Пиелонефрит

Пиелонефрит представлява възпаление на тъканта (паренхима) на бъбрека. Най-честата причина за развитие на пиелонефрит е инвазирането на бъбрека от бактерии. Обикновено те достигат до него от долу нагоре, т.е. от уретрата и пикочния мехур. Бактериите могат да достигнат до бъбрека и чрев кръвоносните съдове. На време поставената диагноза и своевременно започнатото лечение, има решаващо значение за изхода на заболяването. Ако не се лекува правилно, инфекцията на бъбреците може да доведе до трайното им увреждане или до разпространение на бактериите в кръвта и животозастрашаващо състояние – сепсис.

Причини

Инфекциите на бъбрека започват най-често от долните уринарни пътища, уретрата и пикочния мехур, като постепенно се размножават и се изкачват нагоре по уретерите към бъбрека. Възможно е и инфекция, възникнала в друга част на тялото, чрез кръвния ток да достигне до бъбрека и да предизвика развитие на пиелонефрит. По кръвен път инфекцията настъпва по-рядко, но честотата нараства при наличие на чуждо тяло – изкуствена става или сърдечна клапа, които се инфектират. Рядко, пиелонефрит може да настъпи след бъбречна операция.

С настъпването на есента и захлаждането заедно с настинките зачестяват и уроинфекциите и най-вече пиелонефритът. Опасното при него е, че често преминава под маската на други заболявания – цистит, настинка, радикулит и даже гастрит.

Може да минат години, докато се появят основните му симптоми – треска, хипертония, теглещи болки в кръста, проблеми със задържането на урината, отоци на клепачите сутрин.

Главната причина за пиелонефрит е инфекция, която се развива в пикочно-половите пътища. Хроничния пиелонефрит причиняват бактерии, които нормално населяват стомашно-чревния ни тракт, но които са „подивели“ от антибиотиците, които се употребяват често и безразборно. В резултат на това те се размножават масово, придобиват опасен характер.

Появяват се и нови бактериални щамове. Интересни са т.нар. L-форми или протопласти. Това са микроорганизми, които под влияние на неблагоприятни условия – промяна в рН на средата, недостатъчно антибактериално лечение и др., се превръщат от вегетативно активни организми в L-форми, като губят клетъчната си обвивка. Тази форма на практика е неуязвима от конвенционалните антибактериални средства. L-формите чудесно виреят в бъбреците и когато концентрацията на лекарствените вещества се понижи, L-формите могат отново да преминат в активни форми. Именно заради протопластите инфекцията при хроничен пиелонефрит може да се поддържа доста продължително време поради бактериална резистентност.

Рискови фактори

Женски пол – жените са изложени на по-голем риск от развитие на бъбречни инфекции, в сравнение с мъжете. Това се дължи на особеностите в анатомията на женската отделителна система. Женската уретра е много по-къса от мъжката, така че бактериите изминават много по-малък път от външната среда до пикочния мехур. Анатомичната близост на уретрата до влагалището и ануса, също създават предпоставка за по-лесното инфектиране на пикочния мехур при жените. Веднъж навлезли в пикочния мехур, бактериите по-лесно достигат до бъбреците, причинявайки пиелонефрит.

Запушване на пикочните пътища – всичко, което нарушава нормалния поток на урината и пълното изпразване на пикочния мехур, предразполага към инфектиране на бъбречния паренхим. Това може да е наличие на бъбречни камъни, аномалии в структурата на пикочните пътища или увеличени размери на простатната жлеза при по-възрастните мъже.

Отслабване на имунната система – заболявания като диабет или наличие на ХИВ – инфекция, предразполагат към наличие на пиелонефрит. Отделянето на глюкоза с урината при недобре компенсиран захарен диабет, създава отлична среда за развитие на бактерии в пикочните пътища и с това се обяснява по-честото наличие на заболяването при диабетици. Приемът на лекарства, потискащи имунната система (имуносупресанти), най-често при трансплантация на органи, също създава предпоставки за поява на инфекция на бъбреците.

Увреждане на нервите около пикочния мехур – увреждането на нервите или на гръбначния мозък, може да доведе до блокиране на симптомите, които се появяват при инфекция на пикочния мехур. Така оставено без лечение, възпалението може да прогресира до бъбречна инфекция.

Продължително носене на катетър – уринарният катетър представлява тръбичка, която се използва за дрениране на урина от пикочния мехур. Поставя се обикновено преди и след някои оперативни интервенции, или постоянно при лежащо болни.

Наличие на състояние, наречено везикоуретрален рефлукс (ВУР) – при това състояние, малки количества урина се връщат обратно от пикочния мехур към уретерите и бъбреците. Хората с везикоуретрален рефлукс страдат от чести инфекции на бъбреците в детска възраст и по-късно.

Симптоми

Най-честите белези и симптоми при наличие на пиелонефрит са следните:

• Повишена температура;
• Болка в гърба и кръста, странично или в слабините;
• Коремна болка;
• Често уриниране;
• Силни и постоянни позиви за уриниране;
• Парене или болка при уриниране;
• Наличие на гной (пиурия) или кръв (хематурия) в урината.

Видове:

• Остър пиелонефрит. При остър пиелонефрит симптомите са налице, обикновено “обогатени” с висока температура, понякога до 40 градуса. Човекът с остър пиелонефрит описва състоянието си като грипоподобно – с втрисане и отпадналост, гадене и повръщане. Същевременно може да си даде сметка, че става въпрос за нещо друго, защото изпитва характерните болки в кръста и при лек удар в тази област реагира особено болезнено. Насочващ симптом е паренето при уриниране, както и промененият цвят на урината – тя потъмнява и издава остра, неприятна миризма. В редки случаи се появява обрив по цялото тяло, който при лечение на пиелонефрита изчезва. Проблемни са ситуациите, при които липсва температура или е по-ниска, а болките не са така отчетливо локализирани. Такава картина е възможна при по-възрастни пациенти с голяма вероятност болестта да стане хронична.
• Хроничен пиелонефрит може да се развие при безсимптомно протичане на острите инфекции или при състояния, определяни от пациента като преходни, обичайни настинки. Повтарящите се остри пиелонефрити увреждат бъбречния паренхим и също създават реални условия за превръщането на един пиелонефрит в хроничен. Опасното при хроничния пиелонефрит е склонността да се понасят търпимите болестни отклонения и да не се провежда лечение, а с годините болестта може да причини бъбречна недостатъчност и преждевременна смърт. Хроничният пиелонефрит създава условия за развитие на вторични здравословни проблеми като хипертония и анемия.

Диагностициране:

Болката в кръста, температурата, болката и паренето при уриниране, насочват мисленето на лекаря към вероятно наличие на пиелонефрит. За окончотелното му доказване са необходими физикален преглед, микробиологично изследване на проби от урина (урокултури) и някои образни изследвания.

Вземането на урина става най-често в домашни или амбулаторни условия. Необходима е сутрешна урина, след извършване на тоалет. Урината се събира в химически чисти съдове. В някои случаи, при невъзможност да се вземе урина по този начин, се налага поставяне на уретрален катетър или в много редки случаи – супрапубична пункция. Взетата урина се подлага на изследвания – микроскопско и микробиологично. При първото се определя броят на левкоцитите и еритроцитите, наличие на епителни клетки, белтък и цилиндри. При микробиологичното изследване се търсят бактерии в урината, определя се тяхната чувствителност към различните антибиотици, с което се подпомага лечението.

От образните изследвания, най-достъпен и безопасен за пациента метод, е абдоминалната ехография. С нейна помощ може да се докажат промени, характерни за остър пиелонефрит, но липсата на изменения в бъбреците не изключва диагнозата. Въпреки това, поради своята достъпност, методът се прилага рутинно в диагнозата на бъбречните заболявания, в това число и пиелонефрит.

По-добро визуализиране на острия пиелонефрит става с помощта на компютърна томография, особено по-съвременните апарати за т.нар. спирална компютърна томография. С нейна помощ се откриват и абсцеси в бъбреците. Друг, подобен на компютърната томография метод, е магнитният резонанс. Неговото прилагане все още е ограничено поради високата му цена, но поради липсата на облъчване на пациента, той е за препоръчване при бременни жени.

Един от основните методи за изследване на отделителната система, е венозната урография. Тя е инвазивен метод, при който се използва контрастно вещество за по-добра визуализация.

Лечение

Антибиотиците са първа линия в терапията на пиелонефрит. Изборът на подходящ антибиотик зависи от здравословното състояние на пациента и от бактериите, които са открити при изследването на урината. Обикновено симптомите на заболяването се подобряват в рамките на няколко дни от началото на лечението. В много случаи антибиотичното лечение продължава около седмица и повече, и пациентът трябва да не прекъсва по-рано терапията, за да може инфекцията да се елиминира напълно.

В по-тежките случаи може да се наложи приемане в болница и лечение с интравенозни антибиотици до подобряване на състоянието, след което може да се премине към перорален прием. Обикновено се дават следните антибиотици:

• Ципрофлоксацин е антибиотик от групата на флуорохинолоните. Той се справя успешно с упорити бактериални инфекции, засягащи дихателната система, отделителната, меките тъкани. Указанията за приложението му специално отбелязват като цел усложнени инфекции на отделителната система и по-специално пиелонефрит. Той убива определени видове бактерии, като по този начин овладява инфекцията. Подходящ е за продължителна употреба. Стандартно за лечението с този антибиотик са достатъчни три седмици, но удължената схема изисква лекарски контрол и проследяване на чернодробни функции и левкоцити. Препоръчва се и за лечение на болестта при деца и подрастващи.
• Гентамицин е аминогликозиден антибиотик с добър ефект при уроинфекции. Подходящ е както при остър, така и при хроничен пиелонефрит. Специалното при него е, че лечебната доза трябва да бъде точно изчислена – при превишаване на индивидуалната доза или при по-продължителна терапия може да се прояви нефротоксичност.
• Бисептолът има широк антимикробен спектър на действие. Обикновено се прилага по-продължително време след остра фаза на пиелонефрит, за да се избегнат рецидиви. Доказано е, че след лечение с антибиотици лигавиците на уроналния тракт са уязвими за инфекции и могат да се възпалят от същия или друг патогенен причинител.

Обичайното лечение с антибиотици, химиотерапевтици или убити ваксини не дава добър резултат. По-ефективно и най-вече без никакви странични ефекти е лечението с големи количества минерална вода, билки и хомеопатия.

Когато инфекцията на бъбреците се появява често или острия пиелонефрит хронифицира, е наложително да се търси подлежащата причина, която води това. Често рецидивиращите бъбречни инфекции могат да се дължат на медицински проблем, например наличие на дефекти в структурата на органите на отделителната система. В повечето случаи тези дефекти се отстраняват по хирургичен път. Хирургично лечение, се налага и при оформяне на големи абсеци на бъбрека и т.нар. пионефроза, при която бъбрека се превръща в своеобразна „торба пълна с гной”.

Билколечение

Прилагането на билки за лечение на пиелонефрит и други инфекции на отделителната система, често пъти се съчетава с конвенционалното антибиотично лечение. Счита се, че подходящо подбраното лечение с билки е по-щадящо за организма и без сериозни странични ефекти.

• Билки като Бучу (Agathosma betulina) притежават диуретичен ефект и действат антисептично, докато цветовете на Кисел трън подсилват имунната система, повлияват благоприятно камъни в бъбреците и проблеми с жлъчния мехур.
• Листата от мечо грозде (Folia Uvae-ursi) помагат за дезинфекция на пикочните пътища. Студеният извлек и запарката са по-щадящи за стомаха. Тъй като ефектът се разгръща при алкална урина, към дневната доза се прибавs 1 лъжичка сода бикарбонат.
• Боровите връхчета (Turiones Pini) са богати на етерични масла и имат антисептично и спазмолитично действие. Могат да се приготвят, като 100 г борови връхчета се варят в 2.5 литра вода, докато се изпари и остане половин литър. Отварата се подслажда с мед и се пие по 1 кафена чашка, 3 пъти дневно. Тази рецепта е подходяща за деца.
• Хвойната има противовъзпалително, спазмолитично, диуретично действие. Дозите и начините за приготвяне са разнообразни. Една удобна форма: дъвчат се хвойнови плодчета – започва се от 6 зърна дневно и се стига до 15, като се увеличават с едно на ден. Може да се разделят на 2 – 3 приема. После обратно до 6. След една седмица пауза се повтаря. По 2 чаени лъжички връхчета или счукана хвойна и 170 мл вода се затварят в бурканчета от детска храна (всяко бурканче е доза за един ден). Вари се на тих огън в тенджера под налягане около 30 мин. Тенджерата се отваря, след като напълно изстине.
• По винена чаша отвара от липов цвят, приемана преди всяко хранене, също повлиява много добре. Лекът се приготвя от три лъжици от билката. Количеството се прибавя към литър вода. Варенето трае, докато течността редуцира обема си с една втора.
• Чай Kidney (цейлонски бъбречен чай) от години се предлага в билковите магазини и в аптечната мрежа. Той съдържа Aerva lanata и се препоръчва при наличие на микроорганизми в урината, кисело pН, високи нива на пикочната киселина, бъбречни кризи и подагрозни пристъпи.
• Една изпитана билкова комбинация, която може да поръчате, е от полски хвощ, корени от гръмотрън, плод от хвойна. Смесват се по 70 г полски хвощ (Herba Equiseti) и корени от гръмотрън (Radix Ononidis) и 30 г плод от хвойна (Fructus Juniperi). Две супени лъжици от сместа се варят в половин литър вода. След изстиване чаят се прецежда. Пие се 3 – 4 пъти по 1 винена чаша (около120 г) на гладно или 30 мин преди храна.
• Лечение с мед дава добри резултати и при пиелонефрит. Редовната консумация на мед и пчелни продукти води до значително подобрение. Необходимо е в продължение на две седмици да се консумират ежедневно по три лъжици от пчелния продукт.
• Към апитерапията прибавете и други пчелни изделия – пчелно млечице, пчелен прашец и прополис. Достатъчно е да нямате алергия към нито един от тези компоненти.
• Мед, смесен с плодове калина, също дава перфектни резултати. За този лек използвайте част от пчелния продукт и три части от плодчетата. На ден приемайте по три лъжички от илача.
• Лечение с чесън също дава много добри резултати при пиелонефрит. Необходимо е да се счука една глава чесън. Получената маса се залива със сок от един лимон. Сместа се оставя да пренощува или да престои поне половин час, след което се приема наведнъж.
• Консумацията на чист ябълков оцет гарантира здрави бъбреци. Необходимо е просто да разтворите две супени лъжици от киселата течност в чаша вода. Приемайте ежедневно тази течност. Повлиява благоприятно при камъни в бъбреците, хронична бъбречна недостатъчност, пиелонефрит и други възпаления на пикочния тракт.

Хранителен режим:

• При остър пиелонефрит 1-2 дни се поддържа течна и плодова диета с пъпеш, диня, тиква, печени ябълки и пюре от моркови. Подходящи са чай от лайка и шипки. След това постепенно се внасят белтъчни храни, без млечно-кисели. Във всички случаи важно е да се приемат много течности.
• Не бива да се консумира мазно, пикантно и солено; изключват се чесън, хрян, консерви, туршии, пушени меса и колбаси, алкохол, бобови храни, патладжани, гъби, спанак и киселец. Особено полезни са храните с червена боровинка.
• При хроничен пиелонефрит условието за много течности – зеленчукови сокове, чайове, отвари с билки – остава. Ограниченията остават, допускат се неголеми порции пилешко месо и риба – печени или варени на пара, едно яйце дневно, бял хляб, мед, зърнени храни, канела, лимонов сок. Препоръчва се прием на храна на малки порции 5-6 пъти на ден.

Пиелонефрит при деца

Пиелонефрит нерядко развиват деца, обикновено се засягат тези от възрастовата група до 7 години. Според статистиката на тази възраст по-засегнати са момичетата. Болестта се развива заради аномалии в пикочните пътища, лоша хигиена или като последица от друга инфекция.

Възможно е едно дете да развие пиелонефрит без пълна проява на всички типични симптоми. При невъзможност да опише всички усещания поради възрастта си, болното дете може да получи лечение за друго заболяване, с което се появява риск от рецидив и хронифициране.

Характерът на заболяването изисква, при вече уточнена диагноза, да бъдат спазвани лекарските указания и изисквания стъпка по стъпка. Лечението на пиелонефрит е продължително и налага търпение и постоянство, включително спазване на всички условия за диетично хранене и режим за укрепване на имунната система.

Усложнения:

Ако се остави без лечение, пиелонефрит може да доведе до сериозни усложнения като:

• Бъбречна недостатъчност – бъбречната инфекция може да доведе до трайно бъбречно увреждане с развитие на хронична бъбречна недостатъчност;
• Отравяне на кръвта (септицемия) – поради богатото кръвоснабдяване на бъбреците, бактериите от тях лесно навлизат в кръвта и се разпространяват с нея в целия организъм;
• Усложнения при бременните – жените, които развиват бъбречни инфекции по време на бременността, могат да имат повишен риск от раждане на бебе с ниско тегло;
• Гломерулонефрит е възпаление на кръвоносните съдове в бъбречната тъкан, при което се нарушават функциите на специфичните бъбречни структури – т.н. гломерули, отговорни за отделянето на токсините и съхраняването на полезните компоненти на метаболизма в кръвта. Към тази диагноза могат да насочат отклонения в здравето като лесна умора, отоци на лицето и ръцете, кръв в урината или при лаборатолно изследване – белтък в урината. Лечението на гломерулонефрит е сложно и изисква постоянно наблюдение. Прилагат се кортикостероиди и цитостатици за овладяването на възпалението. Храненето е без сол и с ограничен прием на течности. Прилагат се диуретици, като се упражнява постоянен контрол върху артериалното налягане. Гломерулонефритът може да се усложни при рецидиви и хронично протичане, както и от съпътстващи заболявания, и да се наложи хемодиализа;
• Хроничният пиелонефрит нарушава условията за нормална продукция на еритроцити, поради което чест спътник на бъбречното заболяване е анемията. Налице са характерните прояви на анемията – бледа кожа и лигавици, които могат първоначално да насочат диагностицирането в погрешна посока. Анемията е типична характеристика на хроничната бъбречна недостатъчност, резултат от прогресията на пиелонефрит;
• Високо кръвно при пиелонефрит. Бъбречните отклонения редовно дават отражение върху артериалното налягане. Т.н. хипертензивна форма на пиелонефрит е най-често срещана. Проявената в такива случаи вторична хипертония изисква комплексна терапия.