Късогледство

Късогледството е най-честата рефрактерна аномалия на зрителния апарат. То се проявава с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени на голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно. Медицинският термин за късогледство е миопия.

В световен мащаб близо 2,3 милиона хора страдат от късогледство. С най-голяма честота заболяването се среща в Япония, Сингапур и Тайван – там близо всеки втори човек носи очила. 

Много изследвания свързват миопията с висок умствен капацитет и по-силно проявена интелигентност, като съществуват различни теории, обясняващи този феномен. От една страна се смята, че късогледството и високият IQ се причиняват от един и същи ген, за което обаче до този момент точни доказателства липват. А от друга страна се приема, че по-интелигентните и умни хора прекарват повече време в четене, което само по себе си натоварва в по-голяма степен зрителния апарат и съответно води до описаната рефрактерна аномалия.

При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите. И в двата случая резултатът е един и същ – образът на обекта, разположен на извество разстояние, се визуализира неясно, размазано. Късогледият човек получава само бегла представа за обекта, без да може да различи неговите граници или отделните му подробности. Това до голяма степен влошава качеството на живот на човека.

Симптоми

Често началото на миопията е незабелязана. Това начало може да е в ранна детска възраст, но може да се наблюдава и при хора над 40 години. Обикновено оплакванията са твърде субективни. Хората изтъкват, че се уморяват при продължително гледане надалеч, имат чувство на размазване на предметите, нерядко имат и обилно сълзене.

Понякога първият симптом на настъпващата миопия може да е и главоболието, което да има стягащ, притискащ характер, особено в областта на слепоочието или в областта под веждите.

В началото човек има чувството, че след краткотрайна почивка симптомите като че ли отзвучават. Това е така, защото окото все още има добра акомодативна способност и може до известна степен да компенсира. По-нататък обаче чувството за размазано виждане се задълбочава, напрежението при гледане надалеч се засилва. Постепенно за да видят ясно образ, разположен на известно разстояние от тях, хората присвиват очи, с което напрягат акомодацията си и още повече натоварват зрителния апарат. В друг случай, за да се справят с проблема, те просто приближават обекта на разстояние, от което яснотата на зрението им не е засегната. Въпреки всички тези симптоми дефинитивната диагноза миопия се поставя само при консултация с офталмолог.

Децата в училище често могат да имат оплаквания от неспособност за ясно виждане на това, което е изписано на дъската. Малките деца обаче не могат да осъзнаят и обяснят проблемите с виждането на обекти на разстояние. Родителите могат да подозират късогледство, ако детето присвива очи при гледане надалеч, поставя книгите или предметите в непосредствена близост по време на четене, настоява да седи в предната част на класната стая или предпочита да гледа телевизия отблизо.

Видове късогледство:

Същуствуват различни класификации на типовете късогледство в зависимост от разглежданите критерии.

Най-често миопията се дели на:

• лека (от 0 до 3 диоптъра),
• умерена (от 3 до 6 диоптъра) 
• висока (над 6 диоптъра).

Леката и умерена миопия се наричат просто късоглество, което обикновено се коригира с помощта на очила или контактни лещи.

Високата или т.нар. патологична миопия е свързана с повишен риск от възникването на макулна дегенерация (увреждане на точката на най-ясно виждане в областта на ретината, в резултат на което се получава размазан образ на предметите), глаукома (повишено вътреочно налягане) или отлепяне на ретината. Често този тип миопия се нарича и дегенеративна, тъй като се предполага и участието на различни дегенеративни нокси в появата и. Тя нараства с бързи темпове и може за около две-три години да достигне големи стойности. За щастие този вид късогледство се среща рядко.

В зависимост от момента на възникването миопията се дели на вродена (която се установява още при раждането), детска (която се проявява до 20-годишна възраст) и възрастна ( съответно ранна – от 20 до 40 години и късна – над 40-годишна възраст). Най-честата миопия е училищната миопия, която се свързва от една страна с често пренапрягане на зрителния анализатор, а от друга с бързия темп на растеж на очната ябълка, което води до пречупване на светлинните лъчи пред ретината и възникването на неясен образ при гледането на обекти, разположени на разстояние.

Съществува и т.нар. псевдомиопия, при която причината за неясното фокусиране на обектите, разположени в далечината, се крие в спазъм на цилиарния мускул, който нарушава акомодацията на окото.

Причини:

Все още не са открити конкретните причини и механизми на възникването на късогледството. Съществуват много теории, обаче нито една от тях не обхваща изцяло проблема и не обяснява в пълнота всички негови особености.

Едни от най-често коментираните хипотези за това, какво води до появата на миопията, са следните:

• наследствена теория - в много проведени изследвания резултатите показват, че децата на късогледи родители в даден момент от развитието си също слагат очила. По-задълбочени изследвания върху тази хипотеза показват, че в действителност дължината на очната ябълка при тези деца е малко по-голяма от тази при деца, чиито родители са с нормално зрение (т.нар.еметропи). По-голямата дължина на очния булбус е предпоставка за появата на миопия, което предопределя и по-големия риск за възникването на рефрактерната аномалия. От друга страна обаче учените посочват редица случаи на деца с късогледи родители, които не страдат от късогледство, както и случаи на късогледи деца с родители еметропи. Това показва, че наследстветният фактор е съществен, но не и изцяло отговорен за възникването на късогледството.
• продължителна и честа работа на близко – все по-често се наблюдава корелация между продължителната работа на близко като четене, работа с компютър и появата на миопия. Вероятно причината за това се крие в пренапрягане на зрителния анализатор, което води до появата на умора на очните мускули, в резултат на което тяхната еластичност и гъвкавост се нарушават и това предопределя промяна в дължината на очния булбус. Тази теория може би донякъде обяснява защо хората, които развиват научна дейност и прекарват голяма част от времето си сред книгите, носят очила. Още повече, че при тези хора степента на миопия е значително по-висока отколкото сред останалите хора. И все пак учените са на мнение, че факторът пренапрягане на зрителния анализатор при честа и продължителна работа на близо не би могъл самостоятелно да доведе до късогледство.
• стрес - както и при много други патологични състояния, и тук се отдава известно влияние на стресовите фактори, без да може да се посочат точните механизми на неговото влияние
• недобра зрителна хигиена – тук се има предвид лошото осветление, неправилната поза на тялото, четенето от прекалено близко разстояние. За тези фактори понастоящем се приема, че имат второстепенно значение.
• прекомерната употреба ва въглехидрати - някои специалисти споделят, че особено в ранна детска възраст, в резултат на повишена консумация на въглехидрати в организма възниква хиперинсулинемия, която в последствие уврежда зрителния анализатор.

Лечение:

Лечението на късогледството може да бъде осъществено чрез носене на коригиращи лещи, очила или рефрактивна хирургия. В зависимост от тежестта на миопията, носенето на очилата или лещите може да бъде постоянно или само в определени моменти – четене, гледане на телевизия и т.н.

Оперативното лечение на късогледството е може би най-радикалното решение на проблема. Методиката се състои в извършването на различни по своя характер интервенции по повърхността на самата роговица, в резултат на което зрителната острота се подобрява. Основните изисквания преди пристъпването към оперативно лечение са възраст над 18-20 години и поне две години преди извършването на операцията да няма промяна в диоптрите. Съществуват различни оперативни техники:

• радиална кератотомия - преди време тя беше основната оперативна интервенция при късогледството – техника, при която чрез изтъняване на роговицата се коригира рефрактерната аномалия. Днес обаче този вид интервенция има ограничени показания поради трудното прогнозиране на крайния оптичен резултат.
• фоторефрактивна кератектомия – при нея се използва лазер, който да премахне и впоследствие да ремоделира роговицата. Обикновено интервенцията е по-болезнена и има по-продължителен възстановителен период в сравнение с LASIК–терапията.
• LASIК (Laser In Situ Кeratomileusis) – това е най-новият метод за лечение на миопията. При него с помощта на лазер се отпрепарира ламбо от роговицата, след което се отстранява част от роговичната тъкан под ламбото. Накрая ламбото се връща на мястото си. Обикновено техниката отнема близо 15 минути за всяко око. След интервенцията периодът на възстановяване е сравнително кратък, като няколко дена след операцията зрението е замъглено и неясно. Ефективността и дългосрочната безопасност на метода обаче все още са в процес на изследване.

Като странични ефекти на оперативното лечение на миопията се посочват лекият дискомфорт в областта на окото, съпроводено с обилно сълзене, което обикновено продължава няколко часа след операцията. По-късно може да се наблюдава сухота в окото и повишена чувствителност, които могат да се запазят до 6 месеца след оперативната интервенция.

Трябва да се спомене, че не винаги операциите са успешни. В редица случаи дори и след прилагането на високоспециализирана оперативна интервенция хората продължават да носят очила или лещи.

Един алтернативен метод на лечение на миопията, наречен ортокератология, е използването на специални лещи, които се носят само през нощта. Те имат свойството, докато са на окото, бавно да променят и ремоделират формата на роговицата. След премахването им за кратко време зрението на пациента е възстановено и той не се нуждае от каквато и да е корекция на зрението. Ефектът обаче изчезва в рамките на няколко часа.

Все още въпросът дали миопията може да бъде излекувана дефинитивно е спорен. Сигурно е обаче, че тя може да бъде коригирана. Това става с помощта или на очила, или на контактни лещи, които приближават точката на фокуса до ретината и така подобряват яснотата и качеството на зрението. В зависимост от степента на миопия в някои случаи тези помощни средства се носят само при необходимост - например при шофиране, гледане на филм или при работа; в други случаи обаче те са неотменим помощник, без който човек не може.

Усложнения:

Миопията рядко протича с усложнения, особено леката и умерена миопия. Обикновено те се получават при неправилна корекция на зрението и се проявяват с главоболие, неприятно усещане за напрежение в областта на главата, прекомерно сълзене. При високостепеното късогледство, обаче, може да се наблюдават сериозни усложнения, което обяснява необходимостта от ранно диагностициране и адекватно лечение на състоянието. Най-честите от тях са:

• глаукома – повишено вътреочно налягане
• отлепяне на ретината – състояние, което при ненавременно лечение води до трайна слепота
• макулна дегенерация
• страбизъм (кривогледство)
• астения на очедвигателните мускули в резултат на пренапрягане на зрителния анализатор

Други усложнения на миопията като конюнктивит, кератит са резултат от мерките за корекция на зрението - контактни лещи най-често. Те не са усложнения на самата миопия.

В редки случаи прогресията на заболяването е изключително бърза. Само в рамките на месеци диоптрите могат да се увеличат многократно, което и налага спешни мерки поради реалната опасност от усложнения.