Банер за мобилна версия за апликация

Подагра

Подаграта (позната още като хиперурикемия, обхванала палеца на крака) е медицинско състояние, което обикновено се характеризира с повтарящи се пристъпи на остър възпалителен артрит – зачервена, болезнена, пламтяща възпалена става. Най-често засегната (при около 50% от случаите) е метатарзофалангеалната става в основата на големия пръст на крака. Тя обаче може да се прояви и под формата на тофуси, камъни в бъбреците или уратна нефропатия. Причинява се от високите нива на пикочна киселина в кръвта. Пикочната киселина кристализира и кристалите се отлагат в ставите, сухожилията и околните тъкани. Кристалите вътре в ставата причиняват изключителна болка при движение на засегнатата област. Възпалението на тъканите около ставата също причиняват подуване на кожата. При най-малкия допир може да се предизвика голяма болка.

Заболеваемостта от подагра е нараснала през последните десетилетия, като засяга 1–2% от населението в различни етапи от живота. Смята се, че този ръст се дължи на увеличаващите се рискови фактори сред населението като метаболитен синдром, по-голяма продължителност на живота и промени в хранителните навици. В исторически план подаграта е била известна като „болестта на кралете“ или „болестта на богатите“.

Клиничната диагноза се потвърждава чрез наблюдаване на характерните кристали в ставната течност. Лечението с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), стероиди или колхицин облекчава симптомите. След като острият пристъп отмине, нивата на пикочна киселина обикновено се понижават чрез промяна в начина на живот, а при пациентите, страдащи от чести пристъпи, алопуринола или пробенецида осигуряват дългосрочна превенция.

Подаграта е смущение на пуриновия метаболизъм и се проявява когато нейният краен метаболит – пикочната киселина, кристализира под формата на мононатриев урат, който се натрупва в ставите, по сухожилията и заобикалящите ги тъкани. Тези кристали след това предизвикват локална имуноопосредствана възпалителна реакция, като един от ключовите белтъци в каскадата на възпалението е интерлевкин 1β. Загубата на уриказа, която разбива пикочната киселина, в резултат на еволюцията при хората и по-висшите примати е направила това състояние често срещано.

Симптоми:

Подаграта като симптоматика има множество прояви, но най честите са изброените по-долу.

Пристъпите на подагра обикновено настъпват през нощта. Най-често са провокирани от преяждане, консумация на алкохол (най-често бира) или след някаква стресова ситуация.

Проявата на заболяването започва с внезапна и силна болка, зачервяване (цветът на ставата може да се промени от червен до лилав) и усещане за появата на топлина в засегнатата става;
Усещането за болка и парене е толкова силно, че не позволява да се докосне болезнената става;
Повтарящи се пристъпи на подагра обикновено се предшестват от изтръпване в засегнатата става;
Възможно е болната става да се подуе и локално да се увеличи температурата на кожата в този участък;
Често наблюдаван симптом е треска, тахикардия и изпотяване;
Един от симптомите на подагра е остра болка, особено в големия пръст на единия крак. Въпреки това, болестта може да се прояви първо в коленете или в глезените;
При подагра, като по правило, се увреждат големите пръсти на нашите крака, а най-рядко - ставите на китките на ръцете;
Най-характерният симптом на подаграта е възпалението на ставите (артритен симптом).

В резултат на подаграта се наблюдава допълнително увреждане, което може да се отрази на сухожилията, мускулите, сливиците, бъбреците ( различни видове дерматити, тонзилит, нефропатия и др.)

Причини:

Хиперурикемията е основната причина за подагра. Тя може да се появи по редица причини, включително хранителни навици, генетична предразположеност или намалено отделяне на урат солите на пикочната киселина. Намаленото бъбречно отделяне на пикочна киселина е основната причина за хиперурикемия – при около 90% от случаите, докато свръхпроизводството ѝ е причина при по-малко от 10% от тях. Около 10% от хората с хиперурикемия развиват подагра в някакъв момент от живота си. Рискът обаче варира в зависимост от степента на хиперурикемия. Когато нивата са между 415 и 530 μmol/l (7 и 8,9 mg/dl), рискът е 0,5% на година, докато при тези с нива над 535 μmol/l (9 mg/dL), рискът е 4,5% на година.

На причините, свързани с хранителните навици, се падат около 12% от случаите на подагра и имат тясна връзка с консумацията на алкохол, напитки, подсладени с фруктоза, месо и морски дарове. Неотдавнашни проучвания показват, че хранителните навици, които доскоро се смятаха за свързани фактори, всъщност не са, включително приема на зеленчуци богати на пурин (като например боб, грах, леща и спанак) и общ белтък. Консумацията на кафе, витамин C и млечни продукти, както и добрата физическа форма намаляват риска. Смята се, че това отчасти се дължи на тяхното влияние за намаляване на инсулиновата резистентност.

Към отключващите фактори спадат и физическите травми и хирургическите операции.

Появяването на подаграта е отчасти генетично обусловено и на нея се дължи около 60% от генетичната изменчивост в нивата на пикочната киселина. Три гена –SLC2A9, SLC22A12 и ABCG2 често се свързват с подаграта и вариациите в тях могат почти да удвоят риска. Мутациите, свързани със загуба на функции при SLC2A9 и SLC22A12 причиняват наследствена хипоурикемия, като намаляват степента на абсорбция на урата и на безпрепятствената му секреция. Няколко редки генетични смущения, включително наследствена младежка хиперурикемична нефропатия, медуларна кистозна болест на бъбрека, свръхпродуктивност на фосфорибозилпирофосфат синтетаза и недостигът на хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансфераза, наблюдавани при синдром на Леш-Нихан, се усложняват от подаграта.

Подаграта често се появява в комбинация с други медицински проблеми. Метаболитен синдром – комбинация от абдоминално затлъстяване, хипертония, инсулинова резистентност и анормални нива на мазнините – се появява при близо 75% от случаите. Други състояния, при които подаграта често предизвиква усложнения, включват полицитемия, отравяне с олово, бъбречна недостатъчност, хемолитична анемия, псориазис и трансплантация на органи. Индекс на телесната маса, по-голям или равен на 35, повишава риска от подагра при мъжете три пъти. Хроничното излагане на въздействието на олово и на замърсен с олово алкохол, са рискови фактори за подагра, поради вредното им въздействие върху работата на бъбреците. Синдромът на Леш-Нихан често се свързва с подагрозен артрит.

Диуретиците често са свързвани с пристъпи на подагра. Малка доза от хидрохлоротиазид обаче изглежда не повишава риска. Други свързвани с болестта лекарства са витамин PP и аспирин (ацетилсалицилова киселина). Имунопотискащите лекарства циклоспорин и такролимус също се свързват с подагра, особено първото, когато се използва в комбинация с хидрохлоротиазид.

Отключващите фактори за натрупването на пикочна киселина не са добре проучени. Макар да може да кристализира при нормални нива, по-вероятно е това да се случи, когато нивата се повишават. Други смятани за важни фактори за отключването на остри пристъпи на артрит са: ниските температури, бързите промени на нивата на пикочната киселина, ацидозата, ставната хидратация и белтъците от извънклетъчния матрикс, като например протеогликани, колагени и хондроитин сулфат. Повишеното отлагане при ниски температури донякъде обяснява защо най-често са засегнати ставите на краката. Бързи промени в пикочната киселина могат да се появят в резултат на множество фактори, включително травми, хирургически операции, химиотерапия, диуретици и започването или приключването на лечение с алопуринол. Блокерите на калциевите канали и лозартанът се свързват с понижен риск от подагра в сравнение с други лекарства за артериална хипертония.

Развитието на подагра има няколко етапа:

Айсимптоматична хиперрурикемия. При асимптоматичната хиперрурикемия няма никакви симптоми. Няма болка, нито възпаление, нито каквато и да било друга симптоматика.
Остра фаза. При острата фаза честотата на подагрозните пристъпи постепенно се увеличава, докато напълно се развие болестта.
Хронична подагра. Първият пристъп на подагра обикновено продължава само няколко дни. Когато обаче болестта достигне до пълното си развитие, времетраенето на тези пристъпи започва да се увеличава и може да се достигне до продължителност от 1-2 седмици. Когато болестта стане хронична, подагрозните пристъпи започват да се повтарят с различна честота. Често повтарящи се във времето пристъпи могат значително да увредят ставния хрущял и ако не се приложи своевременно лечение, ставата ще развие артрит и в нея ще се формират характерните за подагра възли.

Диагностициране:

Подаграта може да бъде диагностицирана и лекувана без допълнителни изследвания при пациентите с хиперурикемия и класическа подагра. Трябва обаче да бъде направен анализ на синовиалната течност, ако има съмнения в диагнозата. Въпреки че рентгеновите снимки помагат при откриването на хронична подагра, те не са особено полезни при остри пристъпи.

Окончателното поставяне на диагноза за подагра се базира на идентифицирането на кристали на мононатриев урат в синовиална течност или тофус. Всички проби от синовиална течност, взети от недиагностицирани възпалени стави, трябва да се изследват за наличието на тези кристали. При микроскопия с поляризираща светлина се идентифицира наподобяваща игла морфология и силно отрицателно двойно пречупване на лъчи. Провеждането на този тест е трудно и често изисква обучен експерт. Освен това, пробата от течността трябва да бъде изследвана относително бързо след аспирация, тъй като температурата и рН влияят върху нейната разтворимост.

Хиперурикемията е класическа характерна черта на подаграта, макар че при почти половината от случаите тя се развива без хиперурикемия, а повечето хора, при които се наблюдават повишени нива на пикочна киселина, никога не развиват подагра. Следователно, диагностичната полза от измерването на нивото на пикочната киселина е ограничено. Хиперурикемията се дефинира като нива на урат в плазмата по-големи от 420 μmol/l (7 mg/dl) при мъже и 360 μmol/l (6 mg/dl) при жени. Други често извършвани кръвни изследвания са преброяване на левкоцити, електролити, бъбречна функция и скорост на утайка на еритроцити (СУЕ). Въпреки това, както броя на белите кръвни клетки, така и СУЕ могат да бъдат повишени поради подагра и при липса на инфекция. Документирано е преброяване на бели кръвни клетки в количество 40,0×109/l (40,000/mm3).

Най-важната диференциална диагноза при подагра е септичният артрит. Това трябва да се има предвид при пациенти с признаци на инфекция или такива, при които няма подобрение от лечението. За улесняване на поставянето на диагноза може да се извърши изследване на синовиална течност оцветяване по Грам и култура. Другите подобни състояния включват псевдоподагра и ревматоиден артрит. Тофусите в частност, когато не са разположени в става, могат да бъдат объркани с базалноклетъчен карцином или друга неоплазма(и).

Лечение:

Основната цел на лечението е овладяване на симптомите на остър пристъп. Превенция на повтарящи се пристъпи, може да се осъществи чрез прием на различни лекарства за намаляване серумните нива на пикочната киселина. Прилагането на лед за 20–30 минути, няколко пъти на ден, облекчава болката. Възможностите за лечение на остри пристъпи включват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), колхицин и стероиди, а за превенция се използват алопуринол, фебуксостат и пробенецид. Намаляването на нивата на пикочна киселина може да излекува заболяването. Лечението на съпътстващи заболявания също е важно.

НСПВС са обичайните първоначални средства за лечението на подагра, като няма специфичен агент, който да е повече или по-малко ефективен от другите. Подобрение може да се наблюдава в рамките на четири часа, като се препоръчва лечението да продължи от една до две седмици. Те не се препоръчват, обаче, при наличие на други здравословни проблеми, като стомашно-чревно кървене, бъбречна недостатъчност или сърдечна недостатъчност. Макар че в исторически план индометацин е най-често използваното НСПВС, за предпочитане е използването на алтернативно средство като ибупрофен, поради неговия по-добър профил на странични ефекти при липса на по-добра ефективност. На хора с риск за поява на свързани със стомаха странични ефекти от НСПВС може да се дава допълнително инхибитор на протонната помпа.

Колхицин е алтернатива за тези, които имат непоносимост към НСПВС. Неговите странични ефекти (главно стомашно-чревно разстройство) ограничават употребата му. Стомашно-чревното разстройство обаче зависи от дозата и рискът може да бъде намален чрез прием на по-ниски, но ефективни дози. Колхицин може да взаимодейства с други често предписвани лекарства, като например аторвастатин и еритромицин.

Глюкокортикоидите са също толкова ефикасни, колкото и НСПВС, и могат да се използват при наличие на противопоказания за НСПВС. Те също водят до подобрение при инжектиране в ставата; въпреки това трябва да се изключи ставна инфекция, тъй като стероидите влошават това състояние.

Веществото пеглотиказа е одобрено за лечение на подагра през 2010 г. То е алтернатива за около 3% от хората с непоносимост към други лекарства. Пеглотиказа се прилага като интравенозна инфузия на всеки две седмици и намалява нивата на пикочна киселина при тази популация.

За предотвратяването на последващи пристъпи на подагра се използват редица лекарства, в това число инхибитор на ксантиноксидаза (включително алопуринол и фебуксостат) и урикозурици (в това число пробенецид и сулфинпиразон). Обикновено техният прием започва една до две седмици след овладяването на остър пристъп, поради съществуващите теоретични опасения от влошаване на пристъпа, и често се използват в комбинация с НСПВС или колхицин през първите три до шест месеца. Те се препоръчват при наличие на два подагрозни пристъпа, освен ако не са наблюдават деструктивни ставни изменения, тофуси или остра уратна нефропатия, тъй като е установено, че лекарствата не са ефективни дотогава. Необходимо е да се засилят мерките за понижаване на уратните нива до достигане на серумни нива на пикочната киселина под 300–360 µmol/l (5,0–6 mg/dl) и те да продължават да се прилагат за неопределен период от време. Ако тези лекарства се използват постоянно по време на пристъп, препоръчва се прекратяване на приема им. Ако нивата не могат да бъдат намалени под 6 mg/dl и се наблюдават повтарящи се пристъпи, това означава, че лечението е неуспешно или е налице рефракторна подагра. Като цяло пробенецид е по-малко ефикасен, отколкото алопуринол.

Урикозурични медикаменти се препоръчват при откриване на намалена секреция на пикочна киселина, ако 24-часово събиране на урина покаже по-малко от 800 mg количество пикочна киселина. Те обаче не се препоръчват, ако лицето е с анамнеза за бъбречни камъни. При 24-часово екскретиране на повече от 800 mg пикочна киселина, което е признак за свръхпроизводство, за предпочитане е да се използва инхибитор на ксантиноксидаза.

Инхибиторите на ксантиноксидаза (в това число алопуринол и фебуксостат) блокират производството на пикочна киселина, продължителната терапия е безопасна и се понася добре, и може да се използва при хора с бъбречно увреждане или уратни камъни, въпреки че алопуринол причинява свръхчувствителност у неголям брой индивиди. В такива случаи като алтернативно лекарство се препоръчва фебуксостат.

Усложнения:

Без лечение острият пристъп на подагра обикновено се разсейва за пет до седем дни. 60% от хората, обаче, получават втори пристъп в рамките на една година. Хората с подагра са с повишен риск от високо кръвно налягане, захарен диабет, метаболитен синдром и бъбречно и сърдечно-съдово заболяване, следователно с повишен риск от смърт. Това може да се дължи отчасти на връзката ѝ с инсулинова резистентност и затлъстяване, но в някои случаи повишеният риск се явява независим.

Без третиране епизодите на остра подагра могат да се развият в хронична подагра с разрушаване на ставните повърхности, деформация на ставите и безболезнени подагрични удебеления на ставите (тофуси). Тези подагрични удебеления на ставите настъпват в 30% от случаите, които не са третирани в продължение на пет години, често пъти в хрущялната извивка на ушната мида, над процесите на олекранона или върху ахилесовите сухожилия. С агресивно третиране те могат да се разтопят.

Обширните тофуси могат да причинят хроничен артрит в резултат на ерозията на костите.

Повишените нива на пикочна киселина могат да доведат и до натрупването на кристали, отлагащи се в бъбреците, което води до образуване на камъни в бъбреците и последващата го уратна нефропатия. Могат да настъпят и други форми на хронична бъбречна дисфункция.

Хранителен режим:

Както промени в начина на живот, така и лекарства могат да понижат нивата на пикочната киселина. Ефективните промени в начина на живот и спазването на диети включват намален прием на такива храни като месо и морски продукти, прием на достатъчно количество витамин C, ограничаване на консумацията на алкохол и фруктоза и предотвратяване на затлъстяване. Спазването на нискокалорична диета при затлъстели мъже намалява нивата на пикочна киселина със 100µmol/l (1,7mg/dl). Ежедневният прием на 1500 mg витамин C намалява риска от развиване на подагра с 45%. Консумацията на кафе, но не и чай, е свързана с нисък риск от развиване на подагра. Подагра може да се развие като вторично заболяване при сънна апнея, поради освобождаването на пурин(и) от страдащите от недостиг на кислород клетки. Лечението на апнея може да намали появата на пристъпи.

Диета №6:

Това е диета, която се предписва на хора страдащи от подагра и бъбречно-каменна болест. Нейната цел е да ограничи приема на богати на пурин храни, да намали образуването на пурини в организма, да свали нивата на пикочната киселина и нейните соли и да промени реакцията на урината, като образува преобладаваща алкална среда в организма.

Общата характеристика на Диета №6 е следната: изключват се храните, които съдържат много пурини и оксалова киселина и се увеличава приемът на алкални храни.

Такива са млечните храни (прясно мляко, кисело мляко и извара), също така много плодове и зеленчуци. Увеличава се приемът на много течности, освен ако не е противопоказно заради друг вид заболяване.

Разрешени са само птиче месо и риби и то определени видове и в ограничени количества.

Месните продукти задължително трябва да бъдат приготвени чрез варене.

Хранителният прием е 4 разов с разрешен прием на течности (чай, айрян, фреш, смути, компоти и др.) между храненията.

В химическо съотношение и енергиен състав храната при Диета №6 трябва да бъде:

70 гр. протеини;
80 гр. мазнини;
350-400 гр. въглехидрати;
8-10 гр. сол;
1,5-3 л. течности;
2400-2600 калории.

От протеините 50% трябва да бъдат животински, основно млечни.

От мазнините 30% да са растителни.

При вългехидратите се допуска консумирането на 80 гр. захар.

Примерно меню за деня:

Закуска: салата от зеленчуци с подправка от растително олио, една препечена филийка ръжен хляб, чай.
Закуска в 10 часа: чай от шипки, една ябълка.
Обяд: картофени кюфтета, плодов кисел, юфка с мляко.
Следобедна закуска: някакъв плод
Вечеря: пълнени зеленчуци с ориз или сърми, чай, позволен лек сладкиш без сметана.
Късно вечер: сварени овесени ядки.

Количество пикочна киселина в различните продукти:

Храна - Пикочна киселина в мг.

Бял хляб - 73;
Говежди черен дроб - 230;
Говеждо филе - 154;
Грах - 85;
Житни зародиши - 843;
Картофи - 20;
Леща - 198;
Мая - 393;
Млечен шоколад - 91;
Овесени ядки - 187;
Макарони - 185;
Пастет - 77;
Пъстърва - 311;
Салам - 104;
Сардина - 221;
Свински далак - 379;
Свински черен дроб - 293;
Свинско филе - 152;
Телешки далак - 253;
Телешки момици - 918;
Телешки черен дроб - 221;
Телешко месо - 164;
Черен хляб - 84;
Шунка - 85.

Забранени храни при подагра:

Месо:

От млади животни и птици, птича кожа.
Всички части на животното, при варенето на които се образува лепкав бульон ( най-често това са главата, краката и така нататък).
Пушено месо, пушени храни и колбаси.
Карантии (сърце, бъбрек, черен дроб, мозък, и т.н.) и от сготвената от тях храна.
Месни екстракти (сухите супи в пакети).
Месни и рибни консерви, хайвер.
Свинско и продуктите приготвени от него.
Тлъста риба; солена риба; пържена риба; консервирана риба (херинга аншоа, сардини, цаца).

Животински мазнини: всички продукти, които са приготвени с животински мазнини.
Бульони, Супи: това са бульоните приготвени от месо, пиле, риба, гъби, месни сосове и желе; бобови чорби, спаначена супа и супа от киселец или лапад.
Месни екстракти: пакетираните сухи супи.
Сирена: не трябва да се консумират солени и пикантни сирена.
Подправки: ограничаване на силните подправки като: черен пипер, хрян, горчица и т.н. (изключение правят дафинов лист и оцет).
Продукти, които възбуждат нервната система: силен чай, кафе, какао.
Сметана и сладкиши: ограничаване консумирането на сметанови сладкиши, торти и шоколад.
Продукти, съдържащи консерванти: такава е всяка консервирана храна (особено фабрично произведената), натурални сокове (фабрично произведени) и подобни.
Бобови растения: леща, грах, фасул, боб и соя.
Плодове: малини, смокини, грозде, боровинки(с изключение на червената боровинка)
Всички продукти от грозде: стафиди, вино, ракия и т.н..
Алкохолните напитки: особено бира, ракия, пенливи бели и червени вина. Те повишават нивата на пикочна киселина и намаляват нейната екскреция чрез бъбреците.
Зеленчуци: гъби, пресни бобови шушулки, спанак, киселец, лапад и цветно зеле.

Ограничени храни:

Варено месо и риба: допуска се консумирането на нетлъсти меса до три пъти седмично, за предпочитане са птиче месо, сьомга, пъстърва и скумрия. В тези продукти също има доста високо съдържание на опасните пурини, но в техния състав има също ненаситени мастни киселини, които са много полезни за регулиране на метаболизма, триглицеридите и лошия холестерол.
Зеленчуци: карфиол, аспержи, спанак, целина, чушки, репички, ряпа; домати (максимум 2-3 домата на ден); зелен лук, магданоз; гъби (бели гъби и други видове гъби).
Туршия и различни маринати.
Плодове: сини сливи.
Масло.
Мляко: разрешени са прясно мляко, извара и кисело мляко.
Яйца: допуска се консумирането на едно яйце за деня, независимо как е приготвено.

Разрешени храни при подагра:

Супи – вегетарианска, борш, зеленчуци, картофи, прясно мляко (може и с добавяне на зърнени храни – корнфлейкс), студени супи, плодови супи.
Месо: пиле, пуйка, заек, някои риби (сьомга, пъстърва, скумрия). Три пъти седмично, в количество за един прием от 150 гр. за варено месо и 170 гр. за варена риба.
Разрешено е да се комбинират еднакви количества месо и риба за един хранителен прием с общ грамаж от 170 гр.
Риба: рибата трябва да бъде постна и варена. Маскимално количество за деня е около 160-170 грама. Може да се консумира риба до 3 пъти седмично.
Млечни продукти: млечни напитки, сирене, храни приготвени от млечни продукти, заквасена сметана, сирене с ниско съдържание на мазнини и сол (трябва да бъдем внимателни с избора на сирене, защото то може да съдържа много наситени мазнини, които нарушават метаболизма).
Малко количество прясно мляко: най-често, когато се добавя към зърнени храни (например корнфлейск и овесени ядки) или някакви напитки;
Зърнени храни и макаронени изделия: всички видове, но консумирани в умерени количества. Хляб – ръжен и пшеничен.
Зеленчуци: зеле, моркови, картофи, краставици, тиквички, патладжани, тиква, кьопоолу с патладжан (прясно приготвено). Консумирането на зеленчуци е позволено в големи количества. Могат да се ядат сурови или варени.
Препоръчва се консумирането на по-големи количества ястия от картофи.
Ядки: кедрови, авокадо, бадеми, фъстъци, лешници, слънчогледови семки и подобни.
Сладки продукти: – бонбони, но без шоколадовите, конфитюр, мармалад, всички сушени плодове (с изключение на стафиди), кремове, желета, сладка, мед.
Напитки – зелен чай, билков чай, мляко, кафе (заместител или много слабо кафе) с малко прясно мляко (без сметана), бистри бульони, плодови сокове, фрешове, смутита от плодове и зеленчуци, други плодови напитки (без консерванти), айрян, компоти. Особено ценни са плодовите напитки от червени боровинки (червената боровинка ускорява отделянето на излишните пурини), сок от краставица (1 чаша на ден), алкална минерална вода .
Плодове: най-вече зелени ябълки, цитрусови плодове, цариградско грозде (единственият позволен вид грозде), горски плодове (с изключение на малини), дини и други.
Растително масло: за предпочитане е растително масло от зехтин и ленено семе; краве домашно масло.

Важни добавки:

Алое Вера нектар, срещу възпаления, облекчава болката, регенерира клетките: 3 до 6 унции на ден (по 2 унции преди хранене) – 1у=28,3 или 31,1мл.
Бета-каротин и витамин Е, мощен антиоксидант, подобрява кръвообращението, съхранява и възстановява телесната тъкан (2 капсули на ден, по 1 капсула преди хранене).
Алое Вера загряващ крем с евкалиптово масло, облекчава болката: втривайте в съответното място.
Омега-3, ЕРА обезболяват възпалените простагландини: 6 таблетки на ден (по 2 таблетки преди хранене).
Пчелно млечице, съдържа витамини В-комлекс, предпазва от нервност и стрес: 3 до 4 таблетки на ден (по 1 таблетка, 20 мин. преди хранене).
Мултиминерали (цинк), необходими за правилното функциониране и строеж на тялото: 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната).

Какво да правим по време на пристъп на подагра?

Пристъпите на подагра обикновено продължават около една – две седмици. Фазите преминават от остър период към постепенно намаляване на болката и възпалението.

Следва тиха фаза (ремисия). Характерно е, че колкото по-тежък е пристъпът, толкова по-кратък е периодът на ремисия.

По време на пристъп на подагра болният трябва да избягва движението и да остане в леглото, заемайки положение, което е най-удобно за болезнената става.

При остър подагрозен пристъп основно се прилагат обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, строга хранителна диета, препарати които блокират и разграждат пурините, прилагат се също лекарства повишаващи отделянето на пикочната киселина чрез бъбреците (но, те не са подходящи за пациенти с бъбречна недостатъчност).

Има и нови, модерни медикаменти, които понижават нивото на проблемната пикочна киселина в нашата кръв. В Европа това лекарство се продава от 2010 година.

Ето какво е най-добре да направим при пристъп на подагра:

Пълна почивка: по време на остър подагрозен пристъп дръжте увредената става леко повдигната във възможно най-удобната с нея поза. За улеснение можете да подложите под крайника някаква възглавница.
Пийте много вода: на ден поне 2,5 литра. Голямото количество течност ще помогне да се ускори изхвърлянето на натрупаното излишно количество пикочна киселина от организма.
Най-добре е да пиете билков чай. Особено подходящи са отварите от шипка или червена боровинка. Можете да комбинирате и двете. Чаят, който ще приемате трябва да бъде без добавена захар.
Избягвайте прием на аспирин и обезболяващи лекарства: Аспиринът и обезболяващите лекарства забавят екскрецията (изхвърлянето) на пикочната киселина.
Охлаждане: ако болката позволява, сложете една торбичка с лед върху болната става за около десет минути. Това ще успокои болката.
Диета: избягвайте храни, които повишават образуването на пикочна киселина. Такива са богатите на протеини храни от животински произход. В първите дни на пристъпа на подагра трябва да ограничите и дори премахнете напълно от менюто си месото, рибата и всякакви храни от животински произход. Яжте само зеленчуци, плодове, сок и мляко. Да не се консумират кисели, мазни,солени и люти храни, защото те също повишават производството на пикочна киселина. Без никакъв алкохол.
Прием на медикаменти, които ускоряват изхвърлянето на пикочната киселина: Излишъкът от пикочна киселина и нейните производни засягат ставите, бъбреците, кръвоносните съдове и други органи. Следователно трябва възможно най-бързо този излишък да бъде изхвърлен от организма, също да се предотврати повторното му натрупване.
За целта правилно е да потърсите ревматолог, който ще назначи адекватна за Вашия здравословен проблем терапия.
Редовен контрол на нивата на уратната киселина: Това става чрез извършване лабораторни анализи на кръвта и урината.
Пазене на ставите от наранявания и претоварване: опитайте се да намалите вероятността за тяхното нараняване или натъртване. Не носете много тесни обувки. Това може да натовари допълнително ставите.
Избягване на хипотермия и настинки: опитайте се да поддържате силна Вашата имунна система, за да намалите възможно най-много простудните и вирусни заболявания.
Контрол на кръвното налягане: Ако в допълнение към подагра, Вие имате и високо кръвно налягане, сте изложени на двоен риск. Обърнете внимание също на приемането на някои видове диуретици, които се вземат при високо кръвно налягане, защото някои от тях ускоряват отделянето на пикочна киселина и провокират пристъпи на подагра. Опитайте се да намалите хипертонията по естествен начин, като например ограничите консумирането на сол и солени продукти.

Билколечение:

Много са методите от народната медицина за борба с подагра. Предлагаме Ви най-ефикасните рецепти за лечението ѝ:

Отвара от ябълки. Корите от няколко ябълки се нарязват на парченца. Варят се в тенджера с 5 литра вода за 30 минути. Изпиват се по 2-3 чаши между храненията. Всеки ден трябва да преварявате отново бульона от ябълки. Слагате го само да кипне.
Направете си и пийте силна отвара от коприва, касис или женско биле. Приготвят се, както е описано на опаковката.
Цветовете от обикновен люляк се изсипват, без да се натъпкват в половин литрова стъклена бутилка, до върха. Налива се вода или спирт. Оставят се да престоят три седмици на топло място. После се прецежда. Приема се по 30 капки, три пъти дневно (преди храненията). Курсът на лечение за подагра продължава три месеца. Същата настойка може да се използва за масажи и компреси.
50 грама от билката лопен се слага в 0,5 литра водка или 70-градусов спирт и се оставя да престоя две седмици. Прецежда се. Тинктурата се използва чрез втриване или намазване на болното място при ревматични болки в гърба и ставите.
Една лъжица от цвета на билката вратига се залива с една чаша вряща вода, след което я увиваме с кърпа и държим да се запарва в продължение на 2 часа и прецеждаме. По една супена лъжица се взема 3-4 пъти, 20 минути преди хранене. Прилага се при болки в гърба и в ставите, причинени от ревматизъм и подагра.
Една лъжица целина се залива с 2 чаши вряща вода. Престоява четири часа и се прецежда. При подагра се пие по две лъжици 3-4 пъти за деня, препоръчително половин час преди хранене. Прави се и пюре от пресни листа целина и се употребяват по 1-2 лъжици, 2-3 пъти през деня.
Смесете 20 грама от билката киноа и една чаша вряла вода. Оставете да се запари, докато изстине. Прецедете и ползвайте по чаша, трикратно за деня. Можете да нанасяте като тоник върху болното място. Прилага се при подагра и ревматизъм.
Смесете в термос 20 гр. бъз с кипяща вода 1 литър. Оставете да престои една нощ. Сутринта прецедете и пийте по чаша, три пъти дневно. Отварата помага не само при подагра, но и при артрит и ревматични отоци.
Попарват се три лъжици жълт кантарион с четири чаши завряла вода, които се оставят да престоят два часа. Прецеждат се и се ползва по 0,300 мл., трикратно през деня, преди хранене. Лечението се провежда 1-2 месеца. Много е ефикасно при хронична подагра.
Сваряват се листа от червена боровинка като чай. При пристъп на подагра се пият до четири чаши дневно. Можете да обогатите чая и с още билки (цвят от лайка, цвят от липа, листа от малина), в съотношение едно към едно.
Смесете по една лъжичка от изсушените билки коренище и бояджийски брош с една чаша охладена преварена вода. Престояват така осем часа и се прецежда водата. Накиснатите билки се слагат във вряща вода и се запарват 10 минути. След това се отцеждат. Пие се по половин чаша четири пъти дневно. Много ефективно при болки в ставите.
Пие се на ден по три пъти сок от бреза, събран в началото на пролетта. Това облекчава артритни и ревматични болки.
Две супени лъжици нарязани бобови шушулки от бял боб, се смесват с три чаши вода. Вари се и следва да се прецеди. Ползва се по 75 мл, четири пъти, дневно преди хранене.
Петнадесет грама плодове от хвойна се попарват със сто милилитра вряла вода. Прецежда се и с получената отвара се маже болното място. Действа болкоуспокояващо.
Една-две супени лъжици цикория се попарват с чаша вряла вода. Прецеждат се. Пие се по половин чаша, два-три пъти дневно, половин час преди редовното ядене.
Попарват се 20 гр. нарязани млади листа от неузрели орехи с една чаша завряла вода и престояват двадесет минути. При подагра се пие една лъжица трикратно за деня. Рецептата е подходяща за масаж и компреси.
Смесете 2 части плодове от глог и липов цвят с четири части шипки и пет части мащерка. Размесете старателно. Направете чай и пийте от него.
Смесете пет части риган, мащерка, три части шипки и листа от къпини. Смесете добре. Сварете и пийте чаят от тази билкова смес редовно.
Смелете на прах и разбъркайте сместа от шест сухи листа дафинов лист и едно сухо листо хвойна. Този прах се размесва с 12 части краве масло. Мехлемът се използва чрез втриване. Има болкоуспокояващ ефект когато Ви болят ставите и долната част на гърба.
Мехлем против подагра по стара руска рецепта: Необходимите продукти са равни количества безсолно домашно масло и спирт. Разтопете маслото в тиган и когато се появи пяна веднага изсипете спирта. При изсипването на спирта внимавайте да не се подпали. Изчакайте докато спирта изгори. След това отстранете и оставете леко да се охлади. Сложете в подходящо бурканче и дръжте в хладилник. По време на подагрозен пристъп втривайте от него върху възпаленото място. Направете масажът с този мехлем в близост до някое място, от което се излъчва топлина, като например камина, бойлер или парно. Масажът продължава докато болката не отслабне.
Лучена супа за лечение на подагра: измийте две-три глави лук. Сложете в тенджера един литър вода и прибавете лука. Оставете да ври на бавен огън. Варете докато лукът се развари напълно. Прецедете лучения бульон. Пийте по чаша трикратно преди хранене. Ползвайте лучената супа 10-15 дни, след което трябва да спрете за една седмица и можете да повторите.
Лечение с йод и аспирин. Йодът е древно и много ефективно средство за лечение на подагра. Смесвате точно десет милилитра йод с пет таблетки аспирин (ацетилсалицилова киселина). В резултат на това трябва да получите напълно безцветна течност. С нея мажете през нощта болезнените стави. Отгоре сложете дебели ръкавици или чорапи и спете така.
Рецепта при напреднал стадий на подагра: пригответе суха смес от следните билки: по 20 части листа от млада бреза, хвощ и върбова кора; 10 броя листа от коприва; по 10 части черен бъз; по 5 части кора от зърнастец, плод от хвойна, цвят от божур, цвят от невен и цвят от синя метличина. Попарва се една лъжица от билковата смес с 0,300 мл. завряла вода. Престоява половин час и остава да се прецеди и се изпива цялата отвара. Можете да направите и изпиете отварата няколко пъти през деня.

Рецепти за подагра на Петър Дънов:

При пристъп на подагра на болното място се слага компрес от мед и се завива. Оставя се да постои, докато медът се попие от кожата и платът остане почти сух. След това се маха.
Прави се смес от счукани в дървено хаванче двадесет бадемови ядки, двадесет пресни листа индрише, 0,500 грама пчелен мед, смлени на каша четири лимона (с корите и без семките), двадесет грама тинктура от валериана и двадесет грама тинктура от глог (закупува се от аптеката) и една супена лъжица канела. Съставките се омесват много добре. Всяка сутрин преди хранене се взема по една лъжица.
Вместо вода, ако желаете може да се пие тази отвара от смесени равни части цвят от бял равнец, черни боровинки и листа от целина. Една лъжица от сместа се слага в 0,600 мл. вряла вода и ври около пет минути с похлупак. Оставя се да изстине и следва само да се прецеди. По желание се подслажда с мед се овкусява с лимон.

Лечебни вани при подагра.

Такива могат да бъдат направени от отвари от билката овесена слама, от корени от коприва, лайка, клонки от боровинки или касис.

Необходимо е да се знае, че (освен, ако не е изрично указано друго) температурата на течността, с която се правят ваните трябва да бъде 36-37 градуса. Стои се докато температурата спадне на 24 градуса.

Рецепта №1: 250 грама коренище от билката аир завират с три литра студена вода. След това я оставяте да изстине до температура 36-37 градуса и се прави вана.
Рецепта №2: 300 грама стъбла и цвят от лайка се добавят към 5 литра вряла вода. Оставят се да стоят 2 часа, прецеждат се и се изливат във ваната.
Рецепта №3: 250 грама смес от равни количества от билките аир (коренище) и наземната част на пълзяща мащерка се слагат в 3 литра студена вода. Завират и когато достигнат температура 36-37 градуса се изсипват в подходящ съд и се прави вана.
Рецепта №4: 200 грама салвия се сипват в 5 литра вряла вода. Престоява 2 часа и се прави баня при температура 34 градуса. Може да се стои докато температурата достигне 24 градуса.
Рецепта №5: Лайка за успокояване на болната става: Прави се разтвор от 100 грама морска сол, 20 грама лайка и 10 литра вряла вода. Изчаква се да изстине, до тогава лайката вече се е запарила във водата. Прави се лечебна вана.
Рецепта №6: Вани за крака с йод и сода бикарбонат: Към три литра топла вода (36 -37 градуса) добавете 3 лъжици сода бикарбонат и девет капки йод. Накиснете краката вътре и дръжте, докато температурата на водата стане 24 градуса.

Самомасаж.

При подагра можете да си помогнете, като си направите самомасаж.
Важно правило е първо да започнете да масажирате участъка около засегнатата става и едва когато болката при натиск започне да намалява, чак тогава можете да преминете към масажа на самата става.
Масажните движения трябва да бъдат леки, нежни, без натиск, да наподобяват галене.
В острата фаза на заболяването не трябва да се прави масаж на засегнатите стави.

Превенция:

Превенцията при подагра трябва да включва промяна в нездравословния ни начин на хранене и живот и медикаментозна терапия за намаляване нивата на пикочната киселина.
Препоръчително е да се избягва заседналият начин на живот и злоупотреба с месни храни и алкохол.
За превенция на подагра трябва да се приема достатъчно количество витамин С. Ежедневният прием на 1500 мг. витамин С намалява риска от подагра с 45%.

Болка в ставите