Отравяне с гъби

Oтравянето с гъби (мицетизъм) е интоксикация на организма след консумиране на някои видове гъби, съдържащи токсични вещества. Токсините на гъбите са вторични метаболити, които се получават в резултат на различни биохимични процеси протичащи в гъбните клетки. Отравянето с гъби е най-често вследствие на консумация на отровни двойници на диворастящите ядливи видове. Главната причина за фаталните случаи е неразпознаването на ядливите от отровните видове гъби, поради сходствата в цвета и формата им, особено от любителите гъбари. Най-добре е да се употребяват изкуствено развъждани и отглеждани гъби, за които е сигурно, че не са отровни.

Известни са около 200 вида гъби за ядене, като от тях само 50 имат приятен вкус. От хилядите видове гъби познати в цял свят само 32 са смъртоносни. Около 52 видове гъби съдържат значителни количества токсини и могат да причинят здравословни проблеми. Независимо от това, отравянията с гъби не са рядкост. В зависимост от вида на консумираните гъби симптомите на отравяне варират от лек стомашно-чревен дискомфорт до летален изход(смърт). В България най-чести са отравянията със зелена, червена, бяла мухоморка и дяволска гъба. Повечето случаи на отравяния не водят до летален изход. Смърт най-често настъпва при отравяне с гъбата Amanita phalloides (зелена мухоморка). Симптомите на интоксикация след прием на мухоморка се появяват по-късно, когато черният дроб е вече увреден. Като правило колкото по-бързо след консумацията на гъбите се появят оплакванията, толкова по-леко е отравянето.

Симптоми и лечение:

Клиничните синдроми при отравяне с гъби с кратък латентен период се развиват в рамките на 6 часа след консумацията на отровните гъби, като най-често симптомите са налице до още третия час. Наблюдават се гастринтестинален синдром, холиномиметичен, холинолитичен, нитроиден, мускаринов синдром.

• Гастроинтестинален синдром. Най-чест е гастроинтестиналният синдром, който се характеризира с неспецифични симптоми като гадене и повръщане, коремни болки, диария, които продължават няколко часа. Резултат от това е тежката дехидратация (обезводняване) и диселектролитемия (науршено съдържание на електролити в телесните течности и клетки), които са най-тежко проявени при малките деца и възрастните хора. Лечението се състои в стомашна промивка с активен въглен, симптоматично коригиране на водните и електролитните дефицити. Този синдром се среща след консумация на отровната дяволска гъба, както и при прекомерна консумация на ядливи гъби, сурови или недобре приготвени гъби.
• Мускариново отравяне. Силно отровното вещество мускарин, съдържащо се в червената мухоморка и някои други видове отровни гъби предизвиква редица типични клинични оплаквания. Симптомите започват от 15 мин. до 2 часа след приема на гъби и продължават около 2 часа. Мускариновото отравяне се характеризира с брадикардия (забавена сърдечна честота), хипотония (ниско артериално налягане), бронхоспазъм, повишено слюноотделяне, изпотяване, свиване на зениците, диария и повръщане. При навременното разпознаване на това отравяне лечението се състои в приложението на типичния антидот на мускарина атропин, както и неспецифични мерки като стомашна промивка, рехидратация.
• Пантериново отравяне. Пантериновото отравяне се развива при консумация на петнистата мухоморка, която съдържа малко количество мускарин и повече микоатропин. Симптомите се развиват след кратък латентен период около 1 до 3 часа. Клиничната картина включва сухи кожа и лигавици, разхирени зеници, тахикардия (ускорена сърдечна честота), задръжка на урина, психомотрона възбуда, халюцинации до крайната степен на развитие на кома. Лечението включва стомашна промивка, медикаментозно стимулиране на диурезата, симтоматично овлавяване на псимоторната възбуда с психоторпни медикаменти.
• Нитроиден синдром. Нитроидният синдром се развива след консумация на ядливата гъба с много добри вкусови качества копринарка. Нейните токсични свойства се наблюдават, ако консумацията на гъбата се съчетае с алкохолен прием. Около 1 до 3 часа след прием на алкохол и гъбата копринарка се развива тахикардия, хипотензия, потене, прималяване, главоболие, зачервяване на кожата и прилив на горещи вълни, световъртеж, в някои случаи придружени и от гастроинтестинални симптоми. Клиничната картина регресира постепенно в рамките на 2-3 до 8 часа максимално. Лечението се състои в прекратяване на алкохолния прием за следващите 3-5 дни, рехидратация и вливане на глюкозни разтвори, при необходимост медикаменти, които регулират артериалното налягане и сърдечната честота и ритъм.
• Фалоиден синдром. Клиничните симптоми при фалоидното отравяне се наблюдават след повече от 6 часа след консумацията на фалоидните гъби - зелена, бяла и жълта мухоморка. Най-често пълната клинична картина се наблюдава след 6-24 часа безсимптомен период. Тези видове гъби са силно подобни по външен вид на неотровните ядливи гъби ливадна и полска печурка. При 95% от смъртните случаи след гъбно отравяне се дължат на фалоидно отравяне. Гъба с тегло 5 гр. може да причини смъртта на човек с тегло 70 кг. Фалоидното отравяне се характеризира със стомашночревни проблеми - гадене, повръщане, силни коремни болки, холериформена диария и тежка чернодробна увреда - хепатомегалия (увеличаване на размерите на черния дроб), пожълтяване на кожата и лигавиците, наушена коагулация водеща до стомашни и подкожни кръвоизливи, хипогликемия, до крайната степен на чернодробна енцефалопатия (увреда на мозъка поради нефункционирането на черния дроб) с кома и остра бъбречна недостатъчност. Подозрението за фалоидно отравяне налага хоспитализация по спешност и лечение в болнични условия. Стомашната промивка с активен въглен има значение в предклиничния период преди началото на повръщането. В болнични условия се осигурява инфузионно лечение за корекция на водните, електролитните и коагулационните нарушения. Специфичното лечение антидот на фалоидното отравяне е Пеницилин G и Силимарин приложени венозно четирикратно през 6 часа. В някои случаи тежестта на чернодробната недостатъчност е толкова тежка, че се налага спешна чернодробна трансплантация като единствен шанс за пострадалия. Смъртността при фалоидното отравяне остава висока, около 15-20%. Една от причините за това е твърде късното разпознаване на симптомите поради дългия латентен период, когато чернодробната увреда е вече много напреднала.

Видове отравяния:

Различават се два вида отравяния от гъби според времето на поява на първите симптоми: при някои симптомите се проявяват от 8 до 48 часа след приема, а при други - от 1 до 3 часа след консумацията на гъбите.

• 1. Най-често срещаните отравяния с кратък период за поява на симптомите - от 1 до 3 часа се наблюдават след консумация на червена мухоморка, горчива миризливка, вълчия зъб, дяволска гъба и др. При приема на тези гъби още по време или малко след консумацията е възможно да започнат повръщане, обилно слюноотделяне и изпотяване, кожата побледнява, пулсът може да се забави, кръвното налягане да спадне. Възможно е още наличието на симптоми като диария, безпокойство, нарушения на съня, халюцинации и замъгляване на съзнанието. Като цяло прогнозата на този тип отравяния са добри, ако се вземат навременни мерки за лечението им.
• 2. С по-лоша прогноза са отравянията със зелената, бялата и жълтата мухоморка. При тези отравяния симптомите са налице след по-дълъг период – от 8 до 48 часа след поглъщането на гъбите. Въпреки липсата на симптоми през този латентен период, техните токсини увреждат тежко черния дроб. Характерни симптоми на отравянето са повръщане, диария, болка в дясното подребрие, пожълтяване (иктер). Съзнанието на болния се замъглява и той може да изпадне в кома. Отравянето често завършва с трайно увреждане на чернодробните функции или смърт.

Отровните гъби се делят на три групи в зависимост от токсичните вещества, които съдържат:

• Гъби, съдържащи отровата фалоидин: зелена мухоморка (Amanita phalloides), бяла мухоморка(Amanita virosa), жълта мухоморка (Amanita citrina), воловария и др., които пo ботанически белези, местонаходища и сезонност наподобяват ядливите неотровни гъби ливадна и полска печурка. Гъбната тъкан съдържа две групи токсични вещества: група на фалотоксините, които са специфичен мембранен токсин; група на аманитотоксините. Токсинът-фалоидин остава силно отровен дори след термична обработка и отравянето с него може да бъде фатално. Гъба с тегло 5 гр. може да причини смърта на човек с тегло 70 кг. Симптомите, при консумация на тези отровни гъби се проявяват след 8 до 48 часа след яденето и са следните: обилно изпотяване, главоболие, безпокойство, виене на свят, гадене, повръщания без облекчаване, силна жажда, болки в корема и в областта на черния дроб, нарушено зрение, забавен пулс, спадане на телесната температура до 35 -36 градуса С, замъгленост на съзнанието или психомоторна възбуда до чернодробна кома.
• Гъби, съдържащи отровата мускарин: червена мухоморка (Amanita muscaria), пантерка, вълчия зъб (Inocybe patouillardii) и др. Основното токсично вещество е мускарин, като някои съдържат и минимално количество атропиноподобно вещество микоатропин. Симптомите на отравяне се появяват от половин час до 2 часа след консумация на гъбите и се характеризират с повръщане, диария, повишено слюноотделяне, изпотяване (блeда и покрита със студена пот кожа), виене на свят, сънливост, халюцинации. При тежките отравяния може да се стигне до белодробен оток. Прогнозите за оздравяване могат да бъдат добри, ако се вземат мерки навреме и консумацията не е голяма. Диворастящата гъба-петниста мухоморка (Amanita panterina) съдържа токсичното вещество микоатропин и в редки случаи минимално количество мускарин. Симптомите настъпват 1 до 3 часа след гъбната консумация: зачервяване и сухота на кожата, сухота на устните лигавици, ускорена сърдечна честота, психомоторна възбуда до делирозно променено съзнание със зрителни и слухови халюцинации. Възможни са кома и ретенция на урината.
• Гъби, съдържащи смолисти вещества: отровна млечница, бясна гъба (Russula emeticа), дяволска гъба (Boletus satanas), оловно сива отровна гъба (Rhodophyllus sinuatus). Симптомите на интоксикация се появяват от 10 до 48 часа след консумирането им. Отравянето се характеризира с виене на свят, повръщане, диария, студена пот, изстиване и изтръпване на крайниците, болки в корема, забавяне на пулса. Според специалистите, тези гъби са сравнително по-слабо токсични и рядко водят до смърт. В някои случаи обаче се наблюдават симптоми на отравяне и без наличието на токсично вещество. Интересен вид е гъбата копринка. Тя е ядлива, но съдържа вещество, което нарушава разграждането на алкохола в организма. При смесване на алкохол с този вид гъба се появяват симптоми на алкохолно отравяне.

Първа помощ при отравяне с гъби:

• При съмнение за отравяне с гъби трябва веднага да потърсите компетентна медицинска помощ. Навременното лечение, което се извършва задължително в болница (стомашна промивка с вода и медицински въглен, даване на очистително средство, висока очистителна клизма, инфузия на водно-електролитни и глюкозови разтвори и друго симптоматично или антидотно лечение) е от огромно значение и може да спаси живота на вас или вашите близки. Необоснованото изчакване или нетърсенето на медицинска помощ може да доведе до бързо влошаване на състоянието и смърт или до трайни увреждания на вътрешни органи (черния дроб, бъбреците и др.).
• Необходимо е да информирате подробно медицинския екип за времето, когато са поети отровните гъби, кога са се проявили първите симптоми, а също така за начина на доставка, вида, транспортирането, съхранението, състоянието и приготвянето на гъбите. По възможност запазете повърнатите материи или част от консумираното ястие, които може да послужат на лекарите за провеждане на допълнителни изследвания.
• Още при първите симптоми на неразположение, докато дойде спешния екип е добре да се предизвика повръщане, като се изпият 2-3 чаши леко затоплена, посолена вода (1 ч.л. сол на 1 чаша вода) и след това се помогне с пръст в устата. Може да се вземе и медицински въглен. Пие се обилно преварена вода или отвара от лайка, за да се разреди отровата.
• Не трябва да се приемат алкохол (алкохолът ускорява абсорбирането на токсините от организма) и кисели храни.
• При загуба на съзнание отровеният трябва да се постави в безопасно странично положение с извита настрани и поставена по-ниско от нивото на сърцето глава, а тялото му да се затопли – поставят се грейки на корема и на краката и студени компреси на главата. Ако е загубил съзнание или има конвулсии (свиване и треперене на мускулите), пострадалият не бива да се принуждава да повръща. Извикайте незабавно екип на спешна медицинска помощ!

Профилактика:

При събиране и консумация на гъби трябва да се спазват следните правила:

• Да се събират само добре познати видове гъби.
• Да не се купуват гъби от случайни продавачи.
• Гъбите, за които имате и най-малки съмнения, че са отровни е най-добре да не ги вземате.
• Да не се консумират загнили, презрели, наядени от червеи или престояли гъби. Отравяне с гъби се получава както при консумация на пресни, така и на изсушени, солени и мариновани гъби. Повечето гъбни токсини са устойчиви на термична и друг тип обработка.
• Гъбите да се транспортират в проветриви съдове (не в найлонови пликове), да се съхраняват на хладно.
• Гъбите да се употребяват след минимум 15 минутна термична обработка, да се сготвят и приемат веднага.
• Отровността им се намалява, ако се изхвърли водата, в която те се варят или ако се накиснат предварително във вода и оцет (това не е сигурен начин за премахване на тяхната токсичност).
• Симптоми подобни на тези при отравяне с гъби може да се наблюдават също при употребата на неотровни гъби, поради наличието на свръхчувствителност (алергия) у консуматора или при приемане на гъби в процес на разлагане или замърсени с болестотворни бактерии (най-често протеус, по-рядко - коли-бактерии).
• Незабравяйте, че ядливите гъби са тежка и трудносмилаема храна, която може да предизвика стомашно-чревни проблеми при хората, които имат заболявания на храносмилателната система, както и ако не са правилно приготвени или се ядат сурови.В зависимост от вида отровни гъби и техните токсини при отравяне с гъби се наблюдават няколко вида клинични синдроми. Двете големи групи основни синдроми се различават по времето до началото на клиничната картина след консумацията на гъбите. Гъбните отравяния се разделят на отравяния с кратък латентен период или такива с дълъг латентен период.