Надбъбречна недостатъчност

Надбъбречната недостатъчност е състояние, при което функциите на надбъбречните жлези се нарушават и те не произвеждат достатъчно количество от няколко важни хормона. При хората с надбъбречна недостатъчност нивата на хормонитекортизол и алдостерон (вид минералкортикоид), са по-ниски, отколкото у здравите хора.

Надбъбречните жлези са натоварени с жизненоважни функции, тъй като ежедневно произвеждат ключови хормони. Някои от тях са “хормоните на стреса” като кортизол, които регулират електролитния баланс, нивото на течностите в организма и телесното тегло, подпомагат съня, стимулират сексуалното желание др. Ето защо умората на надбъбречните жлези и последвалия от това хормонален дисбаланс повлиява целия ни живот.

Надбъбречните нарушения са два основни типа.

Единият се отнася до т. нар. “първична надбъбречна недостатъчност” и се причинява от заболяване на надбъбречните жлези, включително рак, инфекции или кървене. Много често първичната надбъбречна недостатъчност се диагностицира, когато около 90% от надбъбречната кора е разрушена.

Втората група надбъбречни нарушения (“вторична надбъбречна недостатъчност”) е по-често срещана и се развива не като следствие от физически заболявания на надбъбречните жлези, а по-скоро е резултат от стрес или от автоимунни нарушения. Вторичната надбъбречна недостатъчност може да доведе до тежък хормонален дисбаланс.

Причини:

Автоимунна (идиопатична) надбъбречна недостатъчност възлиза на около 80% от случаите, с по-висока честота сред женския пол. На второ място сред етиологията заема туберкулозната инфекция – около 20%, като в миналото поради по-високата заболеваемост се е наблюдавала значително в по-висок процент. Днес той е изместен от автоимунната генеза на заболяването. Други значително по-редки причини (под 1%) са инфекциозни заболявания – гъбични, бруцелоза, сифилис в късен стадий, инфекции при СПИН, инфилтративни заболявания като амилоидоза, саркоидоза, хемохроматоза, метастази, генетични заболявания; лечение с цитостатици или инхибитори на стероидогенезата и др.

Основна причина за вторичната надбъбречна недостатъчност е автоимунна реакция в организма. Тогава имунната система става свръхактивнаинапада собствената си здрава тъкан, защото погрешно „подозира“, че тялото е атакувано от чужд нашественик. Докато медикаментите, генетичните фактори, хирургията, болестите и сериозните инфекции също могат да причинят надбъбречни проблеми, автоимунните реакции са водеща причина за вторичната надбъбречна недостатъчност.

При наличие на автоимунно заболяване, имунната система разпознава надбъбречната коракато потенциален враг и нейните белите кръвни клетки и протеините й започват да я атакуват и унищожават. При постоянна атака надбъбречните жлези губят способността си да реагират адекватно на стимулиращия хормон, наречен адренокортикотропин от хипофизната жлеза. Сложната система в тялото, известна като хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези вече не е в състояние да изпраща и да получава сигнали, които да управляват производството на хормони.

Постоперативен хипопитуитаризъм; хипопитуитаризъм вследствие инфилтративно заболяване; хипопитуитаризъм вследствие туморен процес; синдром на Шийхан. Възможен е остър хипокортицизъм при кръвоизлив в хипофизната жлеза - апоплексия. Тук водещи са отново общата отпадналост, безсилие и лесна уморяемост, безапетитие, редукция на теглото, гадене, по-рядко повръщане. Гликемичният контрол е влошен с тенденция към хипогликемии при гладуване. Хиперпигментацията тук отсъства поради ниските стойности на адренокортикотропен хормон. Не е характерна хипотонията и хиповолемията, както и наблюдаваната при Адисонова болест хиперкалиемия.

Остра вторична надбъбречна недостатъчност може да настъпи при внезапно прекратяване на заместителната кортикостероидна терапия или недостиг на кортикостероида в условията на повишени изисквания.

При вторичен хипокортицизъм са налице придружаващи белези от заболяването, станало причина за отпадането на секрецията на адренокортикотропен хормон при тумори на хипофизата – данни за секреция на пролактин или соматотропен хормон, данни за отпадане на други хипофизарни оси – хипогонадизъм, хипотиреиоидизъм.

Комбинация от различни фактори:

-високи нива на стрес или травматично събитие;

-експозиция на токсини от околната среда;

-недостиг на сън и претовареност в ежедневието;

-лоша диета (особено ако включва храни, провокиращи алергични реакции);

-прекомерно физическо натоварване или точно обратното – липса на физическа активност.

Симптоми:

Глюкокортикоидният дефицит води до обща слабост, лесна уморяемост, намалена работоспособност, безапетитие и загуба на тегло. Те присъстват в 100% от клиничните случаи.

Следващият по честота признак е хиперпигментацията на кожата и лигавиците. Особено изразена е тя по излаганите на слънце места, местата на триене и оказване на натиск като лакти, колена, метакарпофалангеалните и интерфалангеалните стави, по сгъвките на ръцете, в областта на новоформирани белези. По-интензивна става физиологичната пигемнтация на ареолите на гърдите, в перинеалната и перианална област. Потъмнява и лигавицата на устната кухина.

Нередки са оплакванията от гастро-интестиналния тракт гадене и повръшане, по-рядко диария. Силни болки в корема могат да имитират остър хирургичен корем.

Следващият чувствителен белег на Адисоновата болест е хипотонията – предимно за сметка на систолното налягане с данни за ортостатизъм – прилошаване, виене на свят, причерняване, сърцебиене до синкоп. Тя се дължи предимно на загубата на минералкортикоидите с незадържане на натрий и течности и в резултат хиповолемия. Развива се жажда за сол. Глюкокортикоидният недостиг намалява реактивността на съдовете и също допринася за ортостатизма.

В половата сфера също се установяват промени. При жени се наблюдават менструални нарушения, при мъже еректилна дисфункция, редукция в окосмяването. Такова е налице и при жените поради отпадането на андрогенните хормони при първична надбъбречна недостатъчност.

Адисонова криза

Тя представлява остра надбъбренча недостатъчност, развила се на фона на хронична такава, най-често в условията на придружаващо тежко заболяване, дехидратация или прекратено заместително лечение. Клинично се проявява с обща отпадналост, безсилие до степен на пълна прострация, силни болки в корема, гадене, повръщане, което задълбочава подлежаща хиповолемия. Настъпва хипотония до шок. Има тенденция към спадане на телесната температура, но е възможне и фебрилитет. Съзнанието може да се наруши в тежки случаи, както и да настъпят гърчове. От лабораторията се констатира хемоконцентрация с повишаване на хематокрита, броя кръвни клети, покачва се калия, докато натрия спада. Констатира се лимфоцитоза и еозинофилия. Настъпва хипогликемия.

Остра надбъбречна недостатъчност, дължаща се на кръвоизлив в адреналните жлези. Развива се хипотония до картината на шок, повишаване на телесната температура, обърканост, дезориентация, гадене с повръщане, сърцебиене, цианотична кожа и лигавици. Установява се болезненост в областта на корема и гърба, гърдите, ригидност на коремната стена.

Вторична надбъбречна недостатъчност

Тук промените изхождат от понижената стимулация на надбъбрека поради дисфункция на хипофизарно ниво. Тук се отнася и супресията на адренокортикотропен хормон при хронична употреба на кортикостероиди. Поради ниската секреция на адренокортикотропен хормон се понижава и тази на кортизола и андрогените от надбъбрека. Както и в гореописаната ситуация, така и тук при хроничен характер на заболяването в базални условия хормонален дефицит няма. Наблюдава се обаче дефект в реакцията към стресови за организма състояния. Минералкортикоидите остават незасегнати поради слабата им зависимост от адренокортикотропен хормон.

Лечение:

Лечението е заместително – с глюкокортикоиди на първо място, евентуално и минералкортикоиди. Най-добро и лесно контролируемо е лечението с кортизол (хидрокортизон) или кортизон, но в практиката по-достъпни и с достатъчна ефективност са синтетичните аналози в еквивалентна доза. От синтетизчните кортикостероиди се прилагат Дехидрокортизон (Преднизон) или Преднизолон. Други кортикостеориди също могат да влязат в съображение при необходимост. Минералкортикоидно заместване се провежда с 9α- флуорокортизол.

При вторичен хипокортицизъм заместителното лечение е базирано на същите принципи, но минералкортикоид обикновено не се налага.

На първо място значение имат общото състояние, самочувствието , мускулната сила, апетитът. Следят се артериално налягане и тегло. При появата белези на синдром на Кушинг поради предозиране се редуцира дозата според нуждите. Хормоналните изследвания не са надежден признак за адекватно заместване и не се проследяват с такава цел.

Глюкокортикоидите са хормони с ключова роля в адпатацията на организма към стресови ситуации от всякакъв характер. Поради това заместителната терапия изисква повишаване на дозата на кортикостероида в тези условия – при боледуване, физическо натоварване, минимални манипулации. Преди малки манипулации – като зъболечение – се прилага два пъти по-висока доза еднократно. При заболявания се препоръчва дву- до трикратно увеличение на дозата до 24-48 часа след овладяването му. При големи оперативни намеси се прилага висока доза хидрокортизон предоперативно и по време на интервенцията, както и през възстановителния период.

При тубрекулоза на надбъбречната жлеза, която е втора по-честота като причинител на първичен хипокортицизъм, се провежда туберкулостатично лечение.

При надбъбречна криза (остра надбъбречна недостатъчност) се прилага хидрокортизон парентерално – 100мг болус, последван от още 100мг на всеки 6 ч. Постепенно нуждите намаляват с подорбение на състоянието. Минералкортикоид при тези високи дози не се налага допълнително. При първична надбъбречна недостстъчност с редуциране на хидрокортизона се включва минералкортикоид.

При криза се провежда и вливане на водно-солеви и глюкозни разтвори с често следене на електролитите. Провежда се и лечение на заболяването, довело до влошаване на надбъбречната недостатъчност.

Лицата с надбъбречна недостатъчност трябва да носят със себе си ампула хидрокортизон от 100мг, която сами да си инжектират при невъзможност за своевременна медицинска помощ, както и карта, гривна или друго средство за известие за заболяването, при което в условия на неадекватност да се вземат бързи мерки от близки или медицински представител.

Препоръчителен режим на хранене

Една от най-важните стъпки за поддържане на естественото хормонално равновесие, е да се откажете от храните и напитките, които стресират тялото ви и да включите такива, които стимулират надбъбречната енергия.

Избягвайте:

• кофеина и алкохола – нарушават нормалния цикъл на съня, а прекомерният им прием води до тревожност или депресия;
• повечето източници на захар и подсладителите (включително сироп от царевица с високо съдържание на фруктоза, пакетирани сладки продукти и рафинирани зърнени храни) – провокират възпалителна реакция и дразнят червата, тъй като са пълни с много видове изкуствени съставки, консерванти, захари и натрий;
• хидрогенирани и рафинирани растителни масла (от соя, рапица, шафран, слънчоглед и царевица) – отключват хронично възпаление в организма;

Тях можете да замените с:

• естествени, здравословни мазнини (кокосово масло, зехтин, ядки, семена и др.)
• много зеленчуци (особено листни и кръстоцветни като карфиол, броколи, брюкселско зеле и т.н.);
• диви риби (сьомга, скумрия или сардина), които осигуряват силно противовъзпалителните омега-3 полиненаситени мастни киселини;
• висококачествено месо, в което няма остатъци от хормони и химикали;
• екстракти от водорасли – те са с високо съдържание на йод и подпомагат здравето на щитовидната жлеза;
• органична келтска (сива) или хималайска сол;
• храни с високо съдържание на фибри, включително плодове, семена от чиа, ленено семе, зеленчуци, съдържащи нишесте и др.;
• пробиотични храни като комбуча, кисело зеле, кисело мляко и кефир.
• Намаляване на стреса и много сън. Това е от решаващо значение за здравето на надбъбречните жлези. Те се нуждаят от качествена почивка, за да работят правилно, тъй като липсата на сън ги кара да произвеждат по-голямо количество хормони на стреса, включително кортизол, който да поддържа нивата на енергия. Осигурявайте си не по-малко от 8 или дори 10 часа сън и не стойте до късно вечер. Ако вече имате друг режим и не можете да заспивате рано, в началото можете да приемате билкова добавка, която да ви помогне да се унесете по-рано и да имате дълбок сън през нощта.

Най-подходящи хранителни добавки:

• Ашваганда и свещен босилек – страхотни адаптогени, които помагат на организма да превъзмогне стреса;
• Омега-3 рибено масло (EPA / DHA) – има силно противовъзпалително действие;
• Сладък корен – с отличен ефект върху безпокойството;
• Магнезий – естествен №1 антистресор;
• В-витамини, особено В5 и В12 – с много полезно действие върху нервната система и когнитивните функции;
• Витамин С – антиоксидант и противовъзпалително средство;
• Витамин D3 и цинк – поддържат нормалната хормонална функция.