Пневмония

Пневмониите продължават да са едни от най-актуалните и тежко протичащи болести в наши дни. Въпреки наличието на съвременни противомикробни средства, те са основна причина за смъртен изход сред инфекциозните заболявания и на пето място в статистиката на болестите причиняващи смърт.

Пневмонията е възпалително заболяване с разнообразен произход и с остър или хронично-рецидивиращ ход, което ангажира белодробния паренхим – интерстициум и/или алвеоли. Най-често е резултат от инфекция на горните дихателни пътища с десцендиращ ход. За бактериалните пневмонии е характерен бронхогенният път на разпространение, при което се засягат белодробните алвеоли и ацинусът, като се получава инфилтрат. При вирусните и т.нар. „атипични“ причинители инфекцията се разпространява по лимфо-хематогенен път и тогава се ангажира интерстициумът на белите дробове. Може да настъпи възпалителен процес и по съседство.

 

Видове:

Класификацията на пневмониите е много разнообразна. Тя включва причината за възникването им (физични, химични, биологични фактори), локализацията на измененията (алвеоларни, интерстициални, смесени), обема на белодробното засягане (лобарни, лобуларни), както и хода на клиничното им протичане (остри, хронични, атипични). Най-съществено за лечението е разделянето на инфекциозно причинените пневмонии на:

  • бактериални;
  • вирусни;
  • гъбични/протозойни/хелминтни.

Тъй като това са инфекциозни заболявания, от значение за епидемиологията на пневмониите е определяне на мястото където е станала инфекцията. По този признак те биват:

  • придобити в обществото пневмонии;
  • възникнали в болнична обстановка пневмонии.

 

Симптоми

Пневмонията винаги трябва да се счита за сериозно заболяване, независимо че при наличие на мощни антибактериални средства, най-често се изкарва "на крак". В зависимост от защитните сили на организма, придружаващите заболявания и възрастта, тежестта на протичане варира от почти безсимптомни форми, до тежка дихателна недостатъчност с опасност за живота на болния.

Най-честите признаци на заболяването са:

  • внезапно втрисане, изпотяване, висока температура;
  • наличие на задух, учестено дишане, стягане, бодежи в областта на гърдите;
  • кашлица със или без отделяне на секрет, най-често наличие на кафяво-червеникави храчки, променящи цвета си в хода на заболяването;
  • отпадналост, мускулно-ставни болки, безапетитие, често наличие на лабиален херпес.

Някои пневмонии не се вписват в гореописаните начини на протичане. Те се означават като "атипични" и могат съществено да затруднят диагнозата. Ето защо и при най-малкото съмнение за започващо възпаление на белите дробове трябва да се търси лекарска помощ, за да се избегнат евентуални тежки усложнения.

 

Причини:

Възпалението на белите дробове може да се получи под влияние на различни физични и химични фактори като радиация, попадане на чужди тела в бронхите, действие на токсични и дразнещи газове, аспирация на стомашно съдържимо и т.н. Най-честата причина за възникване на пневмония е действието на биологични фактори, а именно инфекции с различни микроорганизми - бактерии, вируси или гъбички.

Инфектирането с причинителите на пневмония обикновено става по така наречения "въздушно-капков" път, при който вредните микроорганизми се вдишват и попадат в белите дробове. Когато организма не може да ги елиминира, те започват да се размножават, отделят различни токсини и по този начин предизвикват възпалителни изменения в алвеолите и/или белодробния интерстициум.

Понякога, пневмонията може да се причини от микроорганизми, нормално обитаващи дихателната система. Когато защитните сили на организма са отслабени (в следствие болест, недохранване, физическо, психическо изтощение и т.н) нормалната бактериална флора може да се размножи в такава степен, че да предизвика заболяване на белите дробове.

 

Диагностициране

Всяка пневмония протича с кашлица. Има по-леки и атипични клинични проявления, има и пневмонии с тежка интоксикация, значителни клинико-рентгенологични и лабораторни отклонения. Освен кашлица, характерни още са интоксикационният синдром, астено-адинамията, гръдната болка, тахипнеята и диспнеята, цианозата, тахикардията, екстрапулмоналните симптоми – менингизъм, перитонизъм, перикардити, менингити, септични абсцеси.

Диагностичният подход е комплексен, като всеки един етап от него е от изключителна важност – добрата анамнеза, физикалният преглед, образните изследвания, лабораторната диагностика, микробиологията.

 

Лечение:

Първите стъпки в лечението на пневмониите са така наречените "общи мерки". Към тях се числят подходящия хранителен и постелен режим, хидратацията (оводняването), медикаменти за борба с температурата, кашлицата, болките и дихателната недостатъчност.

Лечението на инфекциозно предизвиканите пневмонии се осъществява с помощта на противомикробни средства. Такива медикаменти са антибиотиците, които представляват вещества произвеждани от едни микроорганизми за подтискане растежа и унищожаването на други микроорганизми. Посредством методите на химическия синтез и генното инженерство, днес са създадени редица съвременни лекарства от подобен тип, които са мощно средство за борба с различни инфекции, включително пневмонии. Дали лечението ще се осъществи в амбулаторни (домашни/извънболнични) или болнични условия, зависи от много фактори, сред които най-важни са тежестта на клиничната картина и усложненията, наличието на съпътстващи заболявания и възрастта.

Нарастващ проблем в световен мащаб е все по-голямата резистентност (устойчивост) на микроорганизмите спрямо най-често използваните противомикробни средства. Ето защо изборът на най-подходящ антибиотик е съществен момент в специфичната терапия на пневмониите. В лечението на придобитата в обществото пневмония, средство на първоначален избор са широкоспектърни (действащи на голям брой микроорганизми) антибиотици от групата на протектираните беталактами, макролидите и новите флуорхинолони. При тежки случаи, както и в болнична обстановка, най-често се ползва комбинация от противомикробни средства.

 

Профилактика:

Пневмонията може да се избегне преди всичко с добра профилактика, укрепване, закаляване и подобряване на защитните механизми на организма срещу инфекциозни заболявания и простуди. Ползването на ваксини срещу най-честите и актуални причинители на инфекциозни заболявания за сезона е добър подход за профилактика.

 

Билколечение:

След назначаване на стандартно лечение, може да опитате някои домашни средства, които да облекчат симптомите и да подпомогнат организма в борбата му със заболяването. Използвайте билки и домашни средства само като допълнение към конвенционалното лечение. Те могат да предоставят само облекчение на симптомите чрез укрепване на имунитета и улесняване на възстановяването.

Антимикробните свойства на чесъна помагат за убиването на бактериите, вирусите и гъбичките. Освен това, помага за понижаване на температурата и улеснява отделянето на натрупаните храчки и секрет в дихателните пътища. 6 капсули на ден (по 2 капсули с храната). Също така, може да прилагате локално върху гърдите сок или паста от чесън.

  • Смесете една чаша прясно мляко с 4 чаши вода и добавете половин чаена лъжичка счукан чесън към тях. Поставете на котлона и оставете да ври, докато течността остане една четвърт от първоначалното си количество. Пийте три пъти на ден.
  • Друг вариант да използвате чесън при пневмония е в смес с равни количества пресен лимонов сок и мед. Приемайте две до три супени лъжици от тази смес, 3-4 пъти на ден.
  • Чай от джинджифил и чесън е друго подходящо средство.

Лютият червен пипер е с високо съдържание на капсаицин, който стимулира отделянето и по-лесното отстраняване на слузта от дихателните пътища и белия дроб. Това помага за прочистване на дихателните пътища и облекчаване на дишането. Лютият червен пипер е добър източник на бета-каротин, който помага и за възстановяването на увредените лигавици.

  • Смесете малко лимонов сок и щипка лют червен пипер в 250 мл вода. Пийте няколко пъти на ден. Също така, може да добавите малко лют червен пипер към чаша сок от моркови. И двете са полезни при лечение на пневмония.

Сусамът има отхрачващо действие и спомага за експулсиране на храчките.

  • Сварете една супена лъжица сусамово семе в 250 мл вода за 3-4 минути. Добавете една супена лъжица ленено семе и оставете още няколко минути да поври. Прецедете сместа и добавете една чаена лъжичка мед и щипка сол. Пийте от тази смес веднъж дневно.

Куркума. Подобно на сминдуха, тази билка също така работи като муколитик (разтваря бронхиалния секрет) и експулсира слузта от организма, особено на дихателните пътища. Плюс това, има антивирусни и антибактериални свойства, които помагат в борбата с инфекциите.

  • Добавете куркума на прах към затоплено синапено масло, за да направите паста, която да втривате в гърдите си.
  • Пийте чаша топло мляко с една чаена лъжичка куркума на прах, два или три пъти на ден.
  • Смесете половин чаена лъжичка куркума и една четвърт чаена лъжичка черен пипер на прах в чаша топла вода. Пийте веднъж на ден.

Босилек и черен пипер. И двете съставки са полезни за белите дробове и са често използвани средства за природно лечение при пневмония.

  • Изцедете сока от пет листа на босилек. Добавете една щипка прясно смлян черен пипер. Пийте на всеки шест часа.

Терпентиновото масло помага за облекчаване на болката в гърдите, свързана с пневмония.

  • Втрийте малко количество терпентиново масло върху гърдите. Можете да смесите с камфор. След това покрийте мястото със затоплен памук или вълнен плат и останете така поне няколко часа.

Маслото от риган е добър антимикробен агент, поради своите антибактериални и антивирусни свойства. Освен това, помага за разтваряне на натрупалата се слуз в дихателните пътища и подпомага отхрачването й.

  • Добавете две или три капки масло от риган към чаша топла вода или пресен сок. Пийте три пъти дневно.
  • Поставете една или две капки от това етерично масло върху памук или мека кърпа и я поставете под възглавницата си, за да може да вдишвате изпаренията през цялата нощ.

Астрагалус е особено почитана и използвана билка в традиционната китайска медицина. Традиционно се използва за подсилване на имунната система при хора, предразположени към инфекции. Астрагалус има противовъзпалително действие, обусловено от способността да инхибира освобождаването на хистамин от мастните клетки. Ето защо, може да се използва и при пневмония. Тъй като може да взаимодейства с някои лекарства и медикаменти е нужно да се консултирате с лекар, преди да го включите към терапията. Астрагалус може да се използва под формата на хранителна добавка или отвара.

  • Приготвяне на отвара от астрагалус: Вземете една чаша изсушен и настърган корен от астрагалус и добавете към 1 литър вода. Оставете да къкри на слаб огън за 30-40 минути. Вземайте по 1-2 супени лъжици на ден. Някои хора добавят 1/4 чаша алкохол към отварата, за да я запазят, а други използват карамфил и канела със същата цел. Най-добрият вариант е да приготвяте по-често в по-малко количество, така че да не се налага да го съхранявате дълго.

Ехинацеята е една от най-добрите билки срещу настинка и грип. Твърди се, че тази билка стимулира имунната система и повишава устойчивостта към заболяване. В действителност, ехинацеята стимулира фагоцитозата (способност на някои имунни клетки да поглъщат и обезвреждат инфекциозни агенти). Притежава и леки антибактериални свойства. Затова, още при първите признаци за засягане на белия дроб от инфекция, започнете да приемате билката. Чай от ехинацея срещу пневмония може да направите като смесите:

  • 1 чаена лъжичка изсушена ехинацея;
  • 1/4 чаена лъжичка лимонена трева;
  • 1/4 чаени лъжички листа от мента;
  • мед или стевия - на вкус;
  • 1-2 чаши гореща вода.

Добавете билките към водата и оставете да ври за около 5 минути. След като премахнете от котлона, добавете мед или стевия, ако искате да подсладите. Пийте от този чай веднъж или два пъти на ден. Ехинацея не се препоръчва за ежедневен прием. Може да редувате с друга билка, с подобен ефект, като астрагалус. Хора алергични към растения от семейство Asteraceae (Сложноцветни), като амброзия, може да са алергични и към ехинацея!

Лопен е билка, която расте свободно в ливади и крайпътни райони в Северна Америка, Европа и Азия. Не е трудно да се открие и в билковите магазини в изсушен вид. Локалните успокояващи ефекти на тази билка я правят често използвано средство при респираторни заболявания. Отхрачващите ѝ свойства спомагат за разреждане на слузта и храчките и по-лесното им отделяне. Намира приложение при редица респираторни заболявания като астма, бронхит, туберкулоза и пневмония. Много изследвания in vitro са показали, че лопен притежава способност да убие вирусите, когато влязат в контакт с тях.

Чай от лопен може да приготвите като накиснете 1-2 чаени лъжички изсушен цвят и листа в 1 чаша вряла вода за около 10 минути, след което изпийте. Вдишването на парата, която излиза от чая също може да е от полза.

За да приготвите чай от лопен срещу пневмония се нуждаете от:

  • 1 буркан с вместимост 1 литър;
  • свежи листа от лопен и парчета от стеблото (листата трябва да бъдат нарязан или смачкани) или 1 чаша изсушени;
  • вряща вода – достатъчно да запълни буркана;
  • прясно мляко (по желание) – 1/2 чаша;
  • мед (по желание) – 1-2 чаени лъжички.

Поставете пресните или изсушени билки в буркана и допълнете с врящата вода. Разбъркайте добре и покрийте съда плътно. Оставете да престои най-малко 4 часа, а ако е възможно цяла – цяла нощ. На ден може да приемате 1 до 4 чаши чай, в зависимост от тежестта на заболяването. Готовата инфузия може да съхранявате в хладилник. Може да добавите мед и мляко към инфузията, като на половин чаша инфузия – добавяте половин чаша мляко. Може да използвате прясно мляко по Ваш избор, но козето мляко е много полезно за здравето на белите дробове.

Не използвайте семена от лопен, тъй като съдържат ротенон, който може да бъде токсичен при продължителен прием. Бременни жени, малки деца и хора страдащи от бъбречно или чернодробно заболяване не бива да използват лопен, особено за дълги периоди от време!

Сминдухът има отлични муколитични свойства, насърчава изпотяването, намалява треската и помага за премахване на токсините от тялото. Съществуват много начини да използвате сминдух за приготвяне на чай срещу пневмония:

  • Пригответе чай от сминдух, като поставите една чаена лъжичка семена от сминдух в 500 мл вряща вода. Прецедете и пийте четири чаши от чая на ден. За подобряване на вкуса, може да добавите малко лимонов сок. Когато се почувствате малко по-добре, може да намалите количеството чай, което пиете.
  • Може да подготвите комбиниран билков чай от една чаена лъжичка семена на сминдух, една чаена лъжичка джинджифил, една смачкана скилидка чесън и щипка лют червен пипер в чаша гореща вода за около пет минути. Прецедете и изстискайте сока от половин лимон в нея. Може да добавите и малко мед. Пийте този чай няколко пъти на ден.
  • Друг вариант включва 3 чаени лъжички семена от сминдух стрити на прах, 1 чаша горещ черен чай и 1-2 чаени лъжички мед (по желание). Смесете всички съставки и пийте веднъж на ден.

Билката хидрастис притежава отлични антибиотични, противовъзпалителни и стягащи свойства. В нея се съдържа берберин, който е антимикробен растителен агент. Хидрастис притежава способността да успокоява раздразненото гърло, а когато се приема още при първите признаци на простуда и грип, може да предотврати по-нататъшно развитие на заболяването. Традиционно, намира приложение и като средство за понижение на високата температура и разтваряне на слузестия секрет, натрупван в дихателните пътища. Притежава и някои имуностимулиращи ефекти.

  • За приготвяне на чай от хидрастис срещу пневмония се нуждаете от 1-2 чаени лъжички изсушен корен от хидрастис и вода (около 250 мл). Поставете билката във водата и оставете да ври в продължение на 10 минути. Прецедете и изпийте. Може да пиете 3 до 5 чаши чай от хидрастис всеки ден.

Бременните жени не бива да приемат тази билка и продукти от нея, тъй като стимулира маточните контракции. Ако страдате от сърдечно-съдови заболявания, диабет, глаукома, високо кръвно налягане или сте прекарали инсулт, се консултирайте с Вашия лекар, преди да приемате билката. Много високи дози хидрастис могат да попречат на метаболизма на витамини от група В.

Домашен билков сироп за кашлица при пневмония (отхрачващ):

Употребата на този чай ще помогне за разтварянето и отделянето на слузта от белите дробове, което ще облекчи и някои от симптомите при пневмония. Нужни са:

  • вода - 120 мл;
  • мед – 120 мл;
  • изсушени листа от лопен – 1-2 чаени лъжички;
  • изсушен пчелник - 1-2 чаени лъжички;
  • изсушени листа от розмарин - 1-2 чаени лъжички;
  • канела на прах - 1-2 чаени лъжички;
  • сух нарязан джинджифил - 1-2 чаени лъжички;
  • щипка лют червен пипер.

Смесете всички съставки в подходящ съд и оставете да заври. След това, намалете котлона и оставете да къкри, докато остане половината от първоначалното количество. Взимайте половин до една чаена лъжичка от този отхрачващ сироп на всеки два часа. Съхранявайте останалото количество в хладилник.

Ползите от витамин С за здравето са документирани широко в научната литература. Витамин С е открит в началото на 1900 година в търсенето на дефицитната субстанция, отговорна за развитието на скорбут. В миналото, скорбута често е пряко свързван с пневмония. Американският педиатър Алфред Хес (Alfred Hess) извършва задълбочени проучвания на връзката между скорбут и пневмония и обобщава аутопсионните констатации така: „Пневмония, лобуларна или лобарна, е едно от най-честите усложнения (на скорбут) и причина за смърт" и „Вторични пневмонии, обикновено бронхо-пневматичните по вид, са най-честото явление и в много (скорбутни) епидемии съставляват преобладаваща причина за смърт“. През 1930 година, някои германски и американски лекари предполагат, че витамин С ще бъде от полза при лечението на пневмония.

Въпреки че тежестта на пневмониите е намаляла драстично в развитите страни, белодробните инфекции все още са сред водещите причини за заболеваемост и смъртност в глобален аспект. Следователно, въпросът относно ефикасността на витамин С в терапията на пневмония е достоен за по-задълбочено проучване.

Най-известната физиологична функция на витамин С е участието му в хидроксилирането при синтеза на колагена и симптомите на скорбут в голяма степен се обясняват с промени в метаболизма на колагена. Биохимията на витамин С обаче е много по-сложна. Например, той участва в синтеза на допамин, карнитин и редица невроендокринни пептиди. В имунната система, витамин С играе роля на физиологичен антиоксидант, който защитава клетките от оксидативен стрес, причинен от инфекции. Концентрацията му във фагоцитите и лимфоцити е много по-висока спрямо тази в плазмата, което показва, че витамин С може да има и функционална роля в тези клетки на имунната система.

В различни опитни постановки, витамин С е показал способност да увеличава действието на фагоцитите, пролиферацията на Т-лимфоцитите, производството на интерферон и потискане на вирусната репликацията. Въз основа на изследвания върху животни е установено, че витамин С повишава устойчивостта на различни вирусни и бактериални инфекции. Освен това, много инфекции, включително пневмония, водят до понижение на плазмените нива на витамин С, левкоцитите и урината. Поради тези промени в метаболизма се предполага, че витамин С може да има терапевтичен ефект при пациенти с пневмония.

Зеленчуков сок. Прясно изцеден сок от цвекло, сок от моркови, сок от спанак,сок от краставици и други зеленчукови сокове са отлично средство за подпомагане на организма в хода на лечението на пневмония. Те повишават имунитета, разтварят слузта и помага за детоксикация. Високите концентрации на фосфор и хлор в сок от пащърнак са от голяма полза за белите дробове и бронхиалната система.

  • Комбинирайте сок от спанак със сок от моркови в съотношение 2:3, за да сполучите половин литър сок. Пийте го ежедневно.
  • Алтернативно, комбинирайте сок от една част от цвекло, една част сок от краставици и три части сок от моркови. Пийте ежедневно.
  • Пийте ежедневно по 250 мл (една чаша) сок от пащърнак. Използвайте сока на култивиран, а не див пащърнак за тази цел.

Парна инхалация

Парата помага за борбата с инфекциите и подобрява дишането чрез облекчаване на кашлица и задръствания със слуз.

Напълнете подходящ съд с чиста вода, поставете на котлона да заври и добавете няколко капки етерични масла като евкалипт, лавандула, чаено дърво, лимон или камфорово масло. Вдишайте парата от този разтвор. Докато вдишате, покрийте главата си с кърпа, така че да задържите парата. Един горещ душ също може да е от полза.

Въпреки приложението на един или няколко от предложените домашни средства, не забравяйте да следвате пълни курс на лечение, предписано от Вашия лекар, дори и ако забележите, че настъпва подобрение. Преустановяването на лекарствената терапия, преди да е настъпило цялостно оздравяване може да доведе до рецидив или други усложнения.