Крипторхизъм

Крипторхизмът представлява задържане на тестиса при слизането му от коремната кухина към скротума. По време на ембрионалния период двата тестиса се насочват от коремната кухина към мъдната торбичка, така че към 7-ия лунарен месец да завършат своето пътешествие, т. нар. descensus. По пътя си към ингвиналния канал тестисът може да бъде задържан поради някоя от следните причини – механични, възпалителни, хормонални. По този начин могат да се развият абдоминален крипторхизъм или ингвинален крипторхизъм.

При наличието на проблем, обикновено се изчаква до края на първата годинка на детето тестисът да се спусне от само себе си. В зависимост от мястото на „скрития тестис“ може да бъде изписано медикаметозно лечение, което да подпомогне този процес.

Ако тестисът не се спусне от само себе си в скротума, се налага операция. Тя се предприема възможно най-рано след навършването на годинката, за да се избегнат усложненията от задържания тестис. Операцията запазва целостта на семенния канал, тестиса и кръвоносните съдове на тестиса, като така се съхранява неговата функция.

Видове:

• Коремен тестис – Задържаният тестис се намира в коремната кухина, най-често непосредствено зад вътрешния слабинен отбор (retentio abdominalis).
• Ингвинален тестис – Задържаният тестис се опипва в ингвиналната гънка (retentio inguinalis).
• Изплъзващ се тестис – Задържаният тестис се избутва в скротума, но поради много къс фуникулус не може да се задържи там.
• Пендулиращ тестис – Тестисът се избутва трудно в скротума. Връщането обратно става не поради къс фуникулус, а чрез кремастерния рефлекс.

Причини:

Точната причина за задръжката на тестис не е известна. Комбинация от генетична предразположеност, състоянието на здравето на майката и външни фактори могат да нарушат процеса на слизане на тестисите в нормалното им положение. Рисковите фактори, за които се смята, че увеличават в най-голяма степен шанса от задръжка на тестис са ниското тегло при раждане и недоносването на бебето.

Други фактори, които увеличават риска от крипторхизъм включват:

• употреба на алкохол от майката по време на бременност
• тютюнопушене на майката по време на бременност или излагане на цигарен дим
• затлъстяване на майката
• диабет у майката
• употреба на естрогени от майката по време на бременност
• други членове на семейството, които са имали крипторхизъм или други проблеми в развитието на генителиите

Друга причина за лиспата на тестис в скроталната тобричка, за която вашия лекар трябва да провери е неправилна позиция на тестиса – ектопия на тестис. При ектопия, тестисът се спуска нормално през слабинния канал, но след това не попада в скротума, а заема друго място, например в:

• горната част на бедрото
• в перинеума (междинницата, пода на малкия таз)
• между бедрото и скротума

Диагностициране:

Когато, един или двата тестиса на детето ви не е достигнал до скроталната торбичка през време на вътреутробното развите, обикновено не се вижда или опипва тестис на мястото, където би трябвало нормално да бъде. Обикновено наличието на задържан тестис се открива от лекарите веднага след раждането. При част от децата с крипторхизъм, състоянието се коригира от само себе си до първите четири месеца от живота на бебето, ако това не стане е необходимо лечение. За това, ако се открие задържан тестис на вашето дете, неговото състояние трябва да бъде следено от лекар.

Някои деца се раждат с тестиси в нормалната си позиция, но след време изглежда, че тестисите „изчезват”. Това състояние може да се дължи на наличие на „асансьорен” или „ мигриращ” тестис. Това е тестис, който преди раждането е слязъл в нормалното си положение в скротума, но може да се движи нагоре-надолу между слабините и скротума под влияние на ниски температури, нервно напрежение, страх и засилен кремастерен рефлекс (рефлекс на кремастерния мускул, намиращ в скроталната торбичка).

Вашият лекар лесно може да установи дали изследваният тестис се намира в скротума или е задържан. Целта на следващите изследвания е, ако не е в скротума, да се открие неговата позиция. Ако тестисът се намира в слабините, той може да се открие чрез напипване. Ако не може да се открие чрез напипване, вашият лекар, най-вероятно ще ви насочи за по-подробни изследвания към детски уролог – специалист по заболяванията на детската пикочо-полова система. Изследвания, които могат да се направят, за да се локализира задържания тестис включват:

• ултразвуково изследване – неинвазивно изследване, което използва звукови вълни, за да създава изображения на структурите вътре в тялото
• магнитно-резонансна томография с контраст – изследване, което използва магнитно поле и радио вълни, за да създава изображения на меките тъкани в тялото. Когато се инжектира в тялото контрастно вещество, качеството на изследването се подобрява.
• лапароскопско изследване – смята се за най-ефективната процедура за откриване на задържания тестис. Лапароскопското изследване представлява, изследване чрез малка камера свързана с тръба, която хирургът вкарва във корема на вашия син, чрез малки разрези. Оперативното наместване на тестиса може да се извърши по време на същата процедура.
• отворена хирургична операция – директно изследване на коремната кухина, чрез правене на по голям разрез. Налага се при по-усложнените случаи
• ако вашето дете има два задържани тестиса, вашия лекар може да направи тестове за да установи пола на вашето бебе, защото липсата на тестиси може да се дължи на това, че детето ви е генетично момиче, но има мъжки полови органи. Това състояние се нарича интерсексусалност или двойнствени гениталии. За да се изследва възможността за двойнствени гениталии се прилагат следните тестове:

1. изследване на нивата на различни хормони в кръвта и урината
2. анализ на свързаните с пола, гени на вашето дете
3. ултразвуково изследване

Усложнения:

Усложненията, които могат да настъпят при болните от крипторхизъм включват:

• рак на тестисите - Около 7-10% от страдащите от задръжка на тестисите развиват рак на тестисите (най-често семинома). При здравия тестис също се наблюдава увеличен риск от развитие на раков процес
• нарушения в оплодителната способност – намаление в количеството и качеството на спермата се срещат по-често при мъжете с крипторхизъм
• торзио на тестиса – спешно състояние, представляващо усукване на семенната връв, което нарушава кръвоснабдяването на засегнатия тестис. Ако не се лекува до няколко часа от началото на симптомите, може да доведе до загуба на тестиса
• ингвинална херния – задръжката на тестис се свързва с увеличния риск от развитие на ингвинална херния. Ако отвора между корема и слабинния канал е прекалено широк, част от червата може да премине през него

Лечение:

Ранното лечение на крипторхизма намалява риска от развитие на усложнения по-късно. Препоръчва се преди настъпване на пубертета, лекарят ви да научи вашия син как да извършва редовни прегледи на тестисите си за ранно откриване на бучки, дължащи се на ракови процеси.

Оперативният срок е през втората, но по-добре през първата половина на третата година от живота. В случаите на паралелно съществуваща слабинна херния е показана значително по-ранна операция. Окончателната корекция при крипторхизъм трябва да бъде завършена през третата година на живота. През първата и втората година се опитва хормонално лечение в продължение на 5 седмици. Във възрастта от 2-6 години също може да се опита лечение с хормони. Ако първият курс на лечение е безуспешен, трябва да се препоръча оперативно лечение.

Най-големият изглед за успех при високо разположен тестис трябва да се очаква при ретрахиран изплъзващ се тестис. Най-лошите резултати се наблюдават при едностранен крипторхизъм или ингвинален тестис.

Деца, при които след 10-годишна възраст е извършена операция (орхидопексия), поради повишения риск от рак на тестиса трябва веднъж годишно да се правят профилактични прегледи.