Остър холецистит

Под холецистит се разбира остро или хронично възпаление на стената на жлъчния мехур. В по-голямата част от случаите заболяването се развива вследствие на запушване от камък на жлъчния канал, изнасящ жлъчка от жлъчния мехур. Такъв холецистит се нарича калкулозен. При останалите случаи причината за холецистит не се свързва с наличието на камъни в жлъчните пътища и този вид холецистит се нарича акалкулозен. Честотата на заболяването нараства с възрастта, като това се свързва с хормонални промени както и с определен начин на живот. Калкулозния холецистит се среща 2-3 пъти по-често при жените, а акалкулозния холецистит се наблюдава предимно при мъже.

В развитите страни около 10% от белокожите възрастни имат жлъчнокаменна болест, като честотата на заболяването е по-висока при жените и нараства с напредването на възрастта. Жлъчнокаменната болест (холелитиаза) е нарушение в обмяната, в частност на холестерола и на жлъчните киселини, вследствие на което се образуват камъни -частици твърда материя в жлъчния мехур или в жлъчните пътища. Повечето пациенти с тази болест нямат симптоми, но са застрашени да развият остър холецистит с честота 1-2% на година. Посоченото състояние най-често води до запушване канала, изнасящ жлъчка от жлъчния мехур, от камък в жлъчната система. Това довежда до повишаване на налягането в мехура, разтягането на стената, нейното дразнене и увреждане. Около 90% от случаите на остро възпаление на стената на жлъчния мехур се дължат на посоченото заболяване холелитиаза, т.е. са остри калкулозни холецистити.

Рисковите фактори

Рисковите фактори за образуване на остър калкулозен холецистит до голяма степен са същите като тези, които водят до развитие на жлъчнокаменна болест и включват:

• женски пол
• напредване на възрастта
• светъл цвят на кожата
• затлъстяване или прекалено бързо отслабване (например след бариатрични хирургични интервенции - хирургични процедури за лечение на затлъстяване)
• някой медикаменти - цефтриаксон (антибиотик), октреотид (медикамент използван за лечение на акромегалия) и естроген съдържащи медикаменти в големи дози. Важно е да се отбележи, че не е открита връзка между оралните контрацептиви и развитие на камъни в жлъчката
• Бременност

Причини:

Около 10% от случаите на остър холецистит се дължат на причини, несвързани с холелитиаза, т.е. са остри акалкулозни холецистити. Това най-често са състояния свързани със застой на жлъчката и исхемия (нарушено хранене) на лигавицата на жлъчния мехур и включват:

• септични състояния
• запушване на жлъчния канал от някои паразити
• критично болни пациенти
• продължително гладуване
• продължително парентерално хранене (вливане на хранителни вещества под формата на разтвори директно в кръвта)
• травма на жлъчния мехур
• салмонелни инфекции
• диабет
• атеросклероза
• системни васкулити (възпаление на кръвоносните съдове)
• остра бъбречна недостатъчност

Симптоми:

Най-честият симптом на острия калкулозен холецистит е болка в горната дясна част на корема. Тя има следните характеристики:

• често се появява след хранене или нощем
• внезапно начало
• остава постоянна за дълъг период от време (повече от 6-12 часа)
• разпъваща, тъпа, в дълбочина
• влияе се от промяна на положението на тялото и се влошава при вдишване
• може да се насочи към гърба и дясното рамо

Обикновено болката се придружава от симптоми на висока температура, гадене и повръщане. Болката при острия холецистит се различава от жлъчната колика по това, че се засилва при движение и промяна в позицията на тялото, както и по своята по-голяма продължителност по време.

Симптомите при острия акалкулозен холецистит са почти идентични, както тези при калкулозния. По-често и внезапно се появяват при тежко болни пациенти, лежащи в отделения за интензивно лечение, без доказани преди това жлъчни камъни. При тези пациенти не се открива запушване от камъни при ехографско изследване.

При възрастни пациенти, особено при болните от диабет, могат да се появят неясни и неспецифични за заболяването симптоми. При тях често липсва повишената температура и характерната болка, единственият симптом може да бъде болезненост в горната част на корема. Състоянието им може да се влоши много бързо без наличито на ясни предупредителни симптоми.

При деца също в клиничната картина на заболяването могат да липсват някои от класическите симптоми. С повишен риск от развитие на остър холецистит са децата със сърповидно клетъчна анемия, тежко болни деца, подложени на продължително парентерално хранене, деца с вродени аномалии.

Диагностициране:

За поставяне на диагнозата се разчита на данните от анамнезата и физикалния преглед, а също и на лабораторните изследвания и информацията, получена от образните изследвания – рентгенография, ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, хепатобилиарна сцинтиграфия и ендоскопия.

От лабораторните изследвания се използват пълна кръвна и диференциална кръвна картина (ПКК и ДКК), които най-често дават повишаване на белите кръвни клетки (левкоцитоза), като белег за наличие на инфекциозен процес. Изследват се чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ, които често са повишени при наличие на холецистит. Наличието на повишен билирубин (общ и директен), а също и на алкална фосфатаза, говори за наличие на запушване на жлъчните пътища. Често се изследват липаза и амилаза, като белег на засягане на панкреаса, с развитие на панкреатит. Изследване на урината може да се наложи за изключване на пиелонефрит и бъбречни камъни. При всички жени в детеродна възраст е препоръчително извършването на тест за бременност, за изключване на извънматочна бременност.

При извършване на обикновена рентгенография на корем, без контраст (т.нар. нативна рентгенография), в около 10% от случаите може да се открият камъни в жлъчния мехур. На рентгенография може да се открие и т.нар. порцеланов жлъчен мехур, при който в стената на мехура има отложен калций и най-често се свързва с наличие на злокачествен процес.

Ехографиятае високо чувствителен метод за изследване на жлъчен мехур. С нейна помощ могат да се открият камъни в мехура, с размери над 2мм, а също и белези на остър холецистит. Към диагнозата насочва наличието на течност около мехура, задебеляване на стената му, както и болка при натиск с ехографския трансдюсер.

Компютърната томографияи магнитният резонанс дават много добра картина на коремните органи и могат да се използват за диагностициране на холецистит, особено ако диагнозата е несигурна и трябва да се изключат заболявания от съседни коремни органи. Допълнителна полза на тези методи е тяхната неинвазивност, а при магнитния резонанс – и липсата на облъчване на пациента.

С висока чувствителност при изследване на жлъчния мехур и жлъчните пътища са билиарната сцинтиграфия и ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Последният метод е инвазивен и носи известни рискове от усложнения. Ако при извършването му се открие камък в жлъчните пътища, той може да бъде отстранен.

Лечение:

Болните не приемат нищо през устата. Поставя се лед в областта на жлъчния мехур. Общите терапевтични мерки включват интравенозно вливане на течности, обезболяване на пациента, антибиотична терапия. Обикновено острият холецистит отзвучава спонтанно в рамките на няколко дни.

При усложнени случаи може да се извърши оперативно отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия). Холецистектомията може да се извърши чрез отворена операция или лапароскопски. Отворената операция се извършва чрез разрез, с дължина няколко сантиметра в дясното подребрие, през който се достига до жлъчния мехур и той се отстранява. След това се поставят дренажи и раната се зашива послойно.

Лапароскопската холецистектомия е минимално инвазивна процедура и се извършва под обща упойка. При този метод се правят три до четири малки разрези (0.5 - 1 см) на коремната стена, през които се вкарват специални хирургични инструменти, както и видеокамера, чрез която се наблюдава оперативното поле. Поради малкия размер на разрезите, болката и рискът от инфекции са по-малки, а самите разрези са козметични.

Възстановяването трае няколко дни, а престоят в болницата – един до три дни след операцията. Все повече холецистектомии се извършват лапароскопски, а отворените операции се правят при усложнени случаи.

Терапевтични цели

• Успокояване на болката
• Лечение на подлежащата етиология
• Лечение на инфекцията с антибиотици
• Лечение на холелитиазата
• Елиминация на риска от рецидиви чрез холецистоектомия

Усложнения на холецистит

• Жлъчен перитонит при перфорация на жлъчния мехур.
• Холангиохепатит
• Субфреничен абсцес на черния дроб
• Остър панкреатит

Заболявания, чийто симптоми приличат на остър холецистит

• Плеврит в основата на белия дроб
• Хепатит
• Язва на дванадесетопръстника с пенетрация
• Остър панкреатит
• Апендицит при високо повдигнат апендикс

Билколечение:

• Сок от глухарче. Пие се дневно по 125 мл сок от пресни листа. Може да се добави и сок от воден кресон.
• Сок от цикория. Ползва се сок от цялото растение – семена, корени листа и стъбла. Билката е много полезна за целия организъм, особено за черния дроб и за отделяне на жлъчен сок.
• Друго много полезно лечебно средство за холецистит е маслото от черен кимион. Да се ползва в уверени количества, защото действа слабително.
• Семе от коноп е другата полезно природно средство. Достатъчно е да се приема по 2 чаени лъжици за деня, заедно с храната.
• Маслиново масло (зехтин) – според много народни лечители едно от най-добрите средства за лечение на холецистит е зехтинът. Препоръчва се да се приема сутрин, на гладно, в количество около 30 мл. След него може да се изпие чаша пресен лимонов сок или сок от грейпфрут.
• Червено цвекло – приемът на сок от сурово червено цвекло прочиства храномилателната система и с успех може да се прилага в терапията на холецистит и други жлъчни заболявания.
• Лецитин – към лечението на холецистит е добре да се добавят около две чаени лъжици лецитин на гранули ежедневно. Той спомага също и за редуциране на телесното тегло и понижаване на холестерола.

Хранителен режим:

За профилактика и лечение на холецестит е необходима диета, богата на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Също така трябва пациентът да се стреми към намаляване на излишните килограми.

Профилактика:

В повечето случаи холецистит се причинява от жлъчния камъни. Ето защо за предпазване от заболяването, може да се следват следните профилактични мерки, намаляващи риска от образуване на камъни:

• Поддържане на здравословно тегло – затлъстяването и наднорменото тегло повишават риска от образуване на камъни. Ето защо трябва да се предприемат стъпки за намаляване и контролиране на теглото, чрез редуциране на количеството приети калории с храната и повишаване на физическата активност. 
• Бавно редуциране на теглото – бързата загуба на теглото повишава риска от образуване на жлъчни камъни. Затова отслабването трябва да става постепенно, със загуба на половин до един килограм на седмица. 
• Избиране на подходяща диета – диетите богати на мазнини и бедни на фибри могат да повишат риска от образуване на жлъчни камъни. В дневното меню трябва да се отдава предпочитание на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни.