Предсърдни аритмии

Предсърдните екстрасистоли представляват преждевременно, избързващо по време съкращение на сърцето, предизвикано от импулси, изхождащи от предсърдията. Обикновено в предсърдието се оформя огнище на повишена възбудимост, от което изхождат възбудните импулси.

Характерна ЕКГ особеност на този вид аритмии е наличието на нетипична по конфигурация Р-вълна поради неправилното възбуждане на предсърдията. QRS-комплексът обаче е нормален, тъй като по-нататък преждевременното възбуждане има същия ход на разпространение, както и нормалния възбуден импулс – АV-възел, сноп на Хис, ляво и дясно бедро и влакната на Пуркиние.

Друг типичен белег на тези екстрасистоли е наличието на непълна компенсаторна пауза, т.е. времето между появата на предсърдната екстрасистола и възникването на възбуден импулс от синусовия възел е по-малко от два нормални интервала между синусовите съкращения (между два QRS-комплекса). Обикновено предсърдните екстрасистоли не представляват значимо патологично отклонение. Често те са физиологични и не предполагат някакво лечение.

За предсърдна тахикардия говорим, когато се наблюдава ускоряване на сърдечната дейност обикновено над 160/мин. с правилен ритъм (разстоянията между отделните QRS-комплекси са еднакви) в резултат на импулси, изхождащи от огнище в предсърдията. Тя много прилича на синусовата тахикардия, само че тук в ЕКГ има характерна промяна в конфигурацияна на Р-вълната.

Предсърдното трептене е резултат от ектопично (ненормално) огнище в областта на предсърдията, което генерира импулси с честота 220-350удара/мин. По правило предсърдното трептене е израз на органично увреждане на сърцето, но понякота може да се регистрира и при други заболявания като тиреотоксикоза (повишена функция на щитовидната жлеза), метаболитни нарушения, интоксикации и други.

Характерните ЕКГ промени при този вид аритмия са липса на Р-вълни (вместо тях се наблюдават големи, еднакви по форма и амплитуда вълни на трептене, което водят до едно назъбване на изоелектричната линия), висока сърдечна честота и нормален по форма и продължителност QRS-комплекс. Често този вид нарушения се съчетават и с АV-блок.

Предсърдното мъждене е най-честата аритмия в клиничната практика, причина за около 1/3 от хоспитализациите по повод ритъмно-проводни нарушения. Предсърдното мъждене се характеризира с некоординирано активиране на предсърдията, съчетано с последващо нарушение на тяхната механична функция. Най-честите причини за това са исхемичната болест на сърцето (под формата на стенокардия или миокарден инфаркт), тиреотоксикоза, митрална стеноза (клапен порок, при който митралната клапа разположена между лявото предсърдие и лявата камера не се отваря напълно).

Типичните ЕКГ промени тук се изявяват в липса на Р-вълни, като тук за разлика от предсърдното трептене наличните вълни на осцилации са по-малки, по-хаотични, по-бързи и с променяща се форма и продължителност. Предсърдната честота е още по-висока - от порядъка на 350 до 600 удара в минута, като голям брой от тези съкращения не се предават на камерите с цел протекция на сърдечната дейност. Предсърдното мъждене, често води до различни усложнения, като тромбемболични инциденти и развитие или усложняване на сърдечната недостатъчност. С цел профилактика на първите, пациентите с диагностицирано предсърдно мъждене често приемат орален антикоагулант.

 

Причини 

Аритмия се появява при органично поражение на сърдечния мускул като порок, инфаркт на миокарда и т.н., при разстройване на вегетативната нервна система, разбалансиране на съотношението вода-сол в организма, при интоксикация. Тя се установява и при без съмнение здрави хора, когато са налице силно изразена преумора, при простуда, след пиенето на високоалкохолни напитки.

Много разстройства в ритъма на сърцето не са разпознаваеми за пациентите и не водят до някакви последствия (синусова тахикардия, предсърдни екстрасистоли), и често свидетелстват за някаква извънсърдечна патология (примерно извънредна активност на щитовидната жлеза).

Електрическите импулси, които водят до съкращаване на сърдечния мускул, трябва да следват точно определен път на провеждане, за да се осъществява нормалната сърдечна дейност. Всяко нарушение в тези импулси може да доведе до аритмия. Човешкото сърце се състои от четири кухини – две предсърдия (ляво и дясно) и две камери (лява и дясна). Контракцията на сърцето започва, когато малка група клетки в дясното предсърдие (синусов възел) изпратят електрични импулси, които предизвикват съкращение на дясното и ляво предсърдие. След това импулсите преминават през атриовентрикуларното (предсърднокамерното) съединение, което се намира между предсърдията и камерите. От тук импулсите достигат до камерите и предизвикват тяхното съкращение и по този начин се изпомпва кръвта към частите на тялото и към белите дробове за обогатяване на кръвта с кислород и отделяне на въглеродния диоксид.

При здрав човек с нормална сърдечна дейност, сърдечната честота (пулса) варира между 60 и 100 удара в минута, при състояние на покой. Колкото по-трениран и в добра физическа форма е човек, толкова пулсът му в покой е по-нисък. При атлетите сърдечната честота най-често пада и под 60 удара в минута, тъй като техните сърца работят много по-ефективно от тези на човек с нормална физическа активност.

Някои състояния и вредни навици могат да станат причина за нарушена сърдечна дейност:

  • Злоупотреба с алкохол;
  • Диабет;
  • Злоупотреа с наркотици;
  • Прекомерна употреба на кофеин;
  • Заболявания на сърцето;
  • Високо кръвно налягане;
  • Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза);
  • Силен стрес;
  • Наличие на цикатрикси по сърцето, в резултат на прекарани инфаркти;
  • Тютюнопушене;
  • Някои хранителни добавки;
  • Прием на някои билки;
  • Лекарствени средства.

 

Видове:

Брадикардия (забавена сърдечна дейност). Основните ѝ разновидности са синдром на болния синусов възел и атриовентрикуларна блокада ( АВ-блокада).

  • Синдром на болния синусов възел. Той се обуславя от нарушение в генерирането на импулса в синусовия възел или на провеждането на импулса на изхода на синусовия възел при контакт с тъканта на предсърдието. Тази патология може да е устойчива или паузите в работата на сърцето да възникват периодично, обусловени от така наречения синоатриален блок (блокада).
  • Синусовата брадикардия може да се наблюдава у здрави, добре тренирани хора или да бъде признак за развиването на патологично състояние като хипотиреоза (снижена функция на щитовидната жлеза), повишаване на вътречерепното налягане, някои инфекциозни заболявания (коремен тиф), обща астения при продължително гладуване.
  • Атриовентрикуларната блокада представлява нарушение на „пропускателната способност на АВ-възела. При АВ-блокада от първа степен провеждането на импулси през АВ-възела се забавя, при втора степен – към камерите се разпространяват едва един от два или един от три импулса, които идват от синусовия възел, при трета степен (пълна напречна блокада) – провеждането през АВ-възела е напълно блокирано. При това положение сърцето не спира, тъй като в механизма се включва снопчето на Хис или основната проводяща система на сърцето, но това се съпровожда с редки удари на сърцето, примерно 20-40 броя в минута.

Тахикардия (учестена сърдечна дейност). Пулс над 120 удара в минута е опасен.

Основните му разновидности са надкамерна тахикардия, камерна фибрилация (мерцателна аритмия) и камерна тахикардия. Според мястото на възникване на „огнището“, тахикардиите се делят на надкамерна (при неговата локализация в предсърдията или областта на АВ-възела), и камерна. В зависимост от продължителността, тя се дели на пароксизмална (под формата на пристъпи)и постоянна.

  • Пароксизмална тахикардия – внезапно рязко учестяване на сърдечния ритъм, което продължава от броени секунди до няколко денонощия. То прекъсва също така внезапно, без странично вмешателство, както е и започнало.
  • Постоянната тахикардия – продължително (над 6 месеца) учестяване на сърдечния ритъм, устойчиво към лекарствена и електротерапия (електрическа кардиоверсия).
  • Надкамерна тахикардия. За този вид е характерно учестяване на ритъма до 140-180 удара в минута, обусловени от индивидуалните особености на строежа на АВ-възела или патологична (повишена) активност на едно от звената на проводящата система на сърцето на нивото на предсърдията.
  • Към този вид заболяване се отнася синдромът на Волф-Паркинсон-Уайт (синдром WPW), който е обусловен от наличието на вроден допълнителен път на провеждане. При тази патология импулсите от предсърдието чрез АВ-възела се разпространяват към камерата, но мигновено след тяхното възбуждане – по допълнителния път, се връщат към предсърдието, предизвикват повторно възбуждане и отново – чрез АВ-възела се провеждат в камерата. Движението на импулса се случва да протече и в обратна посока (надолу към камерите – по допълнителния път, нагоре към предсърдието чрез АВ-възела). Подобна циркулация на импулса може да продължава безконечно и да се съпровожда от висока честота на сърдечните съкращения (над 200 удара в минута).
  • Камерна фибрилация (мерцателна, мъждукаща аритмия) – най-разпространената форма на предкамерна аритмия, която се характеризира с хаотични съкращения на отделните мускулни влакна на пресърдието с честота 400-600 удара в минута. Тук е важно да отбележим, че АВ-възела в сърцето изпълнява не само функция на „електроцентрала“ и „проводник“, но и роля на филтър на честотата на провежданите към камерите импулси (в норма е провеждането на до 140-200 импулса в минута).
  • Камерно трептене – пулс от 250 удара в минута изисква незабавно лечение заради опасност от кардиогенен шок и внезапна сърдечна смърт. Затова при фибрилация на предсърдията само част от тези импулси достигат до тях и съкращението им се случва прекалено хаотично, напомняйки трептене, откъдето идва и името мерцателна аритмия (нередовно сърцебиене). Синусовият възел при това губи своята функция да управлява ритъма.
  • Камерна тахикардия – тежко нарушение на ритъма, проявяващо се в съкращаване на камерите с честота от около 150-200 удара в минута. При това „огнището“ на възбуждане се намира непосредствено в някоя от камерите. В млада възраст тази аритмия обикновено е обусловена от структурни изменения на дясната камера, а при възрастни хора по-често се наблюдава след прекаран инфаркт на миокарда. Опасността от този вид нарушение на ритъма идва от високата вероятност то да премине във фибрилация (трептене) на камерите, което без спешна медицинска намеса може да предизвика внезапна смърт на болния. Тежкият характер на тези видове разстройване на ритъма е обусловена от отсъствието на пълноценно съкращаване на камерите на сърцето и като следствие – отсъствие на адекватно кръвоснабдяване на жизненоважни органи, преди всичко на главния мозък.

Екстрасистоли. Нерегулярен сърдечен ритъм. Екстрасистолите са преждевременно съкращаване на мускула на сърцето. Всички структурни звена на проводящата система са в състояние да генерират електрически импулси. Обикновено основната „електроцентрала“ е синусовият възел, защото той генерира импулси с най-голяма честота. Обаче под влияние на различни фактори (атеросклероза, интоксикация и др.) е възможно да се появи патологична (повишена) активност на едно звено от структурата на проводящата система на сърцето, която води до извънредно сърцебиене, след което може да последва компенсаторна пауза.

Според мястото, на което тя възниква, екстрасистолите се делят на надкамерни (суправентрикуларни) и камерни. Единичните екстрасистоли (до 5 в минута) не са опасни за живота, докато учестените, групираните по двойки и по повече на брой камерни екстрасистоли са неблагоприятен признак.

 

Симптоми

При някои пациенти могат да отсъстват каквито и да било симптоми. Белези на аритмия могат да се открият при рутинен преглед. Дори и пациентът да забележи наличие на симптоми, това не означава задължително наличие на сериозно заболяване на сърцето. Случва се дори пациенти с животозастрашаващи аритмии да нямат никакви симптоми, докато други с изява на симптоми, нямат сериозно заболяване.

Симптоми при тахикардии:

  • Чувство на недостиг на въздух;
  • Замаяност;
  • Синкопи (припадане);
  • Чувство на трептене в гърдите;
  • Внезапно чувство на слабост.

Симптоми при брадикардия:

  • Гръдна болка;
  • Проблеми с концентрацията;
  • Обърканост;
  • Затруднения при физическа активност;
  • Замайване;
  • Умора;
  • Чувство за прескачане на сърцето;
  • Задух;
  • Синкоп.

 

Рискови фактори

  • Напреднала възраст – с възрастта сърдечният мускул отслабва и настъпват промени в проводната система на сърцето;
  • Наследствени генни дефекти – хората, родени със сърдечно заболяване, имат по-висок риск за развитие на аритмия;
  • Сърдечно-съдови заболявания – с по-висок риск за развитие на аритмия са хората със стеснени артерии (атеросклероза), преживели инфаркт на сърцето, хора с нарушения в клапите на сърцето, болни с кардиомиопатия, хора, преживели сърдечни операции;
  • Хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм – хората със заболявания на щитовидната жлеза често развиват аритмия;
  • Лекарства – някои лекарства с лекарско предписание, както и такива без рецепта съдържат псевдоефедрин, който може да отключи аритмия;
  • Високо кръвно налягане – пациентите с артериална хипертония са предразположени към сърдечни заболявания, които могат да отключат аритмия;
  • Затлъстяване – то е свързано с редица сърдечни заболявания, както и с диабет от втори тип;
  • Неконтролиран захарен диабет – пациентите с лош контрол на диабета са в много по-голям риск за развитие на аритмия, от тези с добър контрол на заболяването;
  • Обструктивна сънна апнея – хората с това състояние по-често развиват брадикардия или предсърдно мъждене;
  • Електролитен дисбаланс – електролитите (солите) са съществени за правилното провеждане на елекричните импулси между клетките. Ако има промени в нивата им, може да се засегне функцията на проводната система на сърцето и това да предизвика аритмия;
  • Алкохолизъм – редовната злоупотреба с алкохол предразполага към аритмия;
  • Прекомерна консумация на кофеин – безпорен рисков фактор за поява на аритмия е редовното приемане на големи количества кофеин;
  • Забранени субстанции – амфетамините и кокаинът могат да предизвикат аритмия, най-вече камерно трептене и мъждене.

 

Внезапна сърдечна смърт

Под внезапна сърдечна смърт се разбира настъпването на естествена смърт вследствие на сърдечна патология, която е предшествана от внезапно загубване на съзнание в течение на час след възникването на остра симптоматика. Често се установява предшестващо заболяване на сърцето, но времето и начина на настъпване на смъртта са неочаквани.

Сърдечно-съдовите заболявания са безапелационната водеща причина за летален изход в съвременния свят. След инфаркт на миокарда внезапната сърдечна смърт се явява втората по разпространение причина за сърдечно-съдова смърт. Примерно 83% от внезапната смърт е свързана с исхемична болест на сърцето, недиагностицирана до момента на настъпването на леталния изход.

Фактори на риска на внезапната сърдечна смърт

Добре известните фактори на риска са: камерна тахикардия, инфаркт на миокарда, заболявания на коронарните съдове, случаи на внезапна сърдечна смърт или на внезапна необяснима смърт в семейството, намаляване на функциите на лявата камера, хипертрофична кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, синдром на Бругада, синдром на удължения QT-интервал и други.

При 75-80% от пациентите с внезапен сърдечно-съдов колапс чрез ЕКГ се установява фибрилация на камерите и камерна тахикардия. В същото време се отбелязва, че брадиаритмиите имат незначителен принос в настъпването на внезапна сърдечна смърт. Приблизително в 5-10% от случаите тя настъпва без да е установена коронарна болест на сърцето или застойна сърдечна недостатъчност.

Честотата на внезапната сърдечна смърт, отбелязана в западните страни, варира от 0.36 до 1.28 души годишно, на всеки хиляда жители.

Методи за профилактика на внезапната сърдечна смърт

Лечението на страдащите от камерни аритмии се насочва към профилактика или купиране на аритмията. Профилактиката срещу възникване на аритмия се извършва с амиодарон и други антиаритмични препарати Клас III.

Обаче ако камерната тахикардия или фибрилация на камерите са се развили в периода на прием на антиаритмици, лекарството няма силата да купира аритмията. Само имплантируемия кардиовертер-дефибрилатор или използването на външен преносим дефибрилатор от лекар-реаниматолог може да купира тахикардия, която застрашава живота.

Вариантите на лечение в днешно време включват:

  • Терапия с антиаритмични препарати Клас III;
  • Радиочестотна аблация на проводящите пътища на сърцето;
  • Поставяне на имплантируеми кардиовертер-дефибрилатори.

Единственият метод за лечение, който е способен да предотврати внезапна сърдечна смърт при животозастрашаваща аритмия, е терапията с помощта на имплантируем кардиовертер-дефибрилатор. Установено е, че той на 99% прекратява животозастрашаващата аритмия и с тази си ефективност е определен като най-доброто средство за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт.

Имплантируемия кардиовертер-дефибрилатор намалява общата смъртност (по всички причини) на 31% сред болните, прекарали инфаркт на миокарда и с фракция на изтласкване на сърцето < 30%. Освен това у пациентите се повишава качеството на живот, функционалният статус и физическите възможности.

 

Първа помощ:

Ако във Ваше присъствие даден човек внезапно загуби съзнание, като при това отсъства самостоятелно дишане и не се усеща пулсация на магистралната артерия (на шията), незабавно пристъпете към реанимационни действия. Те са следните:

  1. Почистването на устната кухина може да се направи с подръчни средства. Сложете пациента да легне по правилен начин, за да се отвори проходимостта на дихателните пътища. Затова той трябва да бъде положен на равна повърхност с максимално отметната назад глава. За да са проходими дихателните пътища, е необходимо от устната кухина да се извадят всички зъбни протези и други чужди тела. В случай на повръщане обърнете главата на болния настрани, като изчистите устната кухина и глътката напълно от съдържанието. За да си помогнете, направете си тампон от подръчни средства – парче плат, носна кърпа, салфетка.
  2. Проверете дали е налично самостоятелно дишане. Ако няма самостоятелно дишане, започнете изкуствена вентилация на белите дробове. Болният трябва да лежи в описаната по-горе поза, с рязко отметната назад глава. Позата може да се подсигури с подплънка под плещите – възглавници, сгъната на няколко ката дреха, одеяло или някакви подръчни материали. Главата може да се държи и с ръце. Оказващият помощ прави дълбоки вдишвания, отваря уста и бързо прилепяйки се към устата на болния, плътно притискайки устните си, прави дълбоко издишане, все едно че надува белите дробове и ги разширява. За да не излиза въздухът, носът на пациента се притиска добре с пръсти. След това оказващият помощ се отдръпва настрани, отново прави дълбоко вдишане и отново – дълбоко издишане в устата на болния. През това време гръдната клетка на пациента спада – протича пасивно издишане. След това оказващият помощ отново вдъхва въздух в дробовете на болния. За да се запази чисто, лицето на болния може да се покрива с кърпа в момента на вдъхването на въздух. Ако отсъства пулс в сънната артерия, изкуствената вентилация на белите дробове непременно се съчетава с провеждането на непряко стимулиране на сърцето. То се извършва по следния начин: разположете ръце една над друга, така че да ги опрете в областта на китката към гърдите на пациента. Точното място е на средната линия, на два пръста над мечовидния израстък. Без да сгъвате ръцете и използвайки собствената тежест на тялото, плавно притискайте гръдния кош към гръбначния стълб, така че той да се придвижи не повече от 4-5 см. При този вид изместване се получава компресия (натиск) на гръдния кош. Масажът се провежда ритмично. Продължителността на натиска е еднаква с интервала между поредните компресии.

Изкуствено дишане със сърдечен масаж

Честотата на натисканията е добре да бъде 80 на брой на минута. В моментите на отпускане оставяйте ръцете върху гърдите на болния. Ако правите реанимацията сами, използвайте следната схема: направете 15 натиска върху гръдния кош, после два пъти поред вдишвания. След това извършете отново непряк масаж в съчетание с изкуствена вентилация на белите дробове.

Не забравяйте постоянно да контролирате ефективността на реанимационния процес. Реанимацията е ефективна, ако у болния порозовява кожата и лигавиците, зениците се свият и започне да реагира на светлина, възобновява се или се подобрява спонтанното дишане, появява се пулс в сънната артерия.

Продължете да извършвате реанимационните действия до идването на медицински екип за бърза помощ.

 

Диагностициране 

Лекарят, общопрактикуващ или кардиолог, ще се опита да изясни причините за появата. Това включва подробен разпит на пациента за минали заболявания, начин на живот и диета, заболявания в семейството. Следните тестове могат да бъдат назначени:

  • Кръвен и уринен анализ– изследват се кръвната картина, както и състоянието на щитовидната жлеза, черния дроб и функцията на бъбреците. Изследват се серумните електролити (най-често натрий и калий), както и ензимни маркери за сърдечно увреждане.
  • Електрокардиограма (ЕКГ) – записва се електрическата активност на сърцето и сърдечният ритъм. Освен данни за артмия, с този тест може да се получи информация за сърдечен инфаркт – настоящ или прекаран.
  • Холтер– пациентът носи в себе си портативно устройство, което записва всички сърдечни съкращения. То се носи под дрехите и записва информация за електрическата активност на пациента, докато той извършва ежедневните си дейности. Изследването продължава най-често един или два дни. Устройството има и бутон, който се натиска при поява на симптоми, което позволява на лекаря да установи при какъв ритъм на сърцето се появяват те.
  • Ехокардиография – това е изследване с помощта на ултразвук, което изследва помпената функция на сърцето. Важен показател, който се измерва е фракцията на изтласкване – тя показва колко добре изпомпва кръв сърцето.
  • Рентгенография на сърце и бели дробове – дава известна информация за състоянието на белите дробове и сърцето. Може да се установи и наличие на вродени сърдечни дефекти.
  • Елекрофизиологични изследвания – те са инвазивни и относително безболезнени. Използват се за определяне на типа аритмия, причината и потенциалния отговор към лечение. Изследването се извършва в специални лаборатории. С помощта на катетър през кръвоносен съд се достига до дясната половина на сърцето. То се стимулира с импулси и се записва от къде започват абнормалните импулси, тяхната скорост и по кои пътища се разпространяват в сърцето.

 

Лечение:

При изясняване на причината, като заболяване на щитовидната жлеза, електролитни нарушения, те трябва да се лекуват на първо място.

Ако при брадикардия не се открие подлежащата причина, може да се наложи имплантиране на пейсмейкър – това е малко устройство, което се поставя под кожата на гърдите и с помощта на електрични импулси кара сърцето да бие с нормална честота. При тахикардии в началото може да се приложат някои прийоми, чрез които пациентът може сам да повлияе състоянието си. Те включват задържане на дъха и напъване, кашляне, масаж в определени точки на шията, натиск в областта на очните ябълки. Тези прийоми стимулират вагусовия нерв и забавят сърдечната честота.

  • Антиаритмични лекарства могат също да бъдат прилагани за намаляване на епизодите на тахикардия. Те трябва да се вземат стриктно, съгласно лекарското предписание, за да се избегне появата на усложнения.
  • Кардиоверзия може да се приложи също при наличие на определен тип аритмия. Тя се извършва под краткотрайна анестезия. Използва се електричен шок, който предизвиква нормализиране на ритъма на сърцето.
  • Аблация – извършва се с помощта на катетър, който се вкарва през кръвоносен съд до проблемната част на сърцето, за която се предполага, че е източник на аритмия. Електродите се нагряват или силно се охлаждат, което води до унищожаване на проблемната част от сърцето. Така се създава електричен блок в областта, която е източник на аритмия.
  • Имплантиране на кардиовертер-дефибрилатор – прилага се най-вече при пациенти с висок риск от развитие на високочестотен ритъм в камерите.
  • При липса на отговор при другите методи на лечение, може да се пристъпи към оперативна интервенция в областта на предсърдията. Правят се малки разрези, които след заздравяване оформят препядствия за електричните импулси и така те се насочват по нормалните пътища на провеждане.

Вторична профилактика (когато е установен конкретен вид аритмия). Такава не се провежда при брадикардия. При тахикардиите се прилагат редица антиаритмични препарати като:

  • Адреноблокатори (Егилок, Атенолол, Конкор);
  • Антагонисти на калция (Дилтиазем, Верапамил);
  • Кордарон;
  • Соталекс и други.

Лекарствата, които притежават антиаритмично действие категорично са забранени за приемане без да са били назначени от лекар. Причината е, че при неправилна употреба могат да възникнат опасни състояния, застрашаващи живота, в това число влошаване на заболяването или появата на нов вид аритмия.

 

Билколечение:

  • За аритмия народната медицина препоръчва следната рецепта: Вземаме ситно нарязани от следните билки: стрък дяволска уста 40 г, цвят глог също 40 г, стрък пелин 100 г, шишарки хмел 30 г, листа маточина 30 г, листа мента 30 г, корен дилянка 20 г, стрък лазаркиня 20 г, стрък горицвет 25 г. След като ги смесете, вземете 2 супени лъжици и ги сложете в половин литър гореща вода и остава да престоят 2 часа. Приема се по 1 чаша за кафе, 3 пъти дневно преди хранене.
  • Билки за аритмия може да си приготвите като си вземете плодчета от глог, прибавете билката страхливче и една част лайка. Смесват се добре и една супена лъжица от сместа се залива в чаша врала вода и се оставя да престои час. Прецежда се и се пие три пъти на ден, по една супена лъжица.
  • Една от най-добрите билки за аритмия и за сърце е глогът. Той може да бъде приготвян и самостоятелно под формата на отвара или пък да го приемате като капки от тинктура. За отвара от глог се вземат 100 грама плодчета от глог и ги смелете. Тази смес се залива с литър вода и се оставя да ври 10 минути. После се прецежда и отварата се пие по 50 или 100 милилитра, три път дневно, преди ядене.
  • Друга от известните билки за аритмия е дилянка или валериан. Вземат се 15 грама корени или стръкове от нея, сваряват се в 300 милилитра вода и се оставя да престои 3 часа. Сместа се прецежда и се пие по веднъж на ден, преди ядене.

 

Алтернативни лечения на аритмия

Акупунктурата е важна част от традиционната китайска медицина и намира приложение от хилядолетия в Източната медицина за лечение на множество заболявания, включително и като средство за подобряване на редица аспекти на сърдечносъдовото функциониране. Въпреки няколко установени пропуски в ефикасността на конвенционалните аритмични терапии (като фармакотерапия, кардиоверзия), все още не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на използването на акупунктура за сърдечни аритмии. Според осем проучвания, 87% до 100% от участниците се връщат към нормален синусов ритъм след приложение на акупунктура. Изкуството на акупунктурата включва вярването, че всички хора имат форма на жизнена енергия, наречена Чи (Qi), която тече през канали, наречени меридиани, свързващи всички части на тялото. Означени са общо 365 точки, които са свързани с 14 канала (или меридиани), които преминават през тялото, през които може да се достигне и контролира енергийният поток (Qi). Смята се, че аритмиите се дължат на дисбаланса между Ин (нормално сърце) и Ян (необичайно сърце). Акупунктурата е прилагана веднъж седмично, в общо 10 акупунктурни сесии на всеки пациент. Резултатите са сравнени с пациенти в група за акупунктура с плацебо, контролна група (без приложение на акупунктура и без антиаритмична терапия) и група, лекувана с амиодарон. При 12-месечно проследяване на пациентите с амиодарон е констатирана 27% честота на рецидиви на предсърдното мъждеене. Пациентите, които са получавали истинска акупунктура, са имали 35% честота на рецидивите, пациентите с акупунктура - плацебо - 69% и контролната група е имала 54% честота на рецидиви.

Биофийдбек. Саморегулиращите терапии са група поведенчески подходи, които се използват, за да помогнат на пациентите да упражняват самостоятелен контрол върху различни сърдечно-съдови заболявания. Тези терапии включват мускулна релаксация, хипноза и различни медитационни техники. Когато лечението включва използването на мониториращо устройство за записване на физиологичен процес и подпомагане на пациента да контролира физиологичния отговор, методът се нарича биофийдбек. Целта е повишаване на уменията и ефикасността за постигане на физиологична цел на базата на ефективността.

В биофийдбек се включват няколко различни техники като дълбоко дишане, прогресивна мускулна релаксация и насочени изображения, концентрирани върху определен цвят или изображение и медитация. По време на сеанса към кожата се прикрепят електроди, които изпращат сигнали до монитор, показва звук, светкавица или изображение, отразяващи сърдечната честота или дишането. За наблюдаване на различни телесни функции се използват различни видове био-обратна връзка. Биофийдбек увеличава парасимпатиковата активност и по този начин може да намали сърдечната честота. В малко проучване се съобщава, че е от полза за контролирането на камерната честота, но въпреки това, тази практика все още предстои да бъде приета в широк мащаб.

Йога е древна индийска практика, за която се смята, че насърчава общото здравословно състояние и има положително въздействие при някои хронични медицински състояния. Йога включва три ключови елемента:

  • асани (пози на тялото);
  • пранаяма (дихателни упражнения);
  • дихана (медитация).

Тази форма на алтернативна терапия е показала, положителен ефект при лечението на няколко сърдечно-съдови заболявания. В проучвания са наблюдавани намаляване на сърдечната честота и систоличното кръвно налягане в резултат на йога практика. Освен това е отбелязано и подобрение в качеството на живот и намаляване на тревожността и депресивните резултати. Ползите от йога терапията при сърдечна аритмия се дължат на модифициране на активността на автономната нервна система на нивото на хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос. Увеличаването на парасимпатиковата активност е последвано от съпътстващо намаляване на симпатиковата активност, което води до по-ниска сърдечна честота при почивка. Освен това, йога би могла също така да намали оксидативния стрес и възпаление, поради което се смята, че играе роля в регулирането на процеса на ремоделиране на предсърдието. Това, следователно, води до намаляване на симптомите на атриални фибрилации (предсърдно мъждеене). Все още обаче, въздействието на йога върху пациенти с предсърдно мъждеене трябва да бъде изследвано в по-широк мащаб, за да се оцени приложението й при всички пациенти.

 

Хранителни добавки 

Редица естествени средства са показали ефективност в превенцията на аритмии, поддържането на нормален сърдечен ритъм и подобряване на сърдечната функция. Установено е, че други съединения намаляват честотата и вредните ефекти на аритмиите, докато подобряват функциите на миокарда. Някои от тези ползи включват положителен инотропен ефект (повишена сила на сърдечните контракции), повишена миокардна оксигенация на тъканите и изчистване на свободните радикали. Тези средства също помагат да се предотврати кардиотоксичността на бета-блокерите и някои психотропни лекарства. Работейки с различни допълващи механизми, тези естествени съединения действат антиаритмично и облагодетелстват сърдечните функции без страничните ефекти, свързани с някои антиаритмични лекарства.

Витамини и антиоксиданти. Смята се, че оксидативният стрес играе ключова роля при сърдечните аритмии и потискането на този оксидативен стрес може да намали появата им. Няколко различни антиоксидантни агенти като витамините С и Е и N-ацетилцистеин са били изпробвани за лечението на сърдечни аритмии и предполагат, че намаляват риска от развитието им след сърдечна операция.

Витамин С. Аритмиите и други сърдечни състояния са свързани с окислителния стрес и възпаление. Антиоксидантите като витамин С и витамин Е изглеждат ефективни за намаляването им. Освен при лечение на настинки, грип, витамин С може да бъде и от полза и при аритмия. За 25-40% от хората подложени на сърдечна операция за проблем е предсърдното мъждеене, което включва неравномерен, бърз сърдечен ритъм. В едно проучване е доказано, че витамин С намалява появата на постоперативно предсърдно мъждеене с до 85%. В друго проучване аритмията се повтаря само при 4,5% от хората, които са получавали витамин С след кардиоверзия за перзистиращо предсърдно мъждеене. При пациентите, които не са получавали витамин С процентите са 36,3%. Витамин С обикновено е безопасна добавка, но при някои състояния и условия може да бъде токсичен. Такива са:

  • хемохроматоза;
  • таласемия;
  • сидеробластна анемия;
  • сърповидно-клетъчна анемия;
  • дефицит на глюкоза-6-фосфат дехидрогеназа.

Освен това, не приемайте витамин С при наличие на бъбречни камъни или бъбречна недостатъчност!

Омега-3 мастни киселини. Установено е, че полиненаситените мастни киселини са особено полезни за повишаване на преживяемостта при много сърдечно-съдови състояния и намаляването на честотата на аритмиите. Поради тези наблюдения, полиненаситените мазнини са оценени широко в няколко клинични проучвания за техните потенциални ползи при потискането на предсърдни аритмии. В няколко проучвания върху животни се предполага, че полиненаситените мазнини намаляват възбудимостта на клетките на сърдечния мускул. Намалената възбудимост се дължи на инхибирането на натриевите и калциевите канали и удължаване рефрактерния период на сърдечните клетки. Удължаването на рефрактерния период води до потискане на спонтанните екстрасистоли или отключващи фактори, които могат да инициират предсърдно мъждеене.

Според American Heart Association (AHA) консумацията на мастни риби и други храни богати на омега-3 мастни киселини може да понижи риска от сърдечни заболявания и да помогне за предотвратяване на аритмии. AHA препоръчва консумацията на две порции мазна риба на седмица. Подходящи за целта са:

  • сьомга;
  • скумрия;
  • херинга;
  • сардини;
  • риба тон.

Магнезий и калий. Магнезият и калият, заедно с натрий и калций, са част от електролитите в кръвта и спомагат за поддържането на правилна и стабилна сърдечна дейност. Електролитите помагат да се задействат и регулират електрическите импулси в сърцето, а ниските нива на магнезий и калий могат да доведат до електролитен дисбаланс, който може да допринесе за аритмия. Често хранителният ни режим е с ниско съдържание на магнезий. Стареенето и някои лекарства, като диуретици, могат допълнително да причинят изчерпване на магнезия и калия. Ако тялото не разполага с достатъчно магнезий, може да настъпи неравномерен сърдечен ритъм, мускулна слабост и раздразнителност. Ниските нива на калий също могат да причинят аритмия и мускулна слабост. Приемането на магнезиеви и калиеви добавки може да е от полза за намаляване на симптомите, но това обезателно трябва да бъде обсъдено с лекар, тъй като трябва да бъдат проследявани кръвните Ви нива, тъй като твърде високите нива на магнезий може да доведат до:

  • брадикардия;
  • виене на свят;
  • замъглено зрение;
  • затруднено дишане.

Не бива да приемате магнезий, ако страдате от бъбречна недостатъчност или миастения гравис. Като страничен ефект при прием на калиеви добавки може да настъпи обрив, гадене, повръщане, диария. Не трябва да приемате калий, ако имате хиперкалиемия (високи нива на калий в кръвта).

Берберинът е основната активна съставка на билката Хидрастис (Hydrastis Canadensis) - малък храст, който расте в североизточната част на Съединените щати, Централна и Южна Европа и части от Югоизточна Азия. Счита се, че това съединение оказва влияние върху сърдечно-съдовата система и причинява вазодилатация (разширение на кръвоносните съдове), положително йонотропно и отрицателно хронотропно действие. Проучвания показват, че е от полза за вентрикуларните аритмии свързани с липса на кислород. Основавайки се резултати от няколко проучвания, съществуват предположения, че приемането на берберин може да помогне за предотвратяване появата на вентрикуларни тахиаритмии и внезапна коронарна смърт след исхемично увреждане на миокарда. Предимствата на берберин при предсърдно трептене обаче не са систематично проучени в клиничните проучвания при хора и следователно, приемането му при тези състояния остава много ограничено. Важно е, да се има предвид, че берберинът е мощен инхибитор на ензима на CYP3A4 и много от лекарствата, които се метаболизират от този ензими могат да достигнат опасни нива и да доведат до неоправдани нежелани ефекти!

Коензим Q10 е силно концентриран в сърдечния мускул поради високите енергийни изисквания на клетките, които го изграждат. В 75% от случаите миокардните биопсии на пациенти с различни сърдечни заболявания показват недостиг на CoQ10. Проучвания показват, че приемът на добавки коензим Q10 може да подобри функционирането на миокардната тъкан, повишавайки силата на сърдечните контракции (положителен инотропен ефект) и регулирайки честотата им (антиаритмичен ефект). CoQ10 също има и антиоксидантно действие върху контрола на свободните радикали, образувани по време на сърдечни интервенции (включително ангиопластика, тромболиза и хирургия).

CoQ10 е използван при лечението на различни сърдечни заболявания, които включват аритмии, свързани с първични кардиомиопатии или вторични форми на сърдечна недостатъчност.

Някой добавки могат да провокират аритмия и трябва да бъдат избягвани. Такива са:

  • ядки;
  • кола;
  • гуарана;
  • ефедра;
  • креатин.

 

Усложнения

Някои нарушения в сърдечния ритъм като камерна фибрилация, трептене на предсърдията, камерна тахикардия, могат да се съпровождат от остра сърдечна недостатъчност (рязък спад в артериалното налягане, оток на белите дробове), хронична сърдечна недостатъчност (обща слабост, бързо настъпване на умора, задух, отичане на долните крайници), други аритмии (пълна АВ-блокада, камерна фибрилация) могут да доведат до спиране на сърцето и състояние на клинична смърт.

Аритмиите най-често са усложнение на някакво заболяване. Обаче, проявявайки се, те са способни рязко да усложнат неговата клинична картина. Не всички аритмии са еднакво опасни и значими по отношение на прогнозата на заболяването и живота на пациента:

  • Инсулт– аритмията нарушава помпената функция на сърцето и може да доведе до намаляване на кръвния ток, достигащ до мозъка. Предсърдното мъждене води до повишен риск от образуване на тромби. При откъсването на тези тромби съществува реална опасност от запушване на мозъчни артерии и развитие на инсулт.
  • Сърдечна недостатъчност– нарушенията в помпената функция на сърцето, предизвикани от аритмия, водят до недостатъчно кръвоснабдяване на органите и тъканите – развива се сърдечна недостатъчност. Обикновено лечението на аритмията повлиява добре състоянието.
  • Алцхаймер– проучвания показват пряка зависимост между продължителното предсърдно мъждене и развитие на болест на Алцхаймер.