Остеит

Причината за развитието на неспецифичен остеит е травма на костната тъкан, придружени от пълна или гранична луксация на костите. При това риска от развитие на остеит по-горе при открити фрактури и при оперативно лечение на закрити. Това се дължи на факта, че за развитие на това заболяване, обикновено необходим причинител на възпалението. Съответно, при неспазване правилата на асептика и антисептика при оказването на помощ на пациентите възможно запазване на инфекция в зоната на фрактура, което може да доведе до развитието на остеит, който ще се прояви или в скоро време, или ще бъде открито много по-късно.

Видове:

Оститис може да засегне всякакви кости:

• Челюстта. Повлиява костта около болния зъб, може да се появи в резултат на фрактура на челюстта и се характеризира с силна болка и подуване.
• Алвеоларен остит. Може да се получи след екстракция на зъбите в резултат на проникването на бактерии в раната.
• Кондензация. Той задържа различни части на скелета и може да доведе до остеопороза, остеомиелит и други сериозни хронични заболявания.
• Болест на Paget или деформиран остеит. Често засяга възрастните хора и се характеризира с разрушаване и хаотично свръхрастеж на костната тъкан.
• При BCG-оститис възпалението има различна локализация и се причинява от туберкулоза на микобактерии.

Причини:

Възпалението на твърди костни тъкани или остеит може да се развие в резултат на инфекция. Процесът, който се случва в резултат на инвазията на микроорганизми в костните тъкани, може да бъде почти невидим. Но в този случай заболяването не може да се нарече леко.

Лекарите разграничават специфичен и неспецифичен възпалителен процес.

• В първия случай, патогенът обикновено причинява напълно различно заболяване (туберкулоза, сифилис, много рядко – гонорея). Получавайки кръв в костната тъкан, микроорганизмите започват разрушителната си дейност там. Същността на възпалението е работата на левкоцитите, които се опитват да се борят с патогенната микрофлора.
• При неспецифичен остит, бактериите навлизат в костите отвън. С открита фрактура, травма, придружена от нарушение на целостта на кожата и мускулите, микробите падат директно в костите, съседни на костите. Това може да се случи, ако неправилно лечение на хирургични рани, с отстраняване на зъбите и други медицински процедури, извършени в нарушение на изискванията за асептичност.
• Понякога остеститът се развива след затворени наранявания (фрактури и т.н.), ако хематомът по някаква причина не е решен. Разграждането на кръвни съсиреци в тъканите може да причини хронично локално възпаление, което се разпространява до костите.
• При асимптоматичен остеит, пациентът може да не забележи заболяването дълго време. В някои случаи това води до внезапни костни фрактури в района, разрушен от болестта. Понякога възпалението на костната тъкан се открива чрез радиография или подобни методи на изследване за други заболявания.

Симптоми:

Симптоматика на остеит зависи от изразеност на възпалителния процес, локализация, размери на секция на поражение на костната тъкан и етиологията развитието на болестта.

Често болестта се развива незабелязано от пациента. Дълго време нищо не се притеснява и диагноза се установява или при профилактично изпълнение на рентгенограми, на които се разкрива патологично огнище или при обостряне на процеса.

В остър период на заболяването пациентът се оплаква от болка в проекцията на огнището на възпалението. Може да се визуализира подпухналост в зоната на поражението. В тежки случаи, когато възпалителния процес се разпространи в прилежащите към костите тъкани (надкостница, костен мозък), може да се образуват фистулни ходове, по които гнойно съдържание (при инфекциозен остеит) може да изтича в меките тъкани и навън, при намиране на огнището близо до кожни покриви.

Също така могат да се случват патологични луксации на костите в резултат на това, че силата им намалява значително в зоната на възпаление, поради липсата на костна тъкан в него и дори обикновените натоварвания могат да станат причина за нарушаване на целостта на костта. Патологични луксации водят до нарушаване на функционирането на увредените крайници, а ако огнището на възпаление се намира в тялото на прешлена, това може да доведе не само до рязко нарушения на стойка, но и до нарушение на нервни стволове, което е изключително сериозно усложнение.

За съжаление, в ранните стадии заболяването може да протече напълно безсимптомно и диагноза се излага само в период на обостряне. Това води до множество усложнения, нежелани както за пациента, така и за лекарите. Затова много важно навреме да се установи правилната диагноза и да се започне лечението.

Диагностициране:

Основният метод за диагностика на остеит е радиография на костите на скелета. На рентгенография добре се визуализират патологични участъци на възпаление. С помощта на това изследване се определя локализацията на огнището, размерът му и етап на развитие на болестта.

На база на това проучване може да преминете към следващата задължителна стъпка за диагностика на тази патология – пунктиране на патологичните огнища с помощта на специални игли и изследване на получения материал. Това изследване позволява не само да се определи характера на възпалението (гнойно, асептично), но и да произвежда диференциран диагноза с болести, които имат подобна рентгенологична картина и симптоми (онкологични заболявания на кости, киста).

Лабораторни изследвания на кръвта ви позволяват да се открие причинителя, ако причината за развитие на заболяването е хематогенно го занасяне в костната тъкан.

Лечение

Остеитът може да бъде лекуван само в клинична обстановка. Със самолечение човек само влошава състоянието си, губи време и позволява процесът да се развие.

Официалната медицина е в състояние да спре възпалението и да елиминира повторната поява на болестта.

За лечението на увредени кости се използват хирургични методи, като:

• некроектомия – включва отстраняване на разлагаща се костна тъкан;
• секструектомия – използва се за отстраняване на частите, отделени от костта;
• саниране означава изчистване на кухината на гной.

Ако остеит се усложнява с патологична луксация на кост, то се извършва хирургична определяне на части с помощта на металофиксатори, се назначава физиотерапия и лечебна физкултура.

Ако остеит има специфичен характер, то на първо място лечението трябва да бъде насочено към излекуване на основното огнище на инфекция.

След изписване от болницата, пациентът трябва да изпълни процедурите, предписани от лекаря. Изключение може да бъде приемането на билкови отвари, които стимулират имунитета на пациента. Всички такива средства за защита могат да се използват само след консултация с лекуващия лекар и с неговото одобрение.

При правилно проведено и своевременно започнато лечение, прогнозата за заболяването е благоприятна. Ако костната тъкан е сериозно повредена, качеството на живот на пациента може да бъде значително намалено.

Оститис не се прилага при животозастрашаващи заболявания, но може да предизвика развитие на тежки усложнения, ако не се лекува. В същото време подходящата терапия може напълно да елиминира фокуса на възпалението и да доведе до възстановяване на пациента.

При своевременно започнало лечение прогнози за излекуване винаги са благоприятни. Но без квалифицирана медицинска помощ възстановяване е почти невъзможно.

Профилактика

Като се има предвид, че болестта обикновено се диагностицира в достатъчно напреднала стадия, когато тя изисква сериозно лечение, важна роля играе правилен подход към профилактика на неговото развитие.

В случай на неспецифични остеити профилактиката се свежда до спазването правилата за обработка на зони на откритите фрактури и тяхното по-нататъшно лечение, спазване на правилата на асептика и антисептика при оперативно лечение на закрити фрактури, с цел да се изключи възможността от заразяване и запазване на инфекция в зоната на фрактури.

С цел профилактика развитието на специфични остеити необходимо да се проведе адекватна терапия на основното заболяване и да се изпълнява контролни рентгенографии на костите, най-често поразени при хематогенно разпространение на патогени в организма.