Летни хранителни отравяния

Хранително натравяне или хранителната интоксикация представлява остро състояние, което възниква след прием на бактерии и техните токсини чрез хранителни продукти. При тези натравяния отравянето започват скоро след храненето. Нарушаването на основните хигиенни норми и неправилното съхранение на храните са благоприятстващи фактори за заразяването на храната.

Токсините на някои микроби като стафилокок са устойчиви при кипене, което означава, че рискът за отравяне е висок дори при термична обработка. Най-честите виновници за хранително натравяне са неизмити плодове и зеленчуци, гъби и развалени храни.

Отравянията могат да бъдат с биологичен и небиологичен произход. Най-разпространените видове хранителни интоксикации се разделят в три големи групи. Първата група са микробните интоксикации /хранителните токсикоинфекции/; втората група са натравянията свързани с консумация на отровни растения, последната група включва интоксикациите с химически вещества.

Видове микробни интоксикации:

Най-често срещаните хранителни натравяния са микробните интоксикации. Тези натравяния са свързани с консумацията на храни, които са заразени с патогенни микроорганизми и токсините им.

Салмонелозна токсиинфекция:

Източник на инфекция са различни животни (едър рогат добитък, овце, свине, птици, гризачи), значително по-радко е човека. Най-често предаването на инфекцията става при употреба на замърсени със салмонели месо, колбаси, яйца, млечни продукти, сладоледи, торти и др храини. Микроорганизмите могат да преживеят от 5 дни до 3 месеца при температурни граници от 5ºС до 41ºС. Оптималната температура за размножаване е 37ºС. В началото болните имат само повръщане, диария и висока температура. При усложнение на процеса може да се стигне до шоково състояние.

Стафилококова инфекция се получава от образувалия се стафилококов ентеротоксин. Основни източници на тази инфекция са човекът /чрез кожата и носоглътката/ и болните от мастит животни – те замърсяват прясното мляко, а оттам и много млечни и сладкарски продукти. Чест източник на Стафилококовата инфекция са и контаминирани храни – торти, кремове, сладолед, мляко и др. Заразяването на храната става при контакт на здрави безсимптомни носители или болни със стафилококов ринит, ангина и др. За размножаването на бактериите в хранителните продукти е необходима температура от 20ºС. Отделените токсини предизвикват усилена чревна перисталтика, повръщане, диария, дехидратация и хипотония.

Колиентерит – замърсяването на хранителните изделия с колибактерии става предимно от човека – чрез замърсени ръце и храни. Отравянето може да стане и след прием на храни, които не са съхранявани в хладилник. Това например са месни, яйчни и рибни изделия. Не се променят видът и вкусът на храната. Източник на Коли-инфекцията са болни и здаравоносители, но е възможна и автоинфекция. Бактериите се размножават в хранитлната середа при оптимална температура от 37ºС. Клинично се характеризира с висока температура, повръщане, диария, обезводняване и водно-електролитни нарушения.

Ботулизъм е най-тежкото хранително натравяне. Често има летален изход. Причината за ботулизма е микроорганизъм, който образува спори и се развива в среда, бедна на кислород – консервирани зеленчуци, вътрешности на салами и колбаси, риба. Често се среща и в почвата, откъдето попада в храната, чрез неизмити зеленчуци. Смята се, че ботулиновият токсин е най-силния природен токсин. Обикновено храната има вид на развалена, но е възможно и да няма никакви промени, и все пак да е заразена.

Симптоми:

Симптомите на хранително отравяне обикновено се появяват от два до шест часа след приема на заразената храна. Характерни са коремни болки, диария, която може да съдържа кръв. Появяват се температура и треска, главоболие, гадене и повръщане, обща слабост и отпадналост. От изключително значение при диария и повръщане е да не се стигне до обезводняване. Дори при силно гадене и повръщане трябва да се приемат много течности, за да се избегнат по-сериозните усложнения от дехидратацията.

Диагностициране:

Пациентът трябва подробно да опише как се чувства и с какво се е хранил в последните часове. Лекарят извършва преглед на стомаха, а дехидратацията вследствие диария и повръщане е основен признак на отравянето. Правят се тестове на изпражненията, кръвта или съмнителната храна, която сте консумирали.

Лечение на хранително натравяне:

След извършването на диагностика се назначава лечение. В повечето случаи няма нужда лицето да остава в болница, но когато е налице тежка дехидратация се налага хоспитализиране. Най-често се предписват антибиотици и лекарство за температура и повръщане. Също така се налага прием на повече вода, за да се прочисти стомаха от токсините. Пречистващ ефект имат активният въглен и киселото мляко. Болният трябва да си почива и да не приема храна първия ден след натравянето. Почивката и приемът на предписаните лекарства са напълно достатъчни в повечето случаи на хранителни натравяния.

Режим на хранене:

Наблегнете на течностите, пийте много вода и сокове. Консумирайте леки зеленчукови супи и бульони, те са много важни за дехидратирания организъм. Избягвайте месото и яйцата, пикантните и тежки храни, пържени храни и такива с високо съдържание на захар. Те допълнително дразнят лигавицата на стомаха и могат да причинят ново разстройство. Избягвайте зле сварените продукти, защото са потенциален източник на бактерии. Наблегнете на леки каши, сварен ориз или жито.

Предпазване от хранително натравяне

Първата стъпка към предпазването от хранително натравяне е внимателното пазаруване. Купувайте добре опакована храна, ако видите че консерва или пакетиран хранителен пакет е издут, знайте че това е потенциална опасност. Избирайте само пастьоризирано мляко и яйца, които са съхранявани в хладилник. В домашни условия задължително дръжте яйцата на хладно, не бива да ги оставяте да престояват на стайна температура.

Измивайте много добре плодовете и зеленчуците, поддържайте висока хигиена в кухнята. Оглеждайте внимателно продуктите за срока на годност, когато ги закупувате. Почиствайте редовно хладилника си от забравени продукти, които вече не са годни. Обработвайте добре храната, подлагайте я на термична обработка. В летните месеци бъдете особено внимателни, защото според медицинската статистика, тогава има най-много хранителни натравяния. В летните жеги месото, рибата, яйцата задължително трябва да стоят в хладилника, не ги оставяйте навън, защото могат да се развалят много бързо.

Хранителното отравяне е често срещано, но и много опасно в детската възраст, заболяване. То се дължи на попадане на патогенни микроорганизми в хранителните продукти. Биологичното замърсяване може да сетане във всички етапи от на добиване, обработване, пакетиране, съхранение и транспортиране на храната. В някои случаи микроорганизмите променят вкуса на продукта, но много често такава промяна няма, което представлява основната им опасност.

Храната е добра среда на развитие на някои патогенни микроорганизми, а при подходящи условия (висока температура и влажност), те се размножават и причиняват хранителните заболявания. Основните причинители на токсиинфекциите са сатфилококите, салмонелозите и колибактериите.

Хранителните отравяния в повечето случаи завършват с оздравяване до наколко дена. В детската възраст те са много опасни и може да се стигне до смърт.

Профилактика

• Недопускане на замърсявания на хранителни продукти чрез ветеринарен контрол над животните.
• Санитарен контрол при добива на месо, мляко и в заведенията за обществено хранене, както и лична хигиена на работниците, които са в контакт с храната.
• Хранителните продукти и готовите храни да се съхраняват само в хладилни условия.
• Да се спазва добра термична обработка – да не се консумират полусурови или недопечени месни, яйчни и млечни изделия.
• Едно ястие, веднъж размразено или затоплено, не бива да се охлажда или замразява отново.
• Да се избягва консервирането на месо и риба в домашни условия.
• Консервирането на плодове и зеленчуци да се извършва правилно и внимателно, като се използват здрави и цели плодове и зеленчуци, които са добре измити; стъклените буркани и капачки да бъдат здрави и старателно измити.
• Да не се консумират бомбирани консерви, храни с начални признаци на развала или несъхранявани в хладилник.
• Да се купуват храни само от магазинната мрежа, защото там са спазени всички условия на съхранение и е гарантирано качеството и произхода им. Купуването на храни от улицата е рисковано.