Мек шанкър

Мек шанкър представлява бактериално заболяване, което се предава само по полов път. Причинява се от бактерии, наречени Hemophilius dicrey. Тези бактерии изглеждат като тънки и къси пръчици, с дължина до 2 микрона. Инфекцията засяга както мъже, така и жени. Болестта представлява лека подутина по половите органи, която с течение на времето се превръща в болезнена раничка.

В много случаи раничките са няколко. Инкубационният период на мек шанкър е от три до десет дни. Заболяването не създава имунитет, което означава че може да се повтаря многократно при един и същ болен. Развитието на инфекцията започва веднага след заразяването, т.е. веднага след полов акт. Върху половите органи се появяват едно или няколко зачервени петна, които последователно се превръщат във възелчета, гнойни мехури и язви.

Язвичките са изключително болезнени и имат кръгла, овална или неправилна форма. Границите между отделните язви са ярко изразени, зачервени са и имат некротично дъно с гноен налеп. Мек шанкър е разпространен из целия свят, смята се че е болест на проститутките. Има случаи на избухване на епидемии, като мъжете боледуват повече, отколкото жените.

Причини:

Заразата се предава от човек на човек главно при полови сношения, за което е необходимо да има, макар и незначителна, драскотина или повреда на лигавицата.

Симптоми:

От момента на заразата до появата на първите прояви има скрит период от около 2—3 дни. Заразеното място почервенява и след 48 часа на него се появява, обикновено при силен сърбеж, рязко ограничено червено петно, от което в продължение на около 3 дни се образува набъбване, което на четвъртия ден от болестта се превръща в малка раничка (язвичка). Тя има кръгла форма и големина до лещено зърно. Мръсносивото й дъно отделя рядка гной. Много характерна е силната болезненост на тази язва. Обикновено се появяват няколко язви една до друга. У мъжете се намират на крайната плът, на външната й повърхност и на вътрешната й страна, на главичката, на юздечката на крайната плът. У жените язвите засягат външните полови органи — близо до клитора или пък до входа на влагалището и много рядко самото влагалище.

Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 3-10 дни. При жените болестотворният причинител намира благоприятни за развитието си условия най-вече около влагалището (по големите и малки срамни устни, клитора). След изтичане на инкубационния период на мястото на проникване на бактерия се появява лека подутина, която постепенно се превръща в болезнена раничка (улкус молле). Особено често тези ранички са множествени. В половината от случаите лимфните възли в съседство са увеличени и болезнени.

И при двата пола е възможна още появата им в устната кухина (при заразяване посредством орален полов контакт) и в областта на ануса (при анален контакт).

Усложнения:

Често се наблюдава възпаление на съседните лимфни жлези в слабините (бубони), които понякога нагнояват.

Най-тежките последствия от болестта са появата на кръвоизливи на местата с разранени тъкани. Неприятни последици са и възпаленията на лимфните съдове по гърба на пениса, които набират гной и образуват вторични язви. Възможно е развитие на регионален лимфаденит – възпаление и уголемяване на лимфни възли на слабините.

Лимфаденитът се появява три или четири седмици след заразяването. Лимфните възли могат да достигнат големина на яйца или дори повече. Възпалението засяга не само лимфните възли, но и околните тъкани. Кожата е гладка, опъната и зачервена. Получават се дълбоки язви, които имат гной. Регионалният лимфаденит протича с повишена телесна температура. Възстановителният процес трае до два месеца.

Диагностициране

При съмнения за венерическа болест веднага трябва да се посети лекар. Той трябва да научи за оплакванията на пациента и да направи преглед. Най-често диагнозата се поставя с наблюдение под микроскоп на материал, взет от дъното на раничките. Така може да се установи наличието на Hemophilius dicrey. Причинителят на мек шанкър може да се открие и чрез микробиологично изследване на взет материал и поставянето му в благоприятна за развитието на бактериите среда. Резултатите се отчитат от микробиолог. Възможно е и използването на кръвни тестове.

Лечение:

Лечението се провежда с антибиотици, които са назначени от лекуващия лекар. Той определя необходимите хапчета, не бива да прилагате самолечение. Изключително важно е да се лекуват и двамата партньори, тъй като това е сексуално предавана болест. При правилно проведено лечение и без усложнения, симптомите на мек шанкър отминават за около една седмица. Забранени са сексуалните контакти по време на лечението. Когато завърши курса на лечение, трябва да се направи преглед, който да установи пълното излекуване.

Билколечение:

Народната медицина прилага общо лечение по начина, даден за лечение на рани. Болният трябва да лежи и да избягва половите сношения и употребата на алкохол.

Когато се възпалят и увеличат и съседните лимфни възли (т.нар. бубони), се използва мехлемът за разнасяне или пробиване на бубони: 1 супена лъжица стопена овча лой се смесва на тих огън с 1 изравнена чаена лъжичка бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, и се прибавя по малко бяло брашно, докато стане мехлем, без да завира. Намазва се върху кърпичка и отгоре се поставя двойно вълнено парче.

Щом нагнои бубонът, добре е да се отвори от лекар надълбоко и широко, за да може по-лесно да излиза гнойта. Раната трябва да се държи чиста и да се промива с горещ чай от жълт кантарион.

Профилактика:

Използването на презервативи е най-доброто средство срещу всякакви полово предавани болести. Винаги използвайте презерватив с нови и случайни партньори, защото в противен случай рискувате своето здраве.