Мастит

Мастит е инфекция на тъканта на млечната жлеза, която настъпва преди всичко през периода на кърмене. Тази инфекция предизвиква болка, подуване, зачервяване и повишена температура на млечната жлеза. Мастит може да настъпи, когато бактерия от устата на бебето навлезе в млечен канал през разраняване на зърното. Това предизвиква инфекция и болезнено възпаление на млечната жлеза. Инфекциите на млечните жлези настъпват най-често от един до три месеца след раждане, но те могат да се наблюдават и при жени, които не са раждали скоро, и дори при жени в менопауза. Други причини за инфекция са хроничен мастит и рядка форма на рак на млечната жлеза, наречена инфламаторен карцином.

Гърдите при човека са изградени от няколко жлези и канали, които достигат до зърната и заобикалящата ги по-тъмна кожа, наречена ареола. Каналите, носещи мляко, се разпростират от зърното до подлежащата тъкан на гърдите, подобно на спиците на колело. Под ареолата се намира млечните канали. Те се изпълват с мляко по време на периода на лактация, след раждането на детето. През време на пубертета при момичетата, хормоните предизвикват растеж на каналите и разрастване на мастна тъкан в гърдите. Жлезите, които произвеждат мляко, могат да достигнат до подмишниците.

При оставяне на мастит без лечение, може да се развие абсцес. Това е сериозна инфекция, която най-често изисква хирургично лечение – дренаж.

 

Причини

Възпалението на млечните жлези се развива най-често при жени в периода на кърмене. При здрави жени заболяването се среща по-рядко. Болните от диабет и други хронични заболявания, СПИН и други нарушения в имунната система, са предразположени към развитие на мастит.

Бактериите, които нормално се откриват в устата на бебето или върху повърхността на зърното, могат лесно да проникнат в млечните канали, през малки пукнатини (рагади) на зърната. Майчиното мляко представлява идеална среда за развитие и размножаване на бактериите. Тази инвазия с бактерии води до ограничено, повърхностно възпаление (най-често причинено от стрептококови бактерии) или до дълбоко, разпростиращо се възпаление, или абсцес (най-често причинено от стафилококови бактерии).

Повечето инфекции настъпват през първия или втория месец от раждането, или по време на отбиването на кърмачето. Обикновено инфекцията засяга едната гърда. Запушването на каналите и непълното изпразване на гърдите може да допринесе за настъпване на проблема и задълбочаването му.

Хроничен мастит настъпва при жени, които не кърмят. При жени, в периода след менопауза, инфекциите на млечните жлези могат да са свързани с хронично възпалениена каналите под зърното. Хормоналните промени в организма могат да предизвикат запушване на млечните канали от мъртви кожни клетки и други отпадни продукти. Тези запушени канали правят гърдите податливи на бактериални инфекции. Този вид инфекции обикновено се повлиява бързо от антибиотичното лечение.

 

Симптоми

Възпалението на млечните жлези предизвиква поява на болка, зачервяване и повишаване на температурата на гърдата, заедно със следните симптоми:

  • Повишена чувствителност и оток;
  • Болки в тялото;
  • Умора;
  • Уголемяване на засегнатата млечна жлеза;
  • Повишена температура и втрисане;

Понякога мастит може да се усложни с оформяне на абсцес. Това е безобидно, нераково образувание, което често може да се опипа като мека, подвижна маса под кожата на засегнатата гърда. Абсцесът има ясно ограничени стени и не е сраснал с околните тъкани, за разлика от рака на млечната жлеза. Въпреки че абсцесът на млечната жлеза е доброкачествено образувание, той може значително да влоши общото състояние на жената. Особено внимание трябва да се обърне при наличие на гной, изтичаща от зърното и постоянна треска, без подобрение на симптомите в рамките на 72 часа от лечението.

 

Диагностициране:

Диагнозата на мастит и абсцес на млечната жлеза в много случаи може да се постави на базата на физикалното изследване (оглед и палпация). Ако не е ясно дали образуванието е пълен с течност абсцес, или солидна маса, например тумор, може да се извърши ултразвуково изследване. Извършването на ехография може да подпомогне и разграничаването на обикновен мастит от абсцес, както и за визуализиране на дълбоко разположен абсцес. Ако се потвърди наличието на абсцес, се предприема аспирация или хирургичен дренаж, съчетани с интравенозни антибиотици.

За да се открие причинителя на инфекцията, често се правят посявки от майчиното мляко или от материал, взет при аспирацията на абсцеса. Получената информация подпомага избора на подходящ антибиотик. Най-честият причинител е златистият стафилокок (стафилококус ауреус). В някои случаи, инфекцията може да се причинява от т.нар. МРСА (метицилин-резистентни стафилококус ауреус), които са особено резистентни към антибиотично леченние.

Жените с мастит, които не кърмят, както и тези, които не се повлияват от лечението, може да изисквт мамография или биопсия на млечната жлеза. Това е необходимо, тъй като един рядък вид карцином на млечната жлеза се проявява със симптоми, подобни на тези при мастит.

 

Лечение

За кърмещите жени е важно да не спират да кърмят от засегнатата гърда, дори и ако това е съпроводено с болка и дискомфорт. Честото изпразване на гърдата предпазва от запушване на млечните канали и облекчава състоянието. Инфекцията няма да навреди на бебето, тъй като бактериите, които я причиняват, най-често идват от неговата уста. Кърменето на бебето от засегнатата млечна жлеза трябва да се преустанови само при изтичане на гной от зърното. Изпразването на гърдите в този случай може да става с помпа, като изцеденото мляко се изхвърля.

За облекчаване на болката може да се използват топли компреси, които се поставят преди и след кърмене. Вземането на топли бани също помага. Ако топлината не помага, в някои случаи прилагането на лед след кърмене, облекчава успешно болката. Лед не бива да се поставя преди кърмене, тъй като забавя изтичането на мляко.

Важно е да се приема достатъчно количество течност – поне десет чаши вода дневно, както и да се приема достатъчно количество балансирана храна.

При силна болка може да се приемат обезболяващи – парацетамол или ибупрофен, които в обичайни дозировки, са безвредни за кърмачето. В леките случаи на мастит, може да не се изписва антибиотична терапия. Ако са предписани антибиотици, е важно те да се приемат стриктно и да не се спират преждевременно, при подобряване на симптомите. Изборът на антибиотик зависи от конкретния случай – наличие на алергии към антибиотици, резултати от антибиограмата, предпочитанията на лекуващия лекар. Обикновено хроничният мастит при некърмещи жени се лекува трудно. Той често има епизоди на обостряне и затова е наложително състоянието да се следи от лекар продължително време.

Ако има оформен абсцес, той следва да бъде дрениран (да се евакуира съдържанието му). При повърхностно разположени, малки абсцеси, дренирането може да стане в амбулаторни условия, с локална анестезия (местна упойка). Най-често то се извършва с помощта на спринцовка с игла. Дълбоко разположените абсцеси се дренират хирургично, под обща анестезия, за да се намали болката и да се извърши добро евакуиране на гнойта. При наличие на абсцес, се назначават антибиотици венозно.

 

Билколечение

Един от най-добрите естествени антибиотици, който може да се консумира безопасно от кърмещите майки, е чесънът. За предпочитане е приемът на свеж чесън, а не на таблетки. Обикновено са достатъчни около пет скилитки на ден, за да се подпомогне имунната система.

Билката фитолака декандра е използвана още от индианците в Америка за лечение на мастит. Освен антибактериални свойства, тя притежава стимулиращ ефект върху оттока на лимфата, с което улеснява дренажа на инфекцията. Приема се под форма на инфузии или капки тинктура. Трябва да се използва малко количество – две капки от тинктурата, тъй като е доста силна.

Ехинацеята, със своите имуностимулиращи свойства, също е билка на избор при мастит. Може да се приема под форма на тинктура или на капсули.

 

Профилактика

Някои жени са по-податливи на мастит от други, особено тези, които кърмят за първи път. Добри навици, които могат да намалят риска от развитие на мастит, са следните:

  • Кърмене и от двете гърди еднакво;
  • Напълно изпразване на гърдите при кърмене, за да се избегне запушване на млечните канали;
  • Усвояване на добра техника на кърмене, за предпазване от нараняване на зърната;
  • Избягване на дехидратация, чрез прием на достатъчно количество течности;
  • Спазване на добра хигиена – миене на ръцете, почистване на зърната и поддържане на чистотата на бебето.