Отит

Отитът е възпаление на ухото. Инфекцията може да обхване ушния канал, при което се говори за външен отит, да обхване средното ухо – участъка зад тъпанчевата мембрана, при което се развива среден отит; или да се възпали вътрешното ухо, в което се разполага органът на слуха и равновесието, при което се развива вътрешен отит или лабиринтит. При развитие на вътрешен отит освен слуха се засяга и равновесието, с поява на световъртеж. Възпалението на ухото може да настъпи остро – остър отит, или да протича протрахирано – хроничен отит. Отит се среща във всяка възраст, но по-голям процент са случаите в детска възраст.

Често възпалението на ухото преминава от самосебе си. Затова в началото лечението се състои от болкоуспокояващи и проследяване на състоянието. При деца и в по-тежките случаи обаче, терапията най-често се състои в антибиотично лечение. Усложненията, които могат да настъпят след прекарана инфекция на ухото, са хронифициране на инфекцията, проблеми със слуха или други сериозни проблеми.

Видове:

Външният отит представлява възпаление на кожата и кожните придатъци (космени фоликули, жлези) на външния слухов проход. Различават се две форми на външен отит:

• ограничена форма (цирей или фурункул на външния слухов проход) – възниква в резултат на бактериална инфекция (обикновено стафилокок) в космените фоликули или жлезичките разположени във външния слухов проход. Причините за възникване са обикновено малки травми при почистване на ухото с клечки или други приспособления. Тази форма по-често се среща при хора предразположени към инфекции – диабетици, хора с хиповитаминоза и др.
• дифузна форма – развива се предимно при хроничен гноен среден отит. Причинители могат да бъдат бактерии и гъбички. Възпалителния процес нерядко се разпространява и върху тъпанчевата мембрана. Разновидност на дифузната форма на външния отит представлява така нареченият "злокачествен" външен отит, при който освен кожата на канала от възпалителният процес се засяга и околната кост.

Острия среден отит се развива при проникване на инфекция през слуховата тръба (евстахиевата тръба) в средното ухо при остро или обострено хронично възпаление на лигавицата на носа и носоглътката (ринит, грип и др.). Тя има основна роля във вентилацията на средното ухо, и при разстройства на тази функция се създават условия за възпаление.

При хроничния гноен среден отит е налице продължително гноетечение от ухото, наличие на отвор на тъпанчевата мембрана и понижение на слуха. В болшинството от случаи това се предшества от остро гнойно възпаление. Развитието на хроничен гноен среден отит се наблюдава при висока вирулентност на микробния причинител, снижени реактивни сили на организма, наличие на хронични процеси в носната кухина и носоглътката, неправилно лечение. Различават се два вида хроничен среден отит: мезотимпанит и епитимпанит. При първия възпалителният процес се ограничава само в лигавицата на средното ухо, а при втория се засяга и костта на тъпанчевата кухина и слуховите костици. Епитимпанитът е потенциално живото застрашаващо заболяване тъй като при разрушаването на костта инфекцията може да се разпространи към вътречерепното пространство и да засегне мозъка и неговите обвивки.

Адхезивният среден отит се развива след прекаран остър или хроничен гноен отит, неправилно приложено антибиотично лечение при остър катарален среден отит (неперфоративен). Налице са сраствания в тъпанчевата кухина, които затрудняват вибрациите на тъпанчета и намаляват подвижността на слуховите костици. Това води до намаление на слуха. Адхезивен среден отит може да се развие и без наличието на предхождащо възпаление на средното ухо в резултат на едни или други болестни процеси в носоглътката, слуховата тръба, продължително нарушение на вентилацията на тъпанчевата кухина. При перфорация на тъпанчевата мембрана се говори за "сух перфоративен отит"

Причини

Причинители на отит са бактерии или вируси, и по-рядко гъбички. Външният отит най-често се причинява от бактерии, които се развиват в почвата и водата, и често попадат в ушния канал при плуване.

Външното ухо притежава защитни механизми, които подпомагат за изчистването на слуховия канал и не допускат настъпване на инфекция. Към тях се отнасят жлезите, които произвеждат восъчна субстанция, известна като ушна кал. Тя формира фин слой върху кожата на канала, който отблъсква водата. Освен това ушната кал притежава леко киселареакция, която потиска растежа на бактериите. Друг защитен механизъм е естествената извивка на ушния канал, която улеснява дренирането на водата, попаднала в ухото.

Състояния, които могат да отслабят тези защитни механизми са задържане на влага в ушите, надраскване на ушния канал или реакции на свръхчувствителност. Обилното изпотяване, атмосферни условия с повишена влажност и задържане на вода в ушите след плуване, създават благоприятна среда за развитие на бактерии. Почистването на ушите с клечки, както и драскането на канала с нокът или фиби, предизвиква микронаранявания на кожата, които стават входна врата за бактериите. Инфекция може да настъпи и при използване на продукти за коса или носене на бижута, които водят до алергии.

Често среден и вътрешен отит настъпват като резултат от друго заболяване – настинка, грип или алергия, които предизвикват запушване и отичане на носните ходове, гърлото и евстахиевите тръби. Евстахиевите тръби са чифт тесни тръбички, които свързват средното ухо със задната част на гърлото. Те служат за регулиране на налягането, опресняване на въздуха и дрениране на секретите от средното ухо. Отокът, възпалението и задържането на секрет в евстахиевите тръби при инфекция на горните дихателни пътища или алергия, може да ги запуши и това да доведе до задържане на течност в средното ухо. Инфектирането на течността от бактерия или вирус, най-често водят до поява на симптоми на ушна инфекция. При децата се среща по-често отит от части заради факта, че евстахиевите им тръби са по-тесни и с хоризонтален ход, което прави дренирането им по-трудно и по-често се запушват.

Рискови фактори

• Фактори, които могат да повишат риска от развитие на външен отит са:
• Плуване във води с повишено бактериално съдържание, като езера и по-рядко добре поддържани басейни;
• Тесни ушни канали, при които лесно се задържа вода в ухото;
• Повишено производство на ушна кал;
• Агресивно почистване на ушите с клечки за уши и други предмети;
• Използване на устройства като слушалки за музика, помощни устройства при намален слух и шапки за плуване;
• Кожни алергии и свръхчувствителност към бижута, лак за коса или боя за коса.
• Рискови фактори за развитие на среден отит са:
• Възраст – децата между шест месеца и две години са предразположени към ушни инфекции, заради размерите и формата на евстахиевите тръби и поради недооформената имунна защита;
• Посещаване на детски градини и ясли – децата, които посещават тези заведения по-често боледуват от настинки и ушни инфекции, в сравнение с деца, които се гледат вкъщи. Това се дължи на факта, че в детските заведения децата са изложени на по-голям брой инфекции.
• Изкуствено хранене на кърмачето – бебета, които пият от шише, особено в легнало положение, по-често боледуват от отит, в сравнение с кърмените бебета.
• Сезонни фактори – отит се среща по-често през есента и зимата, когато са по-чести простудните заболявания.
• Излагане на замърсен въздух – рискът от ушни инфекции нараства при излагане на тютюнев дим или въздух с високо съдържание на атмосферни замърсявания.

Симптоми

Симптомите при отит обикновено се развиват бързо. Най-честите оплаквания в детска възраст са:

• Болка в ухото, особено в легнало положение;
• Нарушения на съня;
• По-често плачене от обикновено;
• Повишена раздразнителност;
• Затруднение на слуха и отговор към звуци;
• Загуба на равновесие;
• Повишена температура - 38 градуса и по-висока.
• Изтичане на течност от ухото;
• Главоболие;
• Загуба на апетит.

При възрастните отит се проявява най-често със следните симптоми:

• Болка в ухото;
• Изтичане на течност от ухото;
• Намален слух.

При острия отит се различават катарална и гнойна форми. Симптомите на заболяването са различни в различните стадии:

• І-ви стадий – силна болка в ухото, преминаваща към същата страна на главата, към зъбите, висока температура (38-39єС), намаляване на слуха
• ІІ-ри стадий – изтичане на гной от ухото (в резултат на пробив на тъпанчевата мембрана), болката намалява (възможно е и да се увеличи при задръжка на гной в ухото), общото състояние се подобрява, температурата спада
• ІІІ-ти стадий – след спиране на гнойната секреция водещия симптом е намалението на слуха

Диагностициране

В много случаи диагнозата отит може да се постави на базата на симптомите на пациента. Освен подробно снетите данни за оплакванията на пациента, лекарят преглежда ушите с помощта на инструмент, наречен отоскоп. Преглежда се също гърлото и носните ходове. При децата се се изследват и белите дробове с помощта на стетоскоп (слушалки), тъй като често пъти отит настъпва на фона на инфекция на горните дихателни пътища.

При съмнения в диагнозата или при липса на отговор към предходното лечение, лекарят може да проведе други допълнителни изследвания.

Тимпанометрия – този тест измерва движенията на тъпанчето. С помощта на специално устройство се прилага въздушно налягане в ушния канал, което предизвиква движения на тъапанчевата мембрана. Чрез определяне на движенията на тъпанчето, се получават косвени данни за налягането в средното ухо.

Акустичнарефлектометрия – чрез това изследване се измерва каква част от звука излъчена от специално устройство, се отразява от тъпанчето и се връща обратно. Това е индиректен метод за измерване на течност в средното ухо. Нормално, тъпанчето абсорбира по-голямата част от звука. При наличие на повече течност в средното ухо обаче, налягането, което тя създава, отразява голяма част от звука.

Тимпаноцентеза – прилага се в по-редки случаи. При това изследване лекарят използва малка тръбичка, с която пробива тъпанчевата мембрана, за да може да се дренира течността от средното ухо. Течността, която се отделя, може да се подложи на микробиологично изследване за определяне на инфекциозния причинител и чувствителността му към антибиотици. Това е особено полезно при липса на ефект от предхождащото лечение.

Аудиометрия– честите ушни инфекции може да доведат до намаляване на слуха. За изследване на последния се използва метод, наречен аудиометрия.

Лечение

Симптомите при ушни инфекции обикновено се подобряват в рамките на два-три дни, като повечето инфекции се излекуват от само себе си в рамките на една-две седмици. Препоръчва се изчакване при деца на възраст от 6 до 23 месеца, които имат ушна болка в едното ухо за по-малко от 48 часа и температура под 39 градуса, както и при деца над 24 месечна възраст, които имат болка в едното или двете уши, и температура под 39 градуса. Това въздържане от антибиотична терапия се прави най-вече с цел за предотвратяване създаване на резистентни на лечение инфекциозни причинители. Въпреки това, към всеки случай трябва да се подхожда индивидуално.

За намаляване на болката при отит най-често се прилагат:

• Топъл компрес – поставя се топло и влажно парче плат върху засегнатото ухо;
• Обезболяващи – за облекчаване на болката могат да се вземат обезболяващи като парацетамол и ибупрофен. Употребата на аспирин при деца не се препоръчва, поради риск от развитие на синдром на Рей.
• Ушни капки – прилагането на капки, съдържащи лидокаин или бензокаин може да облекчи допълнително болката при отит. Те се прилагат при интактна (цяла) тъпанчева мембрана, след предварително затопляне на флакона (чрез поставяне в топла вода).
• Антибиотично лечение се налага при персистираща болка в ухото над 48 часа и температура от 39 и повече градуса. Предписаният антибиотик трябва да се взема стриктно и да не се прекъсва преждевременно при поява на подобрение, тъй като това може да доведе до нов тласък на инфекцията и развитие на резистентност към терапията.
• Медикаментозно лечение се прилага при наличие на отвор на тъпанчевата мембрана и свободен отток на гнойта от средното ухо. Ако отворът е запушен (от полип или гранулация) оттокът и евакуацията на гной трябва да се осигури по хирургичен път. Хирургично лечение се налага за ликвидиране на патологичния процес в ухото и за подобряване на слуха чрез пластика на тъпанчевата мембрана (тимпанопластика).

Билколечение

Прилагането на билки е един естествен начин за лечение, с минимални странични ефекти. Въпреки това обаче, то винаги трябва да става под лекарско наблюдение. Билколечението при отит включва препарати, които се прилагат вътре в ухото и такива, които се приемат вътрешно. Лечебните растения, които се прилагат в ухото са под формата на капки, най-често масла. Те се прилагат само при липса на перфорирана тъпанчева мембрана. Използването на топли капки масло от чесън и лопен имат успокояващ ефект върху болката и действат антибактериално и противовирусно. Капките могат да се използват и за масаж на кожата, зад ухото. Този метод се прилага най-вече при съмнение за перфорирано тъпанче.

Билките, които се прилагат вътрешно, имат подсилващо имунитета и антимикробно действие. Те действат подобно на антибиотиците, но с много по-малки странични ефекти. Билките могат да се прилагат под формата на капсули, тинктури и чайове.

• Ехинацеята и хидрастисът имат антимикробно действие и подсилват имунитета. Ехинацеята действа както срещу бактерии, така и срещу вирусни причинители на инфекции.
• Приемът на астрагал може да подобри състоянието при често рецидивиращи случаи на отит. Той подсилва имунитета, като повишава броят на белите кръвни клетки.
• За подсилване на имунната система може да се прилага и иглолистната лиственица.