Банер за мобилна версия за апликация
Паркинсонова болест
Болестта на Паркинсон е хронично дегенеративно заболяване, при което са нарушени двигателните умения, говора и когнитивните функции поради увреждане на мозъка. Невротрансмитер в мозъка, наречен допамин е от голямо значение за двигателните умения, а при пациенти страдащи от болест на Паркинсон е установена липса на производство на допамин.
Състоянието е описано за пръв път през 1817 година от Джеймс Паркинсон. Лекари от древни времена са наблюдавали и описвали случаи на невродегенеративни симптоми като тремор и нарушение в походката. С напредване на медицината са проучени повече от характеристиките на болестта, но все още много остава неизвестно. Не само причината и лечението все още не са достатъчно проучени, но ранната диагностика на заболяването също е затруднена. Вследствие на това, окончателна програма за превенция и лечение все още е несигурна.
Причини:
След дълги години разследване, все още изследователи и клиницисти не са установили конкретната причина и лек за болестта на Паркинсон. Положителното е, че вече се знае повече за същността на болестта, факторите, които допринасят за развитието ѝ, както и някои конвенционални и алтернативни средства, които облекчават симптомите и дори може да забавят хода на заболяването.
Развитието на болест на Паркинсон показва известна корелация с възрастта и се среща при 40% от хората с нарушено психично здраве. Поразява 1% от възрастните хора на възраст над 60 години.
Други епидемиологични фактори, които играят роля са пола – мъжете са по-склонни да развият заболяването в сравнение с жените и изглежда, че заболеваемостта е по-висока сред бялата раса.
Други фактори, които имат отношение към заболяването са някои токсини, като въглероден окис, хербициди, метанол и инсектициди. Инфекции като енцефалит, морбили, грип и болести предавани по полов път също са свързвани с повишен риск от болест на Паркинсон.
Механизмът на заболяването се обяснява с прогресираща смърт на мозъчни клетки, свързани с допаминовия синтез. И докато предишни изследвания са се фокусирали предимно върху значението на оксидативния стрес за клетъчната смърт, днес внимание получават и редица други фактори. Така, факторите допринасящи за невронна дегенерация са:
- оксидативен стрес;
- митохондриални аномалии;
- токсичност;
- трофични фактори;
- цитокини.
Симптоми:
Първият сигнал за Паркинсон е слаб тремор в ръцете или слабо влачене на крака. Симптомите се засилват след стрес или умора. С времето волевите движения стават изключително трудни. Ходенето става по-сковано и по-бавно, и е последвано от затруднения в говора и зрението. След това лицето става безизразно поради намалената пластичност на мускулите, често пъти съпътствано с лигавене. Може да има изтръпване на ръцете и краката. Мисловният процес остава нормален и по тази причина с утежняване на симптомите се увеличава депресията, което води до намаляване на желанието за живот.
Оксидативният стрес настъпва, когато излишък на свободни радикали повлиява защитните сили на организма. В търсене на един електрон, с който да се сдвоят, свободните радикали може да навредят на „молекулите-донори“. Настъпващите верижни реакции повреждат липидите, протеините, ДНК и в крайна сметка, цялата клетка. Също така, свободните радикали могат да увеличат вътреклетъчния калций, което води до апоптоза (бавна клетъчна смърт, различна от бързата смърт при некроза). Метали като желязо, мед, алуминий катализират реакциите на свободните радикали и изследвания са показали излишък от тези метали в мозъчната тъкан на пациенти с болест на Паркинсон.
Споделете с Вашия личен лекар, ако забележите един или повече от следните симптоми: скованост на мускулите, треперене на крайниците, главата, врата, лицето или челюстта, забавена двигателна реакция, затруднено равновесие или проблеми при ходене.
Диагностициране:
Обикновено терапията на болест на Паркинсон е насочена към моторните нарушения, които може да са смущаващи. И докато фокусът е насочен към тези проблеми, не бива да се оставя на заден план и терапията на когнитивните нарушения, които възникват с напредване на болестта. За целта, е необходимо, още при диагностицирането на болестта, да се извърши задълбочена оценка на когнитивния статус. Това включва паметта, вниманието, коефициента на интелигентност и психологически тестове, служещи за базови стойности, които по-късно да бъдат използвани, за да се определи нивото на влошаване или повлияване от лечението.
Лечение
Ако не се обърне внимание на първите симптоми на заболяването, ще настъпят много сериозни последици. Десет години след началото на заболяването, повече от половината от пациентите, които не получават редовно, адекватно лечение, стават инвалиди, нуждаещи се от грижи, или умират. Навременното и правилно избрано лечение може да помогне на пациента в продължение на много години да поддържа професионална и потребителска активност. Ключът към успеха в борбата срещу болестта е да се следват тези неизменни правила:
- Внимателно следвайте инструкциите на Вашия лекар.
- Помислете върху организацията на работата си и свободното си време, за да се предотвратят евентуални проблеми.
- Твърдо се придържайте към препоръчаната диета и правете физически упражнения.
- Консултирайте се с психолог и потърсете съвет от социални работници, които знаят какви са проблемите, с които пациентите може да се сблъскат и как да ги предотвратят. Често в такива случаи помага и разговори с други пациенти, които са готови да споделят опита си. Съвременните средства за комуникация и неформална комуникация в социалните мрежи улесняват тази задача.
- И най-важното: в никакъв случай не се лекувайте самостоятелно. Дори ако прочетете статия на авторитетен специалист, описваща ефективни методи на лечение, трябва да знаете, че действията на лекаря се основават на индивидуалните Ви показания и симптоми, поради което може да се различават значително.
Тъй като болестта на Паркинсон е нелечима, базовото лечение е съсредоточено в премахването на отделните симптоми. При пациент с лек тремор в едната ръка може да бъде достатъчно да се поддържа физическа активност с психологическа подкрепа от семейството и периодично наблюдение от специалист. Ролята на лекаря в такива ситуации – да дава съвети за диета и терапевтични физически упражнения.
Лекарствата се дават обикновено, за да коригират равновесието на мозъчните химически вещества, като допамин и ацетилхолин, но те често пъти имат неприятни странични въздействия, например да се прекъсне нервът до съответния участък или да се инжектира алкохол на определени места.
Конвенционалните лекарства се дават за корекция на химичното равновесие, но често пъти имат странични въздействия. Понякога за спиране на тремора се прилага отстраняване на част от мозъка. Нервът може да бъде прекъснат или да се инжектира алкохол в моторната област.
В естествен аспект може да се приложат различни промени в начина на живот. За паркинсоновата болест са необходими много терапии, но състоянието се подобрява главно чрез естествени лечения.
Медикаменти
Фармакологичното лечение на болестта на Паркинсон е много сложно. Въпреки че много лекарствени средства могат отчасти да облекчат симптомите на болестта, техният ефект зависи от пациента и стадия на заболяването. Страничните ефекти могат да попречат на приемането на най-ефективните лекарства или да изискват друго лекарство за противодействие.
Едно изследване от 2007 г. показва, че лекарството за кръвно налягане исрапидин стимулира невроните на мишките да използват допамин за генериране на електрически импулси. Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания ще помогнат за забавяне на прогресиращото развитие на болестта на Паркинсон.
- От 1960 г. стандартното лекарство при паркинсонова болест е леводопа (L-dopa, L-3,4- dihydroxyphenylalanine), което остава едно от най-добрите за лечение на симптомите – тремор и двигателни проблеми. Лекарството има доста странични ефекти и трябва да се приема само под непрекъснато лекарско наблюдение. Леводопа е аминокиселина, поглъщана в храносмилателната система от същите вещества, които пренасят аминокиселините от хранителните протеини. Ето защо някои лекари ограничават или преразпределят приема на протеини, за да се подобри адсорбцията на леводопа в кръвния поток. Catechol-O-methyltransferase (СОМТ) разрушава леводопа. СОМТ инхибиторът ентакапон (Comtan) удължава ефекта на леводопа. Сталево съдържа леводопа, карбидопа и ентакапон. Въпреки че СОМТ инхибиторът толкапоне (Tasmar) намалява необходимата средна доза леводопа с 25%, от 2008 г. той не се употребява масово поради тежки странични ефекти и възможни увреждания на черния дроб.
- Селегилинът (Deprenyl) потиска моноамина оксидазата В (МАО-В), която обменя допамин в мозъка. Селегилинът може да отложи лечението с леводопа с девет месеца, но се използва също в комбинация с леводопа (Eldepryl) в ранните стадии на болестта. Обичайни странични ефекти са дискинезия, съхнене на устата и промени в настроението.
- Допаминовите агонисти са лекарства, които активират допамин рецепторите, като наподобяват ефекта на допамина. При по-млади пациенти в ранен стадий на заболяването допаминовите агонисти са по-ефективни от леводопа. Често пъти се ползват заедно със Sinemet за удължаване на действието на леводопа и намаляване на дискинезията, причинена от него. Въпреки високата си цена допаминовите агонисти могат да отложат или да предотвратят нуждата от скъпа неврохирургична операция на по-късен етап. Допаминовите агонисти съдържат:
- Бромокриптин (Parlodel);
- Перголид (Регтах);
- Мирапексин (Mirapex);
- Ропинирол (Requip).
Страничните ефекти на допаминовите агонисти са подобни на тези на леводопа – сънливост и объркване. Допаминовите агонисти причиняват дискинезия при 50% от пациентите.
- Невротрансмитерите допамин и ацетилхолин балансират страничните си ефекти в мозъка. Антихолинергиците допринасят за поддържане баланса при падане на нивото на допамина. Въпреки че могат да контролират треперенето в ранните стадии на болестта, страничните им ефекти — съхнене на устата, задържане на урина, запек, влошено зрение, объркване, загуба на памет и халюцинации — са прекалено тежки за възрастни пациенти или страдащи от деменция. Редки са случаите, когато антихолинергиците действат дълго време. Трихексифенидил (Artane) и бензтропин (Cogentin) са най-разпространените антихолинергици.
- Diphenhydramine (Benadryl), антихистамин и антидепресанти като amitryptiline (Elavil) имат подобни на антихолинергиците странични ефекти и са по-подходящи за възрастни пациенти.
- Amantadine (Simmetrel) е антивирусно лекарство за късен стадий на болестта, специално за лекуване на треперене и дискинезия, причинена от леводопа. Ефектът му включва увеличено отделяне на допамин и блокиране на глутамата. Странични ефекти са подуване на глезените и виолетови петна по кожата.
- Clozapine (Clozaril) е особено ефикасен за психични симптоми в късен стадий, психоза и халюцинации.
Въпреки че терапията с медикаменти може да успокои повечето симптоми в ранен стадий на болестта на Паркинсон, с напредването й ефектът им намалява.
Хранителен режим:
Болният трябва да се храни разнообразно 4-5 пъти на ден. Препоръчват се хранителни добавки за поддържане на физическото състояние.
Диетата е от първостепенно значение за всеки етап от болестта на Паркинсон.
- Червено цвекло, зелен фасул, моркови, ряпа, спанак, лук са особено полезни за неутрализиране на токсините в организма. Незатоплен зехтин екстра качество също е от полза.
- Кафето се свързва с по-малък риск от развитие на Паркинсон, което вероятно се дължи на допаминергичните му свойства.
- Захарта и мазнините трябва да се избягват, тъй като високото съдържание на захар корелира с трикратно повишение на риска от заболяването, а това на мазнините повишава риска петкратно.
- Други храни, които трябва да се избягват са глутен, пшеница, маргарин, пържени храни, полиненаситени масла (особено рапица), храни с изкуствени подсладители, преработени храни (като деликатесни меса и колбаси), мононатриев глутамат, алкохол (с изключение на червено вино), хлорирана и флуорирана вода и храни, обработвани в микровълнова фурна.
- За подобряване на когнитивните функции се препоръчват храни богати на холин, като яйца, боровинки, броколи, бадеми и хайвер.
- Полезно е максималното придържане към жива храна, състояща се от алкални храни и зелени сокове като хлорела, спирулина, ечемични стръкове или троскот веднъж или два пъти дневно. Използва се само бутилирана или филтрирана вода за намаляване на приемането на токсини.
- Антиоксидантите са от жизнено значение за преодоляване на вредата от окислителните процеси в мозъка и за забавяне на прогресирането на болестта. Те могат да се получат от L-карнитин, 500 мг. по 2 на ден, фосфатидилхолин, 500 мг по 2 на ден, L-глутадион – 1000 мг, L-цистеин – 500 мг., гинко – 125 мг., DHEA – 25 мг., мелатонин – 5 мг., CoQ10 – 200 мг, L-фенилаланин – 500 мг., L-торин – 500 мг., хелацио терапия, интравенозно витамин С и глутатионова терапия, холин 1000 мг., инозитол 1000 мг., В-комплекс – 50 мг. 3 пъти на ден, РСО, витамин С и фосфатидилсерин. Някои от най-добрите антиоксиданти съдържат съединението, известно като РСО, намиращо се в екстрактите от гроздово семе и кората на бял бор. Препоръчват се около 100 мг три пъти на ден. Витамин С е друг важен антиоксидант, който помага за изхвърлянето на токсините от организма. Освен това мозъчното хранително вещество фосфатидилсерин не бива да прегаря. Също така, когато човек е депресиран, действа добре аминокиселината DLPA.
Билколечение:
Болестта на Паркинсон все още не може да се излекува напълно, но с помощта на лекарства, билки, хранителни добавки и други природни средства може да се забави нейното развитие и да се облекчи положението на болния човек. Някои билки за Паркинсон биха помогнали да се облекчи състоянието на страдащи от болестта.
- Такива са полски хвощ, жълта комунига, камшик и жълта иглика. Вземат се по една супена лъжица от всяка билка, смесват се и се заливат в 600 мл вряла вода. След като изстинат, остава да се прецедят и се изпиват по 100 мл, три пъти дневно, половин час преди ядене.
- Смесват се 15 мл горчива бадемова вода, 15 капки от мента, 20 мл валерианова вода и от общото количество се вземат 20 капки и се сипват върху бучка захар, която се изяжда. Препоръчва се сместа да се приготви в билкова аптека.
- Смесват се 200 г пчелен прашец с един килограм пчелен мед. От тази смес се взема по една чаена лъжица и една супена лъжица пресен сок от лимони и се изпиват смесени, един час преди ядене. Заедно с тях се прави отвара от билката котешка стъпка. Първо тя се смила с кафемелачка и се слага една чаена лъжица от нея в 300 мл вряла вода. Остава се да престои така 2 часа и се прецежда. Отварата се пие на 3 пъти по равни части или това прави по 100 мл, един час преди ядене, както се взема и другата смес с меда и лимоновия сок.
- Сложете в сокоизстисквачката по една шепа пресни листа и стебла от целина, коприва и живовляк. Пийте по 100 мл такъв сок три пъти на ден 15 минути преди хранене.
- Билкови отвари – Вземете 2 части маточина и мащерка, и една част от мента, имел, дяволска уста (motherwort) и риган. Супена лъжица от сместа се изсипва в чаша вряща вода и се държи в затворен термос за 1 час. След това се прецежда и се пие в две отделни дози, сутрин и вечер, по половин чаша.
- Билкови чайове правете с лайка, жълт кантарион, липа, мащерка или градински чай. Лайка и липа са подходящи за почти всички пациенти с болестта на Паркинсон, в допълнение, чаят от тях е много приятен на вкус. Вземате от билката 2 супени лъжици и слагате в половин литър вряла вода. Оставете под капак 20 минути и пиете.
- Също правете чай от жълт кантарион, розмарин, лавандула, глог и мащерка. Направете смес от равни количества, например по една супена лъжица от всяка сушена билка и от тази смес една супена лъжица се попарва с 500 мл вряла вода. След 20 минути се прецежда и се пие.
- За успокоение вземайте готови капки валериан или правете запарка с корени на валериан – половин литър вряща вода се слагат 4 супени лъжици, оставяте да се запарва под капак през нощта и се пие на другия ден в три дози, 15 минути преди храна.
- Чесън и лимоново масло – за подобряване на имунитета на страдащия от болестта на Паркинсон. Цялата глава чесън прекарайте през преса за чесън, поставете в стъклено бурканче от 200 мл и долейте със зехтин или рафинирано слънчогледово олио. Така престоява един ден като редовно се разклаща и след това изстискайте сока на един лимон, разбъркайте добре и сложете лекарството в хладилника. Взема се половин час преди ядене, по една чаена лъжичка, в продължение на три месеца. Прави се почивка 1 месец и след това се повтаря.
Билките могат да подобрят кръвообращението и да намалят схващанията и тремора. Екстрактът от глог и гинко билоба са известни в това отношение. Успокоителните, като превара (Scutelalaria), валериан, хмел и салеп, възстановяват нервната система.
- Мукуна Пруриенс. Това тропическо растение се добива в Африка и регионите на Азия, където е използвано в традиционната медицина от древни времена. Ползите от билката се обуславят от наличния в него L-допа, който е предшественик на допамина, липсващ при пациентите с Паркинсон. Многобройни проучвания показват, че мукуна пруриенс е отлично средство за болестта на Паркинсон, а според някои, дори има редица предимства пред конвенционалната терапия. Освен за лечение и превенция на болест на Паркинсон, билката също така, подобрява настроението, посредством допълнително освобождаване на допамин.
- Бакопа Мониери (известна още като Брахми) е билка, която бързо се превърна в една от добре познатите и широко проучени древни индийски средства за лечение в Западния свят. Тя е от полза за повишаване на настроението и паметта. Също така, бакопа е изследвана като инструмент за намаляване на неврологичната клетъчна смърт в допаминовата система. При пациентите с болест на Паркинсон допамин липсва, защото клетките, които го синтезират са повредени. Тази билка може да предотврати тези увреждания. Приложението на бакопа мониери може да предотврати неврологичния упадък и вероятно да забави прогреса на болестта.
- Какао. Болестта на Паркинсон е още една причина да ядем натурален шоколад. Какаовите флавоноиди в него са с добре изразени антиоксидантни свойства и са свързани с производството на допамин, което е и една от причините за настроението, което ни носи яденето на шоколад. Когато се касае за пациент с болест на Паркинсон, малко екстракт от какао може да се окаже много добро средство за подобряване на допаминовия синтез.
Добавки при болест на Паркинсон
- Креатин Монохидрат. Смята се, че креатин монохидрат е добавка за културизъм, но всъщност е много повече. Може да се използва и за лечение на някои от уврежданията при болест на Паркинсон. Тъй като креатинът може да запази синтеза на допамин в мозъка, се смята, че той е перфектният инструмент за управление на болестта. Също така, креатин е съединение в, което се синтезира в човешкото тяло, а също и го получаваме и от консумацията на продукти с животински произход. Смята се, че 2 до 5 грама креатин монохидрат дневно оказва малки странични ефекти и може да се използва като допълнение към всяко лечение на болест на Паркинсон.
- Flax Oil дава на човешкото тяло есенциалните аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани в организма : алфа-линоленовата (омега-3), линоловата (омега-6), олеиновата (омега-9).
- Рибено масло. Много хора са запознати с ползите от рибеното масло във връзка с богатото му съдържание на омега-3 мастни киселини, но освен това, то може да е от полза и при болест на Паркинсон. Един често срещан симптом на болестта е депресията, а рибеното масло оказва антидепресантен ефект. И макар, депресията да не е основна грижа за пациентите с Паркинсон, тя е част от общите симптоми, които могат да бъдат облекчени с помощта на рибено масло.
- Мултивитамини и минерали + лутеин попълва възможните дефицити на организма от витамини. Комбинацията им с важни минерални съставки позволява на организма да функционира пълноценно, набавяйки си компоненти, недостигащи при съвременния тип хранене.
- Добавката селен + А, Е, С е разумен и безопасен вариант за защита на организма от оксидантен стрес.
- Калций + Магнезий съдържа патентования компонент TruCal, чиято основа е калций от натурално мляко. За по-пълноценното му усвояване има съществена роля минералният профил на продукта, в който освен това участват магнезий, фосфор, калий, мед и цинк.
- Коензим Q10. Ранни изследвания предполагат, че високи дози Q10 – леснодостъпна добавка може да бъде от полза в ранните стадии на болестта. Въпреки това, ползите зависят от продължителността на приема. За най-добър ефект се препоръчва да се приема в продължение на 16 месеца или по-дълго.
- Полезни са витамин С и витамин Е – С по 3000 мг дневно и Е по 882 мг. Да се вземат като хранителна добавка заедно и с други антиоксиданти. Масло от пшеничен зародиш, вечерна иглика, микроелемента селен, гинко билоба екстракт, рутин ( това е флаваноид съдържащ се в елдата, грейпфрутите, портокалите, ябълките и в други храни, полезен и при глаукома), екстракт от листа на билката ашваганда, коензим Q10, L-метионин, таурин с микроелемента магнезий и други също са полезни за болните от Паркинсон.
Алтернативни техники и терапии
- Техника на Александър. Тази техника се фокусира върху позата, баланса и мисълта е насочена към това как да се използват мускулите, за да се минимизира напрежението и болката.
- Медитация. Посредством медитацията се постига успокояване и съсредоточаване на ума върху една идея или образ. Тя може да намали стреса и болката, както и да подобри общото благополучие.
- Музикална или арт-терапия. Тези видове терапия може да помогнат на пациента да се отпусне, да подобри походката и речта си. Участие в арт-терапия, включваща рисуване или керамика, може да подобри настроението и да намали стреса.
- Масаж. Ползите от масажа отдавна са признати от хората, страдащи от болестта на Паркинсон. Тъй като болестта обикновено причинява мускулна скованост и втвърдяване на мускулите, способността на този вид терапия да облекчи тези симптоми я прави логичен избор. Докато пациентът е със запазена чувствителност, масажът е безопасен като форма на терапия. Асоциацията за изследване и просвещение във Вирджиния, САЩ (Association for Research and Enlightenment, Virginia Beach, Virginia) изучава ефекта на редица холистични методи върху дадено заболяване, включително и болест на Паркинсон и съобщава, че масажът може да увеличи циркулацията на кръв в цялото тяло, което на свой ред може да окаже положителен ефект върху нервната система. Друга полза от масажа е подобрението на съня, което се обяснява с намаляване на напрежението и тремора и понижени нива на хормоните на стреса. Това значително подобрява качеството и продължителността на съня.
- Йога. Движенията в йогата могат да повишат гъвкавостта и баланса.
- Тай Чи е древна форма на китайски упражнения, които се извършват бавно и плавно. Те подобряват гъвкавостта, баланс и силата на мускулите. Тай Чи въздейства леко до умерено и може да се използва като допълнение към останалите физически терапии, за справяне с някои от основните клинични проблеми на болестта като ортостатична и нестабилна походка. Според авторите на клинични проучвания относно ефективността на Тай Чи за оптимални ползи, терапията трябва да се прилага най-малко 3 месеца. Съществуват специализирани програми и упражнения, съобразени и предназначени конкретно за проблемните зони от опорно-двигателния апарат при болест на Паркинсон.
- Анималотерапия (терапия с животни). За много хора с болестта на Паркинсон домашните любимци осигуряват, както общуване, така и практическа помощ в ежедневния живот. Специално обучени кучета може да помагат на хора с болест на Паркинсон да поддържат равновесие при ходене или да предупреждават член на семейството след падане. Кучетата могат да бъдат обучени да помагат при ходене, изправяне и други затруднения, свързани с двигателните проблеми. Освен това, всеки, който притежава куче, автоматично увеличава физическата си активност, което се дължи на по-честите разходки. Изследвания показват, че редовната физическа активност значително подобрява симптомите при болест на Паркинсон. Като цяло проучванията сочат, че депресията е значително по-слаба при хора с хронични заболявания, ако те имат домашен любимец.
- Ароматотерапия. Масажът с ароматични масла няма да излекува Паркинсоновата болест, но може да окаже благотворен ефект. За препоръчване са градинският чай, майоранът и лавандулата. Безпокойството, липсата на енергия, мускулната болка, скованата походка и проблемите със съня, всички те са аспекти на Паркинсоновата болест, които могат да бъдат облекчени с ароматотерапия.
- Ваните имат релаксиращ и затоплящ ефект. Тези процедури са най-полезни за здравето и настроението на пациентите с Паркинсоновата болест, защото топлата вода и състоянието на потапяне облекчават мускулните спазми, намаляват тремора и просто носят удоволствие. Във водата се препоръчва да добавите отвари от билки за подобряване на положителните ефекти от процедурата. Най-подходящи са мащерка, лайка, лавандула, липа, градински чай, жълт кантарион.
Упражнения
- Седнете на стол, краката събрани и ръцете върху коленете. Повдигнете долната част на крака, така че стъпалото да е успоредно на пода и да остане притиснато към другия крак. Редувайте двата крака и повторете това упражнение 10-20 пъти.
- Седнете на стол в същото положение, наклонете тялото си напред 45 градуса, като извиете гърба си в арка, след което напълно се изправете, изпънете раменете си назад и се върнете обратно в изходна позиция. Повторете упражнението 10 пъти.
- Хванете се за гърба на стол или легло и здраво го хванете с ръце. Бавно се повдигнете на пръсти и след това отпуснете надолу. Повторете 10-20 пъти.
- Чудесно упражнение за ръцете: Започнете да докосвате с палеца останалите четири пръста. Започнете бавно и увеличавайте темпото. Това упражнение може да правите по няколко пъти на ден, по 10-20 пъти.
- За да се избегне типичният за болестта на Паркинсон израз на замръзнало лице, израженията на лицето трябва да се сменят като упражнение. Правете редуване с вдигне веждите и отворена уста, изобразяващи изключителна изненада, и след това се намръщете и свийте устните си, като че ли сте много ядосани. Повтаряйте по няколко пъти на ден, от 10 до 20 пъти.
- Докато стоите или седите, поставете ръце на раменете си, обръщайте цялото си тяло първо наляво, после надясно. Повторете 10 пъти.
Профилактика:
По-възрастните пациенти развиват лекарствен Паркинсон след приемането на антипсихотични лекарства от рода на Haldol, Thorazine Melaril и Stelazine. Те се използват при домашно лечение на пациенти с деменция и хронично безпокойство, две непсихотични заболявания. При прекъсването на тези лекарства повечето наскоро заболели от Паркинсон пациенти се връщат в нормалното си състояние.
Изследванията показват, че рутинно използваните пестициди в селското стопанство и градинарството са свързани тясно с това заболяване. Хората имат склонност да омаловажават ниските стойности, но при децата, възрастните хора или вече болните хора вредни могат да бъдат дори и малки количества, които влекат след себе си голям брой проблеми, в това число и нервни заболявания и рак.
Тежките метали вредят на централната нервна система. Затова избягвайте алуминиевото фолио, отстранете амалгамените пломби от зъбите си и не пушете цигари, защото хартията им съдържа кадмий. Трябва да се извърши анализ на косата, за да се установи дали трябва да се извлекат и други метали от тялото.
Няма ясни рискови фактори и превантивни мерки срещу заболяването. Наднорменото тегло може да увеличи риска. Някои изследвания показват, че пиенето на кафе или хормоналната терапия в периода след менопаузата при жените могат да намалят риска от заболяването.
Голямото количество кафе обаче, съчетано с хормонална терапия, увеличава риска.
Прогнози
Развитието на болестта на Паркинсон не може да се предвиди. Много от болните живеят активно в продължение на 12-15 години. При други обаче болестта бързо прогресира. Независимо от лечението симптомите се влошават и все по- трудно се поддават на медикаментозно лечение. Повечето болни страдат и от други заболявания. Малък брой от пациентите стават напълно безпомощни. Въпреки че болестта не е смъртоносна, последствията от нея могат да се окажат фатални.


