Отравяне с въглероден оксид

Въглеродният оксид (СО) е безцветен газ, без специфична миризма, силно разтворим, с плътност близка до тази на въздуха. Той е продукт на непълното горене на въглеводородите в среда с недостиг на кислород, от съединенията широко разпространени в битовата и промишлената среда. Недразнещ дихателните пътища, в зависимост от концентрацията в средата СО е силно отровен газ, който може да доведе до смъртоносно отравяне.

Отравяне с въглероден оксид настъпва при вдишване на достатъчно голямо количество от токсичния за човешкия организъм газ. Наличието на въглероден оксид във въздуха е трудно доловимо от човек, тъй като газът няма цвят и миризма. Източници на въглероден оксид могат да бъдат всякакви отоплителни уреди, поставени на непроветриво място: газови уреди, камини, печки на дърва, също изгорелите газове от автомобил; цигареният дим също може да съдържа високи концентрации на CO.

Постъпвайки в кръвообращението, въглеродният оксид се свързва с хемоглобина, който е основното съединение, пренасящо кислород в човешкото тяло; така се получава съединението карбоксихемоглобин. По този начин се възпрепятства доставката на кислород от хемоглобина до тъканите и това води до хипоксия. Aфинитетът на хемоглобина към въглеродния оксид е около 230 пъти по-силен от този към кислорода. Концентрация на газа от порядъка на 667 ppm може да причини превръщането на 50% от хемоглобина в човешкото тяло в карбоксихемоглобин, което води до пристъпи на задушаване, кома или смърт.

Регистрират се случаи на отравяне с СО при подводни спускания. Източник на отравяне с СО може да бъде и метиленхлоридът, който е органичен разтворител включен в състава на много продукти за почистване и който се метаболизира до СО в организма. Възможни са и сезонни отравания с СО през есенно-зимния сезон, тъй като този газ е краен продукт и в автомобилните изгорели газове.

Симптоми:

Симптомите на отравяне с СО могат да бъдат разнообразни и проявени в различна степен, което да затрудни и заблуди диагностиката.

При остро отравяне с СО много чести са функционалните симптоми - триадата главоболие, световъртеж, гадене-повръщане, което трябва да води до подозрението за отравяне. В зависимост от концетрацията на СО в организма се появяват и промени в поведението като объркване, дезориентация, възбуда, халюцинации, които могат да се утежнят с промени в съзнанието - загуба на съзнание, повишен мускулен тонус, конвулсии (гърчове), изолирани миоклонии (мускулни потрепвания). От страна на сърдечносъдовата система се наблюдават гръдна болка и исхемия, ритъмни нарушения до степен на сърдечна недостатъчност и развитие на белодробен оток. Рабдомиолиза (разпад на мускулните клетки) също може да бъде разултат на отравяне с СО.

При подостра и хронична интоксикация с СО същите клинични симптоми са представени в различна степен. Тежестта на клиничните симптоми се определя от концентрацията на СО в организма. При ниските концентрации се наблюдават главоболие, обърканост, гадене или повръщане, които при повишаване на концентрацията преминават в загуба на съзнание, кома и гърчове, а при много високи концентрации смъртта настъпва за около 20 мин.

Първа помощ в случай на отравяне:

• Ако детето ви или друг член на семейството ви прояви признаци на отравяне с въглероден оксид, останете спокойни, но действайте бързо. Веднага изведете или изнесете пострадалия от обгазената зона. Разхлабете дрехите му в областта на шията. Осигурете му покой и непрекъснат достъп на чист въздух.
• Обадете се на телефон 112.
• Разтрийте с енергични движения тялото на пострадалия.
• Поставете студен компрес на главата и гърдите.
• Ако пострадалият е в съзнание, дайте му топъл чай или кафе.
• Ако пострадалият е в безсъзнание, това говори за тежко отравяне, кожата му е зачервена, а зениците – разширени. Дишането, учестено и шумно в началото, преминава в повърхностно. Но даже и в този случай - не се отчайвайте. Спасението на пострадалия е във вашите ръце. Изнесете го незабавно на улицата, а ако не сте в състояние да го направите, отворете или счупете прозореца. На главата и гърдите поставете студени компреси или бутилка със студена вода. Разтрийте енергично тялото.
• При отсъствие на дишане, направете изкуствено дишане „уста в уста” или „нос в уста”, а при отсъствие на пулс – масаж на сърцето. Помолете някой да се обади на телефон 112, но не от помещението, в което се е състоял инцидентът, а от съседите или от улицата.

По-нататъшното лечение ще бъде определено от лекарите.

Диагностициране:

При острите отравяния с СО въз основа на анамнезата (информация за обстоятелствата, историята на развитие на симптомите) и разгърнатата клинична картина се диагностицира отравянето. В случаите на подостро и хронично отравяне диагнозата е силно затруднена. Евентуалната повтаряемост на някои от оплакванията, например главоболие, умора, световъртеж, гадене или повръщане, които се наблюдават многократно в еднаква част на деня винаги в една и съща среда може да доведе до подозрението за евентуална хронична интоксикация.

Дозирането на СО в средата е сигурен критерий. Измерването на издишания от човека СО корелира с нивото на карбоксихемоглобина, но е трудно осъществимо. Определянето на нивото на карбоксихемоглобин във венозната кръв става лабораторно, като резултатие се интерпретират като положителни при повече от 5% карбоксихемоглобин при непушачите и при над 10% за пушачите. Измерването на нивото на карбоксихемоглобин е задължително, а тежестта на отравянето се оределя от степента на хипоксия (недостиг на кослород за клетките).

Лечение:

Първичните спешни мерки при отравяне с СО включват прекратяване на експозицията, извеждане от обгазената среда. При необходимост започване на реанимационни мероприятия, обдишване, сърдечен масаж. Основното лечение в болнични условия е обдишването със 100% кислород с маска или ендотрахеална тръба. Високата концентрация на кислород ускорява разпадането на карбоксихемоглобина и подобрява тъканната оксигенация. Хипербарната оксигенация, обдишването с кислород при повишено налгяне, ускорява освобождаването на хемоглобина от СО още повече, но се извършва само с наличието на специална апаратура за хипербарна оксигенация. Не е доказано със сигурни данни в науката предимстовото на хипербарната пред нормобарната оксигенация.

Освен патогенетичното лечение с кислородотерапия в случаите на интоксикация с СО се налага и симптоматично лечение на конвулсиите, сърдечните усложнения, белодробния оток, клетъчната ацидоза, комата. Ако отравянето с СО не доведе до летален изход, от него могат да останат трайни неврологични увреждания - кома, вегетативни състояния, моторни дефицити, психични изменения, главоболие, астения.

Основно значение както при всички други отравяния има превенцията. Осигуряването на техически изправни съоръжения, тяхната правилна употреба, работата в проветрива среда са от първостепенно значение за предотвратяването на инцидентите с въглероден оксид.

Профилактика на отравянията с въглероден оксид

• Ежегодно от отравяне с въглероден оксид загиват много хора.  
• За да се намали рискът това да се случи с вас или вашите близки, можете да предприемете някоя от следните важни мерки:
• Ежегодно проверявайте всички устройства, работещи на твърдо и течно гориво (печки, камини, бойлери, фурни, котлони...)
• Редовно проверявайте състоянието на тръбите, комините и вентилационните люкове.
• Веднага се обърнете към лекаря си, ако откриете симптоми на отравяне, особено, ако има и други като вас.
• Не забравяйте какво трябва да правите, когато управлявате транспортно средство:
• Не оставяйте колата с работещ двигател в гаража, даже и вратата да е отворена.
• Не се возете в закритата каросерия на товарен автомобил.
• Не плувайте зад кораб или лодка, чиито двигатели работят на празен ход.
• Съблюдавайте техниката за безопасност, когато използвате устройства, работещи на твърдо и течно гориво:
• Никога не използвайте газови уреди в затворено помещение без вентилация(автофургон, кемпер, бунгало, палатка...)
• Никога не ползвайте в затворено помещение без вентилация скара на газ или дървени въглища.
• Не затваряйте клапата на камината или печката, докато огънят не изгасне напълно.
• При ремонт на автомобил в гаража:
• Дръжте вратите на гаража отворени;
• Периодично изключвайте двигателя;
• Проветрявайте помещението, излизайте по-често на чист въздух;
• В никакъв случай не пренощувайте в гаража;
• Не спете в автомобил с работещ двигател;
• Регулирайте двигателя така, че въглеродният оксид в отработените газове да бъде в минимално количество.