Краста

Крастата е кожно заболяване, причинено от кърлежа Sarcoptes scabiei, характеризиращо се с изключително силен сърбеж по тялото. Честотата му е по-висока при групи хора с нисък социален статус и условия на лоша хигиена. Макар и съвременната медицина да разполага с отлични възможности за лечение на инфекцията, то скабиесът остава проблем и до днес поради изключително разнообразната и неспецифична клинична картина, трудната понякога диагностика и недостатъчното съдействие при лечението от страна на засегнатите лица.

Ако попаднат само мъжки акари, те не могат да причинят развитие на болестта, но оплодените женски заразяват кожата на здрав човек. Женските навлизат в кожата на приемника и започва развитието на болестта. Крастата се развива за около 10 дни след навлизането на паразита. Заразяването се осъществява при достатъчно продължително кожно триене. Трябва да се знае, че кърлежът издържа в условията на външна среда до 3 дни, поради което, макар и рядко, дреха или спално бельо могат да послужат като „преносител”.

Неслучайно крастата се отнася към групата на полово-преносимите заболявания. Именно кожното триене при полов контакт дава благоприятни условия за инфектиране с кърлежа и е един от най-често наблюдаваните механизми днес.

Разчесването е причина за разнасянето на кърлежа и в други кожни участъци при загнездването му под нокътя. Кърлежът живее в най-повърхностния слой на кожата – епидермиса, където с помощта на протеолитични ензими разгражда вроговелите клетки и се изхранва с тях. Придвижвайки се оставя ходове зад себе си. Обикновено в рамките на няколко седмици започва клинично да се изявява реакцията на имунната система към самите кърлежи, яйцата им и секретите, които отделят. Ако инфекцията настъпва за втори или пореден път – реакцията се наблюдава много по-бързо - до часове. Именно на този имунен отговор се дължи характерният за заболяването сърбеж.

Симптоми

Първите симптоми на краста (скабиес) се появяват 10 до 20 дни след заразяването. Толкова продължава инкубационният период – времето, което е необходимо на паразита за адаптация, “усвояване” на терена и начало на размножителната дейност. Ноември и декември са месеците на най-активно разпространение на краста.

По кожата се появява обрив, той всъщност представлява външна проява на ходовете, който си правят крастовите кърлежи. Обривът може лесно да се разпознае - обикновено външната проява е зачервявания дълги около 1 см. с права или слабо извита линейна структура. Това е един от първите симптоми, който може да бъде забелязан преди болестта да е навлязла в сериозна фаза.

Основната засегната част от тялото са ръцете. Най-силно от краста се засягат пръстите и дланите, лактите, областта около пъпа и гърдите на жените, особено в областта около зърната.

Сигурен симптом за наличие на краста е неудържимият сърбеж, който през деня може да е по-слаб, но нощно време се усилва многократно. Сърбежът при крастата води до многобройни разчесвания на кожата и безсъние. Заразяването става непосредствено от болния човек или чрез вещи и предмети на болния. 

Диагностициране:

Важен диагностичен белег е типичното разпределение на зоните на сърбеж и засилването му при затопляне на тялото – особено нощем. Понякога лезиите са трудно забележими и внимателно трябва да се търсят. При възрастни най-често се локализират по гениталии, сгъвните повърхности на китките, лактите, подмишниците, в междупръстията, в областта на седалището, около пъпа. При деца са съсредоточени по откритите части – лице, шия, длани, стъпала. Представят се като зачервени (еритемни) папули с или без везикули, вследствие алергичната реакция, както и типични тънки, проминиращи над кожата образувания, следващи ходовете на кърлежа в епидермиса. По гениталиите понякога се оформят възелчета (нодули) между 2 и 20 мм.

По-рядко се наблюдава задебеляване на кожата с образуване на крусти и десквамация със засягане на широки кожни участъци, включително ангажиране на ноктите. Освен характерните за скабиеса промени се наблюдават и следи от разчесвания поради сърбежа, а ниската хигиена води и до инфектиране с бактерии.

Лечение:

Лечението на крастата е в рамките на няколко дни (обикновено три). Като класически скабициден агент се използва бензилов бензоат в рициново масло, като се налага по цялото тяло без къпане в продължение на посочения период. След него използваните дрехи и бельо се изпират в гореща вода. Контактните лица също е необходимо да се лекуват независимо от липсата на симптоми.

По рядко се предписва орален агент, обикновено при тежката крустозна форма при имунокомпрометирани. Ivermectin се приема еднократно. Не е подходящ за деца под 5 г. и бременни.

За повлияване на сърбежа се прилагат антихистаминови средства. При насложена бактериална инфекция се започва антибиотично лечение.

Билколечение:

• Старо лечебно средство при краста е мехлем, приготвен от свинска мас и 25% сяра на прах. Заразената кожа се маже пет дни по ред, като междувременно се вземат мерки да не се получи повторно заразяване – спазва се стриктна хигиена, ограничават се контакти, облеклото се подлага на дезинфекция, ползват се постелки за еднократна употреба.
• Препоръки за лечение на краста с билки могат да се открият у Петър Дънов – набляга се на отвара от живовлек. Много често се споменава чесън, гъби шийтаке и малка шведска горчивка. Чудесна работа вършат зелените орехови листа. Приготвя се отвара, като на 100 г листа се отмерва четвърт литър вода. Сместа се кипва, оставя се да изстине и се прецежда. С отварата се промиват местата с най-силен обрив.
• Помагат и брезовите листа. Отварата се приготвя най-добре от сухи листа, които се запарват – шепа листна маса на литър вряла вода. Когато изстине прецеждаме и мажем сърбящите зони – овладява неприятното усещане.
• Дафинови листа. Сто грама дафинови листа се варят в 300 мл вода, докато течността остане наполовина. Получената смес се разбива, докато се хомогенизира. От нея се правят компреси, които се полагат върху местата, най-силно засегнати от заразата, разранени от чесане и пр.
• Каша от чесън. Прословутата чеснова каша срещу краста се приготвя от 100 г обелени и счукани скилидки, които се заливат в емайлиран съд с 400 г синапено масло и се оставят да киснат половин час. След това се варят на тих огън 15 минути и сместа се оставя да изстине. Прецежда се и е готова за употреба – с нея два пъти дневно се намазват поразените от краста кожни зони. Чесновата каша се съхранява в хладилник, в стъклен съд с капак.
• Лечение с газ. Газта е един от вариантите за лечениe на краста, описани от Петър Дънов. Дънов препоръчва да се намажат заразените места, но предварително да се вземе топла баня. При намазването не бива да се разтриват или натискат проблемните зони. След като газта засъхне се прави втора топла баня, този път с катранен сапун, и се обличат чисти дрехи.
• Използване на спирт: взема се топъл душ три пъти дневно и след всяко къпане кожата се подсушава с мека кърпа и се намазва с памучен тампон, потопен в спирт.
• Серен сапун. Този лечебен сапун съдържа до 10% сяра и има доста широко приложение при някои кожни заболявания. Сапунът има дезинфекциращ ефект; в повечето случаи е достатъчно едно сапунисване на ден, но може да се подходи при необходимост два-три пъти. Къпане със серен сапун се прави 3-4 последователни дни.
• Линдан е друг лосион за спасяване от краста. При него също се препоръчва намазване на цялото тяло от шията надолу. След осем часа линданът трябва да се отмие внимателно от кожата. В немалко случаи обаче той дава алергични реакции – допълнително зачервяване и раздразване. Не бива да се използва, ако е налице друго кожно заболяване едновременно с въпросната краста. Не се препоръчва при бременност и кърмене, както и за деца под две години. 
• Масло от чаено дърво е много силен антисептик. Използва се при различни инфекции, причинени от патогенни микроорганизми. Прилагането на маслото – външно – изисква най-напред тест за поносимост. С употребата трябва да се внимава, защото маслото е много силно. Практикува се външно приложение на лосиони и балсами с масло от чаено дърво, където концентрацията му е от порядъка на 2-3 капки на 10 мл базово масло.
• Балсам за коса. Дерматолозите препоръчват за борба с мъчителната краста перуанския балсам “Перувианум”. Той е произведен от екзотични растителни видове и има многостранно приложение. Оздравяващият ефект се дължи на активната съставка цинамин.
• Тютюнева вода е по-скоро средство за борба с вредители по декоративните растения вкъщи, но се използва и при краста. Накисва се тютюн в студена вода в пропорция 1:1. Престоява 10-15 часа. Прецежда се и се използва за намазване на цялото тяло – като лосион. 

Други съвети:

• Ако един член на семейството е заразен с краста, това значи, че има около 80% вероятност акарите да заразят и останалите членове, поради което е необходимо паралелно лечение на краста, както при болния, така и при все още здравите членове. За да бъде напълно унищожена болестта е необходимо да се лекува не само крастата по ръцете и тялото, но и да бъдат третиране дрехите и завивките, които са потенциални местообитавания на крастовия кърлеж.
• Изолират се дрехи, спално бельо, кърпи – всичко това се изварява и изпира със силно хигиенизиращи средства. В продължение на три – четири дни човекът с краста не се къпе, а кожата му се обработва с бензилов бензоат в рициново масло.
• Докато продължава лечението на болния от краста, се прави пълно хигиенизиране на дома с измиване и дезинфекция на най-често докосваните повърхности, предмети за общо ползване; изчистват се внимателно с прахосмукачка килими и подове и торбите се изхвърлят, изпират се пердета и леки подови постелки.
• Сложното при детска краста е неумението на децата да се пазят от разчесване на засегнатите от сърбящите обриви места. Освен това препаратите, с които се третира болната кожа, съдържат компоненти с токсично въздействие и това крие някакъв риск дори при спазването на всички указания. По тази причина в някои случаи се действа по рецепти от народната медицина, които са с по-малко агресивен характер. Например – паста от прясно смачкани ментови листа, или прясно изцеден сок от кайсиеви листа. В двата случая с природния продукт се намазват местата с обриви, за да се успокои сърбежът.
• Домашните любимци също страдат от краста – причиняват я някои от видовете акари, които се чувстват комфортно в козината им. Възможно е акари/кърлежи от куче или котка да попаднат върху кожата на човек и да причинят локална инфекция с характерен сърбеж. Паразитите обаче губят способността си да се размножават и дразнението преминава дори без лечение.