Банер за мобилна версия за апликация
Множествена склероза
Това е хронично възпалително автоимунно заболяване. Едно от най-честите на централната нервна система (главния и гръбначния мозък). Засяга както млади така и по-възрастни хора. Характеризира се с плаки на демиелинизация, пръснати в бялото вещество на главния и гръбначния мозък. В местата на демиелинизация се развива глиоза при относително запазване на аксоните. Аксоните имат изолационна обвивка, наречена миелин. Тя представлява бяла мастна субстанция, обвита около нервните влакна. Миелинът е изолатор, който позволява информацията (електрическите сигнали или импулси) да се провеждат с по-голяма скорост по хода на нервното влакно. Импулсите могат да "скачат" от едно прекъсване на миелиновата обвивка наречено прищъпване на Ranvier към следващото.
При множествената склероза в рамките на погрешна реакция на имунната система, тъкан, принадлежаща на организма се разпознава като чужда и се атакува като такава. В резултат на тези "автоагресивни" процеси, при множествената склероза се говори за автоимунно заболяване. Развива се реакция на възпаление, която води до увреждане на миелина. Възпалението уврежда не само миелина, но и олигодендроцитите - клетки в централната нервна система, отговорни за продукцията и поддържането на миелиновата обвивка на аксоните.
Процесът на разрушаване на миелина се нарича "демиелинизация". Демиелинизираните, "оголени" аксони не могат ефективно да провеждат нервните импулси. Провеждането на нервните импулси се забавя, а понякога дори се блокира. По този начин множествената склероза повлиява способността на мозъка да контролира функции като зрение, ходене, говорене и т.н. Нарича се "множествена", защото се засягат множество пръснати зони от главния и гръбначния мозък. Нарича се "склероза", защото болестта предизвиква "склероза" или уплътнение на мозъчната тъкан в засегнатите области от главния или гръбначния мозък.
Тъй като все още има много неизвестни около множествената склероза, не можем да предвидим кой може да се разболее от множествена склероза. Все пак може да се каже кой има риск да развие множествена склероза.
Млади хора - симптомите обикновено се проявяват във възрастта между 20 и 40 години. Множествена склероза рядко се развива преди 15 или след 50 годишна възраст.
Жени - жените развиват множествена склероза два пъти по-често от мъжете. Множествена склероза няма връзка с бременността. Жените, болни от множествена склероза могат да имат деца.
Хора, живеещи в топлите области - множествена склероза се среща по-често между 40` и 60` северна и южна ширина. Колкото по-близо до екватора е дадена област, толкова по-малко са случаите на множествена склероза. Това разпространение на множествена склероза се свързва с по-голямото предразположение на бялата раса към развитие на болестта.
Хора, живеещи в области с висок стандарт на хигиена.
Причини:
МС е една от най-големите загадки в медицината. Въпреки огромната изследователска работа, все още не е известно какво причинява множествена склероза. Обсъждана е ролята на редица фактори, но точната причина остава неясна.
- вирози - съществуват хипотези за ролята на вирусните инфекции и развитието на имунен отговор към ангажираните от инфекцията клетки, при което се увреждат и собствени тъкани и структури. Установен е повишен титър на антитела към вируса на Herpes simplex, Varicella zoster, Ebstein-Barr и други. Множествена склероза може би се причинява от някои бавно действащи вируси, или може би е забавена реакция към вирус. Някои вирусни инфекции при животни водят до демиелинизация и клинична изява по подобие на множествена склероза. При човека са установени вируси, които предизвикват хронични демиелинизиращи заболявания като HIV-енцефалопатия. Все още обаче не съществува научно доказателство, че даден специфичен вирус причинява множествена склероза. Изследователите са убедени, че най-вероятно множествената склероза е следствие от съвместното действие на редица фактори.
- околна среда - множествената склероза е болест, която възниква много по-често в страни с умерен климат, отколкото в страни с топъл климат. Засяга главно хората в Европа, Северна Америка и Австралия. И в северното и в южното полукълбо множествена склероза е много по-честа за страните, разположени далеч от екватора. Географското разпространение на множествената склероза може да се обясни с предиспозицията на бялата раса. Провеждани са изследвания за ефекта на емиграцията върху болестта. Изглежда възрастните хора, които емигрират имат същия риск за развитие на болестта, както ако са в родната си страна. Но децата, които емигрират имат сходна вероятност да развият МС както хората, живеещи в съответната страна. Съществува една гранична възраст около петнадесет години, която влияе на риска за поява на МС. Всички тези дании дават основание да се счита, че средата, в която хората живеят може би има роля за развитието на МС.
- наследствени фактори - счита се, че множествената склероза е наследствена болест до определена степен. Това е установено главно чрез изследвания върху еднояйчни близнаци. Членовете на семейства с пациент, болен от множествена склероза, имат по-висок риск от колкото други хора без подобни близки. По отношение на расовата принадлежност множествена склероза засяга главно бели хора. Този факт също насочва към определена роля на наследствеността при развитието на болестта. За съжаление научните изследвания не са установили все още наследственият фактор и неговото място в нашия генетичен материал.
- автоимунно заболяване - в полза на автоимунната генеза на множествена склероза говори фактът, че при лабораторни животни е възможна да се предизвика състояние, подобно на множествена склероза, като им се инжектира разтвор от нервна тъкан, който активира тяхната имунна система. Имунната система унищожава нащественици като вируси и бактерии. Тази защитна система може да се активира и да атакува и собствените клетки на тялото - по механизма на молекулната мимикрия, при което се развива автоимунна реакция. Множествената склероза може би е резултат от автоимунна реакция, при която тялото атакува собствени тъкани по погрешка. Тъкан, която принадлежи на организма се приема погрешно за чужда и се напада като такава. При множествена склероза се въздейства върху миелина в централната нервна система. Стига се до едно повече или по-малко изразено възпаление. Друг аргумент е фактът, че автоимунните болести са по-чести при жените, отколкото при мъжете (точно както е съотношението при множествена склероза). Жените имат два до три пъти по-голяма вероятност да развият множествена склероза отколкото мъжете.
Провокиране на пристъп може да се получи от:
- период на физически или емоционален стрес
- инфекциозни заболявания като грип
- температурни състояния
Няма една единствена причина за множествена склероза. Смата се, че комбинацията от множество фактори е отговорна за развитие на болестта. Някои хора изглежда имат по-голям риск от развитие на множествена склероза поради наличие на генетична предиспозиция, която се предава в поколенията. Когато такива хора се срещнат в индивидуалния си живот с определени, все още неуточнени фактори от околната среда, взаимодействието на тези фактори с техния генетичен материал може да отключи развитието на множествена склероза.
Симптоми:
Процесите на увреждане и възстановяване може да се развиват многократно през различен интервал от време. Какви точно симптоми ще се развият зависи от мястото на възпалителния демиелинизиращ процес и какви структури от нервната система са засегнати. Трудно е да се предвиди какви и колко тежки ще бъдат те. Може да се засегнат различни функции на тялото. Симптомите при множествена склероза са много разнообразни и варират значително при различните пациенти, както и в различните моменти от развитие на болестта при един и същ човек. Някои пациенти с множествена склероза може да не развият симптоми за различно дълъг период от време. Някои пациенти може да развият само част от типичните симптоми при множествена склероза.
- сетивни нарушения - хипестезии, болка, парестезии (мравучкане, тръпнене). Чувство за преминаване на електрически ток по протежение на гърба - т.нар. симптом на Lhermitte. Някои пациенти съобщават за особени сетивни оплаквания като чувство на студ или затопляне на крайник.
- зрителни нарушенния- развитие на оптичен неврит с намаление на зрението, загуба на цветното зрение, най-често само за едното око
- очедвигателни нарушения - двойно виждане, нарушения в очните движения с картина на хоризонтална или вертикална погледна пареза
- двигателни нарушения - скованост, слабост, загуба на мускулна сила, пирамидна симптоматика с оживени сухожилнонадкостни рефлекси и поява на патологични рефлекси. Развитие на моно-, хеми-, пара- или квадрипарези и плегии.
- промени в мускулния тонус - развитие на спастицитет, като при развитие на лезии в малкия мозък мускулният тонус може да бъде намален
- координационни нарушения - промени в походката, дисметрия, скандиран говор, тремор.
- тазоворезервоарни нарушения - микционни смущения с поява на императивни позиви, инконтиненция, инсуфициенция в изпразването на пикочния мехур. По-рядко се наблюдава констипация.
- сексуални проблеми - импотентност или загуба на сетивност.
- болка - остра болка (напр. зад едното око) или хронична болка (напр. в крайниците или гърба)
- умора - това е един от най-характерните симптоми при множествена склероза. Касае се за продължително чувство на умора, което не корелира с нивото на неврологичната инвалидизация или МРТ лезиите, но се асоциира с депресия.
Видове:
На съвременния етап МС се разделя на четири стандартни типа:
- пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза - това е най-честата форма на МС. В началото повечето от болните имат тази форма. Засяга около 80% от всички пациенти с МС. При тази форма атаките на болестта са последвани от периоди на възстановяване. За пристъп говорим, когато се появяват нови симптоми (оплаквания), чиято продължителност е повече от едно денонощие. Те могат да бъдат нови или отново появили се стари симптоми. Периодите на подобрение се наричат ремисии. Понякога симптомите на болестта не преминават напълно, а остава известен дефицит.
- вторично-прогредиентна форма на множествена склероза - може да последва развитието на пристъпно-ремитентната форма на множествена склероза. След няколко атаки и ремисии започва прогресивна фаза на влошаване с или без периоди на ремисия, дискретна ремисия или плато в развитието на заболяването. Приема се, че това е по-напреднала форма на МС. Около 40% от пациентите с пристъпно-ремитентна форма на МС може да развият вторично-прогредиентна форма.
- първично-прогредиентна форма на множествена склероза - това е рядка форма на развитие и засяга около 10% от пациентите с множествена склероза. При тази форма симптомите се влошават от самото начало на болестта. Инвалидността прогресивно нараства. Няма пристъпи и периоди на ремисия, но е възможно влошаването да спре за определен период и после да продължи с увеличаване на симптоматиката и влошаване на телесните функции или да се наблюдават незначителни подобрения в състоянието.
- доброкачествена форма на множествена склероза - започва като пристъпно- ремитентна форма с малко на брой леки атаки и периоди на пълно възстановяване. Възможно е да преминат около 20 години преди да се разгърне нов пристъп. В продължение на много години (10 - 15г.) има само едва забележим дефицит без допълнително влошаване на състоянието и без нови рецидиви. Около 10- 15% от болните се включват в тази група.
Съществуват и редки форми на множествена склероза. Към тях се отнасят оптикомиелитът на Devic. Както и острата форма на множествена склероза, която е злокачествена форма с бързо развитие на инвалидизация и екзитус.
Диагностициране:
Какви изследвания са необходими за да се постави диагноза ?
- Плаки на демиелинизация в главен и гръбначен мозък при магнитнорезонансна томография.
- Магнитно-резонансно изследване - магнитно-резонансното изобразяване на главен и гръбначен мозък (скениране) дава възможност да се диагностицират уврежданията в бялото мозъчно вещество. С помощта на това изследване е установено, че при пациенти с множествена склероза може да се открият огнища на демиелинизация, които са "глухи"- т.е. не водят до изява на симптоми. МРТ изследването не може да се използва като показател за предвиждане на хода на болестта. Все пак изследването е важно при поставяне на диференциална диагноза между множествена склероза и други заболявания на централна нервна система, при които може да се наблюдават същите симптоми. Находката при множествена склероза не е специфична за заболяването.
- Евокирани (предизвикани) потенциали - изследването дава възможност да се проверят обективно функциите на някои нервни пътища и влакна. Колкото по-изразена е демиелинизацията, толкова по-бавно е провеждането по нервните влакна. Изследването дава възможност да се установи наличие на лезии без явна клинична изява. Изследват се зрителни евокирани потенциали (ЗЕП), соматосензорни евокирани потенциали (СЕП) и мозъчностволови слухови потенциали (МССП).
- Ликворно изследване (лумбална пункция) - дава възможност да се отчетат промени в общия белтък, албумина и клетките. Може да се установи нарастване на клетъчния брой с преобладаване на Т лимфоцитите и повишено ниво на ликворния протеин. Чрез електрофоретично изследване на ликвор се търси относително нарастване на имуноглобулините (предимно IgG) спрямо ликворния албумин. Това е показател за синтез на имуноглобулини интратекално. Изследването позволява да се прецени активността на процеса за даден момент.
Процесът на поставяне на диагноза множествена склероза започва с изключване на други възможни причини (заболявания). Нито едно изследване само по себе си не е категорично доказателство за наличие на множествена склероза. Ето защо диагнозата трябва да бъде съвкупност от анамнеза, данни от неврологичния статус и резултати от проведените изследвания. Диференциална диагноза се прави с широк кръг заболявания като други възпалителни заболявания на централна нервна система , които протичат с огнища на демиелинизация; системни заболявания на съединителната тъкан с ангажиране на централна нервна система; мозъчносъдови болести, дегенеративни и метаболитни заболявания, неоплазми и други.
Лечение:
Първите симптоми обикновено са много леки и преминават без лечение. Но с течение на времето те може да станат по-многобройни и тежки по изява. Обичайният ход на болестта е с кратки периоди на остра изява на симптоми, които се последват от период на отслабване или изчезване с продължителност седмици, месеци или дори години.
Повечето от тези оплаквания може да се повлияят чрез приложение на ралични медикаменти. Някои от симптомите се срещат по-често, други изключително рядко. Все пак дори когато пациентите нямат симптоми въобще, множествената склероза може все още да е "скрито" активна.
Често първите белези на множествена склероза се появяват на възраст между 20 и 40 години.
Клиничният ход на болестта е изключително разнообразен, в зависимост от това колко тежко е било възпалението или колко бързо е бил разрушен миелинът. В приблизително 85% от пациентите болестта се развива като добре отграничени периоди на влошаване на състоянието - екзацербации (обикновено наричани рецидиви или пристъпи) и ремисии. Миелиновата обвивка може да бъде увредена в различни отдели на ЦНС, което означава, че и симптомите могат да бъдат най-разнообразни.
Не е възможно да се предвиди кога и къде ще възникне следващият възпалителен тласък. Понякога симптомите продължават няколко седмици. Когато възпалението утихне симптомите преминават (ремисия). Ремисията не означава непременно възвръщане към първоначалното състояние преди пристъпа. Някои от симптомите може да останат (резидуални симптоми).
Не съществува медикамент, който да лекува множествена склероза. Все пак разработени са редица медикаменти, които повлияват симптомите при множествена склероза или променят тежестта и честотата на отделните пристъпи.
- Кортикостероиди - Methylprednisolone, Prednisolone са средството на избор, с което се повлияват пристъпите. Те имат противовъзпалително и имуносупресивно действие, но краткотраен ефект. Не повлияват прогресията на болестта. Прилагат се за ускоряване на възстановяването при отделния пристъп. Съществуват различни схеми на лечение. Предпочита се приложението на големи дози във венозна инфузия всеки ден или през ден.
- Имуномодулатори – интерферони - статистически е доказано, че намаляват честотата и риска от развитие на нов пристъп. Проучванията показват, че те забавят настъпването на инвалидизация. Прилагат се интерферони от клас бета (интерферон-бета): интерферон-бета 1а (препаратите Avonex и Rebif) и интерферон-бета 1б (Betaferon). Интерфероните са имуномодулатори. Те спират прекомерните реакции на имунната система. Също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и така повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нов тласък оплакванията са по-леки. Така се забавя развитието на инвалидността. Лечението с интерферон не води до пълно излекуване. Въпреки провежданата терапия възможно е отново да настъпят пристъпи на фона на лечение с интерферон и да нарастне степента на инвалидност. Освен това наблюдаваният ефект върху хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен, а е възможно при някои да не се постигне успех по отношение честотата и тежестта на пристъпите. Трябва да се знае, че обикновено в първите месеци на лечение са възможни известни странични реакции към медикамента, който по същество е белтъчен продукт. Интерфероните могат да предизвикат грипоподобни оплаквания като болки и напрежение в мускулите, покачване на телесната температура, втрисане, чувство на обща слабост и умора, често пъти с продължителност седмици или месеци при някои пациенти. На мястото на инжектиране е възможно да се наблюдава дразнене на кожата с оток, зачервяване, сърбеж. Посочените ефекти отзвучават след определен период от време, който е индивидуален. Така също те не водят до влошаване на хода на болестта. При поява на някои от посочените оплаквания е необходимо да се потърси помощ от специалист. Инжектирането на интерферон може да се извършва във вечерните часове, при което страничните ефекти ще се разгърнат през нощта по време на сън и е възможно да останат незабелязани или да се понесат по-леко. Профилактика на евентуалното покачване на температурата, както и на болки в мускулите може да се осъществи чрез прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Трябва да се помни, че едно покачване на температурата, особено при пациент с начало на пристъп може да усили тежестта на оплакванията. Инжектирането на медикамента трябва да се извършва всеки път на различно място. Така се избягват възможните кожни реакции в мястото на инжектиране. Периодът между инжектиране на едно и също място трябва да бъде поне една седмица. Не се поставят инжекции в кожни участъци, които са видимо променени- зачервени, отекли, с повърхностни наранявания. Всеки пациент преминава курс на обучение за индивидуално поставяне на инжекции.
- Глатимер-ацетат (Copaxonе) - представлява синтетичен полипептид. Намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентен ход на болестта.
- Имуносупресори - прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine, Cyclophosphamide.
Билколечение:
- Ашваганда е билка, известна с различни имена, сред които Индийски женшен, асани и Withania somnifera. Сред полезните и свойства са стимулиране на нервната дейност, освобождаване от стреса и тревожността, насърчаване на имунната функция. Понякога се използва при хронична болка и възпаление.
- Амрит Калаши е хранителна добавка, използвана в Аюрведа за подпомагане на имунната дейност и забавяне на дегенеративните промени в централната нервна система.
- Астрагалус е билка, използвана в традиционната китайска медицина. Съществуват много разновидности на билката, но за медицински цели най-често използвани са Astragalus membranaceus и Astragalus mongholicus. Има данни, че астрагалус взаимодейства с лекарства, предназначени за контрол на имунната дейност, поради което трябва да се приема с повишено внимание при прием на такива. Все още са необходими допълнителни изследвания при хора, за да се установят напълно ефектите на астрагалуса върху човешкия организъм.
- Берберис е билка, която отдавна намира приложение в Индийската и източната медицина като средство за облекчаване на възпаление, борба с инфекции, лечение на диария и антиацидно средство.
- Джинджифилът отдавна се използва с лечебна цел при стомашно-чревни проблеми, гадене, ставни и мускулни болки. Някои изследвания откриват, обаче и противовъзпалителния и невропротективния потенциал на билката. Повечето хора могат да използват джинджифил в разумно количество, без никакви странични ефекти.
- Ехинацеята е билка, която може да се открие под различна форма за употреба. Тя е известна с приложението си срещу простудни заболявания и инфекции на горните дихателни пътища. При хора, страдащи от множествена склероза научните изследвания са насочени към противовъзпалителния потенциал на билката и способността й да подобрява функцията на имунната система. Някои хора може да са алергични към ехинацея, поради което трябва да се внимава с употребата й! Извън риска от алергична реакция, обикновено билката е безопасна.
- Гинко билоба е билка, известна със способността да подобрява паметта и умствената дейност. Съществуват данни, че екстрактът от гинко билоба е ефективен за подобряване на паметта и мисленето, облекчаване на болки в краката и свръхактивни нервни реакции. Повлиява проблеми със зрението и намалява световъртежа.
- Употребата на камшиче в лечението на редица заболявания датира от векове, основавайки се на антивирусните, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства на билката. Съществуват обещаващи данни от проучвания, изследващи свойствата на билката, отнасящи се до някои от симптомите на множествена склероза.
- Куркумата е популярна подправка, съдържаща куркуминоиди, които са показали невропротективни свойства и потенциал за облекчаване на симптомите на множествена склероза и други автоимунни заболявания. Въпреки това, пълното въздействие на куркумата върху начина на протичане и развитие на множествената склероза, както и правилното му дозиране, трябва да бъдат проучени допълнително, преди да бъде широко препоръчван за употреба от хора с множествена склероза.
- Репеят е известен със способността си да подобрява кръвообращението и да намалява възпалението. Все още се изучават антиоксидантните и противовъзпалителните му свойства за потенциално въздействие върху рак, диабет, кожни заболявания и стомашно-чревни нарушения. Все още са нужни допълнителни изследвания относно ефективността му в терапията на множествена склероза.
- Коренът от глухарче се използва като билка за подобряване на енергията у общото здравословно състояние. Проучвания при животни показват, че коренът от глухарче може да намали умората и да подобри имунната дейност. Антиоксидантните и противовъзпалителните му свойства могат да помогнат в облекчаване на симптомите на множествена склероза.
- Кочата билка е използвана от някои хора за управление на болката при множествена склероза. Трябва да се има предвид обаче, че кочата билка притежава седативен ефект и може да влоши умората, както и да повлияе върху действието на лекарства със седативен ефект. Изследвания върху хора липсват, но опити върху животни с екстракти от билката показват, че притежава противовъзпалителни свойства и повлиява болката.
- Кората от червена калина намира приложение в лечението на мускулни спазми. Въпреки че, изследването на тази билка върху хора е в начален стадии, изглежда, че тя притежава антиоксидантни и противоракови ефекти, които могат да възпрепятстват растеж на тумори и разпространение на лезии.
- Черната боровинка, известна още като Хъкълбери-боровинка, се използва като храна, а плодовете и листата може да се използват и за получаване на растителни екстракти. Използва се за лечение на зрителни нарушения, скорбут, диария и нарушено кръвообращение. Богатото съдържание на антиоксидантни в нея, потенциала да подобри зрението, да намали възпалението и да намали когнитивните увреждания, правят черната боровинка надеждно средство в борбата със симптомите на множествена склероза.
- Сокът от червена боровинка (неподсладен, 100% натурален) отдавна се използва в лечението на инфекции на пикочните пътища. Сокът от червена боровинка е подходящо средство при пациенти с множествена склероза с дисфункция на пикочния мехур.
- Канабисът е билка, известна предимно с наркотичните си свойства, но през последните години, все повече се употребява понятието медицински канабис (медицинска марихуана), което се свързва с приложение на канабиса и продукти от него за облекчаване и лечение на симптоми на редица сериозни и тежки заболявания, сред които, множествена склероза, ракови заболявания, невродегенеративни заболявания, глаукома, инфаркт, епилепсия. В редица места по света употребата на канабис с медицинска цел е легализирано и регламентирано, но все още се водят множество дебати в това отношение, включително и у нас.
- След проведени научни изследвания и изпитвания, е установено, че някои вещества в марихуаната (канабиноиди) водят до значително облекчаване на спастичността на мускулите, сковаността, болката, проблемите с пикочния мехур и тремора при множествена склероза. Освен това, канабиноидите оказват известен невропротективен ефект, което е от особена важност за дългосрочното овладяване на болестта.
Витамини и добавки при множествена склероза
- Коензим Q10 се използва поради способността му да забавя развитието на нвродегенеративните заболявания. Все още са нужни допълнителни изследвания, преди добавката да бъде широко препоръчвана при хора с множествена склероза, но обикновено се понася добре и като цяло, е безопасна.
- Докозахексаенова киселина е омега-3 мастна киселина, която може да бъде получена посредством консумация на растителни масла, мастни риби и омега-3 хранителни добавки. Според националния център за допълнителна и алтернативна медицина (NCCAM), докозахексаеновата киселина е от голяма важност за кръвния поток, мускулната дейност, храносмилането, растежа на клетките и мозъчната дейност. При пациенти с множествена склероза, добавката на докозахексаеновата киселина, може да помогне за защита на централната нервна система и намаляване на тежестта на уврежданията. Страничните ефекти обикновено са слаби, но трябва да се има предвид, че разрежда кръвта и затрудняват кръвосъсирването.
- Полиненаситени мастни киселини могат да бъдат набавени по естествен път, с помощта на подходяща диета или под формата на добавки. Омега-3 и омега-6 мастните киселини могат да са от полза за намаляване на възпалението и да намалят тежестта и продължителността на рецидивите на множествена склероза.
- Маслото от черен дроб от треска не е същото като обикновените рибни масла. В него, освен омега-3 мастни киселини, се съдържат витамин А и витамин Д, които могат да предизвикат ефекти на предозиране в големи количества. Въпреки това, витамин Д и мастните киселини, открити в черен дроб от риба предлагат разнообразие от ползи за здравето, от които не се изключват хората с множествена склероза.
- Магнезият е от съществено значение за редица телесни функции. Недостигът на магнезий може да доведе до слабост, умора, изтръпване, спазми, гърчове, мускулни контракции, изтръпване и други. Някои изследвания показват, че недостигът на магнезий може да има връзка със симптомите на множествена склероза, както и някои други хронични, прогресивни условия. Добавка на магнезий и диета, съдържаща естествени източници на магнезий могат да бъдат от полза за предотвратяване на влошаване на симптомите.
- Селенът е минерал, който все повече се споменава във връзка с подобряване на здравето. Той отдавна се използва за превенция на сърдечни проблеми и различни видове рак, но въпреки това, все още научните факти и доказателства по темата са ограничени. Някои проучвания сочат, че селенът играе роля за подобряване на здравето на очите и имунната система.
- Мастноразтворимият витамин А играе важна роля в зрението, репродуктивното здраве и имунната функция. Може да се набави по естествен път от някои храни (листни зеленчуци, месо, плодове и млечни продукти) или да се приема като добавка. Поради риск от предозиране, витамин А не бива да се приема продължително и в големи дози без консултация с лекар! Добавката на витамин А е свързана със забавяне възрастта на дегенерация на макулата. Антиоксидантите във витамин А могат да бъдат полезни за хората с множествена склероза, но връзката все още не е добре проучена.
- Витамин В1, известен още като тиамин, е от огромно значение за правилното функциониране на мозъка, за правилния метаболизъм, дейността на нервите, мускулите и сърцето. Дефицитът на витамин В1 е свързан с различни невродегенеративни заболявания, включително множествена склероза. Недостигът на витамин В1 може да доведе до слабост и умора. Естествени източници са ядки, семена, бобови, пълнозърнести храни, яйца и нетлъсти меса.
- Витамин В6 е особено необходима съставка за правилно протичане на обмяната на веществата. Съдържа се в някои храни като нетлъсто меси, риба и зеленчуци, съдържащи скорбяла. Въпреки че, недостигът на витамин В6 е рядко състояние, ниските му нива не са рядкост при автоимунните заболявания. Дефицитът на витамин В6 може да се свърже с нарушено функциониране на мозъка, депресия, объркване и бъбречни проблеми.
- Мултиминерални добавки и мултивитамини могат да бъдат открити под формата на хапче или прах, съчетаващи голям набор от витамини и полезни минерали. За предпочитане е те да бъдат набавени в най-голяма степен от естествени източници, при една здравословна и балансирана диета, но това невинаги е възможно при някои хора. Все още се водят спорове сред научните среди, относно значението на мултиминералите и мултивитамините в предотвратяване на широк спектър от здравословни проблеми. Съществуват данни обаче, които подсказват, че някои мултивитамини и мултиминерали може да помогнат за превенцията на проблеми с очите, възпаление на мозъка, невродегенеративни проблеми, умора и когнитивни увреждания. За някои хора с множествена склероза, мултивитамините и мултиминералите може да са от полза за предотвратяване на дефицитни състояния, които от своя страна да влошат допълнително симптомите на заболяването.
- Пробиотиците са живи бактерии, които се смята за полезни за организма и чревната микрофлора, в частност. Пробиотици могат да бъдат открити под формата на капсули, прахчета или млека. Малък брой изследвания показват, че те могат да са полезни за предотвратяване на малабсорбцията при хора с множествена склероза. От друга страна, пробиотиците могат да имат противовъзпалителни свойства, да стимулират имунната функция и да подобряват нервното здраве.
- Апитерапията включва всяко лечение, основано на пчелни продукти, като мед, пчелна отрова, пчелно млечице, прополис и пчелен прашец. Апитерапията намира приложение в лечение на високо кръвно налягане, лечение на мозъчни увреждания, мозъчен кръвоизлив и нарушение на паметта. Може да се използва само като добавка към лечението и в никакъв случай не може да замени всички лечения, изписани от лекар. Хората с предполагаеми алергични реакции към пчелни ужилвания, пчелен прашец или мед трябва да избягват всички форми на лечение с помощта на продукти от пчели.
- Лечението с помощта на пчелни ужилвания също се причислява към апитерапията (пчелната отрова е известна още като апитоксин). При терапията с пчелна отрова, жилото на живи пчели се използва за „инструмент” за инжектиране на отровата в тялото на пациента, с което се цели облекчаване на болката, мускулната слабост и координацията. За разлика от много други билки и добавки, използвани за лечение на множествена склероза и нейните симптоми, пчелната отрова е изследвана специално за въздействието й върху множествената склероза в няколко клинични изпитвания.
- Апамин е компонент, съдържащ се в пчелната отрова, за който се предполага, че има свойството да засили преноса на импулси между нервите. Адолапин и мелитин са съединенията в пчелната отрова, за които учените смятат, че предизвикват естествено освобождаване на лечебни съединения за намаляване на възпалението и болката. На това се основава и надеждата, че пчелната отрова може да се използва в помощ на страдащите от множествена склероза.
- Пчелният прашец се набавя от залепналия по задните им крачета и тялото прашец от цветята, като в него се съдържат и примеси от нектара и слюнката на пчелите. Той е богат източник на минерали, витамини, ензими и хранителни вещества. По-често се използва под формата на хранителна добавка. Въпреки че, неговите свойства са все още в процес на изследване, изглежда, че притежава известни антиоксидантни и антимикробни способности. Той е изключително богат на минерали и витамини, микроелементи, протеини и аминокиселини. Използва се за ускоряване на зарастването на рани и стимулиране на имунната система, за облекчаване на запек и за подобряване на издръжливостта. Други данни твърдят, че пчелният прашец е полезен за стимулиране на имунната система и борбата с хронични заболявания.
- Магнитната терапия е форма на енергийната медицина. Тази терапия използва магнити върху или близко до кожата, които произвеждат магнитна сила. Смята се, че тази сила подобрява функционирането на организма. Някои изследвания сочат, че може да намали умората, но все още няма ясни доказателства дали тази терапия подпомага лечението на симптомите.
- Рефлексологията е практика, включваща прилагането на натиск с ръка върху точки на краката, ръцете или ушите. Смята се, че тези точки са свързани с органите и системите на организма и въздействието върху тези точки подобрява функционирането им. Има слаби доказателства, че рефлексологията помага за лечението на парестезии (изтръпване или друго необичайно усещане по кожата), но все още са нужни допълнителни изследвания, за да се установи дали рефлексологията може да помогне за облекчаване и на други симптоми на множествена склероза.
Упражненията предлагат много ползи за хората с множествена склероза. В допълнение, те подобряват цялостното здраве, мускулната сила, намаляват умората и подобряват функцията на пикочния мехур и червата. Стречинг упражненията намаляват сковаността и повишават мобилността. За да се постигне максимална ефективност и да се избегнат потенциални усложнения, е нужно планът за упражнения да бъде изготвен от специалист, спрямо конкретното състояние на пациента.
Управление на стреса
Връзката между стреса и влошаване на множествената склероза е добре известна – изглежда, че различните видове стрес, повлияват всеки случай по различен начин. За всеки е важно да намери стратегия за управление на стреса, която работи най-добре за него. Подходящи за целта са медитация, акупунктура, рейки терапия.
Изброените билки и методи на терапия далеч не покриват пълния списък от възможности за алтернативно лечение на симптомите на множествена склероза. Статията предлага кратко обобщение на едни от най-разпространените билки, добавки и методи, обсъждани като полезни за хора с множествена склероза. Някои билки, добави, както и техники и методи, могат да причинят лекарствени взаимодействия или усложнения, ако бъдат използване неправилно. Преди да използвате каквито и да е билки, хранителни добавки, алтернативни или допълващи терапии за лечение на множествена склероза, обсъдете всички потенциални ползи и рискове с лекуващия лекар!