Ларингит

Ларингитът представлява възпаление на ларинкса и гласните връзки в него. Самият ларинкс (гръклян) е орган, който е разположен между фаринкса и трахеята и е съставен от хрущялни структури, поддържани от мускули и съединителна тъкан. Неговите функции са свързани с говора (позволяват генерирането на звуци чрез вибрация на гласните струни), дишането (превежда въздух към трахеята и дробовете) и преглъщането. Заедно с фаринкса е отговорен за защитата на дихателните пътища от попадането на течности и храна в тях заради наличието на специален хрущял в него, наречен епиглотис. Той се явява последната част от горните дихателни пътища, докато последващата го трахея пък е първата от долните дихателни пътища.

Поради близката симптоматика често пациентите бъркат фарингита с ларингит. При фарингита оплакванията също са свързани с дразнене в гърлото, болка при преглъщане, но при него няма нито дразнене при продължително говорене, нито пресипнал глас, по-рядко се наблюдава и дразнещата кашлица. Много често фарингитът се влошава при прием на твърде студени или горещи течности, но традиционно не е свързан с промяна в гласа.

Причини

Ларингитът, в зависимост от това дали е остър или хроничен, може да бъде следствие от различни фактори. Острата форма може да бъде причинена от:

• Неинфекциозни и механични фактори: напрягане на гласните връзки, продължителна кашлица, механичен удар в областта на ларинкса, твърде често и агресивно прокашляне и прочистване на гърлото.
• Вирусни инфекции, причинени от Rhinovirus (най-често срещан при настинки), вирусите на грип и варицела, Coronavirus, Adenovirus и др.
• Бактериални инфекции, причинени от Corynebacterium diphtheria, Bordetella pertussis (те са по-рядко срещани, в сравнение с другите).
• Гъбични инфекции като кандидоза и аспергилоза, причинени от гъбички вид Candida или плесенни гъби Aspergillus. Най-застрашени от този тип инфекции са хората с по-слаба имунна система: болни от СПИН, подложени на химиотерапия или дълго лечение с кортикостероиди.

Ларингитът се дефинира като остър когато след 3 седмици не отшумява и не се повлиява от медикаментозно лечение. Ако след този период продължава да се наблюдават перманентни промени, вече говорим за хроничен ларингит. Той може да бъде следствие от различни фактори:

• прекомерна употреба на алкохол или цигари, продължителна работа с дразнещи ларинкса субстанции като токсични пари, прах, алергени;
• страничен ефект при гастрофагиален рефлукс (връщане на киселини от стомаха към гърлото);
• хроничен синузит;
• дълго или агресивно натоварване на гласните струни, което често се свързва с конкретни професии или групи хора като певци, учители, актьори, треньори, политици, спортни запалянковци и др.

Симптоми:

Най-характерната черта за всички типове обструктивен ларингит е ларингеалният задух, т.нар. диспнея, която може да прерасне в дихателна недостатъчност. В повечето случаи симптомите се развиват на фона на вирусна (най-често грипна) или бактериална инфекция. Типична е лаещата кашлица. При псевдокрупа и острия стенозиращ ларинготрахеобронхит гласът е силно прегракнал, като може изобщо да изчезне, има наличие на сухи хрипове при вдишване, често се стига до посиняване на устните от задуха и включване на цялата дихателна мускулатура при дишане. При епиглотита гласът е ясен, има невъзможност за преглъщане, много типична е и високата температура.

При възрастните острият ларингит се проявява със зачервяване и оток (подуване) на лигавицата на ларинкса, което води до дисфония (нарушена фонация, намалена сила на гласа). В някои случаи дисфонията се съпровожда и от диспнея (затруднено дишане). При засягане на глотичната част на ларинкса се наблюдава болезнено и затруднено преглъщане. Състоянието се развива най-често като съпровождащо бактериална или вирусна инфекция като ринит, фарингит, трахеит. Може да се наблюдава и при грип, рубеола, дифтерия и др. 

Острият обструктивен ларингит при децата включва три основни заболявания – субхордален ларингит, остър стенозиращ ларинготрахеобронхит и остър епиглотит. Всички те имат един определящ общ симптом – ларингеалният задух, но се различават като честота, клинична картина и протичане. И за трите вида са характерни остро начало и драматично прогресиране на диспнеята (задуха).

Видове:

• Субхордален ларингит (псевдокруп) е най-често срещаната форма на ларингит. Появява се в хода на различни други заболявания, като в 90% от случаите се отнася за вирусни инфекции. Други причинители могат да бъдат морбили, варицела, ECHO вируси, алергии и др. По време на болестта често инфекцията преминава в бактериална суперинфекция, което налага лечение с антибиотици. Характерното начало е с пристъпи през нощта. В рамките на няколко дни на фона на остро респираторно заболяване в рамките на няколко часа се развиват симптоми като прогресиращ задух, груба лаеща кашлица в началото със слабо прегракнал глас, висока температура, сухи хрипове, включване на допълнителна дихателна мускулатура, бледост, посиняване на устните. В голяма част от случаите състоянието изисква спешна лекарска помощ. При опасност от бързо прогресиране на задуха ключово е ранното приемане в болница с възможност да се извърши трахеостомия или интубация за възвръщане на дихателната функция. При по-големи деца и по-лека форма на заболяването е възможно и домашно лечение след прилагане на урбазон за бързо успокояване на пристъпа.
• Остър стенозиращ ларинготрахеобронхит е по-опасната разновидност на заболяването, която може да настъпи като следваща фаза на субхордалния ларингит или в рамките на друга инфекция. Наблюдава се рядко, но за сметка на това фаталният изход е чест. Може да започне като банална инфекция на горните дихателни пътища или грип със същите симптоми като при псевдокруп – задух, лаеща кашлица, висока температура, стридор (сухи хрипове), спазъм на дихателната мускулатура. Характерно е динамично развитие на заболяването, което включва задълбочаваща се дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова недостатъчност с учестен пулс, динамични промени в белите дробове – емфизем, бронхопневмонични огнища, интоксикация, гърчове и др. Лечението е задължително болнично. Медикаментозната терапия е с високи дози венозни антибиотици, кортикостероиди, сърдечно-съдови медикаменти, муколитици, алкализиращи средства, инхалации, кислород и др. За подсигуряване на свободен дихателен път и почистване на дихателните пътища може да се наложи трехеостомия или интубация.
• Острър епиглотит се среща рядко, но се характеризира с много бързо прогресиране на дихателната недостатъчност и се смята за животозастрашаващо състояние. Той представлява възпаление с оток на епиглотиса – листовидния хрущял над ларинкса, който затваря входа на гръкляна при гълтане. Най-чест причинител е бактерията Hemophyllus influenzae тип B, по-рядко стрептококи или стафилококи. Характерно е острото начало с висока температура и силни болки в гърлото с невъзможност за преглъщане, дори на слюнка, по правило гласът е чист. Епиглотисът отича и придобива неколкократно по-големи размери, което е причина за бързо запушване на ларинкса и затрудняване на дихателните пътища. Възможен е ларингоспазъм, като рискът от задушаване може да бъде голям. Лечението е строго болнично с венозни антибиотици и урбазон, при прогресиране на задуха (диспнеята) се прави трахеостомия.
• Епиглотитът е възпаление на лигавицата на епиглотиса, структура на ларинкса, която затваря гласните връзки. Епиглотитът е животозастрашаващо спешно състояние при децата между 2 и 5 години. Причинител най-често е бактерията Haemophilus influenzae. Протича с оток на епиглотиса, който причинява тежка диспнея и дисфагия (затруднено преглъщане) до степен на асфиксия (задушаване). С разпространението на хемофилусната ваксина случаите на епиглотит стават все по-редки.
• Хроничният ларингит е типичен за възрастните. Фактори, допринасящи за развитието на хроничен ларингит, са преумората на гласните връзки при певци, преподаватели, както и прекомерната употреба на тютюн. Преканцерозни състояния също могат да бъдат свързани с развититето на хроничен ларингит. Гастроезофагеалният рефлукс (заболяване при което има обратно връщане на кисело стомашно съдържимо към хранопровода) в тежка степен също може да доведе до ларингит. Състоянието се характеризира с болки в гърлото, промяна и намаляване на гласа, кашлица, експекторация, усещане за сухота в гърлото.

Диагностициране:

Диагнозата се поставя по характерната клинична картина. За преценка на състоянието на пациента, лекарят извършва ларингоскопия (оглед на вътрешността на ларинкса), която бива директна (извършва се с ларингоскоп) и индиректна, прави се чрез специално огледало. Това изследване дава възможност да се огледа епиглотиса, лигавицата и гласните връзки.

Ларингитът е сравнително лесно за диагностициране заболяване, главно поради специфичната клинична картина удобството на ларинкса за изследване (оглед). В диференциалната диагноза на ларингита влизат заболявания, които обхващат органи намиращи се в същата или близки топографски области - перитонзиларен абсцес, тонзилит (ангина), тумори, възпалителни процеси от друг характер и др.

Особено важно е ларингитът да бъде отдиференциран от карцинома на ларингса, при който началните симптоми са също дисфония, кашлица, чувство на дразнене. Всеки ларингит, който продължава по-дълго от обикновеното (около 10 дни), изисква диагностично уточняване чрез вземане на материал за биопсично изследване.

Лечение:

При остър ларингит при възрастни лечението се състои основно в почивка за гласните връзки, шептенето обратно на очакванията напряга гласните връзки повече от фонацията с пълен глас. Препоръчителни са инхалациите на топъл и влажен въздух, на аерозоли с антибиотик при бактериалните инфекции, например Bioparox, в тежки случаи и приложение на кортикостероиди, които намаляват отока на ларинкса.

Острия субхордален ларингит при децата в зависимост от тежестта на състоянието може да се лекува в домашни условия или в болница. В повечето случаи заболяването протича доброкачествено и не налага хоспитализация. При пристъп на диспнея и цианоза състоянието се подобрява бързо и ефективно при заемане на седнало положение, вдишване на топъл и затоплен въздух, в домашни условия инхалация над съд с вряща вода. В по-тежките случаи медикаментозно се добавят кортикостероидни препарати, дексаметазон. При неповлияване от първоначалната терапия и задълбочаване на диспнеята може да се наложи оротрахеална интубация (поставяне на тръба в дихателните пътища след медикаментозно седиране на пациента) и механична вентилация за осигуряване на тъканната оксигенация.

Лечението на епиглотит е спешно, включва приложение на кортикостероиди, антибиотици и в някои случаи оротрахеална интубация или в краен случай трахеостомия (оперативно осигуряване на отвор на трахеята между ларингеалните прешлени). Положението на пациент със задух е винаги седнало или високо легнало, за да се облекчи максимално задухът.

Лечението на хроничния ларингит се състои в премахване на основната причина за заболяването. Спиране на тютюнопушенето, покой на гласните връзки, прием на повече течности, различни таблетки за смучене са силно препоръчителни. В случаите на бактериална инфекция са показни антибиотиците. При необходимост могат да се добавят кортикостероиди, антихистамини (противоалергични медикаменти). При неясни и преканцерозни състояния може да се наложи хирургично вземане на биосия за хистологично изследване и определяне на точна диагноза.

Съвети:

• Не говорете прекалено, пийте много вода, почивайте, вдишвайте пари от овлажнител 5 минути, правете гаргара на всеки 3 часа с Алое Активатор или солена вода, правете гаргара и с чай от лайка или с отвара от лечебни билки, взимайте големи количества природни антибиотици (пчелен прополис и чесън), яжте мед с лимон. Инфекцията на гърлото е опасна ако не се вземат навременни мерки, защото може да се пренесе в белите дробове. За да се предпазите от ларингит взимайте витамин С.
• Чайове, вода, супи, бульони – това е ключът към справянето с ларингита. Добрата хидратация е важна за цялостното оздравяване на организма. Течностите, особено ако са топли, облекчават значително симптомите на ларингит и отбъбват подутата и възпалена лигавица.Важно е гърлото да е постоянно влажно.  Ако усетите, че нямате достатъчно слюнка, пийнете нещо или лапнете бонбон за смучене.
• Инхалацията е чудесен начин да въздействате на ларингита. Горещата пара облекчава болките и възпалението. Прави гласа по-мек, а дишането по-лесно. Към врящата вода можете да добавите сода за хляб или суха мента, лайка или смрадлика. Изпаренията от тази отвара имат противовъзпалителен ефект.
• Ако ларингитът трае повече от 2 седмици, може да предизвика ревматична треска или проблеми със сърцето. Ако инфекцията слезе в белите дробове, може да доведе до бронхит или пневмония. Консултирайте се с вашия лекар.
• Слагайте топли компреси на врата два пъти на ден в продължение на 20 минути. 

Билколечение

• Евкалипт, мента, лайка, мащерка и смрадлика, женско биле, маточина, ехинацея, цветове от бъз или червена детелина са най-подходящите билки при ларингит. Можете да си направите чай с всяка една от тях или с меланж от няколко по избор.
• Джинджифилът е другият природен антибиотик, който помага при ларингит. Направете си отвара от корен от джинджифил във вряща вода. Пийте я възможно най-гореща. Добавете лъжичка лед към нея.
• 28 гр тинктура ехинацея, 28 гр сироп от чесън, 28 гр тинктура маточина, 28 гр тинктура коча билка, 113 гр инктура канела. Разбърква се в тъмна бутилка и се дава по една чаена лъжичка на всеки 2 часа.
• За локално лечение се препоръчва приема на цинк или вдишване на билкови аромати. 
• Лют  червен пипер. В чаша гореща вода добавете ¼ чаена лъжичка лют червен пипер и няколко капки лимонов сок. Разбъркайте и пийте бавно на глътки, няколко пъти дневно.
• Етерично масло. Кипнете (тенджера/чайник) с вода и отстранете от котлона. Добавете 3 капки етерично масло от лавандула, 2 капки от лайка и 2 капки от мащерка. Поставете хавлиена кърпа над главата и вдишвайте от изпаренията колкото издържите. Правете процедурата всекидневно до пълно излекуване. 
• Чай от джинджифил. Изберете малко коренче джинджифил, обелете и нарежете на тънки кръгчета, поставете го в тенджера с вода. Сварете до появата на жълто-кафяв цвят. Добавете 3 супени лъжици мед и пийте бавно на глътки.
• Гаргара от мед и лимон е добро средство за лечение на ларинкса.
• Гаргарата с морска сол няколко пъти дневно е много ефикасна.
• Лук. Срежете три големи глави лук и ги поставете в купа с вода. Оставете сместа на котлона да поври докато се сиропира. Прецедете. В чаша топла вода поставте 5-6 лъжички от сместа заедно с лъжичка мед и сок от лимон. Пийте бавно няколко пъти дневно. 
• Оцет. Гаргара с оцет може да ви помогне да изчистите всички инфекции. В чаша вода смесете равни количества оцет и вода и разбъркайте. Правете гаргара 2-4 пъти дневно.

1. Смесете в съд 300 мг. отлежало вино със сто грама мед. Поставете съда на огъня да поври за пет минути. Пийте 3 пъти дневно (докато е гореща) по 100 мл.
2. Вземете една супена лъжица цветове от лайка и залейте с 200 мл. гореща вода. Поставете на огъня да поври за 5 минути и прецедете. Към така приготвената смес поставете една чаена лъжица сода за хляб. Изпийте  готовата смес още докато е топла.
3. Кипнете половин литър вода, в който е поставен 100 гр. цвят от лайка, 1с.л мед и една чаена лъжица сода. Покрийте главата с кърпа и вдишайте парите около 15 минути. Препоръчително за малки деца не повече от 5 м.
4. Изпечете 3-4 глави лук (без да го белите). Смачкайте  готовите глави лук ( вече обелени) и прибавете към сместа половин супена  лъжица пудра захар. Направете компрес на гърлото с още топлата смес (препоръчително да престои цяла нощ).

• Алое Активатор или Aloe First: природен антибиотик, помага срещу възпаления, облекчава болката, убива бактериите: правете гаргара на всеки 3 часа.
• Пчелен прополис и/или чесън: природен антибиотик, убива бактериите и вирусите, укрепва имунната система – 3 до 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната); чесън: 4 капсули на ден (по 2 капсули с храната).
• Витамин-С, мощен антиоксидант, укрепва имунната система: 3 до 5 таблетки на ден (по 1 таблетка с храната).
• Мед с лимон, убива бактериите, помага срещу възпаления.

Профилактика:

Профилактично би следвало да се щади гласът, основно при певци, учители, спортни запалянковци. Избягването на замърсени среди, отказването на цигарите може да се окажат достатъчни за предотвратяване на рецидив или хронифициране на заболяването. Важно е и предпазването от простуда през студените и мъгливи месеци на годината.