Микоплазмоза

Микоплазмозата означава инфекция на човека с различни видове микроорганизми от рода Mycoplasma. Съществуват около 17 вида известни микоплазми, като най-разпространени са 4 от тях. Това са Mycoplasma pneumoniae, която колонизира дихателните пътища, Mycoplasma hominis и Mycoplasma genitalium, които са отговорни за уро-генитални инфекции и Ureaplasma species.

Микоплазмите са най-малките самостоятелно живеещи прокариотни клетки (клетки без ядра), които са особени поради липсата си на клетъчна стена. Тази тяхна особеност обуславя липсата им на реакция по Грам (основен вид изследване при диагностиката на инфекции) и голямата им резистентност към широко използваните бета-лактамни антибиотици.

Mycoplasma pneumoniae e добре позната като причинител на атипична пневмония. По-леката форма на инфекция е протичането на фарингити, трахеобронхити и бронхиолити, като 5-10% от инфектираните развиват и пневмония. Mycoplasma pneumoniae е чест причнител и на вентилатор-асоциираната пневмония при пациенти, които са били подложени на апаратна вентилация по-продължително време и имат понижени защитни имунни механизми.

Инфекцията с микоплазма засяга еднакво мъжете и жените от всички възрасти. До скоро това беше инфекцията, типична за деца между 5-9 години, ученици, хора в колективи с множество контакти. Напоследък това става типична инфекция за възрастни хора над 65 години, коята обуславя 15% от случаите на пневмония в тази възрастова група.

Предаването на инфекцията с Mycoplasma genitalium и Mycoplasma hominis става по сексуален път или при нарушени имунни механизми и развитие на инфекция от микоплазмата, която населява гениталиите на човека. При мъжете инфекцията протича като подостри или хронични уретрити. Състоянието се характеризира с болезненост при уриниране, увеличена уретрална секреция. При жената микоплазмата причинява бактериална вагиноза (възпаление на вагината) или дори възпаление на матката. Опасна може да бъде инфекцията при бременни жени, където може да се развие възпаление на частите на плацентата или ендометрит, които да предизвикат спонтанен аборт. Mycoplasma ureaplasma и Mycoplasma hominis стават причинители на пиелонефрити (възпаления на бъбречното легенче).

Симптоми:

Типичните симптоми на белодробната инфекция с Mycoplasma pneumoniae се развиват в продължение на седмици до месеци. Най-често се наблюдават грипоподобни симптоми като генерализирани болки по мускулите, температура 38-39 С, кашлица без без храчки и секреция, възпалено гърло, главоболие, запушване на носа, болки в ушите, обща отпадналост и др. При белодробната се чуват типични за белодробните възпалителни заболявания шумове. Установяват се сухи или влажни хрипове. При некомплицираните случаи на болестта се наблюдава остър фебрилен период, който отшумява за една седмица. Понякога пневмонията може да доведе и до смърт, дори и преди това човекът да е бил напълно здрав. Симптомите обичайно преминават за 2 до 6 седмици.

Инфекцията с уреаплазма е много опасна, защото едва 30% от заразените хора имат прояви на някакви симптоми. Уреаплазмозата се проявява в остра или хронична форма. Проявите на инфекцията зависят от това кой орган е засегнат. Възможно е да се инфектира уретрата, простатата, пикочния мехур, тестиси и влагалище. Не е изключено жените да не проявят никакви симптоми. При мъжете се появява безцветен и оскъден секрет, който изтича от уретрата. Наблюдава се болка и парене при уриниране.

Инфекцията с Микоплазма гениталиум става по полов път или при понижен имунитет. При мъжете се наблюдават остри или подостри уретрити, които се характеризират с болки при уриниране и увеличена секреция. При жената се развива бактериална вагиноза или възпаление на матката. Инфекцията при бременни жени може да бъде изключително опасна. Не са изключени възпаления на бъбречното легенче и при двата пола.

Диагностициране

При белодробното заболяване причинителят на микоплазмоза може да бъде открит чрез микробиологични тестове – изследване по Грам, тестване на материал от храчки или секрети от бели дробове. Поставянето на диагнозата се завършва с образните изследвания. Най-често използваното е рентгенографията, която показва възпалителните изменения. Ако микоплазмоза е в по-тежка форма се назначават серологични изследвания, още микробиологични тестове, молекулни анализи и други.

Лечение

Лечението на белодробните инфекции причинени от М.pneumoniae в повечето случаи се извършва в домашни условия. Използват се антибиотици, които повлияват няколко от най-честите видове бактерии причиняващи белодробни възпалителни заболявания. Макролиди, тетрациклини, флуорхинолони са някои от групите антибиотици, които имат антимикотична активност. Видовете микоплазми, причиняващи урогенитални инфекции са също чувствителни към гореизброените групи антибиотици.

При инфекциите, които засягат половите органи, лечението трябва да се проведе и от двамата сексуални партньори, без значение дали здравият има някакви оплаквания. Назначава се антибиотично лечение, което повлиява на микроорганизмите. Едновременно с антибиотиците се назначава и имуностимулираща терапия. При жените се включват локални средства за нормализирането на влагалищната микрофлора.

Заради вредите, които може да нанесе микоплазмозата и липсата на силно проявени симптоми, преди планирането на бременност трябва да се направи изследване на влагалищния секрет. Когато е необходимо се назначава подходящо лечение.

Билколечение:

• Лопен. Пневмонията, причинена от микоплазма, се среща особено често при децата, както и при хората, под 40-годишна възраст. Обикновено се предава по въздушно-капков път. Билката облекчава редица симптоми на заболяването. Тя има отхрачващо действие и изчиства дихателните пътища и белите дробове. Лопенът има и антибактериално действие, вследствие на което намалява възпалителните процеси.
• Сенега (телчарка). Това е друга билка, за която е установено, че е ефикасна при лечение на микоплазма, свързана с пневмония. Свойствата й са подобни на тези на лопена – има отхрачващо действие, което помага на болния да се освободи от насъбрания секрет. Освен това сенега е полезна и при съпътстващи симптоми като астма или бронхит.
• Зелен чай. Някои щамове на микоплазата могат да доведат до развитието на други заболявания, освен пневмония. Такъв пример е уретрит, който представлява възпаление на утретрата и засяга както мъже, така и жени. Антоксидантите, заедно с други вещества в зеления чай, могат да облекчат дискомфорта, предизвикан от тези възпаления. Зеленият чай намалява възпалението, укрепва имунната система и предпазва от развитието на туморни заболявания.