Миома

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в мускулната тъкан на матката (миометриум), най-често в областта на нейното тяло. Заболяването се открива при 20% от жените на възраст между 20-35 години, като честотата му се повишава с възрастта. Така при жени на възраст над 40 години миомата се среща в около 40% от случаите, но с настъпването на менопаузата откриването и е рядкост. Забелязва се известна зависимост на състоянието и с това дали жената е раждала или не - обикновено нераждалите страдат по-често от появата на миомни възли в сравнение с раждалите жени.

Матката представлява кух мускулест орган, който е изграден от три слоя - ендометриум, миометриум и периметриум. Ендометриумът съставлява лигавицата на органа, която търпи циклични промени в хода на ментруацията. Миометриумът включва множеството гладкомускулни снопчета, които оформят основната част на матката. Сред тях често се разполагат и единични еластични и фиброзни влакна, които са по-силно представени в маточната шийка. Именно описаните мускулни влакна дават началото на развиващата се миома. Най-отвън матката е покрита с тънка серозна ципа, наречена перитонеум.

Всички миоми започват като малки възелчета в мускулната тъкан на матката. Разделянето на миомните възли има значение за диагностиката и лечението, като то може да стане в зависимост от различни критерии. По отношение на размерите им разнообразието е голямо - те могат да бъдат колкото главичката на карфица или пък така да разширяват матката, че да симулират 6- или 7- месечна бременност. Освен това може да се наблюдава само един подобен възел или група от малки възли, които да бъдат разположени в различни области в матката.

Видове:

В зависимост от посоката им на растеж се оформят средните три групи възли, които имат важно диагностично значение:

• субсерозни - обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум
• интрамурални - те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
• субмукозни - тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт

Сравнително нерядко субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче - това са т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица тъкан.

Причини:

Причините, които водят до възникването на това заболяване, все още са неясни. Това, което се знае със сигурност е, че миомата е хормоночувствителен тумор. За неговия растеж от изключително значение са естрогените, рецептори за които има в изобилие в миометриума. Тези хормони обаче сами по себе си не са в състояние да доведат до появата на миомен възел. Т.е. естрогените единствено контролират растежа и развитието на доброкачествения тумор, но нямат отношение към неговото възникване. Най-често миомата нараства при естрогенна терапия и по време на бременност, а намалява с настъпването на менопаузата, като има данни и за пълното и изчезване постменопаузално. Това показва, че докато в организма на жената има достатъчно количество естрогени, миомният възел има всички предпостваки да расте, макар и бавно.

Фактори, за които се смята, че имат отношение към възникването на заболяването, са:

• Затлъстяването
• Хипертонията
• Мастопатията

Освен това често се наблюдава комбинирането на миомата с ендометриоза (състояние, при което се наблюдава появата на маточна лигавица извън рамките на матката), поликистоза на яйчниците и хиперплазия на ендометриума (увеличено количество на маточната лигавица).

Обсъжда се съществуването и на фамилна обремененост, свързана със заболяването. Не на последно място се изтъква и расовата принадлежност като фактор за появата на миомата - афроамериканките имат много по-голяма склоност към развиване на заболяването, като причините затова все още са неясни.

Нови изследвания подозират прогестерона и прогестините като евентуален фактор, водещ до появата и растежа на миомата и дават нови надежди към лечението на заболяването. Все още обаче резултатите са в процес на изучаване и допълнително изследване.

Симптоми:

Симптомите, с които се проявява заболяването, са доста разнообразни. Най-често това се определя от вида, големината и броя на миомните възли. Въпреки различията най-честите симптомите са:

• кръвотечение - обикновено възниква анормално кръвотечение, което се различава от ментруалното. То е или под формата на метрорагия - кръвотечение извън периода на нормалната менструация, или е под формата на хиперменорея - засилено менструално кръвотечение, често протичащо с наличие на съсиреци в отделената кръв. Типът и тежестта на кръвотечението са свързани най-вече с разположението на миомните възли, като най-склонни да дават този симптом са субмукозните. Обикновено жените с подобни оплаквания се чувстват изтощени поради значителната кръвозагуба и съответно развитието на анемия и са по-склонни към инфекции.
• чувство на притискане - най-често това се наблюдава при големи миомни възли, които изпълват значителна част от маточната кухина или растейки извънматочно, притискат различни органи. Усеща се чувство на пълнота и теглене в долните отдели на корема, съпроводено с тежест. Често този симптом се последва от появата на болки. Макар и рядко големият миомен възел може да бъде сбъркан с бременност поради сравнително бързо нарастващия си размер.
• болка - когато миомният възел е в процес на растеж, обикновено болката има спастичен характер, дължащ се на маточните контракции. В други случай болката е неопределена и нерядко се спуска към задната част на бедрата. Понякога като ранен симптом може да е появата на болки по време на полов контакт.
• смущения в уринирането - наблюдава се често уриниране по малко поради притискането на пикочния мехур от нарастналата матка
• смущения във дефекацията - най-често настъпва констипация поради притискането на дебелото черво от уголемената матка
• стерилитет - настъпва в около 2-10%
• спонтанни аборти - честотата им е по-голяма при жени с миомни възли поради стеснената маточна кухина и променената маточна лигавица

Въпреки изброените симптоми не бива да се забравя, че често заболяването протича асимптомно и става обект на диагностициране напълно случайно или в хода на други изследвания.

Препоръчителен режим на хранене:

Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба. Люто, алкохол и тютюн – не!

Добре е на първа закуска болната да изпива 1 чаша от 200 гр. боза или плодов сок, в които от вечерта е киснала 20-30 гр. прясна хлебна мая, на сутринта се разбърква добре и се засилва с по 1 чаена лъжичка суха бирена мая, копривено и шипково брашно.

Втората закуска (1-2 часа след първата) е по желание.

На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук и листа от магданоз по равни части и друга любима салата с винен оцет и чист маслинен зехтин по вкус, може да изяжда и по 50-100 гр. младо месо от агне, теле, пиле или прясна риба – речна или океанска, и то варено или печено, но не и пържено.

На вечеря – безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия, компот, ядки от бадеми, орехи, лешници и други такива с малко леко препечен хляб.

След ядене да взема по 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад, с малко мед и 1/4 лъжичка прах от яйчени черупки и след него, ако страда от кръвоизливи, да изпива и по 1 кафена чашка кафе от леща – пече се и се вари като турско кафе (1 лъжичка кафе в 75 гр. вода ври 10 минути).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, при липса на кръвоизлив се пие отвара от широколистен живовляк (листа) – 2 супени лъжици в 500 гр. вода се варят 5 минути; като изстине, се прецежда; при кръвоизливи се пие отварка от шипки – 4 супени лъжици в 600 гр. вода врят 20 минути; като изстине, се прецежда.

Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 гр. чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии или от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 10 гр. обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 изравнена супена лъжица канела на прах, ако страда от високо кръвно налягане, или пък чисто кафе на зърна, опечено и смляно, ако страда от ниско кръвно налягане.

Десет минути след нея при липса на кръвоизлив да изпива 1 чашки от 75 гр. отвара от агримония и пр. При кръвоизлив да изпива отварка от бял равнец, маточина, овчарска торбичка и полски хвощ (листа и цвят) – по 50 гр. от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 500 гр. вряща вода; на тих огън се вари 10 минути, като изстине, се прецежда.

Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 топла (36°С) вода. Следва седяща топла баня (36°С) за 20-30 минути (по-топлата може да предизвика кръвоизлив) в дълбок леген с отвара от полски бъзак (цялата билка с корена, но без плодовете, защото цапат) – от него се вземат 2-3 цели коренища със стеблата и листата заедно, нарязват се на парчета и в 10 л вода се варят 30 минути, след което веднага се прецеждат. След банята се прави сухо увиване с 1-2 одеяла и се лежи така 30 минути. Вместо седящата баня може долната част на корема (от пъпа надолу включително и половите органи) и същата част откъм кръста да се налагаг с две торбички от тензух, напълнени първите две вечери подред с топла лапа, сварена с 300 г ориз, 30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и 2 супени лъжици ленено брашно- в 900 г вода се вари да стане на тесто. Следващите две вечери подред торбичките трябва да са напълнени с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 30 сини сливи, смачкани без костилките, преди поставянето й поръсена с малко леко препечено царевично брашно (за отнемане на излишната влага на лапата); отгоре се слага вестник и се обвиват с вълнен пояс. Едновременно и в двата случая това се съчетава с топла влагалищна промивка (36°С) с 1 л. отварка от акация (цвят), лайка, полски хвощ и слез (листа) – по 1 супена лъжица от всички се запарва с 1 л. вряща вода и се вари 5 минута. След нея се поставя влагалищно тампонче от печен лук (арпаджик), леко намазано със стопена зайча мас (може и от домашен заек), увито в марличка и превързано с вълнен конец. На главата се поставя „шапка“ от зелен лист от прясно зеле, напръскан от вътрешна страна с малко оцет, или напълнена със сурови картофи, настъргани на едро ренде и полета със 100 гр. прясно мляко; киснат заедно 30 минута, изстискват се добре и се поръсват с царевично брашно; отгоре се слага вълнена шапка. При главоболие „шапката“ трябва да се напълни с пресен селски хлебен квасец, засилен с 10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзак, счукани на каша. Държат се цяла нощ.

Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През целия четвърти ден в областта на половите органи се носи мушама от хаваджива (25 на 20 см.) с тропосан отгоре тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Накрая да се направят 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата.

Важни добавки:

• Отварката за баните може да се използува 3 вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се затопля до казаната температура.
• Мушамата от хаваджива се използува 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.
• При силен маточен кръвоизлив до оказването на лекарска помощ болната трябва да легне, като сложи върху долната част на корема си и половите органи студен компрес от 5-6 парчета, натопени във вода и оцет наполовина, или пък още по-добре торбичка със студена лапа от 9 супени лъжици суров кромид лук, добре разбъркан с 3 пълни супени лъжици готварска сол, и след това на гладен стомах да изпие 1 белтък от прясно кокошо яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена овча вълна (може и серива) и 5-10 зърна бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно. След това всеки 3 часа да изпива по 1 чашка от отварата от бял равнец, маточина и т. н., дадена в точка IV, и така да лежи, докато спре кръвотечението. За спиране на кръвотечението добре е сутрин и вечер да се правят влагалищни промивки с топла (36°С) отварка от дъбови кори – 4 супени лъжици кори в 2 л. вода се варят, докато остане 1 л.; прецежда се и се употребява. След ядене болната трябва да изпива и по 1 кафена чашка кафе от бакла – пече се, смила се и се приготовлява както обикновено турско кафе.
• Добре е болната да прави всяка сутрин по една седяща топла баня с отварка от полски бъзак, а вечер редовно да се налага, както е казано в точка V.
• Със започване на лечението да се отстранят всички дразнения на половите органи