Парализа на лицевия нерв

Парализата представлява пълната загуба на волевите мускулни движения за една или повече групи мускули. Когато тази загуба е относителна, говорим за пареза.

Най-общо, парализата на лицевия нерв се проявява с невъзможност за осъществяване на елементарни мимически действия като повдигане на веждата, пълно затваряне на окото, повдигане на устния ъгъл, както и с нарушение във вкусовото възприятие, слюнчената и слъзна секреция.

Това заболяване се среща сравнително често - приблизително един човек на хиляда е проявявал симптомите му поне един път в живота си. По-голяма честота на заболяването се среща при по-възрастните хора, като мъжете и жените са засегнати в еднаква степен. Обикновено в 65% от случаите се засяга изолирано само дясната половина на лицето, като в 10% се наблюдава рецидив на заболяването.

Лицевият нерв е седмия чифтен черепномозъчен нерв. Принадлежи към периферната нервна система. Той съдържа както двигателни, така и сетивни нервни влакна, поради което се определя като смесен нерв. Води началото си от моста - структура на главния мозък, където се разполагат основните му ядра - това са струпани тела на неврони, чиито израстъци формират по-нататък самия нерв.

От моторното му ядро започват нервните влакна, които достигат до съответните мускули в областта на лицето и контролират тяхната функция, докато от сетивното му ядро излизат тези нервни влакна, които имат отношение към сетивността на конкретни области от главата. Макар и тези влакна като цяло да достигат до различни части на тялото, те функционират като един нерв, а именно лицевия.

Моторното ядро е свързано с инервация на мимическата мускулатура, т.е. тези мускули, с помощта на които изразяваме чувствата и емоциите си, като например смях, гняв, радост. То, освен това, контролира и някои от подезичните мускули. Моторното ядро на нерва е изградено от две групи клетки - първите получават информация и от двете половини на главния мозък, като те инервират горната и средна част на лицевата мускулатура.

Втората група клетки се контролира единствено от противоположната мозъчна кора и инервира долните лицеви мускули. От моторното ядро се отделя и нервно влакно, което контролира мускул в средното ухо.

От сетивното ядро излизат нервни влакна, инервиращи вкусовата сетивност на предните 2/3 на езика. Към тях по-късно се присъединяват парасимпатикови влакна, които повлияват функцията на слъзните жлези, жлезите на носната кухина и мекото небце, слюнчените жлези, както и сетивността на външния ушен канал и кожата зад ухото.

От моста, където се намират неговите ядра, лицевият нерв преминава през различни канали на черепната основа, давайки разклонения за различните структури, които инервира. Особено важно е преминаването му през т.нар. канал на лицевия нерв (canalis n.facialis), където той най-често се засяга. От него нервът продължава своя път, за да може накрая да достигне околоушната жлеза и там да даде крайните си разклонения.

Причини:

По отношение на причината, водеща до парализа на нерва, все още еднозначно мнение няма. Най-често се касае за т.нар.идиопатична (неизвестна) генеза на заболяването. В този случай то носи названието парализа на Бел, по името на неговия откривател. Според много автори основен фактор за появата на парализата на Бел се явява вирусната инфекция и простудата. Поради това заболяването се среща най-често през студените месеци на годината и след експозиция на главата на студено - въздушно течение, отворен прозорец и т.н. За това спомага и по-тесният canalis n.fasialis. Така в хода на инфекцията в канала, през който преминава нерва, настъпва оток, което води съответно до натиск върху нервните влакна и съдовете, които го кръвоснабдяват.

• Много от учените предполагат, че причината за инфекцията е herpes simplex вирус тип 1. За ролята на вирусния причинител свидетелства увеличеното количество антитела срещу вируса в кръвта на пациенти с парализа на лицевия нерв. През 1995г. в проведено изследване успешно беше провокирана парализа на лицевия нерв у мишки посредством заразяване с херпесния вирус. След около 7-10 дена от развитието на парализа тя изчезнала спонтанно. Подобни опити са правени и с други животни, като резултатът е бил един и същ - наличието на вируса в кръвта води до парализа на лицевия нерв с различва продължителност.
• Друга честа причина за заболяването са травмите в областта на главата и най-вече фрактурите (счупвания) на слепоочните кости. Тези фрактури биват два вида - надлъжни около 80% и напречни, заемащи останалите 20%. При първите рискът от развитие парализа на лицевия нерв е около 20%, докато при вторият вид фрактури рискът е 50%.
• Третата по честота причина за заболяването се явява инфекцията с herpеs zoster вирус, която по правило протича доста тежко и често пъти завършва с остатъчна парализна симптоматика. В този случай се касае за синдрома на Ramsay-Hunt, при който се наблюдава и везикулоподобен обрив в областта на външния слухов канал.
• Макар и рядко парализата може да е резултат от оперативна интервенция в областта на околоушната жлеза, долно-челюстната става или при мозъчни тумори в близост до самия нерв.
• В около 5% от случаите причината за парализата се явява наличието на туморен процес. Най-често се касае за неврином на n.statoacusticus, шваном на лицевия нерв или карцином на околоушната жлеза. За туморен растеж говори сравнително бавното настъпване на парализата, за разлика от останалите причини, при които тя се развива спонтанно и внезапно.
• Внимание заслужава и синдромът на Melкerson-Rosenthal. Това е рядко срещана болест, изразяваща се с лицева парализа с оток на устните и силно набразден език. Тук парализата на лицевия нерв е част от заболяването, като конкретна причина за неговото възникване все още не е установена.
• Диабетът и бременността повишават риска от появата му. Освен това в 10% от случаите заболяването има фамилен характер.
• В редки случаи парализата може да е резултат на възпаление на средното ухо, Лаймска болест, саркоидоза, миастения гравис, мултипленна склероза

Симптоми:

Парализата на лицевия нерв е едно от малкото заболявания, чието разпознаване може да стане изключително бързо. Симптомите, с които се проявява, при правилен подход са лесно доловими и еднозначни. В зависимост от причината, довела до парализата, те могат да се проявят по-бързо или постепенно. Например при парализата на Бел симптомите имат внезапно начало - най-често преди лягане не се наблюдават никакви признаци за неговата поява, но на сутринта те са на лице. При наличието на туморен процес обикновено те се проявяват постепенно, което и затруднява поставянето на диагнозата.

Най-типичните прояви на парализата на лицевия нерв са:

Засягане на мимическата мускулатура от едната страна на лицето, което се изразява с:

• невъзможност за набръчкване на челото;
• разширена очна цепка;
• невъзможност за затваряне на окото от засегната страна; често в този случай се наблюдава симптомът на Бел - при опит за затваряне на окото очната ябълка се завъртва нагоре, като между клепачите се вижда само бялото на склерата;
• устният ъгъл от засегната страна е увиснал;
• невъзможност за показване на зъбите от съответната страна;
• невъзможност за надуване на бузата или за свирене с уста; често болните захапват лигавицата на бузата и устните си или между бузите им се задържа храна;
• при опит за усмихване увредената част остава безизразна;
• изгладена гънка между бузата и носа.
• намалена слъзна секреция на окото, което вози до прекомерно изсушаване на роговицата и по-често излагане на механични дразнения.
• нарушение на вкуса в предните 2/3 на езика, при което болният усеща храната като блудкава и безвкусна.
• болки или изтръпвания в областта зад ухото.
• повишено възприемане на звука.

Усложнения:

Ранно усложнение се явява кератитът - възпаление на очната роговица, в резултат на недостатъчното и овлажняване. За предотвъртяване на това състояние е необходимо редовната употреба на изкуствени сълзи, които да поддържат една оптимална влажност на роговицата.

Освен това на пациентите се препоръчва и носенето на очила с цел намаляване механичните и светлинни дразнения на окото. Хигиената на засегнатото око е от изключителна важност, защото в редица случаи самата парализа преминава без остатъчни симптоми, но проблемите със сухотата и дразненото на окото остават.

Късно усложнение на парализата на лицевия нерв е постепенно развиващите се контрактури на мускулите със стеснение на очната цепка и увисване на устния ъгъл. Често се появяват и на т.нар. патологични съдружни движения (синкинезии) - при опит за затваряне на окото устният ъгъл се придърпва съдружно, при показване на зъбите, очните цепки се затварят.

Късна проява са и т.нар. крокодилски сълзи - при хранене окото обилно сълзи, докато по време на плач то остава сухо.

Лечение:

Лечението се определя в зависимост от причината, предизвикала парализата на нерва, както и от степента на самата парализа. При едни пациенти то може да се проведе в домашна обстановка, докато при други хоспитализацията е задължителна. В около 80-90% от случаите, за които се касае за парализата на Бел, се наблюдава спонтанно изчезване на симптомите, без необходимост от каквото и да е лечение. В останалите 10-20% симптомите могат да бъдат налице около 3-6 месеца. Макар и рядко, при някои пациенти се наблюдават трайни промени с различна степен на парализа.

В други случаи е необходимо медикаментозно лечение, което най-често е комбинация от кортикостероидни препарати (преднизолон) и противовирусни лекарства (ацикловир). Често в болнична обстановка се включва и антиоточен препарат, като манитол например. С голям ефект е и провеждането на упражнения от страна на болния. Те се изразяват в опити за набръчкване на челото, надуване на бузите, свирене с уста.Удачен е и масажът.

При туморна генеза на парализата се обмисля оперативно лечение за премахване на тумора. Това, разбира се, зависи от вида, размера и от локализацияна на самия тумор.

В много редки случаи, когато данните от електромиографското изследване показват влошаване функциите на нервните влакна, може да се стигне до оперативна декомпресия на нерва - чрез малък разрез се разширява канала на лицевия нерв и това преустановява неговото притискане. Редица автори обаче оспорват ефекта от тази манипулация.

Билколечение:

Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене:

• По 1 пълна супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче) — вземат се 15—20 зелени листа с общо тегло 200 г, махат се бодлите им и се смилат на каша, след това се прибавят по 400 г чист пчелен мед и чисто натурално червено вино; във водна баня на тих огън се вари 1 час, почива 24 часа и се прецежда, държи се на студено, за да не вкисне. Или по 1 пълна супена лъжица боров сироп — 100 малки зелени шишарки от бор и 25 г седефче (листа и цвят) в 2,5 л вода с 1,5 кг захар на тих огън се варят 20 минути; като изстине, се прецежда през тънка кърпа.
• Двадесет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, широколистен живовляк (листа), жълт кантарион (листа и цвят), гръмотрън (корени), невен (листа и цвят), пача трева, росопас и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.
• Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие запарка от шипки — 30 зърна се счукват в дървен хаван на кашица, изсипват се в 600 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Може да се пие подсладена с мед и лимон по вкус.
• Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 2 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.
• Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките на каша и вързани в марличка, и по 3 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна). В 2 л вода се варят 20 минути и като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Вечер преди лягане се прави парна баня на главата с чай от лайка за 5—10 минути, сухо изтриване на лицето и меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с топлата и се свършва с хладката вода. Следва разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти, и налагане с торбичка от тънко хасе, широка 10 см, напълнена с топъл пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен с 6 супени лъжици листа от магданоз, попарени с вряла вода, за да омекнат, изстискани и на ситно нарязани, и 15—20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките. Едновременно се поставя компрес на корема от 3 бархетни парчета и цяла „шапка“ на главата от тънко хасе (ушита така, че да покрива главата от веждите до раменете включително, за да се допре с торбичката на гръбнака), напълнена със същия квасец, засилен с 9—12 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша), или пък със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно настърган и засилен с 3 супени лъжици готварска сол. Отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. На засегнатите по лицето места се поставят торбички от марля, напълнени с пресен селски хлебен квасец, засилен за всяко място с 3—7 сини сливи, смачкани без костилките, а отгоре се слага малко памук и леко се бинтова; или пък една от лапите (по избор), дадени при невралгия на троичния нерв. Държат се цяла нощ.

Сутрин се прави фрикция с хладка вода под мишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и лек масаж на засегнатите места с пръсти, натопени в чист маслинен зехтин, с продължителност 2—3 минути. Първият масаж да се покаже от специалист-масажист.

Физически упражнения:

• След като болният почувства значително подобрение от лечението, може да премине и към вечерен масаж на парализираната страна. Той се прави преди вечеря по казания вече начин или пък с помощта на трите средни пръста, леко натопени в следната смес: 100 г чист маслинен зехтин, 20 г амоняк и по 10 г камфор и нишадър на прах (от аптеката). Масажираното е бавно и нежно, с кръгообразни движения от долу на горе и обратно по цялата парализирана страна с продължителност 3—5 минути.
• Гимнастиката на лицето може да започне една седмица след започването на масажите. Тя се прави сутрин преди закуска и преди обяд винаги помежду другите приложения — болният застава пред огледалото и се мъчи правилно да свири с уста, да се смее, да се мръщи или да прави други мимики по желание в продължение на около 5 минути.
• При силни болки болното място да се налага с млечни компреси с извара.
• Да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.