Миокардиосклероза

Миокардиосклерозата е хронично заболяване на сърдечния мускул, при което сърдечните мускулни клетки намаляват на брой. Миокардната склероза често се развива като последствие от атеросклероза и се дължи на хроничното недобро снабдяване с кръв и кислород на сърдечния мускул. Наблюдава се постепенно понижаване на съкратителната функция на миокарда и настъпва сърдечна недостатъчност. Възможно е да се появят и ритмични нарушения.

Симптоми:

Главното оплакване на болните е появата на задух - отначало при усилие, а по-късно и при покой, след обилно нахранване или по време на сън. Възможна е и стенокардна болка. Сърдечната недостатъчност представлява най-тежко усложнение на болестта.

Причини:

Най-честата причина за развитие на миокардиосклероза е атеросклерозата. По-рядко причина може да бъде прекалено възпалително заболяване на миокарда.

Лечение:

Лечениетое консервативно - с диета, хигиенен режим и лекарства. Диетата включва употреба на пресни зеленчуци и плодове, белтъчини от животински произход с ограничаване на мазнините и готварската сол. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол. Хигиенните мерки включват умерено физическо натоварване, туризъм, закалителни процедури, климатолечение.

Прилагат се медикаменти с противовъзпалително, съдоразширяващо и антиатеросклеротично действие, вкл. витамини, новфилин, антикоагуланти, цинаризин, пирамем, фезам и други. Атакуват се и се отсраняват се наличните активни инфекциозни огнища. Усложненията и прогресиращата сърдечна недостатъчност се лекуват в болнична обстановка.

Прогноза

Прогнозата на компенсираната миокардиосклероза е добра. Прогнозата на нелекуваната и усложнената миокардиосклероза е сериозна и неблагоприятна.

Профилактика:

Профилактиката се състои в навременно лечение и отстраняване на инфекциозни огнища и заболявания, причиняващи миокардна склероза (артериална хипертония, захарен диабет, миокардит, атеросклероза). Необходимо е максимално отстраняване на рисковите фактори от хранително и хигиенно естество, вкл. забрана на тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол. 

Препоръчителен хранителен режим:

При избора на продуктите, включени в диетата на хората със сърдечно-съдови заболявания, трябва да се спазват някои основни правила.

Храните трябва да съдържат:

• ненаситени мазнини - омега-3 мастни киселини, способстващи за намаляване нивото на триглицеридите в кръвта, които в противен случай водят до формиране на тромби и стесняване и запушване на кръвоносните съдове.
• диетични влакна, влияещи върху намаляването на нивото на холестерола в кръвта.

Предлагаме ви продукта, които съдържат в големи количества необходимите хранителни вещества. Те са подходящи и за намаляване на риска от развитие на всички заболявания на сърдечно-съдовата система:

• Сардини. Както и повечето видове риба – най-вече тази от северните морета, това е добър източник на омега-3 мастни киселини, калций и ниацин (витамин В3). Минималната препоръчителна порция е 100 г - 3 рибки среден размер - 281 ккал.
• Скумрия. Съдържа омега-3 мастни киселини и селен. Минималната порция е 100 г филе - 220 ккал.
• Овесени ядки. Добро начало за деня - организмът получава необходимото количество влакна. Те са източник на онзи тип въглехидрати, които по-бавно се усвояват от организма и по този начин осигуряват дълго време запас от енергия. Минималната препоръчителна порция е 40 г -113 ккал.
• Орехи. Още един източник на омега-3 мастни киселини и полиненаситени мазнини. Поради своята калоричност трябва да се употребяват в умерени количества. Минималната порция е 56 г - 344 ккал.
• Тофу Соево сирене. Съдържащите се в соевото сирене и изобщо в соята изофлавони снижават нивото на холестерол в кръвта. Тъй като тофу абсорбира аромата на продукта с който се готви, можете да го добавяте към всякакви ястия. Минимална порция - 63 г - 73 ккал.
• Сушени сини сливи. Сушените сини сливи са известни с техния слабителен ефект, но освен това те са добър източник на влакна и желязо. Тяхната редовната употреба намалява нивото на холестерол и намалява вероятността от възникването на рак на дебелото черво. Ако не обичате сушени сливи, яжте ги пресни - те са богати на влакна и бетакаротин или във вид на компот и нектари. Минималната порция е 2 сливи – 34 ккал или 5 парченца сушени сливи -71 ккал..
• Фасул /Грах. Както всички бобови култури фасулът и грахът съдържат добре разтварящи се влакна, много белтъчини и витамини, малко мазнини. Минималната препоръчителна порция е зрял боб - 30 г 133 ккал., сушен грах 30 г -160 ккал.
• Ечемик. Добър източник на влакна, белтъчини, желязо и други минерали. Препоръчително е да го използвате като пълнозърнест продукт. Минимална порция: 30 г - 151 ккал
• Много подходящ плод е прасковата.
• Лукът е едно от най-старите растения, което се е използвало и се използва и сега във всички национални кухни по света.
• Пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице.