то може да обхване и двете очи, друг път възпалението може да засегне само едното око. Зачервяването се дължи на възпалително-обусловеното изпъкване и разширяване на малките кръвоносни съдове в областта на склерата (бялото на окото), в резултат на което те изглеждат подчертано червеникави. В някои случаи зачервяването се съпровожда с лека болезненост, друг път на преден план изпъква подчертаната неприязън на пациента при излагането на светлина (светлобоязън).

Трябва да се отбележи, че независимо от многообразието на симптоми и оплаквания, които съпровождат конюнктивита, заболяването никога не води до намаление на зрителната острота или до чувство на болка. Обикновено наличието им предполага подлежащо друго, по-сериозно състояние на окото. Това е изключително важно и трябва да се знае както от пациентите, така и от самите лекари, защото именно ненарушената зрителна острота подпомага отдиференцирането на иначе благоприятно протичащия конюнктивит от други офталмологични състояния, които не са чак с такъв добър ход на протичане.

Има конкретни симптоми и признаци, които подсказват съществуването на конюнктивита и улесняват диагностицирането му. По-важните от тях са:

  • конюнктивална инекция (хиперемия) – това представлява дифузното зачервяване на конюнктивата по цялата и повърхост, най-често с яркочервен цвят. Тя трябва да се различава от т.нар. цилиарна инфекция, която представлява зачервяване само в областта по контура на роговицата.
  • оток на конюнктивата (хемоза) – обикновено този оток се проявява най-често в областта на булбовата конюнктива, която не е плътно прилепена към склерата. Дължи се на циркулаторни смущения в оттичането на венозната кръв и лимфната течност. В редки случаи отокът е така силно проявен, че оточната конюнктива надвисва над роговицата в областта на лимбата, което налага и оперативното и отстраняване.
  • фоликули – представляват дребни, зърнести образувания, които се появяват като реакция на конюнктивата към различни видове възпаления. Те не са специфичен белег за определен тип конюнктивит.
  • фликтена – сивкаво полупрозрачно възелче, което най-често се появява в хода на туберкулозния конюнктивит.
  • папили – това са типични разраствания на конюнктивата, които се появяват най-вече по клепачната повърхност и са проявени в различна степен при отделните видове конюнктиви.
  • секреция – това е един от най-важните симптоми на възпалението на конюнктивата. В зависимост от състава си секрецията бива серозна, серозно-гнойна, гнойна, фибринозна и кръвениста. Съпроводена със слепване на миглените крайща рано сутрин, насочва към наличието на бактериална инфекция. При обилна гнойна секреция трябва да се мисли и за инфекция с гонорея.
  • офталмологични средства – от важно значение за правилното поставяне на диагнозата е подробното разпитване на пациента. Много често той не споменава за използването на определен вид очни капки във връзка с друго очно заболяване, не споменава за носенето на контактни лещи. А те са преки виновници за наличния конюнктивин. Тези средства подпомагат разпространението и създават благоприятна среда за развитие на различните инфекциозни причинители.

 

Диагностициране:

Често на базата на оплакванията от страна на пациента още в самото начало лекарят се насочва към конкретната диагноза. И все пак следните диагностични способи могат да подпомогнат по-бързото и по-точното доказване на заболяването:

  • изследване на зрителната острота
  • изследване на зеничните реакции
  • изследване на очния сегмент с помощта на биомикроскоп
  • изследване на очните дъна
  • микробиологично изследване – това се налага изключително рядко. Обикновено то се прави при пациенти, неподдаващи са на лечение, или при такива, при които се подозира наличието на хламидиална инфекция.

 

Лечение:

Още преди търсенето на медицинска помощ съществуват някои способи, с помощта на които симптомите да бъдат облекчени и освен това да се спре разпространението на инфекцията. Най-често това са:

  • Предпазване на очите от различни дразнещи или замърсени предмети чрез редовно миене на ръцете и отбягване на контакта им с нечисти предмети
  • При начало на симптомите премахване на контактните лещи и заменянето им с очила
  • Поставянето на студени компреси на окото, които през 10 минути да се сменят
  • Измиване на лицето и на очите само с вода без използването на каквито и да е козметични средства
  • Не се препоръчва търкането на очите, тъй като това пряко спомага за разпространението на инфекцията
  • Ако едното око е инфектирано, а другото не, то в никакъв случай да не се пралагат капки от една и съща опаковка. Често при слагането на капките се докосва конюнктивалната повърхонст, което води до замърсяване на тестера, в резултат на което при използването му върху здравото око, настъпва инфекция.

Лечението на конюнктивитите е многообразно. Обикновено не съществува единна схема, по която да може да се осъществи терапия на повечето възпалителни изменения на конюнтивата.

Преди започването на каквото и да е лечение е необходима преоценката на следните основни елементи:

  • причинител на възпалението
  • стадий на болестта
  • субективни оплаквания
  • обективни критерии
  • възраст на пациента
  • състояние на имунната система на пациента
  • заангажирване на роговицата във възпалителните промени
  • подлежащи заболявания
  • дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване (това е от изключително голяма важност, тъй като обикновено вторичният конюнктивит търпи обрано развитие при правилното и нвременно лечение на основното заболяване)

Най-често лечението на конюнктивитите включва прилагането на различни антибиотични капки или мазила и поддържането на добра очна хигиена.

 

Билколечение

  • Още в самото начало на заболяването може да се поставят върху очите за 10 минути тампони, напоени със сок от копър.
  • Подходяща е също настойката от дафинов лист. Тя се приготвя като 4 листа се натрошат и се залеят с 200 мл вряла вода. Сместа престоява 30 минути, след което се прецежда и с получената течност 12 пъти дневно се промиват очите, а половин час преди лягане върху тях се поставя бинт, напоен в нея.
  • Добро въздействие върху организма оказва и черничевият чай, който укрепва имунитета и ускорява оздравяването. За неговото приготвяне шепа сушени черници се заливат с вряла вода и се варят 5 минути на слаб огън. Пие се подсладен с 1 с.л. мед.
  • За компреси може да се използва и разреден с вода сок от алое, в пропорция 1 към 10. А също и настойка от билката змийско мляко. Тя се получава като 1 с. л. от нея се пуска в чаша вряла вода и се държи 4 минути на бавен огън. След това се оставя да престои 20 минути, после се прецежда и към течността се добавя 1 ч.л. мед.
  • За ускоряване на лечението върху очите може да се постави лапа с настърган картоф. Компреси може да се правят и с розови листенца. Те се поставят върху клепачите, приготвя се като 1 с. л. цвят от рози се залива с 250 мл вряла вода и се оставя да престои в течение на половин час. Памучни тампони се напояват с течността и се държат върху очите 30 минути.
  • Смесват се равни части от билката антиринум (по-популярна като градинското цвете кученце); лайка, листа от черно кучешко грозде и корени от лечебна ружа. Една супена лъжица от билковата смес се слага в половин чаша гореща вода и престоява в нея до пълното изстиване на течността. След това от  филтрираната няколко пъти настойка се капват по две капки във всяко око веднъж на ден.
  • При гноен конюнктивит: Взимат се 2 с. л. плодове от шипка и се заливат с чаша вода. Кипва се и се оставя да престои няколко часа. В получения разтвор се потапят памучни тампони, които  се държат по 15 минути върху очите.
  • При вирусна форма на заболяването: 3 с.л. невен се заливат с 1,5 чаши вряла вода и настойката се оставя да престои 2 часа. Прецежда се леко затоплена и с нея се промиват очите три пъти на ден.