Непоносимост към храна

Често сме склонни да забравяме, че храната може да бъде както най-мощното лекарство, така и бавно действаща отрова. Лошото понасяне на някои храни може да отключи или влоши редица заболявания - мигрена, главоболие, синдром на раздразненото дебело черво, акне, астма, автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и псориазис, и дори нежелано напълняване.

Деца с тежка бронхиална астма напълно престават да имат бронхоспазъм след като спрат да консумират мляко и млечни продукти. Други пациенти с хронична хрема, ставни болки или синдром на раздразненото дебело "изведнъж" оздравяват след като преминат на безглутенова диета.

Хранителната непоносимост (известна още като неалергична хранителна свръхчувствителност) е отхвърляща, негативна реакция на организма към някакъв вид храна или хранителна съставка, която се появява всеки път, когато приемаме тази храни, особено, ако ядем големи количества от нея. Истинската хранителна алергия изисква наличието на Имуноглобулини Е (IgE) - антитела срещу храната, а такива антитела липсват при хранителната непоносимост. При непоносимост към дадена храна, организмът не я понася, защото му липсват определени химични вещества или ензими, нужни за нейното разграждане.

Хранителната непоносимост е далеч по-често срещана от хранителната алергия. Началото на оплакванията е обикновено по-бавно и може да започне доста часове след като неблагоприятната храна е консумирана. Заради късно започващите оплаквания човек трудно разбира, че има проблем с дадена храна. Симптомите продължават дълго - от няколко часа до няколко дни.

За повечето от хората в България е изненада това, че според изследвания в световен мащаб, населението в Южна Европа, където живеем и ние, в 70-90% има хранителна непоносимост към млечните храни, за която дори не подозира. След двегодишна възраст човек често губи способността да синтезира ензима, който разгражда млякото. Възпалението, оточността на червата в резултат на внасянето на храна, която не понасяме, води до влошено усвояване на всички останали хранителни вещества. Казано просто, ядем, а не усвояваме храната.

Причини:

Реакции към добавки в храните.

Това са най-често проявяващите се реакции. Проявяват се към съдържащите се в различните храни консерванти, оцветители, ароматизанти, овкусители и пр. подобрители, т. нар „Е”-та.

Най-честата проява е силен сърбеж, кашлица или обрив, но могат да предизвикат и по-тежки кожни прояви или астма.

Например: силен сърбеж по шията и коремната област след консумация на колбаси.

Реакции при стомашно – чревни нарушения.

Те се дължат на вече съществуващо стомашно - чревно заболяване като: недостатъчно производство на някой ензим (ензимен дефицит), възпаление на червата или жлъчката и пр.

Ензимни дефицити:

• При вроден или придобит недостиг на чревния ензим лактаза се развива заболяването лактазен дефицит. Това е най-честият ензимен дефицит у хората, като най-засегнатите групи са децата и юношите до 18-20 годишна възраст и хората над 60 години. При това заболяване не може да се усвоява млечната захар в прясното мляко и се предизвиква метеоризъм (образуване на много газове в червата и подуване на корема), коремни болки и диария. Това състояние не трябва да се бърка с алергията към белтъците на млякото, което често се допуска в практиката.
• При дефицит на ензима фруктаза след прием на храни, съдържащи захар и фруктоза се развива подобна клиничната картина. Поради тази причина доста хора след консумация на сладки плодове конфитюри, сокове или сладка получават болки и подуване на корема, съпроводени от диария.
• Приемът на плодови сокове, особено в детска възраст, може да предизвика оплаквания, дължащи се и на непоносимост към захарните алкохоли (сорбитол, малитол и др.). Това най-често се наблюдава при прием на сок от круши и грозде.
• Ограничаването за кратко време приема на плодове и плодови сокове води до изясняване на причината за хроничната диария.

Възпалителни и други заболявания на стомашно – чревния тракт:

• Страдащите от ентерит, колит и жлъчнокаменна болест познават болките и страданията след прием на мазни храни или зелени листни зеленчуци. Това е външния израз на непоносимостта на тези хора към мазнините и зелените храни. След излекуването на основното заболяване същите тези хора започват да консумират и най-мазния спаначник безпроблемно.

Реакции на естествени химични съставки в храните.

• Съдържанието на фенилетиламин в шоколада, зрялото сирене и червеното вино може да предизвика у някои хора с непоносимост към него мигренозно главоболие.
• Други вазоактивни амини като тирамин и хистамин, съсържащи се предимно в ягоди, домати, морски риби, ананас, фъстъци и др. могат да предизвикат уртикария, главоболие, падане на кръвното налягане.

Реакции към микробни съставки в храните.

• Най-често се проявяват като отравяне след консумацията на незамразени риби, замърсени с Proteusили миди, погълнали Gonyaulaxcatanella. Цялата компания е яла от морски те дарове, но с „натравяне” са само тези, които са с непоносимост към веществата, отделени от тези микроби.

Реакции при вродени заболявания.

• При вроден дефицит на ензима глюкозо–6–фосфат дехидрогеназа (Гл-6-ФД) консумацията на бакла причинява хемолитична анемия. Тази хранителна непоносимост еособено опасна тъй като е разпространена в Средиземноморския регион и в България. Страдат основно момченцата след консумация на бакла. Съставна част на баклата, която не се съдържа в другите бобови храни, разгражда еритроцитите (червените кръвни телца) и грубо казано разгражда се кръвта на детето. Отначало то е вяло, след това сънливо и в най-тежките случаи изпада в кома. От разградените еритроцити урината става тъмна като кафе. В практиката си на педиатър в гр. Стражица имах тежък случай на Гл-6-ФД на момченце на 4 годинки, което предния ден си беше играло сред цъфналата бакла. Хемолизата (разгаждането на червените кръвни клетки) у детето беше предизвикана дори само от прашеца на цветовете на това бобово растение.
• При заболяването фенилкетонурия приемът на храни, съдържащи аминокиселината фенилаланин, причинява неврологични проблеми и психично забавяне още в първите месеци след раждането, които са преодолими с правилно хранене.

Симптоми на хранителна непоносимост:

Истинските хранителни алергии, които може да предизвикат животозастрашаващи състояния като подуване на дихателните пътища и ниско кръвно налягане, са относително редки и засягат само около 4 процента от населението. Докато непоносимостта към храни е широко разпространена.

Когато е налице хранителна алергия, имунната система разпознава храната, провокираща алергична реакция, като вредна и произвежда антитела, за да се бори с нея. Дори незначителни количества от храната дразнител са в състояние да предизвикат реакция, която може да се отрази на храносмилателната система (повръщане, диария), на дихателната система (кашлица, хрема, астма) и/или кожата (сърбеж, уртикария, обрив). Докато хранителните алергии се изследват чрез кожна или кръвна проба, реакциите на непоносимост към храни може да бъдат доста по-неопределени и да засягат много органи в тялото, включително мускули, стави, мозък, сърце и щитовидна жлеза.

Хранителната непоносимост е по-хронично протичаща, по-малко остра като симптоми и много по-трудна за диагностициране от хранителната алергия. Симптомите могат да са много разнообразни. Ето само някои от тях:

• Общи симптоми - умора, ставни болки, тъмни кръгове под очите, нощно изпотяване
• Храносмилателни симптоми – афти в устата, подуване на корема, болки в корема, гадене, повръщане, тежест, периодични диарии и/или запек, синдром на раздразненото дебело черво.
• Кожни симптоми - екзема или друг вид обриви
• Симптоми на дихателната система – запушен нос, синузит, кашлица, астма
• Други хронични заболявания

Хранителна непоносимост и напълняване на тегло

Хранителната непоносимост също може да бъде причина за нежелано наддаване на тегло. Някои млечни продукти могат да допринесат за увеличаване на неблагоприятните бактерии в червата и образуване на токсини, които провокират възпаление и оток на червата и така пречат на нормалното храносмилане и водят до напълняване. В резултат на хранителна непоносимост можете да напълнявате до десетина килограма на година.

Можете да спрете хроничните си оплаквания и страданието, което ви причиняват, с откриване и отстраняване на вредната за вас храна или хранителни съставки. Но това не винаги е лесно. Причината за това, че симптомите на хранителна непоносимост често се явяват не непосредствено след хранене, а по-късно. Ако подозирате, че не понасяте дадена храна, спрете я за месец и вижте дали оплакванията ви не намаляват или изчезват и после отново започнете да я консумирате. Ако симптомите ви се възвърнат, много е вероятно да страдате от хранителна непоносимост.

Диагностициране:

Много важната стъпка при поставянето на всяка диагноза е правилно и подробно снетата анамнеза. Това правило е от крещящо значение при различаването на хранителните алергии и хранителните непоносимости. Анамнезата заедно с хранителния дневник на пациента за 7 или 14 дневен период са от изключително голямо значение за правилната диагноза.

Назначеното биохимично изследване ще даде насока за механизма на отключване на нежелателната реакция и по-натъшните елиминационни диети и евентуално медикаментозно лечение.

Лечение:

Провокационните диети могат да се прилагат само при липса на симптоми и при изключване на лечение с антихистаминови препарати. В такива случаи пациентите задължително трябва да са в болница и стриктно се мониторират. След приключване на последния прием на провокационната храна пациентите остават още 24 часа под активно наблюдение.

Важно е да се отбележи, че хранителна непоносимост не е диагноза за цял живот. След правилен и ситемен диетологичен подход за постепенно преодоляване, адаптиране и лечение на тези хранителни нарушения пациентите се връщат към обичайното си хранене на здрави хора.

Хомеопатията често помага и лекува хранителна непоносимост. Симптомите изчезват напълно след подходящо лечение. Това е в контраст с лечението в традиционната медицина, където се прилага само и единствено спирането на дразнещата храна или използване на храносмилателни ензими.

Хомеопатията помага на организма да се освободи от съответните здравословни проблеми чрез отстраняване на причината. Всички лекарства са специфични за конкретния пациент и особеностите на неговия организъм и оплаквания. Затова хомеопатичното лечение е строго индивидуално. То стабилизира имунната система и безопасно при деца, бременни, кърмачки и хора с тежки хронични заболявания.

Основните хомеопатични лекарства за хранителна непоносимост са:

Непоносимост към алкохол – Nux vomica

Непоносимост към вино – Antimonium crudum

Непоносимост към бира – Kali bichromicum

Непоносимост към стриди – Lycopodium

Непоносимост към мазни храни – Pulsatilla

Непоносимост към сладолед и торти – Pulsatilla

Непоносимост към лук и чесън – Lycopodium

Непоносимост към плодове – Cinchona

Непосимост към мляко – Magnesia carbonica

Непоносимост към риба – Sepia

Непоносимост към шоколад – Lycopodium

Непоносимост към яйца – Pulsatilla

Непоносимост към картофи – Alumina

Лекарите хомеопати препоръчват здравословно хранене и начин на живот, но все пак основната цел на хомеопатичното лечение е възможността човек да е в състояние да консумира всички храни.