Преддиабет

Преддиабетът или инсулиновата резистентност представлява състояние, при което тялото на човек произвежда достатъчно количество инсулин, но не успява да го използва по предназначение. Инсулинът представлява хормон, който се произвежда в панкреаса и спомага за усвояването на глюкоза в кръвта. Глюкозата от своя страна представлява тип проста захар, която е основен източник за енергия на организма.

Нормалната кръвна захар на гладно е под 6,1ммол/л. При стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л, говорим за нарушена кръвна захар на гладно. Диагностично обременяване с глюкоза се извършва с 75г. глюкоза, при което на втория час нормално кръвната захар не надвишава 7,8 ммол/л. При стойности над тази, до 11ммол/л се наблюдава нарушен въглехидратен толеранс. Тези две състояния се означават като преддиабет.

Една от функциите на храносмилателната система е да разгражда въглехидрати в храната до форма на глюкоза, която се движи чрез нашето кръвообращение и осигурява енергия на клетките. Глюкозата често е наричана и кръвна захар. Когато нейното ниво се повиши /най-често след хранене/, панкреасът е органът, който освобождава инсулин, отговорен за усвояването на кръвната захар от клетките.

Ако е налице инсулинова резистентност, мускули, черен дроб и мазнини не отговарят правилно на инсулиновата стимулация. Резултатът от това е нужда от по-високо количество инсулин, за да с пренесе глюкозата. Тази нужда на тялото се компенсира чрез повишаване на производството на инсулин, но само първоначално.

Когато инсулиновата резистентност се влоши, панкреасът не успява да смогне на нарастващите нужди на тялото. Това е причина за покачване на кръвната захар. Често при хората с преддиабет, се наблюдават високи стойности както на глюкозата, така и на инсулинът.

За развитието на преддиабет, главна роля играе нездравословният начин на живот, затлъстяването и малката физическа активност. Рискът от развитие на преддиабет се увеличава при хора, които имат близък с диабет тип 2; жени, претърпели гестационен диабет; жени с поликистоза на яйчниците; хора без физическа активност; хора с висок холестерол и наднормено тегло; по-възрастните.

Причини:

Инсулинът заема ключова роля в обмяната на въглехидратите. След усвояването им през чревния тракт, той се секретира от панкреаса в отговор на повишението на нивото на глюкозата в кръвта и съдейства за усвояването и от три вида основни клетки в организма – тези на напречно-набраздената мускулна тъкан, мастната тъкан и фибробластите от съединителната тъкан. При преддиабета и захарния диабет тип 2 се наблюдава развитие на резистентност към действието на инсулина. Кръвната захар остава висока, а се повишава и нивото на самия инсулин в кръвта – в опит за компенсиране на хипергликемията. Отношение към развитието на тези промени имат начина на хранене, затлъстяването и двигателната активност, но разбира се, и генетичния фонд.

Натрупването на мастна тъкан, в областта на корема, е особено опасно за развитието на инсулинова резистентност, преддиабет с метаболитен синдром и захарен диабет тип 2. Тази мастна тъкан е изключителен източник на един вид липиди в кръвта – свободните мастни киселини. Постъпващи в черния дроб те провокират усиленото производство на глюкоза и триглицериди, което води съответно до хиперстимулация на панкреаса, хиперинсулинемия и до промяна в липидния статус. Същите свободни мастни киселини в мускулната тъкан провокират резистентност към инсулиновото действие и допълнително стимулират панкреаса. Принос за развитието на инсулинова резистентност, некачествен гликемичен контрол и дислипидемия имат още и различни биологично активни вещества. Инсулиновата резистентност има отношение и към задържането на натриев хлорид и вода и в промяна на симпатиковия тонус, дорпинасящи за развитието на артериална хипретония.

Инсулиновата резистентност при метаболитен синдром, преддиабет и захарен диабет тип 2 води до натрупване на мазнини в черния дроб – развива се неалхохолна чернодробна стеатоза.

• Фамилна обремененост със захарен диабет тип 2.
• Възраст >45г. С напредването на възрастта се променя метаболизма, променя се съотношението между мускулна и мастна тъкан, повишават се килограмите, намалява се двигателната активност.
• Данни за гестационен диабет или анамнеза за раждане на плод с тегло над 4кг.
• Данни за синдром на поликистозни яйчници.
• Много често преддиабетното състояние корелира с промени в липидния статус, особено с понижение на HDL-холестерола и повишение на триглицеридите, както и с артериална хипертония. Тези особености, заедно с промените в теглото оформят картината на метаболитния синдром.
• Наднормено тегло или затлъстяване – Индекс на Телесна Маса >25 - 30. Особено рисков е абдоминалният тип затлъстяване с обиколка на талията над 80см при жените и 94см при мъжете.
• Обездвижване - двигателната активност подобрява усвояването на глюкозата и подобрява инсулиновото действие.

Симптоми:

Обикновено нарушенията в гликемичния контрол се откриват случайно при профилактично изследване или във връзка с друго заболяване. Оплаквания липсват. Те са познатите рискови фактори за захарен диабет тип 2:

Диагностициране:

Следва да бъдат изследвани:

• Лица с наднормено тегло или затлъстяване;
• Лица с фамилна обремененост за захарен диабет тип 2;
• Лица с анамнеза за гестационен диабет;
• Лица, при които е измервана гранично висока кръвна захар;
• Лица с данни за дислипидемия – високи триглицериди и нисък HDL холестерол;
• Лица с артериална хипертония;
• Лица с исхемична болест на сърцето;
• Лица с рискова етническа принадлежност;
• Лица с поликистозни яйчници;
• Лица с неалкохолна стеатозна болест на черния дроб.

Диагностицирането на преддиабетното състояние се базира на измерването на кръвна захар на гладно между 6,1 и 7,0 mmol/l или стойност на 7,8 до 11mmol/l при провеждането на стандартизиран тест с обременяване с глюкоза – 75г. Измерване нивото на инсулина се осъществява на гладно (до 17 IU/l). Въз основа на тази стойност и кръвната захар на гладно се изчислява индекс (HOMA index), по който се съди за инсулиновата резистентност. След обременяване с глюкоза нормално инсулинът се покачва не повече от 5 пъти над изходната стойност или до 100IU/l.

Усложнения:

Преддиабетът е предшественик на захарния диабет, а настъпването на последния е свързано с множество съдови усложнения. Нарушената гликемия на гладно и нарушения въглехидратен толеранс са обратими състояния и предприемането на необходимите мерки на този етап може да предотврати или поне отложи във времето опасността от захарния диабет.

Още при преддиабет се установява 1,5% по-висок сърдечно-съдов риск отколкото при лица с нормален гликемичен статус. Има данни, че дори и на това ниво се откриват съдови и нервни усложнения, макар и с по-ниска честота. Въпреки, че лицата с преддиабет са предразположени към формирането на диабет, не всеки от тях развива такъв. Между 29 и 55% от случаите преминават в диабет в рамките на 3 години. Някои проучвания съобщават за прогресията до диабет при 43 до 68% от лицатата за по-дълъг период от време – 5-10г.

Лечение:

При липсата на ефект от корекцията на режима на хранене и движение се налага използването на медикаменти. Основен препарат на избор е метформинът. Наричан още инсулинов очуствител, подобрява инсулиновата резистентност в периферията, намалява продукцията на глюкоза от черния дроб, хипергликемията на гладно и инсулинемията. Въвежда се по схема.

Мястото на други антидиабетни медикаменти също е изследвано при профилактиката на заболяването и лечението на нарушения въглехидратен толеранс, съответно нарушената гликемия на гладно. На този етап обаче, според наблюденията на специалисти, ползата от тях остава на заден план.

Най-съществени и несравними с медикаментозната намеса остават резултатите от промяната в начина на живот. Във връзка с високия сърдечно-съдов риск, който крие диабета, и размерите на заболеваемостта от последния, е целесъобразно заболяването, предшестващите го състояния и рисковите фактори да бъдат активно търсени и овладявани.

Ако кръвните Ви изследвания са в граничните стойности или имате преддиабет, то може да забавите процеса или изобщо да се върнете към нормален начин на живот.

• Първо – упражнения и тренировки и като цяло движението имат огромно въздействие върху инсулинова резистентност. Мускулите „горят“ складирания гликоген в клетките по време и след тренировка. Мускули, които са тренирали отчаяно се нуждаят от този гликоген и ще помогнат за регулиране на резистентността за да си набавят гликогена. За това професионалните атлети могат да ядат 400 – 600 грама въглехидрати и пак да са слаби и в чудесна форма. Силовите тренировки изглежда са също толкова ефективни както и кардио тренировките, но добра смесица от двете е най – добрия вариант. И след като тренирате редовно, намалявате инсулиновата резистентност, като това регулира ензимите, които спомагат горенето на мазнините. Така започвате да намалявате килограмите.
• Второ – намаляването на приема на въглехидрати и особено на храните пълни със захар и рафинираните храни е напълно задължително. Направете така, че пресните зеленчуци да са основната Ви храна. Абсолютно погрешно са много циркулираните твърдения, че трябва 60% от храната ни да са въглехидрати. Това е абсолютно грешно. Наблегнете на протеини и мазнини.

Не се оставяйте да стигнете до развиване на диабет. Особено ако имате индикации, че отивате в тази посока. Вземете мерки.

• Излишни килограми – силно препоръчително е контролиране на теглото. Ако имате излишни килограми, трябва много сериозно да подходите към сваляне на килограмите. Дори един килограм да свалите, намалявате значително риска си за развиване на диабет. Но не сваляйте килограми с гладуване.
• Хранене – една от най – важните части за лекуване на преддиабет е храната. Изгответе си специална диета от професионалист и се мотивирайте да я спазвате. Яжте често по малко. Ако можете си набавяйте истинска храна от проверени източници. Като правило в България масово прекаляваме с въглехидратите. Намалете въглехидратите за сметка на протеините.
• Стрес и напрежение – в изследванията и научните трудове за превенция на диабет и лекуване на преддиабета, се отдава най – голямо значение на контрола на излишните килограми, тернировките и правилното хранене, но един от другите големи фактори са стреса и напрежението. Живеем в свят на постоянен стрес и това допринася за проблемите с развитието на диабета. Намерете начин да намалите стреса в ежедневието си и това ще помогне.
• Добър сън – сънят е важна част от управлението на стреса и трябва да си осигурите достатъчен и пълноценен сън. Сънят е важен за хората, страдащи от преддиабет, защото това помага за регулиране производството на инсулин.

Контролирайте показателите

• Задължително следете редовно кръвните си показатели. Има три основни вида изследвания, които са релевантни за диабет и преддиабет – кръвна захар на гладно, глюкозно – толерантен тест и гликиран хемоглобин. Можете също и да си купите глюкомер и да си мерите нивата на кръвна захар в домашни условия.
• Ако имате гранични стойности на някое от тези изследвания вземете много сериозно тези показатели. В този момент е времето, когато ако направите малки, но постоянни промени в живота си е възможно да избягате от развиването на диабет. А ако стигнете до диабет, ще трябва цял живот да сте на лечение и последствията за организма Ви ще са сериозни.

Лекарства:

• Метформин се изписва и е подходящ в случаи на диабет, когато панкреасът произвежда все още инсулин, но количеството му е недостатъчно. Той не действа върху секрецията на панкреаса, а потиска усвояването на глюкоза в червата, както и производството ѝ от чернодробните клетки. Лекарството се използва при наднормено тегло, защото то съдейства за намаляването му – потискането на апетита всъщност е един допълнителен ефект от приема на метформин.
• Друго подходящо ле лекарство е Сиофор, използвано при диабет от втори тип. То действа за понижаване нивата на кръвната захар. Подходящ е за употреба, когато диетата и отслабването не са помогнали за овладяването на болестта. Лекарят ще прецени дали да Ви го изпише.

Хранителен режим:

Спазването на диета е незаменимо условие в борбата с преддиабета. Задължително трябва да се намали количеството на мазнините и алкохола. Опасни са и скритите мазнини, които се намират в колбаси, кренвирши и по-мазният кашкавал. Препоръчва се всекидневната консумация на зеленчукови гарнитури. Те обогатяват организма с полезна растителна тъкан и са ценен източник на калий.

Менюто при инсулинова резистентност и диабет трябва да е богато на зеленчуци и плодове. Една важна хранителна съставка е алфа липоевата киселина, което се синтезира в тялото, но може, също и да се приеме чрез храната – намира се в телешкото месо и спанака. Документирано е, че при инсулинова резистентност и диабет се стига до нейния дефицит, като при диабет това е по-изразено. Тя може да се приема в по-големи дози – на таблетки – действа полезно на функциите на панкреаса и синтеза на инсулин, като същевременно потиска високите нива на кръвната захар. Алфа липоевата киселина с прилагане на физическа активност и правилно диетично хранене може да доведе близо до нула симптомите на инсулинова резистентност и диабет от тип 2, може и да предотврати болестта при преддиабетни състояния и да подобри чувствително здравето на хора страдащи от диабет тип 1.

Мазнините в диетата трябва да бъдат намалени до минимум. Ето и съвети как да стане това:

• Желателно е краве маслото и твърдият маргарин да бъдат ако не отстранени, то поне намалени до минимум в менюто.
• Майонезата се изключва.
• Полезните студено пресовани растителни масла са много полезни, но и много високо калорични. Приемът им трябва да бъде с мярка.
• При термична обработка на храните да не се използват мазнини. Пърженето  е добре да бъде абсолютно заменено с друг начин обработка, например грил, варене, приготвяне на пара, печене.
• Да се отстраняват видимите мазнини от порциите.
• Месото в порциите да се редуцира наполовина. Съвършената порция включва ½ зеленчуци, ¼ месо или яйца и ¼ зърнени изделия.
• Рибата е с най-ниско съдържание на мазнини и трябва да бъде консумирана поне 1 седмично. Полезните омега 3 и 6 мазнини подпомагат регулацията на липидите в кръвта.
• Ядките съдържат 50% мазнини и по същите причини тряба да бъдат включени в менюто. Не бива да се прекалява с тях заради високата им калорийна стойност.
• Млечните продукти е добре да бъдат нискомаслени или обезмаслени.
• Въглехидратите се приемат в зависимост от дневните калории за деня. Те трябва да представляват около 55% от общия енергиен прием. Хората с диабет имат нарушена въглехидратна обмяна и приемът на въглехидратни храни има като последствие рязко повишаване на нивата на кръвната захар. Ако техният прием бъде контролиран, резките промени в захарния профил могат да бъдат избегнати.
• Бързи въглехидрати. Към тях спадат мед, бонбони, захар, захарни изделия, различни десерти. Те водят до бързо и значително повишаване на нивата на кръвната захар и са полезни при състояния на хипогликемия, както и при допълнителна физическа активност.
• Бавни въглехидрати. Към тях спадат хляб, спагети, картофи, бобови храни, плодове, прясно мляко. Те не повишават рязко нивата на кръвната захар. Зеленчуците не повишават кръвната захар и могат да бъдат употребявани без ограничения, заради целулозното им съдържание.
• За по-точно определяне на въглехидратния прием е приета системата за хлебните единици. Една хлебна единица е равна на толкова количество храна, в което се съдържат 12 грама въглехидрат. Много е важно при диабетици хлебните единици за деня да бъдат разпределени в 3 основни хранения и 2 междинни. Това спомага за добрия контрол на диабета и благоприятното му повлияване от лекарствата.

Примерно меню:

• Сутрин: айрян/ чай или прясно мляко + сандвич с филе и извара/ овесена каша/ палачинка с пълнозърнесто брашно + краставица/ половин авокадо/ плод /зеленчук.
• Обяд и вечеря: зеленчукова супа/ таратор/ зеленчукова яхния + печено пилешко филе/ печено телешко/ заешко/ риба + ориз/ зеленчуци.
• Следобедна закуска: цедено кисело мляко/ плод/ фреш/ сурови ядки.
• Без ограничения могат да се консумират домати, краставици, тиквички, целина и патладжани. Калий може да се набави и чрез черния дроб и боб. Дневното меню трябва да съдържа достатъчно количество белтъчини. Могат да се набавят от варена риба и морски дарове, телешко и бялото пилешко месо.
• Трябва да се ограничат напълно лесноусвоимите въглехидрати, които най-често се срещат в захарта, шоколад и бонбони, сладолед и сладка. Препоръчва се и ограничаването на продукти с високо съдържание на холестерол – яйчният жълтък, майонеза, мазните млечни изделия.

Много полезна е цейлонската канела:

• Подобрява храносмилането и ускорява метаболизма. Богата е на фибри;
• Ефикасно средство за борба с излишните килограми, като улеснява обмяната на мазнините;
• Мощен имуностимулатор;
• Има силно антибактериално, противовъзпалително действие и лек сгряващ ефект, поради което е активен елемент за предпазване от настинки и грип;
• Намалява нивата на кръвната захар. Нормализира нивата на лошия холестерол;
• Спомага за понижаване на високо кръвно налягане и главоболие;
• Подходяща за диабетици и за хора предразположени към диабет, тъй като контролира производството на инсулин;
• Облекчава ставни болки, тъй като съдържа манган, който е важен за здравината на костната тъкан.

Билколечение:

• Горчив пъпеш, или балсамова круша, е покрита с брадавици, дълъг плод, който е от семейството на тиквата. Растението расте в места с тропически и субтропически климат. В него има три различни съединения, открити в плодовете му, за които се смята, че са полезни за понижаване на кръвната захар, екстракт от горчив пъпеш се използва за направата на таблетки, прахове, капсули, и сокове за консумация. За съжаление не се среща по нашите пазари по понятни причини.
• Екстрактът от прочутият азиатски женшен е доказано полезен за понижаване на кръвната захар, повишаване на отделянето на инсулин и за увеличаване броя на инсулиновите рецептори.
• Гимнема силвестре (Gymnema Sylvestre) е растение, което е увивно и расте с катерене из цяла Индия. Листата му имат много приложения за рани, и екстрактът от него е установено, че съдейства за производство на инсулин, понижаване на кръвната захар, а също и за намаляване на апетита .
• Лукът и чесънът са показани, че имат ефект на понижаване на кръвната захар. Екстрактите от тях и пълнозърнестите храни се използват за справяне с инсулиновата резистентност .
• Куркума. Тя не трябва бъде изненада, че освен всичките ѝ други ползи за здравето, тя е и в състояние да ни помогне да намалим инсулиновата резистентност. В едно проучване не отдавна, при което доброволците за експеримента били разделени на две групи от общо 240 преддиабетни пациенти. Едната група е получавала добавки с 250 мг куркума на ден, и хората от нея имала 0% развитие на диабет, а другата група, която е получавала плацебо, е имала 16,4% развитие на диабет.
• Всички видове от вкусните горски плодове са отлично хранително средство за хора с инсулинова резистентност, преддиабет или диабет, защото след хранене с тях, тялото се нуждае от по-малко инсулин, за поддържане нивата на кръвната захар в нормални стойности. В проучване направено от финландски учени, на участниците са давали да ядат хляб с или без плодове. Установило се, че когато ядат само хляб, има повишение в нивата на кръвната захар, но тези нива значително намаляват, когато той се консумира с горски плодове.
• Непретенциозният бурен тученица, срещащ се къде ли не, в действителност е уникално полезно лечебно растение. Учени от САЩ са доказали, че неговите листа съдържат витамин С седем пъти повече от вкусните цитруси, и омега-3 мастни киселини с подобни характеристики на рибеното масло. Освен това тя е богата на фибри, микроелементи и аминокиселини. От значение е и фактът, че тученицата е вкусна в прясно състояние и върви чудесно в салати.
• Индришето е друга подправка, която често е споменавана като лек срещу хипертония и висока кръвна захар. Народните лечители казват обаче да не се разчита само на него – то да е само в терапията без други билки и лекарства. Важно е както и в другите болести да се спазва диета и да има напълно достатъчна физическа активност. Ето и една рецепта за отвара от подправката индрише, с която се облекчават неприятните симптоми при диабет от тип 2 и действа като профилактично средство: Шест пресни листа от лековитата подправка се варят на тих огън в 0.6 л вода, до изпаряване на наполовината. Прецежда се и се разделя на три части по равно, и се изпиват половин час преди хранене. Рецепта с индрише и мед също много популярна, за която е писано, че е на Петър Димков: 400 г чист пчелен мед се смесват и объркват добре с 20 листа от индрише счукани пресни и още толкова обелени бадемови ядки. От сместа се взема по лъжица сутрин - на гладно, за цели три месеца, всеки ден.
• Известната подправка сминдух или чимен е популярна най-вече като съставка на шарената сол. Използва се за подправяне в топли и студени ястия и като лечебно средство за запарки и чайове. За тях се използват сушени или свежи листа от сминдух (чимен), и – счукани или смлени семена на прах. Едно от полезните свойства на чимена е понижаването на нашата кръвна захар. При инсулинова резистентност и диабет може да се употребява запарка от кафена лъжичка счукани семена от чимен и вряла вода една чаша. Прецеждаме след 3 часа и на бавни глътки пием.
• Земна ябълка (Гулия). Много важна съставка, наред с всички други предимства на гулията, е високото съдържание на инулин в грудките. Той е природен полизахарид, по същество съдържа 95% фруктоза. Инулинът именно насърчава растежа в чревната микрофлора на полезни бактерии, неутрализира прекомерните стойности на холестерол и триглицериди, съдейства за правилно усвояване на калция и предотвратява остеопорозата, действа антираково. Ясно става защо хората с диабет трябва да ги потърсят и консумират тези земни ябълки. При усвояването си инсулинът се разгражда до фруктоза, което не повлиява особено нивата на кръвната захар – затова тази храна се препоръчва за хора с диабет от тип 1. Редовната консумация на полезната земна ябълка – варена, печена или сурова, позволява корекция към намаляване на приемания инсулин, укрепва общото здраве.
• Цикория. Народната медицина използва билката синя жлъчка, известна и с другото си име - цикория за някои болести, към които спада и свързаните с инсулина инсулинова резистентност и захарният диабет. За терапиите се използват отвари от корени и стебла. Най-често прилаганата рецепта за лечебна отвара е като залеете лъжица сух наситнен корен с половин литър студена вода. Оставя се да ври 10 минути и се сваля от огъня. Следва да се прецеди и се консумира, докато е топла(преди хранене, четири пъти дневно по 120 мл.).
• Етеричните масла в състава на подправката дафинов лист го правят добър вариант за профилактика на ИР и диабет. Препоръчва се да се ползва запарка от дафинови листа: около 10 от тях се слагат в 200 мл завряла вода и за една нощ се оставят да се запарват. На сутринта тя се прецежда и употребява през деня като се разделя на 3 равни части, които се изпиват преди хранене. Рецептата е предназначена за последователни дни и се получават добри резултати с нормализирането на кръвната захар.
• Екстракти от корени на билката репей са показани, че са полезни за регулиране на метаболизма и при това забавят усвояването на въглехидратите. Благодарение на това се стига до здравословно балансиране на инсулиновите стойности и предотвратяване в кръвта след хранене да се получи глюкозен пик. репеевият корен е доказано, че съдържа инулин, който намалява риска от ИР и диабет, и усложненията им.
• Стевия. Използването на необикновената билка стевия е начин за заместване на захарта и сладките в ежедневното хранене. Тя е всъщност най-доброто решение за подсладител за един човек с инсулинова резистентност и с диабет, тъй като създава до 300 пъти по-силно усещане за сладост, от което всеки жив човек има нужда. Същевременно за нейното усвояване или по-точно на компонентите, не се изразходва инсулин, тя има нулев гликемичен индекс. В организма тя внася витамини, аминокиселини, микроелементи, антиоксиданти, пектин и фибри.
• Пропролис. За прополиса е доказано, че понижава нивата на коментираната кръвна захар при диабет от тип 2 при хора на възраст – старчески диабет. Достатъчно е да се ползва по най-лесния начин както в рецептата от колекциите на професор Христо Мермерски – едно колкото грахово зърно парченце прополис се гълта сутрин на празен стомах и веднага след това се пие чаша топло прясно мляко. Пропролисът помага да се нормализира и микрофлората в дебелото черво. Той може да се приема при диабет и под формата на капсули или таблетки – потърсете съвет от лекар за това!
• Пчелен мед. По отношение за меда в диетата на болните от инсулинова резистентност и диабет, мненията са противоречиви, като стигат от пълно отрицание до одобрение. Ако се ползва само чист пчелен мед, той не трябва да се отрича според доста специалисти. Доказано е, че медът има гликемичен индекс по-нисък от рафинираната захар; в него освен това се съчетават двата вида захар гроздова и плодова -глюкоза и фруктоза, които с различна скорост се усвояват от организма, т.е. при умерена консумация на мед, не се стига до шоково постъпление на захари в системите за нейното преработване в тялото. По-често срещаният мед – менте в търговските обекти обаче, напълно може да предизвика проблеми, ако в състава му са добавени захарна тръстика, нишесте, малц и глюкоза. От всички налични подсладители, в това число и специално произведените за диабетно болните, медът си остава продукт с най-малко странични негативни ефекти. Разбира се – главно с дозата трябва да се внимава да не се прекали! Някои специалисти преценят допустимата доза мед за ден при диабет на 2 лъжички за чай – при това, да не се консумира нищо друго сладко. Количеството е наистина нищожно, но със сладкото заедно в тялото влизат и всички полезни съставки на меда, необходими за подобряването на енергийния баланс и за укрепването на имунната система.
• Към другите билки, които се използват за лечение на инсулинова резистентност са екстракт от листа на боровинка, гинко билоба, киноа, и плодове от черна и червена боровинка.

Инсулинова резистентност и забременяване.

Разглежданата инсулинова резистентност се приема за връзка между надебеляването и нарушенията в менструацията. Често при невъзможност да се забременее, което е важен симптом, насочващ лекарят ни да потърси евентуална инсулинова резистентност. Много често безплодието и натрупването на излишни прекомерни мазнини се появяват съвместно.

Някои наши тъкани придобиват резистентност към хормона инсулин, а това са активните метаболитно мускули и черен дроб, то хипофизната жлеза съвсем не я засяга това – тя запазва нормалната си чувствителност. Така излишното количество инсулин се отразява върху функциите на хипофизата. На свой ред тя отделя много хормони, от които месечният цикъл и възможността за зачеване на дете са в пряка зависимост.

И така в такива случаи се започва третиране с лекарства за подобряване на оплодителната способност на жените. При тези опити да се прилагат върху затлъстели жени лекарства, които повишават нужната чувствителност към инсулина, дава своя ефект върху тяхната оплодителна способност.

Лекарите определят при бременните медицинския термин „гестационен диабет“, който се появява през бременността и създава проблеми, като не рядко метаболитно заболяване, отразяващо се лошо върху майката и плода. Как и защо се проявява, не е напълно ясно.

Възможно е хормоните на бременните да изменят или блокират работата на инсулина, като провокират резистентност към него. Гестационният диабет се свежда до това, че на потърпевшите задстомашната жлеза не може да задоволи повишените потребности от инсулин, а при негова недостатъчност, се вдигат нивата на кръвната захар. По време на бременността нивата на половите хормони се повишават, с което се стига до инсулинова резистентност.

Възпросният гестационен диабет се появява през второто тримесечие от бременността. Положението се усложнява заради това, че плацентата също отделя ензими, които разграждат инсулина. Натрупаната кръвна захар се прехвърля и в бебето, и го стимулира и то да отделя инсулин.

За този диабет рискови фактори не са фиксирани, той се доказва чрез изследвания. Все пак е ясно, че повишеното тегло го съпровожда с рязко напълняване след забременяването, генетично унаследяване на диабет в рода, поява на гестационен диабет например и при предишна бременност, предишно раждане на дете, над 4 кг, инсулинова резистентност, появила се преди забременяването, установяване на глюкоза в урината, високо кръвно и други показатели.

Бременните жени може да са без оплаквания, но да имат симптоми, които насочват тяхното внимание. Такива са постоянен глад, силна жажда, чести позиви за уриниране и за повръщане, неясно виждане, промени в апетита, внезапно надебеляване, твърде голям плод. Диагнозата е уточнена чрез преценка на рисковите фактори, а така също и наблюдение с изследвания на кръвната захар и урината.

Гестационният диабет е в състояние да причини усложнения на майката и на детето. Рискува се да се стигне до спонтанен аборт, повишаване на кръвното, диабет тип 2, уринарни инфекции и т.н. Отразява се неблагоприятно и върху плода, макар че повечето от тези жени се сдобиват със здрави деца, ако са диагностицирани навреме. Случват се и увреждания на бебетата, с най-крайни форми – вродени дихателни или сърдечни малформации, те напълняват като се сдобиват с повече мастни тъкани и по-големи органи, преждевременно раждане, понякога съпроводено с травми, риск от диабет тип 2, предразположеност в бъдеще да затлъстее и други.

Профилактика:

Стопяването на всеки килограм води до намаляване на риска от диабет с 16%. Нужно е понижение на теглото със 7% чрез активна физическа дейност (150 минути на седмица) и бедна на мазнини диета. Препоръчва се понижение на телесната маса с 5-10%, 30 минути умерена до интензивна двигателна активност и прекратяване на тютютнопушенето.

Ограничаването на калорийния прием и правилното му разпределение през деня, са незаменима част от борбата със затлъстяването, метаболитния синдром и захарния диабет. Препоръките за редукцията на калорийния състав на храната е индивидуален при всеки в зависимост от пола, възрастта и обичайното физическо натоварване. Не само общата енергийна стойност и състава на храната има значение. Въглехидратите следва да се намалят до 50% от дневния калориен прием и то предимно под формата на сложни такива, а не прости. Препоръчва се при нарушен въглехидратен толеранс или нарушена гликемия на гладно, мазнините в хранителния прием за деня да се ограничат до под 30% от общия калориен прием, като под 10 % от него да се падат на наситените мазнини (от животински произход). За сметка на това се увеличават фибрите в храната до 15г за всеки 1000кcal.