Отлепване на ретината

Отлепването на ретината е сериозно заболяване, което може да доведе до загуба на зрението, ако не бъде лекувано навреме. Получава се, когато тя се отдели от подлежащата съдова обвивка или нервният слой на ретината (изграден от фоторецептори и нервни клетки) се отдели от пигментния й слой. В тези случаи се нарушава храненето на ретината и снабдяването й с кислород, а това води до нейното неправилно функциониране.

Симптоми:

Засегнатият трябва да потърси незабавно лекарска помощ от специалист, ако забележи някои от характерните симптоми.

• В началото могат да се появят черни точици (т.нар. „мушички”), линии или по-големи странни фигури пред очите. Този симптом е най-забележим, когато се гледа към небето или към някакъв светъл цвят. „Летящите мушички” могат да са и резултат от промени в стъкловидното тяло, които в повечето случаи са безобидни. Важно е пациентът да следи дали тези черни точици се променят с времето. Ако това стане, е добре да се отиде на преглед, за да се установи дали има някаква сериозна причина за тези оплаквания.
• Други пациенти виждат като през перде или пелена. Възможно е големи сенки да смущават зрението им. Причината за тези оплаквания са, че на мястото на отлепването ретината става невъзприемчива за светлината.
• Друг важен симптом е появата на светкавици. Те могат да се появят при внезапно преместване на погледа. Пациентите ги забелязват предимно вечерно време, когато е тъмно. Светкавиците възникват поради отлепване на стъкловидното тяло, което впоследствие може да доведе до отлепване на самата ретина.
• Някои пациенти съобщават и за пелена от точици, подобни на сажди. Кой от всичките симптоми ще се появи пръв зависи от мястото, на което става отлепването на ретината.
• Ако отлепването е в долната част на ретината, може да се възприеме идваща от долната част на зрителното поле сянка. Съответно, ако отлепването е от горната част или от някоя от страните на ретината, тази тъмна сянка или пелена засяга съответната част на полето.
• Ако отлепването засегне макулата, се нарушава централното виждане и зрителната острота намалява, а правите линии се виждат изкривени. Болката не е характерна за това състояние.

Причини

Стъкловидното тяло представлява прозрачен гел, който запълва по-голямата част от пространството на окото. То се намира в предната част на ретината. С възрастта стъкловидното тяло се отдръпва и отлепя постепенно, обикновено без да причинява проблеми. Понякога стъкловидното тяло се отлепя рязко и разкъсва ретината. Течността може да премине през разкъсаната ретина и да я повдигне, отлепяйки я от стената на окото.

Рискови фактори

• Тежко късогледство
• Механични увреждания на окото
• Предишни отлепвания на ретината на другото око
• Семейна предразположеност към отлепване на ретината
• Изтънени области в ретината
• Усложнения след операция за лечение на катаракта

Диагностициране

Ретината се изследва след разширяване на зеницата със специален инструмент, наречен офталмоскоп. С този апарат се дава възможност за прецизно оглеждане на ретината.

Лечение

Отивайки на специалист би могло да се хване отлепването в стадий, в който дефектът не е голям. За максимално подробни и точни изследвания се разширяват зениците, за да може да се огледат хубаво ретините и на двете очи.

Докато трае действието на капките, с които зениците са разширени, пациентът не е способен да шофира.

Лечението на заболяването не може да се извърши с медикаменти. Ако се установи, че в ретината има дупка, първата интервенция, която се предприема е третиране с лазер. Лазерният лъч предотвратява отлепването на ретиналните слоеве, вследствие на тази дупка, като слепва ретиналните слоеве по ръбовете на ретиналния дефект и така стопира нахлуването на течност между тях.

Ако този метод не помага, се преминава към хирургична интервенция. Тя зависи от стадия, на който е ретиналното отлепване, както и от причините за него. Един от вариантите е еписклералната пломба. Това е интервенция, чрез която еписклерално (над склерата) се пришива специален силиконов материал над ретиналната дупка, който предизвиква вгъване на склерата към ретината и по този начин се предотвратява ретиналното отлепване, а течността, натрупана между слоевете се източва.

Когато се касае за тракционно отлепване на ретината, се извършва витректомия. При нея се премахва стъкловидното тяло (гелообразната течност, изпълваща окото) и очната ябълка се изпълва с газ или силиконово олио, целта на които е да притискат ретиналните слоеве един към друг.

Резултатът от различните видове лечение зависи от много фактори: каква част от ретината е засегната, големината на дефекта, стадият, в който е открито отлепването и др.

За рискови зони без разкъсвания се прилага аргон лазер за уплътняване на ретината около рисковата зона в задната част на стената.