Паразитоза

Парзитизмът е антагонистична симбиоза с метаболитна зависимост между паразита и гостоприемника. Паразитите нанасят вреда на гостоприемника, като го използват за източник на хранителни вещества, оказват му въздействие с отделените от него обменни продукти и дори стават причина за смъртта му. Паразитите и гостоприемника (човека и животните) са в постоянна борба, като гостоприемника се стреми да ограничи развитието или да унищожи паразита, а паразитът има за цел да се запази като вид.

Видове:

Имат независими взаимоотношения (свободни, индиферентни), при които за развитието си организмите не зависят един от друг, намират се в конкуренция и са в зависимост от околните условия.

Зависими взаимоотношения (симбиоза, взаимно обусловено съществуване), които биват:

неантагонистични:

• носителство;
• сътрапезничество;
• взаимопомощна симбиоза, при която видовете не могат да съществуват разделени.

антагонистични, вредни:

• паразитизъм.

Видове паразити:

• Според произхода - фитопаразити (растителни - вируси, бактерии, спирохети, фунги);
• зоопаразити (животински - протозои, хелминти и арахниди).

Според локализацията си се делят на две основни групи:

1. Ендопаразити

• Едноклетъчни (протозои);
• Многоклетъчни (метазои) хелминти.

2. Ектопаразити – артроподи (бълхи, комари, въшки, дървеници и др.)

Според начина на живот и развитие. В зависимост от начина на съществуване:

• облигатни , които за извършване на цялостния си жизнен цикъл паразитират (Trichnella spiralis , Taeniarhynchus saginatus и др);
• факултативни , които могат да съществуват, както като паразити, така и като свободно живеещи (Strongyloides stercoralis, Ancylostoma duodenalae и др.);
• псевдопаразити (лъжепаразити). Те попадат в гостоприемника случайно, най-често с храната. Такива са личинки на мухи и др. От своя страна те се разделят на: истински, мними-яйца и ларви от мухи или омнеопаразити (артефакти) – растителни частици и спори на гъби;
• специфични – предопределени към свойствен за тях гостоприемник- маларийните паразити , комари – T. vaginalis , E. vermcularis – само у човека;
• случайни – случайно попаднали у човека.

Локализацията на паразитите:

• Временна – ларвите на някои нематоди (Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др ) в кръвта и белите дробове ; цистицерките (ларвната форма на Taeniarhynchus saginatus) в мускулите и вътрешните органи.
• Постоянна – половозрелите формират чревните хелминти (нематоди, цестоди и трематоди).
• Транзитна – ларвите на някои паразити преминават през органи и системи в своя биологичен цикъл – ларвите на Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др. попадат задължително в кръвта и мигрират.
• Атипична – Това е локализацията в случаите, когато паразитите попадат в нехарактерни за развитието им органи и системи и не се развиват (аскарисните ларви).

Видове гостоприемници:

1. Задължителни (облигатни) гостоприемници:

• крайни (дефинитивни) – в които паразитите се развиват до половозряла форма Ascaris lumbricoides;
• междинни - в които се развива ларвната форма на паразита (Echinococcus granulosus);
• допълнителни (втори междинен гостоприемник) – в които се извършват последните фази от развитието на ларвната форма – рибите са допълнителни гостоприемници на Diphyllobothrium latum, в тях се развива нейната ларвна форма плероцеркоид.

2. Незадължителни (паратенични) гостоприемници – тези, в които ларвите на даден паразит могат да попаднат, но не завършват биологичният си цикъл:

• резервоарни – в които паразитите се натрупват и могат да се предадат на задължителният гостоприемник,
• абортивни – отделят попадналите в него паразити, които не могат да инвазират задължителните гостоприемници (ларвите на Parascaris equorum паразитират известно време в мишката, но отделени от нея не могат да инвазират коня),
• каптивни – в които паразита остава, без да може да се предаде по естествен начин на задължителния гостоприемник (ларвата на Toxocara canis паразитира в човека, но не може по естествен начин да попадне в кучето);
• потенциални – в които даден паразит се развива, но не може да попадне в него по естествен начин (Trichinella spiralis се развива добре в заека, но не може да попадне по естествен начин у него, защото е тревопасно животно).

Механизми на заразяване (инвазиране):

• Чрез поглъщане на паразитни яйца, цисти, ларви от околната среда със контаминирани (замърсени) ръце, вода, зеленчуци, плодове, трева, почва и др. (аскаридоза, ламблиоза, анкилостомидоза, фасциолоза и др.);
• При поглъщане на ларвни форми в месо, риба, раци и др. (трихинелоза, тениаринхоза, описторхоза и др.);
• При поглъщане на цисти от месо (токсоплазмоза);
• При вдишване на прах с яйца и цисти (ентеробиоза, пневмоцитоза, гиардиаза и др.);
• При контакт с животни и поглъщане на яйца, цисти – кучета, котки, лисици (токсоплазмоза, ехинококоза, алвеококоза, токсокароза, изоспориоза и др.);
• При полов контакт (трихомоноза, амебиаза);
• Анално – орално (ентеробиоза, цистицеркоза);
• Чрез проникване на ларвни форми през кожата при контакт с почвата и водата (анкилостомидоза, шистозоматози и др.);
• Чрез ухапване от насекоми (малария, лайшманиози, филариатози и др.);
• При кръвопреливане, трансплантация на органи, с медицински инструменти (малария, лайшманиози, трипанозомози, бабезиоза и др.);
• Трансплацентарно (токсоплазмоза, малария и др.);
• При поглъщане на насекоми, които са механични преносители – мравки, ракообразни и др (дикроцелиоза, дракункулоза и др.);
• Инфекцио – замърсяване на здрав възприемчив гостоприемник с вирулентен фитопаразит;
• Инвазио – нахлуване (активно навлизане) на зоопаразит в гостоприемника.

Капацитетът зависи от:

• екстензивността – % от населението, което е опаразитено;
• интезивността – броя на паразитите в гостоприемника;
• инвазивността – скоростта на оборотите на паразитозата в ендемичното огнище.

Видове паразитни огнища:

• фактически природно-ендемични;
• потенциално природно- ендемични;
• псевдопаразитни огнища;
• независими фактически ендемични огнища;
• зависими паразитни огнища.

Епидемиологична класификация на паразитозите:

Според източника на паразитозата:

• антропопаразитози – източник са само опаразитени хора;
• зоопаразитози – източник и гостоприемници са само животни;
• антропо-зоопаразитози – източници са опаразитените хора, които се инвазират от опаразитените междинни гостоприемници (животни) инвазиран човек > междинен гостоприемник (животно) > здрав човек;
• зоо-антропопаразитози – източници са само животните, а човекът случайно се включва във веригата.

Според механизма на предаване на инвазионното начало:

• Космополитни (повсеместни) паразитози – разпространени във всички райони на света – космополитни антропонозни паразитози (трихомонази, гиардиази, ентеробиоза и др.) и космополитни зоонозни паразитози (пасалурозата на зайците, свинската трихоцефалоза, трихомоназите на животните);
• Природно – ендемични паразитози – само в границите на определени територии, където абиотичните и биотичните фактори благоприятстват задължителното стадийно развитие на отделните инвазионни елементи;
• Природно-ендемични , перорални и перкутанни антропонозни паразитози- при тази група здравите хора се инвазират през устата и през кожата от яйца и ларви в ок. среда. Не се предава от болен на здрав – аскаридозата, трихоцефалозата (перорални инвазии) и анкилостомидозите, стронгилоидозата и др.(перкутанни инвазии);
• Природно-ендемични , трансмисивни и перкутанни антропонозни паразитози – тази група паразитози се разпространяват чрез специфични биологични преносвачи, които имат биотопи в ендемичния район. Не може да има пряко заразяване м/у болен и здрав. Паразитните зародиши тр. да претърпят стадий на развитие в съответния преносвач при конкретни условия на ок. среда. При ухапване на здравите хора от специфичния преносвач става предаване на инвазията (маларията, филариатозите, лайшманиозите, шистозомозите и др.;
• Антропоургично – ендемични антропозоонозни паразитози – паразитози, с източник само опаразитения човек, който чрез фекалиите си контаминира ок.среда и заразява животните (тениозата и тениарнихозата);
• Природноогнищни зооантропонозни паразитози – те се развиват и разпространяват м/у животните без участието на човека (дракункулоза, ехинококоза, алвеококоза, лайшманиозите, трипанозомозите, трихинелоза, онхоцеркоза, фасциолоза и много др.);
• Природно-ендемични перорални зооантропогеопаразитози – това са хелминтози, при които най-често източник са ССЖ и по-рядко човека. Инвазирането на хората става при поглъщане на инвазиоспособни ларви чрез вода, треви, плодове и зеленчуци.

Фактори, определящи протичането на паразитозите:

• Вирулентността, патогенността, видови и щамови особености, количество, локализация на паразитите, кратност на заразяване на гостоприемника;
• Имунното съединение, защитни рефлекторни, имунопатологични реакции, хранене на гостоприемника, съпътстващи заболявания и др.;
• Социално-икономически и екологични условия – бит, култура, жизнено равнище, климатогеографски условия, ниво на здравно обслужване и др.

Симптоми:

• Висок фебрилитет – малария, висцерална лайшманиоза, трихинелоза, тъканна амебиаза и др.;
• Фебрилитет едновременно с хепатомегалия, спленомегалия – малария, висцерална лайшманиоза, фасциолоза, ехинококоза и др.;
• Субфебрилитет с лимфаденит – токсоплазмоза;
• Офталмологични прояви – трихинелоза, филариатози, токсоплазмоза, цистицеркоза, акантамебиаза и др.;
• Промяна в големината на вътрешните органи - най-често черен дроб и бели дробове – ехинококоза, амебиаза и др.;
• Остра алергична реакция, вкл. алергичен шок - тъканни паразитози – трихинелоза, ехинококоза, аскаридоза, шистозоматози и др.;
• Стомашно-чревни оплаквания – амебиаза. гиардиаза, трихоцефалоза, трихинелоза, балантидиоза, криптоспоридиоза;
• Астеноневрастенични прояви – ламблиоза, хименолепидоза, ехинококоза, аскаридоза, ентеробиоза и др.;
• Белодробна симптоматика- аскародоза, ехинококоза, пневмоцистоза, амебиаза, акантамебиаза, малария и др.;
• Анемия – малария, висцерална лайшманиоза, анкилостомидоза и др.;
• Еозинофилия – аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидоза, ентеробиоза, ехинококоза, токсокароза, трихинелоза, фасциолоза, стронгилоидоза, филариатози, шистозоматози и др.;
• Черногробни промени – шистозоматози, ехинококоза, фасциолоза и др.

Диагностициране:

Диагностицирането на паразитозите може да бъде извършено с помощта на копропаразитологично изследване, когато зрелите паразити, техни членчета (проглоти), яйца или кисти се отделят спонтанно в изпражненията. За изключване на хипотетична паразитоза са необходими поне три отрицателни изследвания на изпражненията, на интервали от по 5-7 дни между отделните изследвания.

Пациентът се разпитва за:

• Настояши оплаквания – начало на заболяването, първите симптоми, време на появата им, продължителност, потърсена ли е лек. помощ, проведено ли е лечение, с какво свързва заболяването си;
• Извършени изследвания;
• Минали заболявания;
• Фамилна анамнеза;
• Социално – битов статус – условия на живот, вредни навици, хранене, хигиенни навици, алергия към храни и медикаменти;
• Епидемиологична анамнеза – контакт с животни, пребиваване в чужбина (къде, кога, за колко време), предишни заболявания, с какво е бил лекуван и по каква схема.

Синдроми:

• Фебрилен;
• Ентероколитен;
• Алергичен;
• Неврологичен;
• Белодробен;
• Хепатоспленомегален;
• Анемичен;
• Урогенитален;
• Офталмологичен;
• Иктеричен;
• Миалгичен;
• Астено-неврастеничен.

Лечение:

Проявите на паразитозите са неспецифични, общи прояви и за други заболявания. Поради това е важно населението да има предвид следните правила:

• съмнението за паразитоза трябва да бъде потвърдено от лаборатория (многократни копропразитологични изследвания и при необходимост извършване на по-сложни изследвания: откриване на паразитни антигени и/или антипаразитни антитела);
• лечението на паразитозите се провежда само по препоръка на лекар и е специфично за всеки отделен индивид   (особено диференцирано е при деца и възрастни, поради токсичността на медикаментите);
• антипаразитните медикаменти, не се ползват за профилактика и не трябва да се бъркат с витамините, които сами можем да си изберем от аптеката;
• ако симптомите не изчезнат след провеждане на антипаразитно лечение се посъветвайте с лекаря, който Ви е предписал лечението и не повтаряйте лечението по собствена инициатива.

Ако паразитите се открият рано, лечението е успешно. Занемареното заболяване обаче изисква много упоритост, понякога хирургическа намеса, която не осигурява стопроцентов успех. В отделни случаи смъртността може да достигне 25 процента.

Билколечение:

Народната медицина прилага вътрешно сурови тиквени семки, чеснов лук, комбинирани със сол и оцет, клизми.

Като метод за лечение на всички видове глисти и техните яйца, на гъбичките и патогенните микроорганизми се прилага:

• Настойката от обвивки на орехи. 1 ви ден – 1 капка на 100 мл вода; 2-ри ден – 2 капки на 100 мл вода. Прибавя се по този начин по 1 капка до 5-я ден, като препоръката е настойката да се смуче в течение на 15 минути, а не да се изпива наведнъж. След тази подготовка дозата трябва да се увеличи рязко от 6-я ден: 2 ч. лъж. настойка на 50 мл вода. Пие се два пъти на ден в продължение на още 5 дни. По-нататък се взимат по 2 ч. лъж. веднъж на ден в продължение на 1 година.
• Пелинът се използва, след като е узрял. Приема се в сух вид на прах и се пие с обикновена вода. Листенцата и плодовете на билката се изсушават и смилат. Дозата на един прием е половин чаена лъжичка. През 1-я и 2-я ден се приема една доза от половин лъжичка прах с неголямо количество вода; на 3-я и 4-я ден: 2 дози; на 5-я и 6-я ден: 3 дози. Така дозите се увеличават, докато не се достигне до 7 дози на ден или за 14 дни. След това се приемат 7 дози, веднъж в седмицата, като профилактика в продължение на 1 година.
• Семената на карамфила се смилат или се дъвчат. Дозата за един прием е колкото 1 грахово зърно или 1/3 ч. лъж., преди ядене. През 1-я ден се приема 1 доза; на 2-я: 2 дози. От 2-я до 10-я ден, дозата се взима 1 път седмично, 3 дози наведнъж през цялата година.

Тази комбинация позволява ефективно да се очисти организмът от паразити и гниещи инфекции, които виреят и се размножават най-добре в нечиста среда, в организъм, пълен с токсини. Пречистеният организъм /чрез лечебно гладуване, пости, клизми, пречистване на кръвта и пр./ лишава паразитите от подходяща среда за тяхното съществуване.