ОКР

ОКР или Обсесивно-компулсивно разстройство е вид психопатологично нарушение се отличава с наличието на натрапливи мисли или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопоставя. Те се преживяват както изхождащи от самата личност, а не внушавани или предавани отвън. Пациентът ги възприема като болестна проява, опитва се да им се противопостави, да се бори срещу тяхното нахлуване, но най-често безрезултатно – те се натрапват отново и отново.

В повечето случаи натрапливите мисли са свързани с неприятни за болния чувства и усещания; те водят до нарастваща тревожност и понякога са в разрив с моралните норми (например ругателни или бохохулни фрази). Натрапливите и многократно повтаряни действия се наричат ритуали или компулсии. Те се извършват с определена последователност и носят същата безсмисленост както и мислите. Преждевременното прекъсване на ритуала засилва тревожността и безпокойството на пациента, поради което те педантично го повторя.

Обсесивно-компулсивните разстройства се срещат както сред възрастните, така и сред децата. Даже много от психиатрите смятат, че началото на заболяването е в ранното детство, около 10-годишна възраст.

Обсесивно-компулсивните разстройства силно нарушават нормалния начин на живот на пациента. Те повлияват не само професионалната, но и социалната му среда. В повечето пъти болният отделя повече внимание на обсесиите и компулсиите си отколкото на хората около себе си. Често този вид нарушения са свързани с повишен суициден риск и повишена честота на алкохолна злоупотреба. Най-често това е свързано с депресивното състояние на пациента.

Симптоми:

Двете основни характеристики на обсесивно-компулсивните разстройства са натрапливите мисли и компулсиите (ритуалите). Те могат да се появят едновременно и най-често имат приемствен ход. Например ако човек смята, че непрекъснато ръцете му се замърсяват с бактерии и вируси при контакт с различни предмети (това е натраплива мисъл), той може да прекарва голяма част от времето в миене на ръцете (това е компулсия).

Натрапливите мисли представляват постоянни, повтарящи се, нежелани от болния идеи, мисли, представи, импулси, които имат безсмислен характер и това ясно се осъзнава от пациента. Те нахлуват в съзнанието му против желанието и въпреки съпротивата му. Двете тенденции – вътрешен напор и опит за съпротива, са в непрекъснат сблъсък, при който не се стига до овладяване на натрапливостите. Обикновено натрапливите мисли се свързват с неприятно съдържание, като най-често темите са:

• страх от заразяване или замърсяване
• често повтарящи се съмнения
• желание всичко да е подредено и симетрично
• агресивни импулси, които изключително рядко се реализират
• сексуални представи

Тези мисли са обвързани и с типични поведенчески прояви от страна на пациента. Например избягване ръкуването или допира до хора, предмети, като така болният се предпазва от всяко замърсяване. Едновременно с това непрекъснато миене на ръцете, което може да доведе до дерматит и различни по характер кожни лезии. В друг случай съзнанието на пациента е непрекъснато обсебено от съмнения – дали е изключил печката, дали е заключил, дали е изключил ютия и т.н.(в действителност това понякога са мисли, които се наблюдават и при обикновените хора, но за разлика от болния човек, те са в състояние да им се противопоставят, осъзнавайки тяхното безсмислие). Болният човек няма силата и волята да им противодейства.

Другата отличителна черта на заболяването са компулсиите (ритуалите). Това са повтарящи се действия, които пациентът се чувства длъжен да изпълни, независимо че осъзнава тяхното безсмислие. Благодарение на това той се чувства по-малко тревожен. Ако обаче ритуалът бъде прекъснат, се появява силно чувство на безпокойство, чувство на застрашеност, депресивно настроение. Ето защо независимо че в повечето случаи компулсията изморява пациента, той се чувства длъжен да я изпълни, защото само така ще се чувства по-добре. Компулсиите силно влошават нормалното функциониране на пациента, те пречат и на нормалната му комуникация с хората, което още повече влошава състоянието на болния.

Най-често компулсиите са свързани с:

• миене и чистене
• броене – най-често на етажи, стъпала, тъмни и светли квадрати на мозайката и други
• проверяване – например дали вратата е заключена, дали печката е изключена и т.н.
• повтаряне на различни действия неколкократно
• непрекъснато подреждане

Ето някои логически сривове:

• Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. 
• Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.
• Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.
• Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.
• Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.
• Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.
• Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.
• Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. 
• Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест.
• Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”
• Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си. 
• Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен. 
• Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото.

Накратко за психосоматиката и страдащите от хипохондрия и ОКР. Границата на научната психосоматична дисциплина лесно се прекрачва от пациентите със здравна тревожност и ОКР. Веднъж преминал тази граница, мисленето на пациента влиза в зоната на когнитивните изкривявания на магическото мислене. Психосоматика има. Но далеч не толкова директна, както масата автори за тълпата твърдят. Фактите говорят, че човек може да има хипохондрия цял живот и да живее по-дълго от много други. Както и човекът с ОКР може да има натрапливите си мисли години и години, без никога да извърши или да се случи страхуваното от него поведение или събитие.

Причини:

Причините както и за повечето психиатрични нарушения, най-често остават неизяснени. Обикновено се набляга на генетичната предразположеност, за проявата на която обаче е необходимо действието и на определени фактори на външната среда. Именно поради тази причина се смята, че обсесивно-компулсивните нарушения са резултат на комбинираното действие на генетични фактори и известни преморбидни черти на личността, които улесняват проявата на състоянието. Според някои учени роля играе и недостатъчното количество на серотонин в организма, в резултат на което комуникацията между отделните части на мозъка значително се затруднява. Намаленото производство на този важен невромедиатор се свърза с по-тежка клиника на заболяването и най-често по-ранно начало. Освен това при голям брой пациенти се наблюдава подобряване в състоянието след прием на медикаменти, повлияващи серотониновата концентрация и действие. От друга страна редица специалисти търсят евентуалната причина за разстройството в инфекцията с определен вирус. Според тях именно прекаран фарингит, причинен от определен вид бета-хемолитичен стрептокок, може да отключи проявите на болестта, като механизмът на възникване на измененията най-често са имунни.

Съществува определен набор от фактори, които увеличават риска от поява на този вид нарушение:

• наследствено предизпозиция – ако някой в семейството страда от това заболяване, твърде вероятно е то да се прояви и при други членове.
• събития, които водят до силен стрес – те играят ролята на отключващ фактор
• бременност – все още не е ясно защо, но се смята, че бременните и жените, които наскоро са станали майки, имат повишен риск от развитието на обсесивно-компулсивно разстройство.

Диагностициране:

Диагностицирането на обсесивно-компулсивните нарушения в повечето случаи не представляват затруднения за опитния специалист. Типичната им картина, характерното поведение на пациентите още в самото начало насочват вниманието на лекаря и подсказват точната диагноза. Най-общо за да може даден пациент да бъде категоризиран към описаните нарушения, той трябва да има или натрапливи мисли, или компулсии, или и двете. Натрапливите мисли трябва да се отличават със следните характерни черти:

• да бъдат перманентни, да причиняват безпокойство на пациента
• мислите не са просто нормални притеснения за реални проблеми от живота
• пациентът безуспешно се опитва да игнорира натрапливите мисли
• пациентът разбира, че мислите са плод на неговата мисъл
• Ритуалите от своя страна се отличават със следното:
• повтарящи се действия като миене на ръце, броене и т.н.
• тези действия имат за цел да успокоят пациента, да намалят ефекта на стреса върху организма му

Лечение:

Лечението на обсесивно-компулсивните нарушения представлява дълъг и сложен процес. От една страна е възможно медикаментозно третиране, което се изразява най-често в прилагането на антидепресанти. От друга страна удачна е психотерапията, която постепенно помага на пациента да преодолее натрапливите си мисли и действия и му позволява немалък контрол върху поведението му.

Когнитивно-поведенческата терапия учи пациентите как да се изправят смело срещу страховете и натрапливите си мисли, като правят усилие да издържат или да изчакат отминаването на обстоятелствата, които обикновено причиняват тревога, без компулсивно да изпълняват успокояващите ритуали. С течение на времето тревожността им намалява. Хората, които по този начин са в състояние да променят своя модел на мислене, могат да намалят натрапчивото си желание за изпълнение на компулсивните ритуали. Същевременно пациентът е съветван да пренасочи вниманието си към нещо друго, като например някакво хоби.

Клетъчни соли на д-р Шуслер при ОКР – 10 таблетки Ferrum phosphoricum 30Х и 10 таблетки Kali phosphoricum 200Х два пъти дневно;

Психотерапия при обсесивно компулсивно разстройство и хипохондрия

• Самонаблюдение (Self monitoring).
• Релаксация и дишане.
• Себеразбиране – изследване и запознаване със собствената когнитивна картография, механизми и процеси.
• Структуриран когнитивен анализ (схема терапия) – изследват се родителския стил, когнитивните маладаптивни схеми, защитните механизми и цялостна психична структура.
• Когнитивно реструктуриране/ рефрейминг

1. предлага се метод за реструктуриране негативната интерпретация на натрапчивите мисли.
2. реструктуриране на базовите вярвания – падаща стрела
3. качваща се стрела (upward arrow). Когнитивното реструктуриране започва с мета въпроси, спомагащо постигането на отсранен поглед на собствената когниция. Създава се несъответствие в пациента. Учен е сам да постига мотивиращо несъответствие между сегашното си и целево състояние. Връзка с реалността – мислите са само мисли, те не са поведение, а зад тях стои специфичен механизъм, който се изучава, осъзнава преживелищно и разбира. Ползва се логиката на оборване на интерпретацията на мислите. Търсят се изключения по успешно справяне и положителни личностови качества и ресурси. Създава се когнитивна рамка на оптимизъм – „рационален реалист, но емоционален оптимист!”. 

• В терапията се включват близките от семейството.
• Изучаване и практика на майндфулнес.
• Затвърждаване на постигнатото и приключване.
• Контролни срещи – при нужда от такива. 

Алопатично лечение. Обсесивно-компулсивното разстройство може да се лекува ефикасно с комбинация от когнитивно-поведенческа терапия и лекарства, които регулират нивата на серотонина в мозъка. Лекарствата, одобрени за лечение, включват флуоксетин (Prozac), флувоксамин (Luvox), пароксетин (Paxil) и сертралин (Zoloft), всички от които СИОЗС, влияещи върху нивото на серотонина в мозъка. Медикаментите трябва да се приемат поне 12 седмици, за да се прецени дали са ефикасни.

В малкото случаи, когато пациентите не реагират на лекарствената или поведенческата терапия, може да се стигне до операция на мозъка за облекчаване на симптомите. Оперативното лечение помага на една трета от пациентите с най-тежка форма на заболяването. Най-често се отстранява част от мозъка, наречена цингуларна кора. Сериозните странични ефекти от тази операция при някои пациенти включват припадъци, промени в характера и намалена способност за планиране.

Билколечение:

• Тъй като понякога обсесивно-компулсивното разстройство реагира на антидепресанти от класа селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, фитотерапевтите смятат, че жълтият кантарион също може да има благоприятен ефект. Широко известен като „природен Prozac“, жълтият кантарион често се предписва за лечение на тревожност и депресия. Специалистите по билколечение смятат, че той влияе върху нивата на серотонина в мозъка. Препоръчва се доза от 300 мг по три пъти дневно. При около един на 400 души се наблюдава първоначално увеличаване на нивото на тревожност при употреба на жълт кантарион. Жълтият кантарион помага при този проблем.
• Цветни есенции на д-р Бах – бял кестен за натрапливи мисли и повтарящ се модел на мислене;
• Традиционна китайска медицина – смес от урока и пищялка за подсилване на далака и регулиране на черния дроб. Според китайската медицина обсесивно-компулсивното разстройство се дължи на отслабване на черния дроб и далака;
• Ароматерапия – смес от лавандула, розмарин и валериан за релаксация;
• Хомеопатичната терапия може да подпомогне възстановяването на баланса на умственото, емоционалното и психичното състояние на пациента, при което поведенческите прояви на обсесивно-компулсивно разстройство да намалеят е течение на времето.

Алтернативни лечения:

Други алтернативни лечения целят снижаване нивото на тревожност на пациента, а за някои се счита, че намаляват и самите компулсии. Ето и още някои алтернативни препоръки при това заболяване:

• Йога – йогите в Индия са разработили специална техника за дишане при случаи наобсесивно-компулсивно разстройство. Специфичната йогийска техника за лечение изисква запушване на дясната ноздра с върха на палеца, бавно дълбоко вдишване през лявата ноздра, задържане на дъха и бавно пълно издишване през дясната ноздра. Това е последвано от дълъг период на задържане на дъха;
• Масажна терапия – със специално ударение върху отпускането на мускулите на врата, гърба и раменете.