Лимфаденит

Лимфаденит е възпаление на лимфните възли, често придружени от нагнояване. То се проявява с увеличаване на един или повече възли и може да се появи в няколко области на тялото. Обикновено, лимфаденит е вследствие на намален имунитет. Ето защо е толкова важно да се намери и отстраняване на причината.

Причини:

Всички причините водещи до появата на лимфаденит, могат да бъдат разделени в инфекциозен и неинфекциозен.

Инфекциозни причини са доста често срещани – разпространява се чрез лимфните и кръвоносните съдове, което води до възпаление. Най-типичните бактериални и вирусни инфекции са:

• стрептококи;
• ауреус;
• ХИВ;
• паразитни и гъбични инфекции;
• туберкулоза и т.н.

Сред най-често срещаните неинфекциозни причини за лимфаденит са:

• онкологични лимфни възли (лимфомни);
• метастатичен (вторичен) рак, който се е разпространил от други части на тялото;
• възпаление в отговор на въвеждане на чуждо тяло.

Видове

Има няколко критерия за класификация на лимфаденит. В зависимост от продължителността и интензитета на възпалението се изолира:

• остра лимфаденит, който се характеризира с внезапна поява и произтича от инфекция на рана, развитие на остро инфекциозно заболяване или след операция;
• хронична лимфаденит резултат от продължителна инфекция или прогресия на рак (понякога този вид лимфаденит е отдалечени последици от хирургия);
• повтарящ се лимфаденит, възникнали в резултат на хронична инфекция.

Според етиологията на лимфаденит е:

• неспецифичното, което е причинено от гъбични и бактериални флора обикновено присъстват върху кожата и лигавиците (ако възпалението е местно, след това този вид лимфаденит много добре на лечението);
• специфично - в този случай лимфаденит сигнали за разпространение извън фокуса на такива опасни специфични инфекции, язва, туберкулоза, токсоплазмоза, сифилис , туларемия, бруцелоза.

Лимфаденит в зависимост от естеството на възпалителния процес е:

• гноен - придружен от силна болка, неразположение и заплашва при липса на навременно сепсис помощ;
• серозен - обикновено се появява в резултат на вирусна инфекция, рак, метастази или лимфом, потоци тихо с симптоматично и често е стъпка предходната гноен лимфаденит.

Видове лимфаденит според мястото на локализиране:

• субмаксиларна лимфаденит - не твърде често явление предизвикан от различни заболявания на устната кухина: тонзилит, кариес и др.
• маточната шийка тип лимфаденит е особено често сред децата и хората често страдат от настинки и инфекциозни заболявания като гнойна ангина, възпаление на сливиците, пневмония, грип;
• bubonadenitis - това състояние винаги е придружен от първичен инфекциозно заболяване, характеризиращо се с наличие на възпаление - като правило, тя е в този случай говорим за полово предавани болести, много по-малко цялата работа в заразения рана в близост до слабините на фона на понижен имунитет;
• лимфаденит в мишниците - това лимфен зона идва от гърлото, лицето, раменете, гърдите, съответно, заедно с настоящите си "виновници" възпалителен процес може да дойде от тези области, засегнати от заболявания, такива като, например, хронично възпаление на сливиците или кариес;
• лимфаденит паротидната е следствие на възпалителни заболявания на ухото, вътрешното ухо или околните тъкани, както и гнойни наранявания - като "жалко" ухото е пробита, или дори изстискване черни точки.

Симптоми

Признаците на лимфаденит силно зависят от вида и степента на развитие. Като правило, са придружени от подуване и болезненост на кожата около възпалени лимфни възли. Понякога дори има свое зачервяване. В някои случаи има увеличени лимфни възли, видими с невъоръжено око.

Когато става въпрос за острата форма на заболяването, особено придружени от нагнояване, симптомите са внезапна и силна болка, тюлени жлези и загуба на подвижност, както и гадене, висока температура, силно главоболие. В този случай, контурите на възлите са неясни и губят форма. При липса на навременно лечение става абсцес в дълбоките тъкани.

Когато е налице хроничен лимфаденит: лимфни възли са увеличени, но са почти безболезнени, те са затворени, по-скоро мобилни при палпация. В някои случаи е възможно подуване на околните тъкани или крайниците поради застой в лимфните възли.

Някои симптоми показват развитие на сериозни състояния, потенциално животозастрашаващо състояние. Става дума за такива характеристики като:

• повишена телесна температура (над 38,5);
• недостиг или тахипнея;
• силна болка, подуване, изразено зачервяване;
• сърцебиене.

Диагностициране:

Първото нещое лекарят да провери лимфните възли от палпация. При здрави хора те са сравнително меки с лесна подвижност по отношение на съседна тъкан, тя е абсолютно безболезнена и не се увеличава. След това, в зависимост от резултатите от проучването ще бъде взето решение за използването на други диагностични мерки, по-специално, може да се изисква:

• CBC, показваща промени в състава му. Той може да се подозира наличие на неопластични процеси - и след това трябва да се извърши биопсия на възела, т.е. ограда тъканите за хистологично изследване;
• ХИВ тестване;
• US периферните лимфни възли и коремните органи (особено черния дроб и далака);
• компютърна томография;
• УНГ преглед;
• диагностична и терапевтична операция се извършва в случай на хирургична патология: откриване и дрениране на получената кухина, както и проверка на съседни органи и тъкани, за наличието на гнойни абсцеси;
• при педиатрични пациенти се елиминира първо ангиоедем - алергична реакция, застрашаваща живота, както и много подобни на увеличени лимфни възли вродени кисти и тумори в областта на шията;
• на кожата се правят алергични тестове, микроскопско изследване на слюнка и кръв, рентгенови лъчи, поддържане контакт с пациенти с ТБ - всички тези манипулации се извършват в случай на откриване на специфична лимфаденит;
• лимфаденит в слабините изисква изключването на присъствието на ингвинална херния, както и серия от изследвания, за да изключи наличие на полово предавани болести.

Лечение:

Тъй като лимфаденит често е сигнал за всички неизправности в организма, лечението му е придружено от борба със системата на заболяване или на органи, причинени от възпаление на лимфните възли. По този начин, в случай на необходимост, при подчелюстен лимфаденит се лекува хроничен тонзилит и отстранява гнойна ангина или друга причина за заболявания. Така че, ако има начални етапи на лимфаденит, лечението е по-скоро консервативно:

• създаване на условия за останалата част от засегнатия район;
• физиологично лечение: електрофореза, ултразвукова терапия, поцинковане;
• противовъзпалителни мехлеми и лекарства.

Във всеки случай, ако се потвърди наличието на лимфаденит, се налага приемане на антибиотици от групата, към която патогенът е чувствителен.

При потвърждаване на туберкулозна инфекция може да се лекува само в болница с конкретна туберкулозна терапия.

В случай на гноен лимфаденит е необходимо да се извърши дренаж в гноясаната кухина. След процедурата пациентът се нуждае от редовно лечение на рани и лигиране. Това се прави и при биопсия с потвърдено наличие на тумор - доброкачествени или злокачествени. Лечение по този начин може да включва облъчване и химиотерапия.

По-специално, следните видове лекарства могат да се предписват за лечение на лимфаденит:

• антибиотици, които елиминират инфекцията;
• аналгетици, намаляване на силата и интензитета на болка;
• противовъзпалителни лекарства, които намаляват подуване и възпаление.

В случай на лимфаденит, както и наличието на друго заболяване, е изключително опасно да се лекува самостоятелно.

Народна медицина:

• Чесън. Активното вещество в суровия чесън – алицин е особено ефективно в елиминирането на безброй много микроорганизми, отговорни за често срещаните и по-редки инфекции. Антимикробните, противовирусните и противогъбичните свойства на чесъна облекчават инфекциите, водещи до лимфаденит. Приемайте по 2-3 намачкани скилидки суров чесън на ден, до отшумяване на инфекцията. Намачкването на чесън активира ензимите произвеждащи алицин.
• Мед от манука. Медът от манука има силни антибактериални свойства и се справя успешно с усвойчивите на антибиотици бактерии, причиняващи сериозни инфекции. Тъй като медът от манука е с ниско pH и високо съдържание на захар, той може да предотврати разпространението на микробите. За целта обаче ви е нужен чист мед от манука с най-високо качество.
• Колоидно сребро. Колоидното сребро се свързва с клетъчните мембрани на бактериите и спира притока на кислород. За разлика от антибиотиците, колоидното сребро не създава резистентност или имунитет в организмите, които убива. То унищожава патогени, причиняващи заболявания и инфекции, в рамките на няколко минути след прилагането му. Колоидното сребро проявява противовъзпалителни свойства и облекчава болката и отока свързани с лимфаденита. За лечение на инфекцията е най-добре да приемете 1 капка колоидно сребро вътрешно. Имайте предвид, че не бива да го използвате за повече от 14 последователни дни.
• Ябълков оцет. Оцетната киселина има уникалната способност да елиминира опасните бактерии, докато същевременно насърчава растежа на полезните бактерии. Това превръща ябълковия оцет в естествен антибиотик за лечение на инфекции и подсилване на имунната система. Използвайте ябълковия оцет, за да си направите тоник, който ще детоксикира тялото ви и ще стимулира лимфния дренаж. За да се справите с лимфаденита, добавете 2 чаени лъжички ябълков оцет към чаша вода, приемайте 3 пъти дневно. Бихте могли да напоите кърпа с оцет и да я поставите върху засегнатия лимфен възел.
• Витамин С. Витамин С подсилва имунната система, докато се бори с инфекцията. Той намалява вероятността от поява на усложнения вследствие на инфекции и лимфаденити. Тъй като подутите лимфни възли са признак, че инфекцията вече се е разпространила в тялото, приемете висока доза витамин С – 4 000 милиграма за възрастни или консумирайте богати на витамина храни – ананас, зеле, грейпфрут, ягоди, портокали, папая.
• Астрагал корен. Коренът е полезен при подути лимфни възли, в случай на вирусна инфекция като мононуклеоза. Той притежава мощни антивирусни, противомикробни и противовъзпалителни свойства. Астрагалът се използва в традиционната китайска медицина за лечение на широк спектър заболявания, заради стимулиращия си ефект върху имунната система. Можете да го приемате под формата на тинктура, капсули или чай.
• Етерично масло от риган. Изследване доказа, че маслото от риган проявява мощна антибактериална активност срещу някои устойчиви на антибиотици бактериални щамове. То е полезно в случай на вирусни и гъбични инфекции. Ефектът на етеричното масло от риган превъзхожда този на антибиотиците, защото за разлика от тях то не притежава странични ефекти. За лечение на инфекции, приемайте маслото от риган вътрешно за не повече от 2 седмици. Разтворете го във вода или го комбинирайте с кокосово масло.
• Етерично масло от чаено дърво. Изследване проведено в Индия доказа ефективността на маслото срещу бактериите и инфекциите. Ефектът му се усеща незабавно, като продължава и в следващите 24 часа. Маслото от чаено дърво не бива да се приема вътрешно. Бихте могли да разпръснете аромата му у дома си, да вдишате директно от бутилката или да използвате външно върху засегнатата област. Ако прилагате маслото върху кожата, използвайте само няколко капки и комбинирайте с равни части кокосово масло.
• Охлаждащи компреси. Прилагането на студени компреси върху възпалените области ще облекчи болката и отока. Използвайте ги няколко пъти дневно, за около 10-15 минути докато отокът изчезне. Добавете 1-2 капки масло от чаено дърво към компреса, за да се преборите с инфекцията причинена от лимфаденита.

Ако сте решили да заложите на природни средства в битката с лимфаденита имайте предвид, че резултатите се проявяват след няколко дни. Ако симптомите ви се влошат или се появат нови се консултирайте с лекар.

Възможни усложнения

При липса на навременна специализирана помощ лимфаденит може да даде сериозни усложнения, като например:

• абсцес кожата;
• сепсис;
• енцефалит;
• остеомиелит;
• широко инфекция или рак;
• тромбофлебит;
• развитие на крайник елефантиазис.

Превенция:

Превантивни мерки, които могат да намалят многократно риска от лимфаденит:

• предотвратяване на кожна инфекция;
• предотвратяване на инфекция на отворени рани;
• своевременно и компетентно лечение на ангина, ринит и синузит (елиминира подчелюстната, паротидната и цервикална лимфаденит);
• своевременно отстраняване на огнища на инфекция (лечение кариес, циреи и т.н.);
• диагностика и лечение на заболявания, предизвикващи специфичен лимфаденит: туберкулоза, сифилис, гонорея и други.