Метаболитен синдром

Метаболитният синдром като рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване включва затлъстяване по андрогенен тип (около талията) с инсулинова резистентност, високо кръвно налягане, повишен холестерол и висока кръвна захар и висок атеросклеротичен риск. Инсулиновата резистентост представлява загуба на чувствителността на клетки към инсулина, който се секретира от панкреаса, и участва в транспорта на кръвната захар до клетките на организма.

Метаболитният синдром е патологично състояние, което е предшественик на диабета и сърдечно-съдовите заболявания - две от най-често срещаните хронични заболявания днес. Това прави метаболитния синдром социално значим проблем за обществото.

Метаболитният синдром повишава риска от диабет тип 2, по-често срещания диабет, с 9 до 30 пъти. Според различните проучвания рискът от развитие на сърдечни заболявания при метаболитен синдром нараства между 2-4 пъти.

Метаболитният синдром води до натрупване на мазнини в черния дроб, което предразполага към стеатоза, неалкохолен стеатозен хепатит и цироза. Бъбреците също могат да бъдат засегнати от диабета и високото артериално налягане. Дори микроалбуминурията е разглеждана от някои организации като диагностичен критерий.

Обструктивна сънна апнея е състояние наблюдавано при затлъстяване, предимно при мъже, но се среща и при жени. Екстремното затлъстяване не само става причина за появата и от една страна, а от друга, активното лечение на сънната апнея е от значение за корекция на метаболитния синдром. Синдром на поликистозните яйчници може да бъде открит при метаболитен синдром. Много често при него има инсулинова резистентност и наднормено тегло или затлъстяване, нарушения във въглехидратния толеранс. Може обаче и да не се придружава от метаболитни отклонения.

Причини:

Mетаболитният синдром засяга около 20-30% от населението в големите градове. Предпоставка за развитието на метаболитния синдром са болестни процеси в организма, фамилна предразположеност, стил на живот и хранене. Ниската двигателна активност, заседналият начин на живот, прогресивното наддаване на тегло също са предпоставка. При 5% от хората с нормално телесно тегло, 22% с наднормено и 60% със затлъстяване се среща метаболитен синдром. 45% от хората, чието тегло постоянно прогресира с повече от 2,3 кг за всяка година, рискуват да развият метаболитен синдром.

• Този тип затлъстяване се свързва с възникване на инсулинова резистентност и метаболитен синдром, а също така допринася и за развитието на артериална хипертония, нарушения в обмяната на мастите и е независим рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост.
• Централният тип затлъстяване се открива лесно чрез измерване на обиколката на талията: ≥ 80 см за жени и ≥ 94 см за мъже.
• Инсулиновата резистентност възниква, когато клетките в тялото (черен дроб, скелетна мускулатура и мастна тъкан) станат по-малко чувствителни или нечувствителни към инсулин, т. е. той не се използва ефективно от организма.
• Нивото на глюкозата в кръвта се повишава, което предизвиква повишено отделяне на инсулин, което от своя страна води до хипергликемия и се диагностицира като диабет тип 2.
• Като допълнителни фактори за възникване на метаболитен синдром се посочват недостатъчна физическа активност, генетично предразположение, възраст, хормонални промени и др.

Само по себе си затлъстяването е най-вероятният рисков фактор за метаболитен синдром, другите са:

• климактериум при жените
• тютюнопушене
• консумация на храни, съдържащи прости бързоусвоими въглехидрати
• липса на движение, дори при хората с нормално телесно тегло
• злоупотреба с алкохол

Симптоми:

Синдромът може да се търси при наличието на три от изброените симптоми:

• наднормено тегло - при обиколка на талията над 102 см за мъжете и 88 см при жените
• триглицериди над 1,7mmol/l
• HDL холестерол под 1,0mmol/l за мъжете и под 1,3mmol/l за жените
• артериално налягане над 130/85 mmHg
• кръвна захар на гладно (след най-малко 8 изминали часа от последното хранене) над 6,1mmol/l

Лечение 

Основната цел е да се елиминират причините за метаболитните нарушения и да се предотврати развитието сърдечно-съдово заболяване. Тъй като по-голяма част от хората с метаболитен синдром са с наднормено тегло и водят заседнал начин на живот, се препоръчва редуциране на теглото чрез индивидуални програми на хранене и физическа активност. В някои случаи се изписват и медикаменти.

Хората, които са получавали сърдечни атаки, трябва да сведат нивото на общия холестерол под 5,2 mmol/l. Триглицеридите следва да се поддържат под 1,7 mmol/l. Медикамент на избор за понижение на холестерола са статините. При изолирана хипертриглицеридемия се прибягва до фибрати по лекарска преценка. Рисковете за здравето при диабет и сърдечни пристъпи са еквивалентни на тези само от едното или другото състояние. При всички случаи метаболитният синдром изисква терапия на липидите в кръвта. Необходимо е кръвното налягане да се контролира под стойностите 130/80mmHg. Някои медикаменти за контрол на кръвното налягане имат и други полезни свойства, например ACE инхибиторите редуцират нивото на инсулиновата резистентност, което възпира развитието на диабет тип 2. Лекарствата, изписвани при висока кръвна захар и инсулинова резистентност имат благоприятен ефект и срещу високо кръвно налягане и концетрацията на холестерола в кръвта. Метформин обикновено се използва при лечението на диабет втори тип, помага и за предпазване от диабет при хора с метаболитен синдром. То е основното средство на избор при пациенти с инсулинова резистентност, нарушен въглехидратен толеранс, затлъстяване, стеатоза на черния дроб. Други медикаменти, повишаващи инсулиновата чувствителност са тиазолидиндионите.

Медикамент за редукция на теглото е орлисатат, който намалява абсорбцията на мазнини в чревния тракт. Сибутраминът, прилаган за потискане на апетита на централно ниво, вече не се препоръчва поради сериозни странични ефекти. Бариатричната хирургия включва методики за намаляване обема на стомаха чрез поставянето на пръстен или отстраняване част от него, както и операции за намаляване абсорбцията на хранителни вещества. Тези методики са показани за случаи на екстремно затлъстяване, където промяната в стила на живот и достъпните медикаменти не се очаква да дадат търсения ефект. Показани за бариатрична намеса са лица с индекс на телесната маса над 40 кg/m2, или над 35 с придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Лечението на обструктивната сънна апнея зависи от тежестта и. При наличеито на лека до умерена таква и консервативни подходи като отслабване, избягване на алкохол и седативни медикаменти няколко часа преди сън и заспиване в странична поза са достатъчни. При по-сериозни случаи се прибягва до по-специални средства. CPAP - continuous positive airway pressure – апаратурата е най-често използвана. Чрез маска от апарат се подава въздух под определено налягане. Положителното налягане в дихателните пътища предотвратява колапса на меките тъкани и апнеята. От значение е изборът на подходяща по размер за всеки индивидуално маска. Някои апарати работят с фиксирано налягане, други предоставят възможността за дозирането му според нуждите. Още по-прецизни са апаратите с променливо налягане във фазата на вдишване и издишване - Bi-level РАР.

Препоръчителен хранителен режим.

Провежда се детайлна консултация за ползите и вредите, които нанася консумирането на определени продукти. Обикновено се препоръчва средиземноморската диета, която е богата на полезни мазнини с разумно съотношение между въглехидрати и белтъчини. Много проучвания показват, че хората, придържащи се към този стил хранене, много по-рядко напълняват и се наблюдава подобрение на стойностите на кръвното им налягане, холестерол и други показатели, свързани с риска от сърдечно-съдово заболяване.

Съществуват различни диети, препоръчвани за редукция на теглото, но за съжаление все още не е открита най-добрата. Например, при сравнение на пациенти, подложени на диета с нисък прием на масти, с такива, подложени на нисковъглехидратна диета (≤130 г/ден) в продължение на една година, не се доказва значителна разлика по отношение на отслабването.

Нивата на триглицеридите и HDL холестерола обаче са били подобрени в голяма степен при пациентите, подложени на нисковъглехидратна диета. Въпреки това този тип диета не се препоръчва за по-дълъг период от време, тъй като се ограничава приемът на храни, които доставят енергия, а диетата е бедна на фибри, витамини и минерали.

Нискокалорийната диета (≤800 кал/дневно) от своя страна води до значителна редукция на теглото и бързо подобряване на захарта и липидите в кръвта, но когато се спре, теглото обичайно се възвръща. Ето защо диетолози препоръчват тази диета като част от структурата на цялостна програма за редукция на теглото.

От изключително значение е видът на храната при диета за намаляване на риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Проучвания, имащи за цел да установят коя диета води до намален риск от диабет, доказват, че увеличената консумация на зеленчуци, плодове, риба, птиче месо, пълнозърнести храни, ядки и млечни храни, е успешна стратегия в борбата с диабета.

Високият прием на въглехидрати и наситени мазнини (сладкиши, десерти, червени меса, както и високомаслени млечни продукти) повишава риска от диабет. Друго проучване пък показва, че консумацията на кафе намалява риска от диабет.

Диета, богата на бяло и червено месо, картофи и алкохолни напитки, значително повишава риска от метаболитен синдром.

Проучване, публикувано през 2007 год., е имало за цел да установи кои храни се свързват с повишен и кои с понижен риск от метаболитен синдром. Изследването е проведено при 3042 доброволци и доказва, че консумацията на нискомаслени продукти като зърнени и бобови храни, риба, зеленчуци и плодове намалява с 13% риска от метаболитен синдром, има благоприятен ефект върху обиколката на талията, повишеното артериално налягане, триглицеридите и HDL холестерола.

Друго проучване, публикувано през 2007 год., описва успешна програма за редукция на теглото при пациенти със затлъстяване и сърдечно-съдово заболяване, приложена в клинична практика, насочена към повлияване на сърдечно-съдовите рискови фактори (метаболитен синдром, липидни нарушения, диабет, пушене, артериално налягане).

На пациентите е приложена специална диета, включваща намаление на наситените масти за сметка на ненаситените, заради благоприятния ефект на омега-3 мастните киселини (доставени поне два пъти седмично от мазни риби - скумрия, сьомга и др., соево масло), нисковъглехидратна диета, намалена консумация на сол, увеличен прием на фибри, нискомаслени млечни продукти, плодове и зеленчуци.

Допълнителни съвети за храненето:

• Намаляване на порциите (до 50% от ресторантската порция), задължителна закуска, пиене на пълна чаша вода преди хранене за постигане на ситост, поставяне на вилицата на масата и отпиване на глътка вода между всяка хапка, с цел забавяне на темпото на хранене. Физическата активност е била 30 минути дневно. Резулататите са категорични: редукция на теглото средно с 5.3% за 2.6 год., като пациентите са задържали теглото си за дълъг период от време; намаление на холестерола с ниска плътност средно с 9.3%, а на триглицеридите - с 34%; увеличаване на HDL холестерола с 9.6% и регистрирано намаление на артериалното налягане от 129 на 126 mmHg (систолично), и 79 на 75 mmHg (диастолично). 
• Запомнете: 1 г мазнини = 9 ккал. Намалете калориите в менюто си, както и консумацията на мазнини, които са висококалорични. Винаги четете етикетите и купувайте обезмаслени или нискомаслени храни. Избягвайте тези, при които калориите от мазнини в една порция са повече от 1/3 от нейния калораж.
• Изключете маслото, маргарина, майонезата и хайвера, пълномаслените млека, овчето и топеното сирене, тлъстите меса, консервите, сосовете и полуфабрикатите, които много често съдържат скрити мазнини.
• Избягвайте пържени и панирани храни, използвайте алтернативни методи за приготвяне на храната - варене на пара, печене на фурна и скара, винаги отстранявайте видимата мазнина от месото и не консумирайте кожата на пилето и рибата.
• Запомнете:100 мл водка = 100 г франзела = 70 г захар = 280 ккал. Не злоупотребявайте с алкохола, защото по калоричност той е втори след мазнините. В 1 г алкохол има 7 ккал. За да бъдат сравнени различните алкохолни питиета, е въведено понятието алкохолна единица, която е равна на 10 г абсолютен алкохол. За различните типове алкохол това означава: концентриран алкохол около 30 мл (ракия, водка, уиски, ром), вино - 120 мл и бира - 285 мл. Допустимата безопасна употреба на алкохол е: за мъже - до 4 алкохолни единици, а за жени - до 2. Един или два дни в седмицата не трябва да се консумира алкохол.
• Ограничете консумацията на захар и продуктите, които я съдържат. Това могат да бъдат всички захарни, шоколадови и сладкарски изделия, както и безалкохолните напитки. Освен лесно усвоими захари, повечето от тях съдържат и скрити мазнини. Като десерт използвайте пресни плодове, които са не само здравословни, но и вкусни.
• Избягвайте пикантните подправки и солта. За овкусяване използвайте лимонов сок, магданоз и копър, защото съдържат витамини и микроелементи. Редуцирайте количеството използвани подправки и сол при приготвяне на храната. Ефикасен подход се оказва премахването на солницата от трапезата. При възможност обезсолявайте хранителните продукти, а също така купувайте такива с намалено съдържание на сол.
• Пийте достатъчно количество вода. Минимумът не трябва да бъде под 1.5 л на ден, а при физическо натоварване - поне 3 л течности. Пийте често, в умерени количества. Ако консумирате минерална вода, сменяйте периодично вида и марката й.
• Посещавайте редовно за преглед вашия личен лекар, като не забравяте за назначените ви медикаменти.

Физическа активност.

• Необходимият минимум физическа активност е 30 минути пет пъти в седмицата. Движението влияе на кръвното налягане, холестерола и чувствителността към инсулина на организма.
• Неделима част от програмата за редукция на теглото и намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет е умерената физическа активност. Нейният избор зависи от вашите предпочитания и от съветите на вашия лекар.
• Постарайте се да намалите времето, което прекарвате пред телевизора и компютъра.
• Запомнете, че си заслужава да бъдете физически активни не само за да отслабнете, а защото така подобрявате здравословното си състояние. Добри алтернативни спортове в случая са: бързо ходене, каране на велосипед, изкачване на стълби, гимнастика, фитнес, плуване или дори работа в градината.