Банер за мобилна версия за апликация

Питириазис розея

Pityriasis rosea е подобно на инфекциозните екзантеми заболяване, тъй като се появява сред контактни, има сезонна проява предимно през пролетта и лятото и има ниска честота на рецидивиране (3%). Не са изолирани бактерии, вируси или гъби като причинители на заболяването, въпреки че HHV–6 и HHV–7 може би играят роля. Pityriasis обозначава дребно залющване, а rosea се превежда като розово оцветяване. Pityriasis rosea може да има няколко варианта. Диагнозата е важна, тъй като може да наподобява вторичен сифилис.

 

Причини:

Все още няма единно становище относно етиологията на розовия лишей. Към момента за най-вероятна се смята вирусната теория. Различни видове вируси са били изолирани от кожата и кръвта на болни. Най-напред е бил открит човешки херпесен вирус-7 (HHV7) и той се е сочел като причинител на заболяването. По-нови проучвания подлагат под съмнение това. Има и предположения, че причинител може да бъде вирусът на грипа H1N1.

В миналото заболяването се е смятало за алергична реакция към ново, неизпрано бельо.

Факт е, обаче, че от розов лишей боледуват предимно млади хора. Най-често това се случва в края на зимата и началото на пролетните месеци, както и през есента. След това обикновено остава имунитет и е много рядко човек да се разболее два пъти от розов лишей.

Обвинявани са редица медикаменти, които причиняват лекарствено индуциран Pityriasis rosea. Такива са: бисмут, барбитурати, captopril, злато, органични живачни препарати, methoxypromazine, methronidazole, D-penicillamine, isotretinoin, tripelennamine hydrochloride, кetotifene, salvarsan и др.

 

Симптоми:

Обикновено заболяването започва внезапно с появата на едно кръгловато или овално зачервено петно, покрито с фини люспи. Големината му е около 2 до 5 см в диаметър, има розов цвят и леко надигнат ръб. Напълно оформеното изменение наподобява медальон поради жълтеникавия център и белезникавата зачервена периферна част, покрита с малки фини люспи (сквами). Тази първична плака се нарича „майчина плака“ или „медальон“ и при половината от болните се разполага в областта на туловището, най-често в зоната на деколтето или гърба, но може да бъде и по всяка друга част на тялото.

При около 20% от случаите такава първична „майчина“ плака не се наблюдава. По-късно, след няколко дни до две седмици, в областта на тялото (предимно по гърдите, гърба и корема) и мишниците се появяват множество леко надигнати розови петна с овална форма, покрити с фини белезникави люспи. По-рядко такива изменения могат да се наблюдават по лицето и бедрата. Лезиите се разполагат симетрично като по кожата на гърба често се оприличават като „клони на елха“. Началният им размер е колкото лещено зърно, като постепенно нарастват до размера на монета. При деца обривите могат да засегнат и лицето и окосмената част на главата. 

Атопия, себореен дерматит, акне вулгарис и пърхот са често срещани при пациенти с Pityriasis rosea. Сърбеж има при 75% от пациентите, а при 25% от тях е тежък. Описано е засягане на оралната мукоза от различен тип, включително еритемни плаки, точковидни хеморагии и улцерации. В някои случаи кожното заболяване може да се предшества от симптоми на инфекция на горните дихателни пътища (кашлица, зачервено гърло и др.)

С какво може да се обърка?

  • Вторичен сифилис – силно препоръчително е извършването на серологични изследвания за сифилис;
  • Екзема;
  • Псориазис;
  • Микози (гъбички);
  • Лекарствени реакции.

Ако имате съмнение, че страдате от розов лишей:

  • Направете консултация с дерматолог. Така диагнозата ще бъде потвърдена и ще бъдат изключени някои по-сериозни заболявания. Дерматологът ще назначи подходящо лечение.
  • Избягвайте честите къпания със сапун, триенето на кожата, горещите вани, носенето на вълнени и синтетични дрехи. В началото на заболяването се препоръчва да се избягва напълно къпането, след което се правят само много кратки бани с хладка вода и щадящ измивен продукт.
  • Избягвайте претоплянето. Потенето може допълнително да усложни обрива при розов лишей.
  • Ако сте бременна или може да сте бременна, направете консултация със специалист по фетална медицина. Заболяването от розов лишей по време на ранна бременност може да доведе до усложнения на бременността, включително и до спонтанен аборт.
  • Обривите обикновено изчезват напълно, но в някои случаи дълго време след преминаването им могат да останат по-светли или по-тъмни петна.
  • Не е необходимо спазването на карантина на заразените лица, както и спиране на децата да посещават училище. Не е установено предаване на заболяването от човек на човек.

 

Диагностициране:

При клиничния преглед майчината лезия обикновено е единична, около 2–10 см в диаметър, локализирана по врата или трункуса, еритемна с фина десквамация. Тя се открива при повече от 50 % от пациентите и може да се появи като множествени лезии или на атипични места. При генерализиране на обрива се появяват еритемни макули или плаки около 0,5- 1,5 см в диаметър и залющване в периферията. Често се описва, че имат вид на цигарена хартия. Лезиите са ориентирани с дългия си диаметър успоредно на линиите на цепливост (линии на Лангер), при което дават вид на елха. Локализират се симетрично по трункус, абдомен, гръб и проксимална част на горните крайници. След преминаване на лезиите остават хипопигментни или хиперпигментни петна.

Атипични форми на Pityriasis rosea:

  • в 20 % от пациентите майчината плака може да липсва или да конфлуира с останалите лезии. Лекарствено индуцираните случаи обикновено протичат без поява на майчина плака.
  • обривът може да е локализиран периферно, а засягане на лицето се среща при деца. При засягане на аксили и ингвинални гънки се говори за инверсна форма. Описан е унилатерален вариант, при който обривите не преминават срединната линия.
  • лезиите при Pityriasis rosea могат да бъдат с големи размери (Pityriasis rosea gigantea), уртикариални (Pityriasis rosea urticata), везикулозни, пустулозни, пурпурични и подобни на erythema multiforme (кокардни).

 

Лечение:

В повечето случаи лечение не се налага, тъй като Pityriasis rosea е самоограничаваща се дерматоза без последствия. Необходимо е разясняване на проблема с пациента и успокояването му. В случаи на силен сърбеж могат да се имат предвид:

  • пациентите трябва да избягват тоалетни сапуни, стегнато облекло и разчесване;
  • полезно е използването на емолиенти, както и локални препарати с каламин, ментол и др.;
  • пероралните антихистамини и локални кортикостероиди повлияват сърбежа. Седативният ефект на антихистамините подобрява съня на пациентите. Някои дерматолози използват системни кортикостероиди при случаи с везикулозен PR. В големи дозировки системните кортикостероиди облекчават сърбежа и екзантема, но не скъсяват хода на заболяването. Те могат да екзацербират заболяването при някои пациенти. Използвани са кратки курсове на dapsone при тежък булозен PR, който не отговаря на стероидна терапия;
  • UV-B лъчи (5 еритемни дози дневно) облекчават сърбежа, но могат да увеличат честотата на постлезионните хиперпигментации. Полезно може да бъде излагане на естествена слънчева светлина,

Пациентите със силен сърбеж или заболяване, изискващо прилагане на системни кортикостероиди или UV-B терапия, трябва да се консултират с дерматолог.

Не се налага ограничение в активността или изолация на пациентите.

В случаи на силен сърбеж системните антихистамини се използват, заради техния седиращ ефект, което предотвратява нощното екскорииране на кожата. Механизмът на действие е чрез конкурентно инхибиране на Н1 рецепторите. Използват се локални успокояващи и овлажняващи средства.

  • Hydroxyzine (Atarax, Neurolax) – антагонист на периферните Н1 рецептори. Инхибира действието на хистамина в субкортикалния отдел на ЦНС. Антихистамин със седативно действие. 25- 100 mg PO на 4- 6 h; да не надвишава 600 mg/d, при деца 2 mg/кg/d PO разделени на 6- 8 h
  • Diphenhydramine (Benadryl N) – за симптоматично облекчаване на симптомите, предизвикани от освободения хистамин. Доза 25- 50 mg PO на 6- 8h; да не надвишава 400 mg/d, при деца 5 mg/кg/d PO разделен на 6 h; да не надвишава 300 mg/d

Локални кортикостероиди – ниско до средно потентните кортикостероиди облекчават сърбежа. Ефекта се дължи на противовъзпалителните и имуносупресивни свойства.

  • Hydrocortisone (Locoid lipocreme) – потиска възпалението чрез инхибиране на миграцията на полиморфонуклеарните левкоцити и намалява капилярния пермеабилитет. Нанася се тънък филм върху засегнатия участък 2 до 4 пъти дневно до постигане на задоволителен отговор.
  • Betamethasone (Diprosone, Betnovate) – подтиска възпалението чрез инхибиране миграцията на полиморфонуклеарните левкоцити и намалява капилярния пермеабилитет. Въздейства върху продукцията на лимфокини и инхибира Лангерхансовите клетки. Нанася се тънък филм 2 - 4 пъти дневно до постигане на ефект.
  • Clobetasol (Clobederm, Dermovate) – Клас I суперпотентни локални стероиди. Инхибира митозата и увеличава синтеза на протеините, които подтискат възпалението и предизвикват вазоконстрикция. Нанася се 2 пъти дневно не повече от 2 седмици; да не се превишават 50 g/седмично

Фoтoтepaпия. Излaгaнeтo нa ecтecтвeнa или изкycтвeнa cлънчeвa cвeтлинa мoжe дa cпoмoгнe зa изблeднявaнeтo нa oбpивa. Пpи някoи xopa, oбaчe тaзи тepaпия мoжe дa дoвeдe дo тpaйнo пoтъмнявaнe нa oпpeдeлeни yчacтъци oт кoжaтa, дopи и cлeд кaтo oбpивът изчeзнe.

 

Съвети:

Чoвeк мoжe caм дa oблeкчи диcкoмфopтa cи, кaтo нaпpaви cлeднoтo:

  • Къпe ce или cи взeмa дyш c xлaдкa вoдa;
  • Haнece кaлaминoв лocиoн въpxy oбpивa;
  • Бaктepициднитe paзтвopи, включитeлнo и билкoвитe имaт пoлoжитeлнo въздeйcтвиe;
  • Пpeпopъчитeлнo e пaциeнтитe дa избягвaт кoнтaктитe c вoдa и нoceнeтo нa дpexи oт cинтeтични мaтepии.