Морбили

Остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване, причинявано от морбили вирус от групата парамиксовируси. Морбили е едно от най-силно заразните инфекциозни заболявания. Епидемии от морбили се наблюдават на всеки 2-3 години в части на света, където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу болестта. Малки, локализирани взривове от морбили се регистрират в годините между епидемиите. Епидемични взривове от морбили избухват все още в развитите европейски страни и САЩ, където има добре развити имунизационни програми. Тези взривове се регистрират обикновено сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора в популацията.

Причини:

Болестта се разпространява от човек на човек доста лесно. Вирусът на морбили е силно заразен. Той се пренася по въздушно-капков път чрез микроскопични капчици, които се отделят от носа, гърлото и устата на болен в ранните фази на болестта. Тези "заразени" капчици се отделят при кашлица и кихане. Заразяването с вируса на морбили може да стане при директен контакт с носен или гърлен секрет от заразен човек или при контакт с предмети, заразени с вируса на морбили.

Периодът от първия контакт с вируса (със заразения човек или носител на вируса) до изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. За инфекцията с морбили инкубационният период е 1-2 седмици (7-14 дни). Обривът обикновено се появява около 14 дни след заразяването.

Болният от морбили е потенциално заразен и опасен и може да предава вируса от 1 до 2 дни преди появата на първите симптоми до пълното изчезване на обрива. От морбили боледуват предимно деца, но заболяването може да засегне хора на всяка възраст.

По-висок риск за заболяване от морбили съществува за кърмачета, които са твърде малки за да бъдат имунизирани срещу болестта (първата ваксинация се прави на 1 годишна възраст), деца, които отказват имунизация и хора, които са получавали имуноглобулин около времето на ваксинацията. Всеки неимунизиран човек е изложен на риск от заболяване от морбили и излага околните на риск.

Периоди на развитие на болестта:

Инкубационният период е от 9 до 11 дни, рядко е 17 – 21. В протичането на болестта се наблюдават три периода:

• Катарален. Продължава от 1 до 6 дни. Заболяването започва с повишаване на температурата. Проявява се с кихане, серозно-слузести изтечения от носа, сълзотечение и светлобоязън. Появява се груба и неподдаваща се на обичайното лечение кашлица. Телесната температура достига до 38,5 –39°C. Децата стават апатични, плачливи и загубват апетит. На 2–3 ден по лигавицата на небцето, сливиците и фаринкса се появява характерен енантем. Лигавицата на бузите срещу предкътниците изглежда като напръскана с вар. Откриват се малки бели петънца, обиколени от червено венче. Тези петна са патогномичен за морбили признак и са известни като петна на Филатов - Коплик (петна на Коплик).
• Обривен период. След кратко понижение или нормализиране на телесната температура, към 3 – 5 ден от началото тя отново се повишава. Достига до 40°C. През този период се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива поетапно и дисцендиращо като първоначално обхваща лицето в областта около носа и зад ушите, шията и горната част на гръдния кош. На следващия ден обхваща туловището и крайниците. Обривът по кожата наподобява на географска карта. Завяхването на обрива е със същата последователност – от лицето към долните крайници. След изчезването му по кожата остава кафеникава пигментация. Накрая на местата на обрива се наблюдава лющене на повърхностния слой – т.нар. „трицевидно лющене“. Освен проявата на класическата форма на обрив се наблюдават и варианти на същия. Възможно е обривът да придобие и хеморагичен характер. Органната патология през този период е най-силно изразена. Поради токсични увреждания и съдови разстройства на централната нервна система (ЦНС) може да се наблюдава и енцефалопатия. Катаралните прояви също се усилват. Между клепачите се отделя серозно-гноен секрет (гурели) и се появява блефароспазъм. При аускултация на белия дроб се чуват сухи, свирещи и влажни хрипове. Сърдечно-съдовата система реагира с тахикардия, хипотония, глухи сърдечни тонове, аритмия. Често се наблюдават болки в корема и диария.
• Рековалесцентен период. Наблюдава се постепенно понижаване и нормализиране на телесната температура и изчезване на обрива. Този период е към 5–6 ден от началото на заболяването.

Според тежестта на протичането на клиничните форми на болестта те биват: леки, средно тежки и тежки.

Симптоми:

В типичните случаи заболяването започва с бързо повишаване на температурата и поява на възпаление на очите, носа, гърлото и ларинкса, съпроводени със суха, дрезгава кашлица. Температурата може да достигне 40 С. От носа се отделя обилен бистър секрет, който скоро става жълтеникав или кръвенист. Ноздрите и горната устна се разраняват и често отичат. Клепачите са подути и слепнали от гноевидни секрети. Малко преди появата на обрива по лигавицата на вътрешната страна на бузите се откриват характерните бели или белезникави петна върху зачервена основа (петна на Коплик). Обривът се появява от 3 до 5 дни след проявата на първите симптоми. Започва зад ушите и отстрани на врата и прогресира от главата надолу към раменете, туловището и крайниците. Съставен е от леко надигнати яркочервени петна, с различна големина (2-5 мм) и с кръгловата или неправилна форма. Петната често се сливат, като се получават значителни по големина зачервявания с неправилна форма. Обривът започва да избледнява след 3-4 дни, приблизително по реда на появата си – първо изчезва по лицето. На мястото на избледнелите петна остава жълтокафеникава пигментация, която се задържа до 2 седмици и позволява ретроспективна диагноза. След преболедуване остава траен имунитет. Усложненията са пневмония и менингоенцефалит.

В някои от случаите се наблюдава атипичен синдром на морбили. То представлява променена изява на болестта. Атипичният морбили синдром започва внезапно с висока температура, главоболие, кашлица и коремна болка. Обривът може да се появи 1-2 дни по-късно, като често започва от крайниците. Може да се появи подуване на ръцете и ходилата. Нерядко се развива пневмония и тя може да продължи 3 месеца и повече. Атипичните форми на морбили се развиват у хора, които са непълно имунизирани срещу болестта. Това може да се случи при хора, имунизирани с ваксина от умъртвени вируси (която не съществува в наши дни) или с отслабена (атенюирана) жива ваксина, съхранявана неправилно. Този вид имунизация не предпазва напълно организма от развитие на морбили и предизвиква развитие на атипични форми на болестта.

Диaгнocтициpaнe:

Baшият лeĸap мoжe дa пoтвъpди мopбили чpeз изcлeдвaнe нa ĸoжния oбpив и пpoвepĸa зa cимптoми, xapaĸтepни зa бoлecттa, ĸaтo бeли пeтнa в ycтaтa, тpecĸa, ĸaшлицa и бoлĸи в гъpлoтo.

Aĸo тe нe мoгaт дa пoтвъpдят диaгнoзa въз ocнoвa нa нaблюдeниeтo, вaшият лeĸap мoжe дa нapeди ĸpъвeн тecт зa пpoвepĸa нa виpyca нa мopбили.

Лечение:

Лечението на морбили е симптоматично, т.е. лекуват се оплакванията, а не се атакува причинителя на заболяването. Засега не е известно лекарствено средство, което да лекува морбили и да унищожава морбили вируса. Въпреки това всеки човек, който спада към рисков контингент и е контактен на болен от морбили трябва да потърси лекарска помощ, тъй като прилагането на ваксината против коклюш може да предотврати инфекция, ако се приложи в рамките на 3 дни от началото на контакта.

Болните от морбили трябва да имат възможно най-малък контакт с други хора. Бактериалните усложнения на морбили като инфекция на средното ухо (отит) и пневмония трябва да се лекуват с антибиотици. Антибиотиците не унищожават самия морбили вирус, както и другите вируси.

Симптоматичното лечение на морбили обикновено се провежда в домашни условия и включва следните мерки:

• постелен режим и покой, особено по време на високата температура
• пиене на много течности (до 4л. на ден) особено по време на високата температура; топлите напитки са полезни са възпалените гърло и нос
• пълноценно хранене на болното дете
• за лечение на сухата кашлица могат да се използват различни сиропи за кашлица
• овлажняването на въздуха в помещението, както и инхалациите на билкови пари оказват благоприятен ефект върху сухата кашлица , възпаленото гърло и горни дихателни пътища.
• грижи за възпалените очи - измиване на очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила
• прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици (лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура: използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като боледуващите от морбили са предимно деца трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие на опасно състояние, наречено синдром на Рей.
• лосион за облекчаване на сърбежа от обрива

За да се избегне интензивно разчесване на обрива от боледуващите деца може да се приложи ниско изрязване на ноктите на ръцете или слагане на ръкавици. Болните деца не трябва да посещават училище или детска градина поне 5 дни след появата на обрива.

Морбили се характеризира с ниска смъртност, когато възниква при пълноценно хранени и иначе здрави деца. Обикновено оздравяване настъпва (заболяването преминава от самосебе си) за 7 до 10 дни. След като веднъж сте преболедували от морбили, организмът Ви изработва обикновено доживотен имунитет.

Усложнения:

Нерядко заболяването протича с усложнения, които се наблюдават предимно у възрастни и деца с отслабена имунна система.

Някои от усложненията са много опасни и потенциално смъртоносни:

• първична вирусна пневмония (предизвикана от самия морбили вирус, а не от насложена бактериална инфекция)
• бактериални инфекции - пневмония, възпаление на средното ухо (отититс медиа) и други бактериални инфекции са чести усложнения; болните от морбили са уязвими на стрептококови инфекции; морбили може да реактивира и влоши туберкулоза.
• тежка прогресираща пневмония без обрив – при болни с потиснат имунитет
• остра тромбоцитопенична пурпура - заболяването може да предизвика ниски стойности на тромбоцитите (кръвните плочици, играещи изключително важна роля в кръвосъсирването), което може да доведе до тежки кръвоизливи, преставляващи сериозно усложнение по време на острата фаза на болестта
• енцефалит - възпаление на главния мозък (енцефалит) настъпва като усложнение в 1 от 1000 случаи; обикновено започва до третата седмица след появата на обрива и протича с висока темпаратура, гърчове и кома; енцефалитът може да протече благоприятно и да оздравее без последствия за седмица, но може и да причини много тежки увреждания на централната нервна система, водещи до смърт.
• подостър склерозиращ паненцефалит - вирусът на морбили причинява подостър склерозиращ паненцефалит, което представлява хронично мозъчно заболяване у децата и юношите, появяващо се месеци и години след заразяване с морбили и протичащо с гърчове, моторни нарушения, умствено изоставане и обикновено смърт.

Профилактика:

Срещу морбили съществува естествен имунитет. Кърмачетата, родени от майка, прекарала морбили получават пасивен имунитет (предаден от майката), траещ до края на първата година от живота им. След преболедуването от морбили както и след правилно проведена имунизация човек развива доживотен имунитет срещу вируса на морбили.

Контактните на болен от морбили трябва да потърсят лекарска помощ и съвет. Ако не са били ваксинирани, прилагането на ваксина може да предотврати развитие на инфекция ако се извърши в рамките на 3 дни от началото на контакта със заразно болния. Важно е спазването на добра лична хигиена, особено старателно измиване на ръцете.

Най-добрата профилактика е извършването на имунизация. Имунизацията срещу морбили се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола. Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу морбилния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията. Защитният ефект на ваксината може да отслабне с течение на времето; дори при правилно проведена имунизация в детството, възможно е юноши и млади хора да се заразят от морбили.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

Предпазването у нас се осъществява с трикомпонентната ваксина за рубеола, морбили и заушка. Правилно проведената имунизация срещу морбили осигурява доживотен имунитет. Епидемията от морбили през 2009-2010 г. се дължеше на пропуски в имунизацията главно сред малцинствените групи. При нея имаше над 24 000 заболели и 24 починали.