Лупус

Лупус еритематозус (или още вълчанка) е системно автоимунно заболяване, което може да засегне всеки орган или система на тялото. При автоимунните болести имунната система, която нормално е предназначена да предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела и тъкани и др., по погрешка „атакува“ собствените тъкани и органи на тялото, при което се образуват автоантитела най-вече срещу съединителната тъкан на организма. Това предизвиква системно възпаление, което уврежда тъканите и органите.

Болестта може да засегне която и да е част на тялото, но най-често уврежда сърцето, бъбреците (лупусен нефрит), стави, кожа, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък (нервна система) и различни комбинации от органи. Курсът на заболяването е непредсказуем и се характеризира с периоди на висока активност и затихвания (ремисии) с различна продължителност. Заболяването засяга по-често жени, предимно в млада и средна възраст, в съотношение 9:1 спрямо мъжете.

Симптоми:

В много от случаите симптомите утихват, но след време се появяват отново, което е характерно за това заболяване. За поставяне на диагноза Лупус специалистите в тази област се облягат най-малкото на четири от следните симптоми:

• Почервеняване. Обриви по носа и бузите с формата на пеперуда.
• Артритът засяга повечето деца със SLЕ. Той причинява болка и подуване в ставите на ръцете, китките, лактите, колената или други стави на ръцете и краката. Болката може да бъде миграционна, което означава, че тя преминава от една става към друга, и може да засегне същата става от двете страни на тялото. Артритът при SLЕ обикновено не води до трайни промени (деформации).
• Плеврит е възпаление на плеврата, обвивката на белите дробове, докато перикардит е възпаление на перикарда, обвивката на сърцето. Възпалението на тези деликатни тъкани може да предизвика събиране на течност около сърцето или белите дробове. Плевритът причинява специфичен вид болка в гърдите, което се влошава при дишане.
• Ранички в лигавиците. Малки афти в устата и носа. Обикновено са неболезнени, но тези в носа могат да предизвикат кървене.
• Дискоиден лупус. Това е люспест, повдигнат, монето-образен обрив, който се появява на лицето, скалпа, ушите, гърдите или ръцете. Когато тези лезии оздравяват, те могат да остави белег. Дисковидните лезии са по-чести при негри, отколкото при други расови групи.
• Свръхчувствителност към светлина, фотосензитивност. Фоточувствителността е изразена кожна реакция от слънчева светлина. Кожата покрита от дрехи не се засяга.
• Нефрит (възпаление на бъбреците). Засягане на бъбреците се среща при почти всички деца със SLЕ и варира от много леко до много сериозно. В началото, обикновено е асимптоматично и може да бъде открито само чрез анализ на урината и кръвни изследвания на бъбречната функция. Децата със значително бъбречно увреждане могат да имат протеин и/или кръв в урината и могат да получат подуване, особено по стъпалата и краката.
• Проблеми с кръвта (намален брой бели или червени кръвни телца, анемия, неправилно лечение и т.н.). Тези нарушения се причиняват от антитела, които атакуват кръвните клетки. Процесът на разрушаване на червените кръвни клетки (които пренасят кислород от белите дробове към други части на тялото) се нарича хемолиза и може да причини хемолитична анемия. Това разрушаване може да бъде бавно и сравнително леко или може да бъде много бързо и създаде спешно състояние. Намалението на броя на белите кръвни клетки се нарича левкопения и е обикновено опасно състояние при SLЕ
  Намаляване на броя на тромбоцитите се нарича тромбоцитопения. Децата с намален брой на тромбоцитите могат да имат лесно насиняване на кожата и кървене в различни части на тялото, като например стомашно-чревния тракт, пикочните пътища, матката или мозъка.
• Участието на централната нервна система включва главоболие, припадъци и невропсихиатрични прояви като затруднена концентрация и запомняне, промени в настроението, депресия и психоза (сериозно психично заболяване, при което мисленето и поведението са нарушени).
• Нарушения в имунната система. Следните нарушения в автоантителата насочват към SLЕ:
  а) Наличие на антифосфолипидни антитела(апендикс1)
  b) Анти-нативни ДНК антитела (автоантитела, насочени срещу генетичен материал в клетките). Те се срещат предимно при SLE. Този тест често се повтаря, тъй като количеството на анти-нативната ДНК антитела се увеличава, когато SLE е активен и тестът може да помогне на лекаря да измери степента на активност на заболяването.
  в) Anti-Sm антитела: името се отнася до първата пациентка (г-жа Смит), в чиято кръв са били намерени. Тези антитела са намерени почти изключително при SLE и често помагат за потвърждаване на диагнозата.
• Противоядрени антитела. Това са автоантитела, насочени срещу клетъчните ядра. Те са открити в кръвта на почти всеки пациент със SLЕ. Въпреки това, положителен тест ANA по себе си не е доказателство за SLЕ, тъй като тестът може да бъде положителен в други болести и дори може да бъде слабо позитивен при около 5-15 процента от здрави деца. 

Причини: 

Причините са неизвестни. Множество наследствени рискови фактори, комбинирани със случайни фактори на околната среда се считат за отговорни за този анормален имунен процес. Известно е, че лупуса може да бъде предизвикан от различни фактори, включително хормонален дисбаланс в пубертета, стрес, и фактори на околната среда като излагане на слънце, вирусни инфекции и лекарства (например, изониазид, хидралазин, прокаинамид, антисонвулсивни лекарства). 

Диагностициране:

Лупусът трудно се диагностицира, тъй като в началото се проявява с различни симптоми, които заблуждават лекарите да поставят друга диагноза, докато открият, че в действителност става дума за Лупус.

Лупусът не е заразен, затова лицата, страдащи от това заболяване, не е необходимо да бъдат изолирани.

Ако са налице характерните симптоми и медикът е наясно с диагнозата, той трябва да обясни на пациента сериозността на предположенията си и да го убеди да продължи с изследванията и възможното последващо лечение.

Потвърждението на диагнозата е комплексно и нерядко доста се проточва. Обследването включва имунологични, клинични, лабораторни и хистологични данни.

• Започва се с физикален оглед, който може да даде информация за състоянието на кожата и видимите зони на лигавиците. Дори само този оглед понякога е достатъчно надежден, ако са налице изявени трайни обриви от посочения тип.
• Имунологичните методи на изследвания се използват за уточняване на системната природа на заболяването – т.е. пораженията не засягат само кожата, а и част от вътрешните органи. Проследяват се измененията в кръвта, сравняват се данни от поразени и здрави зони на организма. При изследването, известно като Васерман, може да се получи лъжливо положителен резултат. Ако лекарят има хипотеза за лупус, той назначава допълнителен кръвен анализ. В биологичния материал от болен човек обикновено се откриват антитела и елементи с с двуспирална ДНК. Задължителни при това положение са последващите изследвания на органите от коремната кухина, за да се установи разпространението на болестта. Правят се електрокардиограма, ултразвук, общ биохимичен анализ на кръвта, рентген.
• Лупус банд тест. Става дума за лабораторно изследване, при което се търсят анти-нуклеарни антитела – АНА, в серумна проба на пациента. Това са група антитела с насоченост срещу протеини и протеинови комплекси от ядрото на собствените клетки. Различните автоимунни заболявания имат и различни антитела; разпознаването им определя вида на заболяването. Още при установяването на двойноверижна ДНК може да се говори със сигурност за автоимунно заболяване; впоследствие тестът се прецизира с допълнително изследване на автоантителата. Така може да се насочи вниманието и към установяването на поразените органи.

Лупусът може да бъде фатален. Водещата причина за смъртността е свързана със сърдечно-съдови заболявания, ускорена артериосклероза. Преживяемостта е значително нараснала през последните години, като в първите 5 години след диагностициране достига 95%, след 10 години 90%, 78% след 20 години.

Лечение:

Няма лекарство за лупус. Разработването му е трудно доказано, поради силната индивидуалност на протичането и липсата на цялостно разбиране на причините и механизмите на заболяването. Проявите на системния лупус се третират с препарати, потискащи имунната система: кортикостероиди, имуносупресори, определени видове химиотерапия, като надежди се възлагат и на терапиите с моноклонални антитела.

Всички терапии  имат някои общи черти, а именно – режим на физическа и емоционална почивка, защита от директна слънчева светлина, здравословна диета, точно третиране на инфекциите, анулиране на известни алергени и влошаващи фактори са основите на терапията. В допълнение, за жените пациенти, евентуалната бременност трябва да бъде планирана във времето на ремисия.

Традиционното лечение е комплексно, консервативно и често много токсично.

• Обикновено се прилагат противомаларийни средства и/или кортикостероиди Hydroxychloroquine, Azathioprine; Cyclosphamide е използван за сериозен нефрит или други усложнения, повреждащи органите. Прилагат се орално, венозно или локално, но крият рискове и имат сериозни последствия, някои от които са по-опасни от самата болест. Пациенти, които използват стероиди, често могат да развият затлъстяване, диабет и остеопороза. Следователно, стероидите е нужно да бъдат избегнати, където е възможно.
• У повечето хора се засягат бъбреците или те се оказват мишена за някои видове инфекции, поради потискане на имунната система. Обикновено възпаленията на ставите, като например Артрит, се лекуват с големи дози кортизон за дълъг период от време. Това води до сериозни негативни последици, тъй като блокира функциите на имунната система, човек наддава на тегло, а освен това има и редица странични ефекти. Въпреки това, лекарите алопати нямат друг избор за опазване живота на своите пациенти, страдащи от това заболяване.
• Подострите и острите форми на болестта със засягане на ставите се лекуват с нестероидни противовъзпалителни средства от типа на волтарен. Ако патологичният процес е засегнал кожата, се въвеждат хинолинови продукти. Въвеждането на такива медикаменти става по изключение заради риска от странични ефекти от рода на дерматит. Най-често за лечението на вълчанка се препоръчват глюкокортикостероиди като преднизолон. Такъв препарат може да се използва независимо от формата на заболяването, клиничната картина и активността на патологичния процес. Младите жени и подрастващите понякога отказват хормонални продукти, страхувайки се от натрупване на килограми. Но въпросният лупус е толкова сериозна болест, че за подобен избор просто не може да се мисли. Без прилагането на глюкокортикостероиди рязко се скъсява продължителността на живота и качеството му рязко се влошава. Ако въпреки подобно лечение липсва положителна динамика на заболяването, се преминава към терапия с цитотоксични имунодепресанти. Пациентите с такъв проблем имат нужда също от специално хранене, прием на витамини, антибактериални и противоязвени средства.
• Урбазон, медрол и метилпреднизолон са медикаменти с един и същ активен компонент: метилпреднизолон. Прилагат се при широк спектър от заболявания, сред които са и автоимунните – включително лупус. Урбазонът е сочен преди време като ефективно решение при системни заболявания на съединителната тъкан. Приемът му в случая потиска образуването на коментираните антитела и променя имунния отговор на организма. Медикаментът дава немалко странични ефекти, които при продължителен прием биха повлияли негативно на стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата и нервната система. Проявява се при рязко спиране синдромът на отмяната. По-често прилаганите медикаменти в актуалната практика са медрол и метилпреднизолон.
• Хроничната вълчанка изисква различни медикаменти от тези, които се прилагат при обостряне на страданието. Въвеждани са имуноглобулини за повишаване устойчивостта на организма към вторични инфекции и други продукти, с които се подобрява качеството на живот на пациентите.

Хранителен режим и добавки:

Диетата трябва да подобрява чревната перисталтика; храненето да е с лесни за усвояване храни, но достатъчно богати на фибри, витамини и минерали.

Диетата при лупус има две измерения: променя се както съставът на храните, така и количеството им, за да се постигне редукция на килограмите. Намалява се приемът на животински мазнини и се набляга на рибата – сардина, сьомга, скумрия. Полезни храни са нискомаслените сирена, пълнозърнести храни, авокадо, зрял грах и фасул, карфиол, картофи и фурми. Добавете още овесени ядки, пълнозърнеста пшеница, кафяв ориз и птиче месо.

Dr. Sheldon Paul Blau в книгата си „Да живеем с Лупус“ препоръчва да се вземат витамини, особено витамин D, тъй като човек, имащ проблеми със слънчевата светлина, може да получи недостиг на този витамин. Други препоръчвани от него витамини са С, А и Е, които защитават артериите и кожата. Тези витамини са антиоксиданти и не позволяват на холестерола да запуши артериите.

Страдащите от Лупус е възможно да имат високи нива на холестерол. Поради тази причина се препоръчва консумацията на чесън (или капсули), който е природен антибиотик и помага за почистване на артериите.

Витамин А (Бета-каротин) е важен за съхраняване влагата на очите и други органи. Един от симптомите на Лупуса, както и на едно друго заболяване, наречено „Sjogren Syndrome“, засягащо имунната система, е сухотата на лигавиците на очите, носа, влагалището и др.

Взимайте мултиминерали, главно желязо за борба с анемията и калций – срещу остеопороза.

Жените с Лупус биват съветвани да не забременяват. Смята се, че това е голям риск за здравето.

Не консумирайте напитки, съдържащи кофеин, тъй като те ускоряват сърдечния ритъм и водят до стрес. Трябва да сте спокойни, което ще Ви помогне да съжителствате по-добре с Лупуса.

Яжте храни с ниско съдържание на мазнини и холестерол, намалете консумацията на сол. Холестеролът и солта предизвикват проблеми със сърцето. Избягвайте ги на всяка цена, защото могат да доведат до вторични усложнения.

Консумирайте храни с високо съдържание на растителни влакна, за да отстраните евентуални проблеми с храносмилането.

Ако сте чувствителни към слънчевата светлина, използвайте висококачествени слънцезащитни кремове и предпазни очила.

Нормално е при тази диагноза всеки лекар да препоръча отказ от цигарите и алкохола, защото е ясна вредата от никотина и злоупотребата със спирт, и защото приемът на много от медикаментите за болестта са несъвместими с алкохола.

Билколечение:

• Сред билките, които се препоръчват под формата на различни чайове и отвари, са жълт кантарион, жълт равнец, орехови листа, шипки, алое, теснолист живовляк, прополис и други. При кожни форми се правят промивки с отвара от лайка или смрадлика.
• Ето и една рецепта на варненската лечителка Вяра Стоянова: Смесваме по 50 г сухи кори от портокал, джинджифил, лечебна пищялка и блатен аир. Сместа се залива с 4 л бяло вино и се оставя да кисне 14 дни. Периодично съдът се разклаща. Прецежда се и от получената настойка се пиепо 50 мл преди хранене четири пъти дневно. Терапията продължава три месеца; паралелно с настойката се приемат и пробиотици.
• Лечение с пчелно млечице. Терапиите с пчелно млечице са сочени като един от алтернативните варианти за лечение на лупус. Има логика в прилагането на този изключително полезен продукт, тъй като той съдържа богата гама от витамини, късоверижни мастни киселини, свободни аминокиселини и прости въглехидрати. Пчелното млечице съдейства за регулиране на липидния обмен и стойностите на вредния холестерол, упражнява противовъзпалителен и имуномоделиращ ефект.
• С джинджифил и мед. Високото съдържание на антиоксиданти в меда го прави добър помощник в овладяването на възпалителните процеси при лупус. Още по-добре действа той, ако полезните му въздействия се съчетаят с тези на джинджифила. Прибавянето му към менюто под различни форми подсилва противовъзпалителния ефект – продукт, приготвен от мед и джинджифил, е изключително действен при поразени от лупус стави и сухожилия. Съществуват различни варианти за приготвянето на цяр от мед и джинджифил – ето най-лесният: един средно голям корен от джинджифил се измива и остъргва с лъжица от кожицата. Настъргва се и се смесва с един килограм мед. Сместа се държи в затворен буркан в хладилника и от нея се взема всеки ден 3-4 пъти по една чаена лъжичка.
• Водорасли. Приемът на популярните в последно време водорасли на всяка цена трябва да се консултира с лекар, защото е възможно това да влоши заболяването. Така например хитовата спирулина категорично не се препоръчва при лупус, тъй като един от доказаните й ефекти е усилването на имунните реакции. За сметка на това кафявите водорасли – келп, могат да са полезни с балансирането на хормоналната продукция на надбъбречните жлези и оптимизирането на метаболитните процеси.

Хомеопатията има място при лечението на лупус, при това – както може да се очаква – липсват неприятни странични ефекти. Важно е обаче да бъде избран правилният хомеопатичен продукт в зависимост от това каква форма на вълчанката се развива. Режимът на прием – дози и продължителност, се определя индивидуално. Приложими са продукти като сяра, сепия , арсеникум, беладона , калциев карбонат, силицеа, бриония и др.