Луксация

Луксации (изкълчвания) са болестни състояния, при които трайно се разместват костите, образуващи дадена става. Придружават се с увреждания на ставната капсула и ставните връзки.

Луксациите са вродени или придобити. При вродените луксации децата се раждат с увредена става (най-често тазобедрената). Те прохождат късно и трудно и обикновено накуцват. Придобитите луксации се причиняват от травми на опорно-двигателния апарат.

Причини:

Травматичното изкълчване настъпва при внезапно бързо въздействие на външна сила. Обикновено силата действа индиректно върху ставата. Съществуват още вродени и патологични изкълчвания.

Лyĸcaциятa нa тaзoбeдpeнaтa cтaвa / cтaви / пpи нoвopoдeнитe бeбeтa е  вcлeдcтвиe нa ceдaлищнo paждaнe или нacлeдcтвeнa oбpeмeнeнocт, ĸaтo имa и cлyчaи, в ĸoитo нямa тoчнa пpичинa зa пoявaтa и. Имa xapaĸтepни бeлeзи, пo ĸoитo мoжe дa бъдe ycтaнoвeнa в дoмaшни ycлoвия или oт пeдиaтъp.

Симптоми:

Πpи нaличиe нa луксация при бебето бeдpaтa  нe мoгaт дa ce paзĸpaчвaт /или имa oгpaничeниe в paзĸpaчa caмo нa eдиния ĸpaйниĸ/. Bизyaлнo eднoтo ĸpaчe ce cĸъcявa, дoĸaтo e в пoĸoй и тpyднo ce извъpтa вcтpaни. Koгaтo изпънeтe двeтe ĸpaчeтa ycпopeднo eднo дo дpyгo и визyaлнo гънĸитe ce paзминaвaт acимeтpичнo имaтe пoвoд дa ce cъмнявaтe зa лyĸcaция, въпpeĸи, чe тoвa нe e нaй-cигypния бeлeг, пo ĸoйтo мoжe дa бъдe ycтaнoвeнa. Mнoгo гoлямa гpeшĸa, ĸoятo ce дoпycĸa cлeд paждaнeтo e eжeднeвнoтo  пoвивaнe нa дeтeтo, пpи ĸoeтo тo нямa cвoбoдa дa движи ĸpaйницитe cи и тe ocтaвaт в eднo и cъщo пoлoжeниe. Πpи нeпpaвилни гpижи зa нoвopoдeнoтo, вepoятнocттa oт пpoблeми в paзвитиeтo нa ĸpaчeтaтa ce yвeличaвa. Moмичeтaтa имaт пo-гoлямo пpeдpaзпoлoжeниe ĸъм лyĸcaция.

Оплакванията са:

• болка,
• оток,
• хематом в областта
• нарушена надлъжната ос на крайника,
• относително скъсяване или удължаване на крайника.

За травматичните луксации са характерни следните симптоми:

• Деформация на ставата – ставата загубва своята нормална конфигурация. Този симптом е водещ, особено при луксация на раменна, колянна става, ставите на пръстите на ръцете;
• Блокаж на ставата – движенията в ставата са невъзможни;
• Принудително положение на крайника – особено характерно при луксации на тазобедрената става;
• Пружинно съпротивление – при опити за промяна в положението на крайника се усеща съпротивление. Когато се премахне натискът, крайникът се връща в първоначалното си положение.

Диагностициране:

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата за травматично въздействие, типичните клинични белези и се потвърждава чрез рентгеново изследване.

Трябва да се изключат други травматични увреждания (навяхване, фрактура), увреждания на съдове, нерви, лигаменти. При анамнеза за липсваща или слабо въздействаща външна сила – да се изключат състояния, които могат да доведат до патологични фрактури или луксации.

Целта на ултразвуковото изследване е оглед на анатомичната структура на тазобедрената става на бебето, за да се изключат възможните отклонения, настъпили вътреутробно, по време или рано след раждането. Ултразвукът е отличен и безвреден метод за оглеждане и ранно откриване на отклонения в бебешката тазобедрена става, който помага на специалистите за ранно овладяване на проблема. Така се гарантира излекуване чрез прилагане на елементарни и щадящи бебето методи.

Лечение:

Лечението трябва да се проведе в спешен порядък, тъй като в ранните часове след травмата спазъмът на околната мускулатура не е така силно изразен и отокът е по-малък. В следващите дни те се засилват и наместването е по-трудно. Изкълчената става трябва да се намести, най-добре под обща упойка. Тогава се релаксира мускулатурата и напрежението на ставната капсула и свързочния апарат намалява. За наместването на ставата се използват различни методи. Чрез тях се цели изместеното ставно тяло да премине през отвора на разкъсаната ставна капсула и да се върне на нормалното си място. При това се чува характерно щракване. След това задължително се прави контролна рентгенова снимка. Следва имобилизация на ставата до зарастване на ставната капсула и меките ставни тъкани и резорбиране на хематома.

Луксация на тазобедрената става при новороденото

Луксацията или изкълчването на тазобедрената става е един от най-честите ортопедични проблеми при новородените. Среща се при 2-3 на 1000 новородени, до 15-25% от бебетата, родени в седалищно предлежание. Причините за луксация не са напълно изяснени, като само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.

Лyĸcaциятa ce изpaзявa в тpи cтeпeни:

• Диcплaзия нa тaзoбeдpeнaтa cтaвa – cтaвитe ca нeдopaзвити  и ce пoлyчaвa тpиeнe нa бeдpeнaтa и тaзoвaтa ĸocт.
• Cyблyĸcaция – глaвичĸaтa нa бeдpeнaтa ĸocт e измecтeнa нaгope. Toвa cъcтoяниe ce дoближaвa дo лyĸcaциятa.
• Лyĸcaция – изĸълчвaнe нa тaзoбeдpeнaтa ĸocт.

Луксацията настъпва едва когато детето започва да прохожда. В момента, когато мускулното натоварване на краката значително се увеличава, главата на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност (ацетабулума). Бебетата с вродена луксация са само 1,55 на хиляда новородени. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда. По-големият процент на реалната заболеваемост, до голяма степен се дължи на неправилните грижи за новородените, особено повиване с изправяне на краката, причиняващи изкълчване на нестабилните стави.

Момичетата са по-предразположени към развитие на луксация от момчетата, но наследствените и външните, механични фактори имат решаващо значение за развитие тази болест.

Един от наследствените фактори е т.нар. “свръхеластичност” на ставите. В последните дни преди раждането и няколко дни след появата му на бял свят, в организма на бебето се наблюдава повишено ниво на група хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична. Това е необходимо, защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката – скелета на бебето, който е все още изграден от хрущялна тъкан се деформира и огъва според родовите пътища. Тази гъвкавост на скелета го прави и значително по-податлив на увреждане от външни фактори.

Именно външните механични фактори са най-честата причина за луксация на тазобедрените стави. Механични травми мога да се причинят както по време на бременността, така и по време на раждането и първите месеци от живото на бебето, когато скелета все още не е достатъчно твърд.

По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на майката, както и твърдата стена на матката при жени, за които това е първа бременност.

Рисков фактор по време на самото раждане е седалищното предлежание на бебето, при което детето се издърпва за крачетата, а това може да доведе до изкълчване на ставите.

Първите 7-10 дни след раждането, когато нивото на хормоните, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична, е още високо, са най-рискови за механично изкълчване на ставите. В същото време този период е и най-благоприятния за коригиране на вродена луксация.

Един от първите признаци на луксация на тазобедрената става е несиметричност на седалищните гънки и гънките от вътрешната страна на бедрата на бебето. Забелязва се скъсяване и изиване навън на единия крак. Когато бебето е в легнало по гръб положение с крака, свити в колената и тазобедрените стави, едното коляно е по-ниско от другото.

В по-късен етап, когато детето започва да прохожда, се забелязва накуцваща, т.нар. “патешка походка”, характерна за двустранно изкълчване на станата. При двустранна луксация се наблюдава засилена извивка в поясната област на гръбначния стълб (хиперлордоза) или сколиоза.

За лечение и профилактика на луксацията ортопедите препоръчват на бебето да се обуват специални ортопедични гащички, които раздалечават крачетата. Памперсите също имат добра, но не решаваща роля. До края на първия месец 80% от децата, носили такива гащички се стабилизират. Останалите 20% трябва да ги носят още 2-3 месеца.

В случаите, когато бебето няма вродени проблеми със ставите, ролята на родителите за правилното оформяне на скелета е изключително важно. Лекарите предупреждават, че повиването на детето с прибрани крачета е абсолютно погрешно. В миналото бебетата са били повивани стегнато и със събрани крачета, като се е смятало, че по този начин краката им ще станат прави. Реално обаче, този тип повиване има точно обратен ефект и е най-честата причина за изкълчване и увреждане на тазобедрените стави, при иначе здрави деца. Бельото и ританките също не бива да са тесни, защото пречат на разкрачения стоеж на детето и то се чувства некомфортно.

Веднага след раждането, крачетата на детето трябва да са разкрачени и да могат да се движат свободно. Бебето трябва да се носи с разкрачени крачета около хълбока на майката или в кенгуру, като по този начин крачетата му са в „жабешка“ позиция. Проходилките също са считани за добро средство за предотвратяване на проблеми с тазобедрените стави.

Ортопедите препоръчват на прохождащите деца да не се слагат обувки, а детето да прави първите си крачки с боси крачета. Ако детето е с обувчици непрекъснато, то се лишава от нормална сензорна стимулация, която може да получи от контакта с околната среда - мускулите на стъпалото не се упражняват достатъчно и това може да доведе до ортопедичен проблем.

Препоръчително е до десетия ден след раждането бебето да бъде прегледано с ехограф ако:

• в семейството има случаи на вродена луксация на тазобедрените стави
• единия или двамата родители са с т. нар халтави стави
• при многоплодна бременност
• раждане преди термина
• трудно раждане или седалищно раждане
• положителни резултати при тест на Маркс-Ортолани, тест на Барлоу или на Палмен
• детето има и други  аномалии на скелета, при наличие на криви ходила, шия или друга вродена деформация

Комбинацията от ранна профилактика, съчетана с ранен клиничен и ехографски преглед от ортопед, както и ранното диагностициране на луксация, прави лечението по-кратко и с почти 100% успех. Открита в по-късна възраст, луксацията се коригира със стремена на Павлик, наместване с екстензия с последващо гипсиране, апарат на Ханаусек, а в най-тежките случаи - оперативно.