Менингит

Менингитът представлява възпалително заболяване, най-често с инфекциозен произход, засягащо менингите - трите обвивки на главния и гръбначния мозък. Това е заболяване, което протича с типичната симптоматика на менингеалния синдром. В зависимост от конкретния причинител може да протече много тежко, да останат трайни последици за организма, в някои случаи водещо и до смърт.

В повечето случаи възпалението на менингите има инфекциозен причинител. В 80% това са вируси, като най-честите вирусни причинители са коксаки вирусите, херпесния вирус, вирусът причинител на паротит (заушка), ентеровируси (ECHO вируси) и др. В по-редките случаи, около 20%, бактериите стават причинители на менингит.

Вирусният менингит е възпаление на мозъчните обвивки, причинено от вируси. Това е най-често срещаният вид менингит. Протича по-леко от бактериалния и има по-добра прогноза. Въпреки това, кърмачетата и хората с отслабена имунна система са изложени на риск от сериозни усложнения. Най-честите причинители на вирусния менингит са неполиомиелитните вируси, ентеровирусите, аденовирусите, херпесните вируси и др. Рискът от вирусен менингит е значително по-висок при децата под 5 години. Много често диагностицирането на вирусния менингит е трудно, туй като симптомите силно наподобяват тези на грип.

Причини:

Типични бактерии при менингит са менингококите (Neisseria meningitidis), хемофилусът (Haemophilus influenzae) - основно причинител при кърмачета между 1 и 6 месеца, пневмококите (Streptococcus pneumoniae) - основно при децата и възрастните хора, след травми и лечение в болница, както и туберкулозният бактерий (Mycobacterium tuberculosis). В някои състояния и ситуации също може да има типични причинители на менингит, като например стрептококи (Streptococcus agalactiae), Escherichia coli, Listeria monocytogenes, при новородените и малките деца. Менигитът може да бъде усложнение след неврохирургия и черепномозъчни травми, както и след УНГ хирургия, специално след интервенции на синусите, като чести причинители в тези случаи са стафилококи (Staphilococcus aureus и други), бактерии, които съществуват като нормална флора на носоглътката или вътреболнични бактерии.

Менингитите могат да бъдат причинени и от неинфекциозни фактори, като например „химични“, реакция при някои мозъчни тумори, след химиотерапия, реакции след използване на контрастни вещества, отравяния с олово и други.

Някои празити и гъби, също могат да причинят менингит, като това са редки случаи, основно при имунокомпрометирани лица (хора с намален или нарушен имунитет поради различни заболявания и състояния).

Менингитът може да настъпи като основно първично заболяване, а в много случаи се развива и като вторично усложнение след хирургична интервенция или след тежки черепно-мозъчни травми.

Видове:

• Бактериален менингит – остър бактериален менингит обикновено настъпва, когато бактериите нахлуят в кръвта и мигрират до главния и гръбначния мозък. Той може да настъпи и при директно навлизане на бактериите в менингите, като резултат от ушни инфекции и инфекции на синусите, а също и при фрактура на черепа, и по-рядко – при някои операции. Редица бактерии могат да причинят бактериален менингит. Най-честите от тях са: 

1. Стрептококус пневмоние (пневмококи) – тази бактерия е най-честият причинител на бактериален менингит при бебета, малки деца и възрастни. Често тя причинява инфекции на ушите и синусите. Разработена е ваксина за предпазване от пневмококови инфекции, която е включена и в имунизационния календар на България. 
2. Найсерия менингитидис (менингококи) –тази бактерия е друг водещ причинител на менингит. Менингококов менингит обикновено настъпва при навлизане на бактерията в кръвта, по време на инфекция на горните дихателни пътища. Тази инфекция е силно заразна. Тя засяга основно тийнейджъри и хора в млада възраст, и може да предизвика ограничени епидемии в училища, общежития и казарми. За ограничаване на случаите с менингококов менингит също е създадена ваксина. 
3. Хемофилус инфлуенце – бактерията хемофилус инфлуенце тип В е една от водещите причинители на бактериален менингит при деца. Със създаването на ваксина и включването ѝ в имунизационния календар обаче, случаите на това заболяване значително намаляват.
4. Листерия моноцитогенес –тази бактерия може да се открие в меките сирена, хот-дог и някои колбаси. Здравите хора, влизайки в контакт с бактерията, обикновено не се разболяват. Податливи на инфекцията са бременни жени, новородени, хора в напреднала възраст и хора с увредена имунна система. Листерията може да премине през плацентарната бариера и инфекцията с нея в напреднала бременност може да доведе до загиване на бебето преди раждане или скоро след раждането. 

Рискови фактори за развитие на бактериален менингит са:

1. Възрастни над 60 години;
2. Деца под пет-годишна възраст;
3. Алкохолизъм;
4. Болни от сърповидно-клетъчна анемия;
5. Болни от злокачествени заболявания, лекуващи се с химиотерапия;
6. Хора, лекуващи се с имуносупресанти (най-често след трансплантация);
7. Болни от диабет;
8. Хора, живеещи в казарми, общежития;
9. Интравенозни наркомани;
10. Хора, претърпели мозъчна операция по повод хидроцефалия, с поставен шънт.

• Вирусен менингит – всяка година вируси предизвикват много по-голям брой случаи на менингит от бактериите. Вирусният менингит обикновено протича по-леко и често се самоизлекува. Голям брой от вирусните менингити се предизвиква от група вируси, наречени ентеровируси. Те са най-разпространени в края на лятото и началото на есента. Други вирусни причинители на менингит са херпес симплекс вирус, ХИВ – вирус, вирусът на заушката, западно-нилски вирус и други. 
• Хроничен менингит – хроничните форми на менингит настъпват, когато мозъчните обвивки и ликворът са инвазирани от бавно-развиващи се микроорганизми. Белезите на хроничен менингит се развиват за две и повече седмици. Въпреки това, симптоми като главоболие, треска, повръщане и замъглено съзнание, са подобни на тези при остър менингит. Възможни причинители на хроничен менингит са туберкулозният бактерий и причинителя на Лаймска болест (Борелия бургдорфери), а също и гъбички. 
• Микотичен менингит – това е рядка форма на менингит, който протича като хроничен менингит. В редки случаи той може да имитира протичането на остър бактериален менингит. Микотичният менингит не се предава от човек на човек. Криптококовият менингит е най-честата гъбична форма на заболяването и засяга хора с увредена имунна система, например болни от СПИН. Криптококовият менингит е животозастрашаваща инфекция ако не се лекува с противогъбични медикаменти. 

Симптоми:

Симптомите на менингит включват фебрилитет (повишена телесна температура) и характериститките на менингеалния синдром, който се наблюдава при заболявания на менингите. Менингеалният синдром се характеризира със силно главоболие, обилно повръщане, констипация (запек), фото и фонофобия (страх и силно неприятно усещане предизвикано от светлина и звуци), вратна ригидност (типичен неврологичен симптом на затруднено движение на врата назад), симптоми на Керниг и Брудзински (други неврологични симптоми), кожна свръхчувствителност.

В някои случаи могат да се наблюдават и симптоми на енцефалит (възпаление на мозъчното вещество) като например промени в съзнанието до настъпване на кома. Фебрилитетът е типичен синдром, но в някои случаи липсва в първите часове на заболяването, което много затруднява диагностиката. За бактериалните менингите, най-вече менингококовият менингит е типично развитието на така наречената пурпура - кожен обрив, наподобяващ червени петна. Пурпурата е специфичен симптом, който говори за менингит и за тежестта на инфекцията, която се развива много бързо и тежко и налага спешна хоспитализация (прием и лечение в болница).

По-различна и непълна може да е клиничната картина при новородените, кърмачетата и при възрастните хора. Рязка промяна в поведението, в плача, понижен тонус на тялото, силно отпусната шия, гърчове, напрегната фонтанела, са типичните симптоми за кърмачетата. При хората в напреднала възраст клиничната картина при менингит често пъти е оскъдна, включваща симптоми като силно главоболие, гърчове, промени в поведението.

Симптомите при менингит се развиват за няколко часа до 2 дни. При възрастните и децата над 2 години менингитът се проявява с висока температура, силно главоболие, схващане във врата, повръщане или гадене, обърканост и понижена концентрация, припадъци, сънливост и трудно събуждане, светобоязън, липса на апетит и жажда, кожен обрив (при някои типове).

Симптоми при менингит при хора над две-годишна възраст:

• Внезапно повишаване на температурата;
• Силно главоболие;
• Скованост на врата;
• Гадане или повръщане, придружаващи главоболието;
• Обърканост или нарушена концентрация;
• Припадъци;
• Сънливост или трудно събуждане;
• Повишена чувствителност към светлина;
• Загуба на апетит и жажда;
• Поява на обрив (при менингококов менингит).

Симптоми на менингит при новородени и кърмачета – те нямат класическите симптоми на главоболие и вратна ригидност (скованост). На тяхно място могат да се наблюдават следните симптоми:

• Висока температура;
• Непрекъснат плач;
• Прекомерна сънливост или раздразнителност;
• Ограничена активност и мудност;
• Отказ от храна;
• Издуване (бомбиране) на фонтанелата;
• Скованост на тялото на бебето;
• Бебетата с менингит трудно се успокояват, дори плачат по-силно при вземане на ръце.

Диагностициране:

Поставянето на диагнозата менингит се базира на данните за оплакванията на болния, физикалния преглед и извършването на някои изследвания. По време на прегледа, лекарят може да търси данни за инфекция на ушите, гърлото и кожата по протежението на гръбнака. Изследванията, които подпомагат диагнозата са следните:

Кръвни изследвания – на пациента се взема венозна кръв, в която, чрез посявки на специални хранителни среди, се търсят микроорганизми (бактерии). Това изследване се нарича хемокултура и е необходимо да се извърши повече от веднъж (най-често трикратно).

Образни изследвания – рентгенография и компютърна томография на главата, синусите и гръдния кош могат да разкрият оток и възпаление. Тези тестове помагат и за откриването на инфекция в други части на тялото, която може да е свързана с възникването на менингит.

Лумбална пункция – за поставяне на окончателна диагноза менингит, е неоходимо изследване на цереброспинална течност (ликвор), който се взема чрез т.нар. лумбална пункция. При пациенти с менингит, в ликвора се откриват ниски нива на глюкозата, заедно с повишени нива на белите кръвни клетки (левкоцити) и повишени нива на протеини.

Лечение:

Менингитът е спешно състояние, което изисква ранно започване на лечение. Лечението се провежда в болница, при изолация в инфекциозни клиники. Лечението зависи от типа менингит.

• Бактериален менингит – острият бактериален менингит изисква незабавно лечение с интравенозни антибиотици, в комбинация с кортикостероиди, за да се намали риска от оток на мозъка и припадъци. Видът на антибиотика или комбинацията от антибиотици зависи от изолирания бактерий и неговата чувствителност към антибиотика. Най-често се прилагат широкоспектърни антибиотици, които покриват голям брой микроорганизми, особено в случаите, когато не е изолиран причинителя.
• Вирусен менингит – антибиотиците нямат ефект при вирусния менингит, а повечето случаи преминават сами в рамките на няколко седмици. Лечението на умерените случаи на вирусен менингит включват почивка на легло, достатъчна хидратация и болкоуспокояващи и температуропонижаващи средства. Ако вирусният менингит е причинен от херпесен вирус може да се приложи антивирусен медикамент.
• Микотичен менингит – лекува се с противогъбични медикаменти, които обаче имат значителни странични ефекти.
• Неинфекциозен менингит – когато причината за менингит е алергична реакция или автоимунно заболяване, най-често лечението е с кортикостероидни препарати. Свързаните със злокачествено заболяване случаи на менингит, изискват лечение на съответното злокачествено заболяване.

Билколечение:

Лечение на менингит е възможно само ако домашно приготвените рецепти се допълват към традиционната терапия. Във всеки случай, всички действия трябва да се извършват под наблюдението на специалист.

• Вирусни менингити обикновено се появяват на фона на такива инфекциозни болести като морбили или варицела. Липов цвят отвара се използва като допълнение към лекарствената терапия. Това лекарство има противовъзпалително, обезболяващо действие. В допълнение, той на практика стимулира имунната система. За да се подготви чаят трябва да се вари ¼ чаша липов цвят в литър кипяща вода. Препоръчителна доза - ½ чаша три пъти на ден.
• За бактериалната форма на менингит можете да използвате цвят от лавандула: Трябва да добавите 3 лъжица сух лавандулов цвят в 400 мл вряща вода. Пие се по една чаша сутрин и преди лягане. Друга рецепта: една супена лъжица цвят лавандула, корен от валериан, иглика, листата на мента и розмарин. Тази смес престоява в една чаша гореща вода за 5 часа и се прецежда. Вземете ¼ чаша преди всяко хранене.
• За серозни менингити може да се използва мента. Тази смес е ефективно допълнение към лекарствената терапия. Смесете двадесет гр листа от мента, маточина, кориандър плодове и залейте с разреден алкохол (200 мл алкохол разтворят 250 г вода). След два дни престой се правят компреси на слепоочията и врата.
• За намаляване на болката по време на болестта, трябва да се подготви вливането на елхови иглички. Борови иглички също се използват за вземане на успокояващи бани.
• Градински чай: 2 супени лъжици билка в 50 мл вряща вода. Сместа трябва да престои 2 часа и се прецежда. Препоръчително е да се вземе отвара 50 мл 4 пъти на ден.
• Тинктура от мак: внимателно се смила мак в хаванче или чрез месомелачка. Две чаени лъжички маково се разтварят в чаша горещо мляко. Сместа престоява в термос цяла нощ. Пие се по една супена лъжица смес три пъти дневно един час преди хранене.
• Боровинки. Още в древността този плод се прилага за спиране на треска. Подгответе екстракт от червена боровинка - една супена лъжица счукани плодове се изсипва в 200 мл вряща вода. След това престоява в термос 4-5 часа и се прецежда през марля. Пие се 75 мл три пъти дневно.
• За изцеление на менингит се препоръчва да се вземе отвара от шипки. Това ще премахне силно главоболие, подобрява цялостното здраве, преодоляване слабост и апатия.

Усложнения:

Менигитът е тежко заболяване, което може да доведе до летален изход или да остви трайни увреждания. Усложнения след преживян менингит могат да бъдат глухота, епилепсия, нервно-психично изоставане, нарушена памет, кома.

Профилактика

Съществуват ваксини срещу някои от бактериалните причинители на менингит като менингококите и Haemophilus influenzae. Това са ваксини, които не са включени в задължителния ваксинационен календар в България, но могат да бъдат направени при показания определени от педиатър или при желание на родителите на малките деца. Ваксинацията е пропоръчителна и за рискови групи хора-в контакт с боледуващи, пътуващи в екзотични страни, където заболяването е често срещано.

В повечето случаи менингит е заразно заболяване. За предпазване от заразяване могат да се спазват следните съвети:

• Редовно измиване на ръцете– внимателното почистване на ръцете е важна стъпка за избягване на контакт с инфекциозни агенти. Важно е и децата да се приучат към редовно измиване на ръцете, особено преди всяко хранене, след ходене до тоалетна, след пребиваване в многолюдни публични места или игра с животни.
• Спазване на добра хигиена – не бива да се споделят с други хора храни и напитки, сламки за пиене, прибори за хранене, балсами за устни и червила, или четки за зъби.
• Поддържане на добро здраве – поддържане на добра имунна система чрез достатъчна почивка, редовна физическа активност и здравословен хранителен режим, богат на плодове и зеленчуци, и пълнозърнести храни.
• Изграждане на полезни навици – при кашляне и кихане, устата и носа трябва да се покриват с ръка или със салфетка, която след това се изхвърля.
• Бременните трябва да внимават с хранителния режим – за да намалят риска от листериоза, бременните трябва да консумират достатъчно добре термично обработено месо и да избягват консумацията на меки сирена, приготвени от непастьоризирано мляко (фета, камамбер, бри).