Личностни разстройства

Личностните разстройства заемат особено място в психиатричната практика. Все още се водят спорове относно това дали те трябва да се разглеждат като болестни прояви или всъщност са особеност на характера. Другото им название е психопатии или характеропатии.

Най-общо личностните разстройства представляват дълбоко заложени модели на поведение, които се изразяват в трайно дезадаптирано социално поведение. Това са екстремни и значителни отклонения от общоприетия начин на култура, мислене, чувства и отношение спрямо другите. Имат устойчив характер и обхващат многобройни области и аспекти на поведението и психологичното функциониране.

Дълго време се спореше коя част на нервно-психическото развитие на индивида се засяга при тази особена група нарушения. Днес е сигурно, че именно характерът с неговите многобройни психични функции като подтици, мотивация, емоции и свързаната с тях волева устойчивост и насоченост е слабото звено в системата при всички подтипове личностни разстройства. По отношение на интелектуалните възможности, аспирациите, ценностната система и креативните качества те могат да са запазени или да са нарушени само някои черти. Т.е. един индивид може с поведението и реакциите си да не е приемлив за обществото и все пак да притежава високи креативни качества и дори да създаде непреходни духовни ценности.

Видове и симптоми:

Параноидно личностово разстройство се характеризира с прекомерна сензитивност към преживявания на неудачи и неуспехи. Тези хора са злопаметни по отношение на нанесени обиди, склонни към отмъстителност, мнителност и изопачено възприемане на околните. Техни неутрални или дори приятелски действия превратно се тълкуват като оскърбителни и враждебни. Те имат непреклонно чувство за собствена правота, което е несъобразно с реалната ситуация. Тези индивиди са свръхангажирани с неоснователни „конспиративни„ обяснения и са склонни към патологична ревност.

Шизоидно личностово разстройство - тези личности са неспособни да изпитват удоволствие. Емоционално са хладни, отчуждени, афективно изравнени. Неспособни са да изрязяват гняв, топлота, емпатия и разбиране. Интереса към социални контакти е слаб /вкл. и сексуални контакти с друго лице/ и явно предпочитание към фантазиране и самостоятелни дейности. Често са с ексцентрично поведение и имат изразени затруднения в спазването на общоприети социални норми.

Диссоциално личностово разстройство - тези индивиди са опасни за обществото, поради голямото несъответствие между тяхното поведение и съществуващите социални норми. Те са с нарушения в структурата на характера /т. нар. тежки психопати/. Отличават се с грубо безразличие към чувствата и правата на другите, игнориране на задължения, правила и социални норми. Често са с агресивни и разрушителни действия към хора и животни, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения. Имат ниска поносимост на фрустрация, нисък праг на раздразнителност и лесно отключват гняв стигащ до физическо насилие. Не са способни да изживяват вина, да извлекат поука от грешките си и миналия опит. Наложените санкции и наказания за извършените деяния ги озлобяват още повече. Често другите са им виновни за всичко и си измислят правдоподобни обяснения. Изкусни манипулатори и лъжци, те са постоянно нервни, раздразнителни. За това разстройство съществена роля играе не само социалния опит но и някои структурни и контитуционални фактори.

Обсесивно-компулсивно (ананкастно) личностово разстройство

Чувствата на лична несигурност, съмнение и незавършеност, водят до прекомерна добросъвестност, проверки, упоритост и предпазливост. Наблюдава се перфекционизъм и педантична акуратност.

За определянето на обсесивно-компулсивно личностово разстройство трябва да са налице следните характеристики:

• свръхангажираност с детайли, правила, списъци, ред, организация или разписания
• нерешителност, склонност към съмнения и прекомерна предпазливост, отразяващи дълбока вътрешна несигурност
• перфекционизъм, който пречи на завършване на задачите
• прекомерна съвестност и повече от необходимото посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностните контакти
• ригидност, упоритост и педантичност
• прекалено настояване другите хора да следват точно неговия начин на правене на нещата

Разпространеността е между 1-2% от общото население и се проявява по-често при мъжете.

Хистрионно личностово разстройство се характеризира с лесна внушаемост, лабилна и повърхностна емоционалност, преувеличено изразяване на чувства, драматизиране и демонстративно поведение. Тези лица са с постоянен стремеж към внимание, признание, егоцентрични са и не зачитат околните. Обобщено може да се каже, че те имат едно постоянно манипулативно поведение, като целта му е удовлетворяване единствено на собствените интереси и нужди.

Зависима личност – характеризират се с прекалена ангажираност и страх да не бъдат изоставени. Това стои в основата на специфичното поведение, което е предимно в техен ущърб. Те позволяват на другите да поемат отговорност за съществени страни от живота им и подчиняват собствените си интереси и нужди на нуждите на другите хора. Те нямат желание да отправят дори абсолютно основателни изисквания към хората, от които зависят. Имат неточно възприятие за себе си, че няма да се справят, да издържат, че са некомпетентни. Имат тенденция да реагират на беди, като прехвърлят изцяло отговорността на другите. Изпитват силен дискомфорт когато са сами.

• Тревожна личност – характерното за това разстройство е постоянното чувство на опасение, напрежение, малоценни субективни преживявания и несигурност. Имат непрекъснат стремеж да бъдат приемани и одобрявани, без необходимите усилия за това. Имат близки взаимоотношения с много ограничен кръг от хора, не поемат оправдани рискове от страх, че ще се провалят. Те избягват социални контакти, водят ограничен начин на живот поради нуждата им от сигурност и безопасност.
• Емоционално нестабилна личност – те биват импулсивен тип и граничен тип. При него е на лице да се действа импулсивно без оглед последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Когато импулсивните действия се критикуват от околните те лесно провокират изблици на интензивен гняв. Способността да се предвижда и планира почти липсва, склонността им към насилие е много честа. Представата им за себе си, границите, вътрешните им предпочитания са дифузни и нарушени. Те имат тенденция за идеализация и девалвация към едни и същи обекти и хора, неясен идентитет и себеразрушително поведение. Не си вземат поука от това. Имат крайно непостоянство на настроенията, инцидентни сексуални връзки с непознати, многократни импулсивни самонаранявания и желания за самоубийство. Състоянието им може да се опише, като „постоянна криза”.
• Нарцистично личностово разстройство – тези хора изпитват остра нужда да бъдат обожавани. Тъй като психичния им апарат работи единствено и само за тях, те имат проблем в кооперирането с другите. Вниманието им е насочено само към собствената персона, успехи и постижения. Много от тях имат висок интелект но дълбоката емоционалност почти липсва. Гледат на околните като на свои подчинени. Имат изкривена представа че са уникални и специални, с аспирации да общуват с високопоставени хора. Характерно е арогантно и надменно поведение и нагласа, експлоатиращо отношение към другите. Обграждат се с хора, от които могат да извлекат ползи за постигане на собствени цели. Често срещан профил при овластените лица.

Причини:

Причината за възникване на личностово разстройство, е свързана с ранния жизнен опит на индивида – отношенията с родителите и околните от времето на ранното детство, развитието и формирането на аз-концепция, изграждането на чувство за идентичност, както и отношението към обектите. Системата от награди и наказания, справянето с тревожността, отношението към авторитетите и закона, също са от значение за насоката, в която ще се формира личността.

Диагностициране:

За определянето на личностните разстройства се използват два способа, които сами по себе си не са медицински. Първият има по-скоро оценъчен характер, т.е. той дава оценка, характеристика на вграждането на индивида в социалната среда. Този, който с поведението си не отговаря на нормите, изискванията и очакванията на съответен социален контекст, се смята за носител на личностно нарушение. Недостатъкът на метода е, че все още няма точно дефинирано понятие на норми. Освен това те не са нещо неизменно нито за дадено общество във времето, нито за различните обществени групи.

Вторият способ за разграничаване на личностните разстройства е статистическият. Оценъчният метод взима един еталон за идеално поведение и спрямо него се сравнява поведението на членовете на дадена социална група. При статистическия способ отделните качества на личността се подлагат на тестово измерване и се отнасят към изчислените вече за дадена група средностатистически норми. Когато изследваната личност показва отклонение от дадената строго дефинирана преди това норма, тя се бележи като абнормна.

И двата описани способа за определяне на личностната абнормност – оценъчният спрямо идеалната норма, статистическият - спрямо средната норма, не само не са медицински, но са и доста критикуеми.

Най-често се коментира т.нар. наследствена хипотеза за появата на нарушенията. Изследванията показват, че те се проявяват по-често сред монозиготни, отколкото при дизиготни близнаци. Това дава основание да се приеме, че настъпва повторение и предаване на характерови черти от поколение в поколение, за биологичната и вероятно наследствена основа на темпераментовите особености. Един обаче твърде съществен въпрос е всъщност какво се унаследява. Така например чисто социалната категория престъпност не може да е наследствена, обаче в поколението могат да се предадат тези черти като емоционална хладност, повишена агресивност, импулсивност, които правят носителите им по-склонни към извършване на противообществени действия.

Друга вероятна хипотеза за появата на личностните разстройства е евентуалната мозъчна увреда, която обаче се приема, че има допринасяща, но не и основна роля за проявата им. Значение имат т.нар. минимални мозъчни увреди, които реално нямат неврологичен израз. Те настъпват обикновено в ранното детство и са вероятно причина за състояния като хиперкинетичното разстройстно след децата, аутизма и други. Предполага се, че в детството незрялата мозъчна тъкан е особено ранима спрямо всички неблагоприятни въздействия. По-често те не водят до огнищни мозъчни увреди като парализи, епилептични пристъпи, но се нарушава функционалната цялост на някои важни нервни пътища, както и редица регулаторни и адаптационни възможности на нервните процеси. Именно това може би обяснява по-късно трудно адаптивното поведение на тези личности.

Съществуват и редица психологически теории, които в една или друга степен обясняват някои от чертите на личностните разстройства, но не могат да обединят цялостно техните прояви.

Личностното разстройство е състояние, свързано с развитието, което възниква в детска или юношеска възраст и продължава в зряла възраст. Може да предхожда или да съществува съвместно с друго психиатрично разстройство. То най-често се характеризира със следните по-важни клинични белези:

• дисхармонични нагласи и поведение, които обхващат няколко сфери на функциониране – емоции, мислене, отношение към околните и други
• абнормният стил на поведение е траен с голяма продължителност и не е ограничен само в рамките на отделен болестен процес
• абнормният стил засяга цялостното поведение и е неадаптивен
• винаги започва още в детска или юношеска възраст и продължава в зряла
• разстройството води до значителен дистрес на личността
• настъпват значителни нарушения както в професионалната, така и в социалната адаптация

Лечение:

Наличието на личностово разстройство не изключва възможността да съществуват други психични проблеми - депресия, тревожно разстройство, зависимост към психоактивни вещества и т.н. Тогава терапията е в зависимост от съществуващия съвместно с него синдром. Ако няма друго психично заболяване основния метод е психотерапията, тъй като се касае за проблемна характерова структура. Работата с такива разстройства е продължителна и трудна, цели корекция на определени абнормни аспекти на личността. Най-подходящия подход е цялостния, който е и центриран към патологичната личностова структура, недирективна и неподценяваща проблемите на личността. Такъв модел психотерапия има шанс да помогне, тъй като тези разстройства се копират основно чрез наличния интелектуален капацитет.