Паротит

Заболяването заушка е мъчително и силно заразно. Като повечето зарази, така и паротиният вирус, който е носител на мъчителната заушка, се предава по въздушен път. Застрашени от нея са не само дечицата, но и възрастните. Локалното възпаление обхваща зоната зад ушите и протича с обща интоксикация.

Виновник за възникването, заразата и развитието на заушката е паротитният вирус. Той притежава специфичните особености за вирусите от семейството на парамиксовирусите. Прикрепва се здраво и прониква чрез лигавиците. Веднъж прикрепил се към лигавиците той се заема с активното унищожаване на червените телца в кръвната плазма. Проявява и относителна стабилност, когато попадне в околната среда. Там може да оцелее при стайна температура от седмица до половин година.

Максималната продължителност на инкубационния период на попадналия вирус във все още здравия организъм е 26 дни. Периодът от седем дни преди първоначалната проява на симптомите до девет дни след като те се проявят е изключително рисков за околните. По това време заразоносителят на практика може да зарази всеки, който е около него.

Средната продължителност на инкубационния период е от 7 до 26 дни. На практика през този период не се проявяват никакви симптоми. През него вирусът се фиксира. Прикрепва се здраво към лигавицата на горните дихателни пътища. Започва неговото активно размножаване.

Видове:

Класифицирането на различните видове заушка е условно. То се определя спрямо формата, в която протича заболяването и усложненията, до които води.

В зависимост от тежестта, с която се проявяват общите симптоми, условно паротитът се дели на следните видове – лек, умерен и тежък.

• При леката заушка температурата е възможно изобщо да не се повиши, липсва интоксикация, но и вероятността от усложнения.
• При умерена заушка температурата е в диапазона между 38 и 39 градуса. Налични са всички симптоми на тежка интоксикация. Възможно е паротитът да стане двустранен.
• Тежката форма на заушка протича с температура над 40 градуса и ясно изразена симптоматика на опасна интоксикация (спад на кръвното, обща слабост и отпадналост).

Възможно е инфекцията да протича както със забележими симптоми, така и с незабележими. В първия случай заушката е явна, а във втория – незабележима.

Симптоми

Когато концентрацията на вируса достигне своя максимум, започва първата проява на симптомите. Дотогава клиничната картина е асимптоматична. При максимални концентрации на вируса в кръвта започва неговото разпадане, известно като първична аневрия.

• В първите дни симптоматиката от клиничната картина включва възпаление на паротидната жлеза. Следва засягане на слюнчестите жлези, което се случва в кратък период след паротидното възпаление. Лезиите в ранните етапи на заболяването са свързани с видимо уголемяване и подуване в областта на гърлото. Мястото, върху което има проекция засегнатата жлеза, увеличава размера си – подува се.
• През първия етап на заболяването засегната жлеза е подута. Отокът има външно изражение. На допир кожата се усеща мека. Все още не се усещат ясни граници на подутата жлеза. Лезиите са в областта на гърлото и лицето. Оточност при момченцата се наблюдава в областта на тестисите, а при момиченцата в областта на маточните тръби и яйчниците. За седмица и половина тези симптоми отшумяват.
• Промяна в консистенцията на изпражненията се наблюдава при всички възрастови групи със заушка. При децата те стават по-течни. При възрастните обратното – втвърдяват се. Оплакването е свързано със запек. Оплаквания от гадене и повръщане не са изключени.
• При натрупване на патогени в жлезистите тъкани започва пробив на вируса. Той навлиза повторно в кръвта. Наблюдава се вторична виремия. По кръвен път той достига до останалите жлези и тъкани и ги атакува. Възможно е вирусът да се насочи към главния и гръбначния мозък. Възможна е парализа на крайниците и лицевия нерв. Загуба на слуха е друг неприятен симптом, допълващ клиничната картина при заушка.
• Около пет дни след проявата му паротитът отшумява, но следва влошаване на общото състояние. В такъв случай става въпрос за асептичен менингит. Хоспитализацията е задължителна. При менингит пациентът се оплаква освен от обща слабост и от различни болки – главоболие, ставни болки (болезнена скованост в крайниците, трудности при изправяне), невралгия (слаба или силна). Не са изключени и болки в корема. Локализират се най-често в горната дясна част. Разпростират се нерядко и към гърба.
• Между пет и девет дни след първоначалната проява на симптомите е възможно развитието на панкреатит. Най-често бива съпроводено с ново покачване на температурата.
• Заушката рядко протича без температура. В началото симптомът може и да отсъства. Но с напредване на заболяването се проявява.
• Промяна в изпражненията, гадене и повръщане, както и болки в корема са показатели за разпространението на заразата към други вътрешни жлези, а не само към тези на ушите.
• Заушката засяга жлезите на половите органи. При момчетата засегнати са тестисите и скротума, които се подуват и стават болезнени на допир. При момичетата заушката поразява яйчниците. В резултат от развитието на бактерията се наблюдава първична яйчникова недостатъчност. В тези случаи и момичетата, и момчетата е възможно да се оплакват от коремни болки.
• При бебетата заболяването протича едностранно. В случай на засягане на скротума кожата около него става червеникава и болезнена.
• При децата заболяването понякога протича и асимптоматично. Но в този случай е по-опасно, защото не се предприемат мерки за лечението и детето заразява останалите деца.

Диагностициране:

• Чрез кръвни изследвания се установява наличието на типичната за заушка интоксикация. Чрез серологични методи се открива наличието на Al (антитяло) и съответно наличието на заболяването.
• Методът RNC е високо чувствителен метод. Чрез него се открива присъствието на антитела и степента на заболяването. Наличието на антитела към е-антиген говори за остър период.
• Присъствието на V-антиген във високи показатели подсказва за период на възстановяване. Ниските му стойности на фона на останалите антигени подсказва за остра фаза на заболяването.
• Методът за определяне на Ph показва качествено и количествено съотношение на антитела и антигени. Той помага в преценката за етапа на заболяването.
• Чрез ензимен имуноанализ се определят имуноглобулините IgM и G – показатели за периода на заболяването. M – говори за остър период, а G за процес на успокояване.

Имунизация

След имунизация с ваксина за предпазване от заушка се сформира силна имунна защита против заболяването. Тя трае 20 години. Децата, които не се имунизират против това заболяване, запазват чувствителността си към него за целия си живот. След прекарана заушка се изгражда стабилна имунна защита и заболяването не се повтаря.

С най-висока защита и нисък праг на чувствителност към вируса са деца, които са били кърмени. Чрез кърмата те приемат важни имуноглобулини, които ги предпазват от заболяването.

MMR ваксината представлява комбинирана защита срещу видовете шарка рубеола и морбили, както и срещу паротит. След полемиките, че в основата на заболяването от аутизъм и чревни проблеми се появиха и твърденията, че тя не помага. 

Карантината при заушка е с продължителност от 9-10 дни. При децата, посещаващи детски заведения, тя може да бъде удължена на три седмици.

Лечение

Лечението на заушка е възможно да бъде проведено у дома. Периодът на карантина е около 9 дни. В детските заведения карантинният срок е три седмици.

Сред задължителните мерки за лечение е едноседмичната почивка и режим на легло, най-вече за момчетата, които са застрашени от орхит. Тези от тях, които са хоспитализирани в първите дни от проявата на симптомите, са в по-нисък риск от развитието на това заболяване.

Наличието на менингит и орхит налага необходимостта от използването на кортикостероиди в лечението. Назначават се и антибиотици по преценка на специалиста.

• Изопринозин, разпределен в четири приема, ежедневно за срок от седем до десет дни, е добра алтернатива за допълване на назначеното вече лечение. Дозата за ден, в която се приема, е около 50-100 мг на килограм телесна маса.
• Имуномодулатори от интерферонен тип също се препоръчват при лечението на заушка. Приемът им е назален. За четири часа на всеки 30 минутки се поставят по пет капчици. След това в продължение на седмица същото количество се въвежда по пет пъти на ден.
• Имуностимулантите са другите препарати, които се назначават като част от терапията при заушка. Дозировката им е съобразена с възрастта на пациента.
• Препарати с антипиретичен ефект се назначават за смъкване на температурата. Видът им се определя спрямо наличието на алергията към конкретно вещество в отделните препарати.
• В случаи, че инфекцията се изразява в менингит или полиневропатия, към лечението освен задължителна хоспитализация се прибавят и някои специфични терапии.
• Коркикостероидният прием се комбинира с дехидратация и детоксикация с цел избягване на мозъчен оток. Назначават се препарати с насърчаващ ефект върху метаболитната дейност и мозъчния кръвоток – агапурин и трентал. Витамините Ц, Е и ПП са задължителни в случая.
• Ензимни пролеотични инхибитори се назначават в допълнение към стандартното лечение в случаите на панкреатит. Ензимни препарати за насърчаване на храносмилателните процеси също допълват терапията. Сред тях най-известният е Мезим Форте.

Жлезната форма на заушка е лечима у дома. Но при останалите ѝ прояви, изразяващи се в по-сериозни заболявания, хоспитализацията е не само неизбежна, но и наложителна.

При наличието на признаци, индикиращи допълнителна бактериална инфекция, съпътстваща заушката, специалистът назначава антибиотична терапия. С цел избягването ѝ също е възможно да бъде предписан антибиотик. За приема и избора на подобен препарат в никакъв случай не бива да се доверявате на информацията от форумите. Единствено специалистът може да предпише точния антибиотичен медикамент.

• Биодроксил е антибиотичен препарат, принадлежащ към групата на цефалоспориновите медикаменти. До предписанието му се прибягва при инфекции, засягащи меките тъкани, кожата, лимфните възли, белия дроб и пикочните пътища. Пациентите, които приемат биодроксил, трябва да са наясно, че е необходимо периодично да бъдат проследявани кръвните им показатели. Това се налага с цел установяване на аномалии в бъбречната дейност, както и в тази на черния дроб.
• Антиботикът Зинат, предлаган под формата на таблетки, гранули и сироп, е друг алтернативен препарат при заушка. Той също спада към голямото семейство на цефалоспорините. Въздейства пряко върху бактериите, отговорни за инфекциите. Възможни проблеми, които може да причини употребата на препарата, са диария, обриви. Някои пациенти реагират с алергия към активния компонент в Зинат. Лекарството не се предписва на бебета под три месеца. Възрастните обичайно се третират с дозата от 250 до 500 мг двукратно. За децата тя е 10 мг за всеки килограм телесна маса. И за тях приемите са общо два.
• Други антибиотици, които се предписват при лечение на паротит, са тези от групата на пеницилина. При наличието на алергия към тях, антибиотичната терапия се осъществява с препарати от групата на макролидите. Най-известните препарати от втората група са Сумамед и Азитрокс.

Хранителен режим:

Паралелно с назначеното лечение се спазва и определен хранителен режим, в който присъстват млечни продукти с ниска масленост, кафяв ориз, черен хляб и картофи.

Когато заушката води до усложнение като панкреатит, диетата през първите два дни включва пълен отказ от консумацията на каквато и да е храна и напитки. Доставянето на хранителни вещества се осъществява интравенозно.

Консумацията на зеле, мазнини и бял хляб трябва да бъде намалена.

Изключване от менюто на алергени като оцветителите и багрилата в храната е част от назначеното лечение. Задължителна част от на обилно количество течности и витаминни добавки.

Билколечение:

При заушка помагат куп билки. Приложими са под формата на чайове, които се приемат през устата. Както и отвари, предназначени за гаргари и налагане с топли компреси.

Сред тях са растенията с антисептични, противовирусни и противовъзпалителни ефекти. Добре познатите ни мента, салвия, лайка, маточина и лавандула са само част от билковите алтернативи.

• Полезната мента присъства в лечението на заушка като билка и масло. С втората суровина може директно да се масажират без силен натиск подутите жлези. Свежо ухаещата мента е компонент и в парната баня с облекчаващ ефект за пациентите със заушка. С цел облекчаване на тяхното дишане в два литра вода трябва да се поставят по четири лъжици от следните билки – липов и бъзов цвят, липа и до две лъжици мента и копърово семе. Болният е добре да вдишва ежедневно за период от половин час парите от тази запарка.
• Лековитият бъз е билка, известна с антипиретичните си качества. Чаят от нея е изключително добър помощник за свалянето на температура. Достатъчно е да запарите два грама от сушеното растение в чаша вода за период от десет минутки. Прецедената и не много топла течност е възможно да давате дори на най-малките. Бебетата над шест месеца приемат трикратно по двадесет мл от нея. Децата след годинка и тези до 6 годинки приемат по 50 мл в три приема. По-големите на седем години могат да увеличат дозата на 75 мл.
• Със запарка от липа, симптоматиката на заушка се повлиява успешно. За да я направите, запарете 1 супена лъжица липов цвят с 200 мл вряща вода. След 15 минути може да филтрирате и по 1/3 чаша да пиете три пъти на ден. В комбинация с градински чай уханната липа увеличава в пъти терапевтичните си ефекти при заушка. По лъжица и половина от двете билки сварете в 600 мл вода за около десет минутки. От нея (след като я прецедите) пийте между две и три чаши дневно. Тя може да бъде давана и на деца. Няма да им навреди.
• Билката маточина е с доказани противовирусни свойства, които облекчават състоянието при заушка. В този случай може да се пие не само във вид на чай, но и екстракт от аптеката. За чая запарете в чаша вода лъжица от дрогата. Прецедете извлека след десет минутки. Пият се по три чашки на ден. За деца дозата се редуцира с около една четвърт.
• Така наречената малка шведска горчивка, приемана вътрешно, помага значително при заушка. От нея се пие по лъжица трикратно след хранене. Количеството е възможно да се разтвори в любимия чай или просто във вода. В зоната на подутите и възпалени жлези може да прилагате компреси с тампон, обилно напоен в лечебната течност.
• Ето и точните компоненти за приготвянето на чудният еликсир на Мария Требен – по пет грама стъблена решетка, корен (Carlinae), манна (Manna anellata), ревен – корен (Rheum palmatum), алое, ангелика (Angelica), куркума, майчин лист (Folia Sennae Tinnevelly, познатата ни сенна), териак венециан (Electuarium Theriaca)+камфор; мира (два грама и половина) +о,1 гр шафран. Количеството от всички тези компоненти киснете на топло за около 14-20 дни в 750 мл ракия. Ежедневно разклащайте неколкократно настойката. След 20-тия ден я прецедете.
• Противовъзпалителната салвия също помага при отит. Чаена лъжичка от листата ѝ налейте в чаша преварена вода. След около 30 минутки филтрирайте. От топлия чай приемайте по 1/3 чаша, три пъти на ден. Инфузията може да се използва и за изплакване на устата с цел убиване на бактериите.
• Отварата от шипки е друго средство за справяне с отит. Пет супени лъжици от суровината (или пюре от сварените плодове) се прибавят към един литър студена вода. Кипнете за 10 минути. След като настоявате отварата осем часа добавете към нея мед, конфитюр или захар. Пийте я в продължение на седмица.
• Отварата от други две билки, които са с антисептично действие – лайка и градински чай, се препоръчва за жабурене и пиене. Лъжица от суровия материал се кисне в чаша вода за тридесет минути. За пиене се използва топла, а за гаргари – хладка.
• Друг метод с облекчаващ ефект при паротит са разтривките с топла течност. Основната суровина за лечебната течност е литър вода, която предварително се подгрява. Към нея добавете или лъжица оцет (силен антипиретик и антисептик) или лъжица водка (може и ракия). Разтривките с втория вариант на лечебната течност са неприложими при наличието на висока температура.
• Листа от червена боровинка и малина (по две супени лъжици) сварете за десет минутки на водна баня в 200 мл вода. От прецедената и охладена лечебна течност пийте трикратно по четвърт чашка.
• Миризлива теменуга се използва като средство за понижаване на температурата. От нея запарете 4 грама в чаша вода. След като изчакате десет минути билката да насити водата с полезните си компоненти, прецедете лекарството. Пийте от него трикратно по 75 мл. На бебетата се дава по 20 мл.
• Препоръката на Ванга за лечение на паротит е към подутите жлези да се прикрепи компрес от предварително надупчена с игли амбалажна хартия, която намазва със смес от мед, ракия и счукан тамян. След три приложения заболяването и съпътстващите го симптоми отшумяват.

Хомеопатия

Хомеопатията предлага множество решения при заразната и протичаща мъчително заушка. Те са приложими дори при лечение на малки деца:

• Aconite – хомеопатичният медикамент за първа помощ при повишение на температурата; силно се препоръчва в случаите, когато детето е уплашено от протичане на заболяването и изпитва силна жажда;
• Apis – при подуване на жлезите, протичащо с болка; детето не желае да бъде докосвано; температурата е повишена, а количеството отделяна урина оскъдно;
• Arsenicum – при температура и повишена оточност на жлезите;
• Belladonna – при повишена чувствителност на жлезите; състояние, което се влошава следобедните часове; детето се чувства най-добре на топло;
• Calcarea phosphorica – при слабост и общо изтощение, което е в резултат от протичащото заболяване;
• Jaborandi – когато заушката протича с повишено изтощение; говоренето и преглъщането са силно затруднени; възможно е да липсва жажда и повишение на температурата като симптом; пациентът се влошава от студ;
• Кali bichromicum – при намаляване на слуха като симптом или последствие от заболяването;
• Lachesis – когато заушката е засегнала лявата жлеза около ухото; освен трудното преглъщане е налице и възпаление на гърлото;
• Mercurius solubilis – при подуване и болезненост на жлезите, локализирани  в лявата страна;
• Phytolacca – при твърди, болезнени и подути жлези; болезненото преглъщане се успокоява със студени напитки, а се влошава от топли;
• Pulsatilla – заболяването се съпроводжа от повишена раздразнителност, температура и подуване на лимфните възли;
• Rhus toxicodendron – освен всички симптоми и болки в ставите;
• Sulphur – при болки в ушите;

Компреси:

• Компресите като лечебен метод се препоръчват и като допълнение към медикаментозното лечение. В повечето случаи облекчението идва от топлина. Но не винаги тя помага. Понякога по-добре действа компрес на стайна температура.
• Най-простият начин да си направите компрес е да напълните бутилка с топла вода и да я задържите към подутото място.
• Компреси облекчават състоянието при заушка
• При отит се препоръчват и топли компреси. Вариант за направата им е чудното ленено семе – 100 грама. Залива се със същото количество вода и се вари до получаването на кашичка. Пастообразната кашичка смесете с лъжица мед и правете с нея компреси в областта на слюнчестите жлези. Топлите компреси не се правят в случаи на висока температура.
• Облекчаващо при възпаление на жлезите действат и топлите компреси от джинджифил. За приготвянето на такъв компрес е необходимо да приготвите кашичка от няколко лъжици стрит на прах, предварително изсушен джинджифилов корен. Задръжте го върху възпалената жлеза, докато засъхне напълно. Правете по два компреса ежедневно.
• Компрес е възможно да направите и с настърган морков, който се поставя върху тензух и след това се прикрепя към болезненото място. Задръжте го възможно по-дълго.
• С топли отварки от жълт кантарион и лавандула също е възможно да успокоите болезненото усещане. Просто натопете в топлите течности парченце марля и с него си направете компрес.

Усложнения и последствия

При бременност прекарването на заушка се отразява върху феталното развитие на плода. При децата, родени от майки, прекарали заболяването по време на феталното им развитие, се наблюдават съществени сърдечни изменения. Ако майката кара заболяването през първия триместър, рискът от спонтанен аборт е завишен.

Усложненията от паротит засягат най-често жлезистите органи. Не са изключени и паралелни усложнения върху централната нервна система. Когато говорим за заушка в детска възраст, най-честото усложнение е менингит.

Обикновено симптоматиката на менингит се проявява след възпалението на слюнчестите жлези. Едва при десет процента от пациентите се случва точно обратното – първо се появява менингитът, а едва след това възпалението на слюнчестите жлези.

В повечето случаи менингитът се появява на около 4-7 ден от заболяването. В този период телесната температура бележи повишение до около 39 градуса.

Развитието на този синдром е изключително интензивно и протича със схващане на врата и общи мускулни проблеми. Симптоматиката с наличието на хрема се овладява за около 10-12 дни.

Менингоенцефалит и енцефаломиелит са други две възможни усложнения при заушка. Те протичат със сънливост, умора. Не е изключена пареза на лицевия нерв. Нарушения в зрителните възможности и рефлексите на сухожилията също са част от симптоматиката на тези усложнения.

Остър панкреатит е друго усложнение, което е възможно да предизвика неприятната заушка. Симптомите за него са свързани с болезнено усещане в коремната област. Появява се в резултат от оказаното дразнене върху перитонеума.

Сред възможните последствия в резултат от заушка е и загубата на слуха. В повечето случаи това състояние е необратимо. Протича първоначално с шум в ушите. Не е изключено и повръщане.

Едва при половин процент от пациентите като възможно последствие след отит се появява заболяването артрит. В случая мъжкият пол е по-застрашен.

Поражението върху ставите е налице обикновено две седмици след проявата на възпалението на слюнчестите жлези. Симптоматиката на атрит е свързана със сериозен разлив в ставите, подложени на най-голямо натоварване. В повечето случаи тя се проявява за период от месец до три месеца.

Рядко последствия от заушка могат да бъдат заболяванията офорит, мастит, простатит и нефрит. Развитието на диабет, както и мозъчен оток с фатален изход са други две изключително редки, но възможни последствия от заушката.

Риск от безплодие съществува за момчетата, прекарали заушка в юношеска възраст. В случаите, когато заразата е засегнала и двата тестиса, рискът от стерилитет след време, е изключително висок.

Заболяването орхит се развива като усложнение от паротит най-често при възрастните пациенти. Не е изключено развитието му и при децата, болни от заушка. Представлява възпаление на тестисната тъкан. При 50% от случаите на паротит при момчета и мъже, протичащ от умерена до лека форма, се развива орхит. Високата температура е характерен симптом за 5-7-ми ден на заболяването. Съпътствана е от силна болка в тестисите, която може да обхване и долната коремна област. Патологичното оплакване протича с увеличение и подуване на тестисите. То трае между пет и седем дни. След това те постепенно започват да възстановяват първоначалния си размер. При половината от пациентите, прекарали това усложнение на заушка, се наблюда атрофия на тъканта след около месец.

Като усложнение след прекаран орхит се наблюдава още и белодробен инфаркт и приапизъм. Второто състояние се характеризира с болезнена и по-продължителна ерекция. Тя няма връзка с полова възбуда.