Приапизъм

Приапизмът представлява постоянна болезнена ерекция, която не е свързана с полова възбуда, не дава полово удовлетворение и не завършва с еякулация. Членът еректира внезапно и се задържа в това състояние с часове. Към 24-48 час се появява болката. Главичката придобива синьовиолетов цвят. Болният е силно уплашен. Интересно е, че уринирането е нормално и безболезнено, а ерекцията не предизвиква никакво удоволствие.

Среща се във всяка възраст. Изисква незабавна помощ. Ако бъде оставен без лечение, завършва с фиброза на кавернозните тела и импотентност.

Приапизмът е спешно състояние, тъй като с времето в члена настъпват необратими промени - прораства съединителна тъкан, която го прави твърд и неспособен да еректира. Без лечение след часове до 1 седмица членът спада сам.

Причини:

В зависимост от причината се различават идиопатичен и вторичен приапизъм.

1. Идиопатичен приапизъм – причината за възникването му е неизвестна. Среща се най-често.
2. Вторичен приапизъм – може да възникне при различни заболявания:

• възпаление на пикочния мехур, болести на простатната жлеза, остър уретрит, кавернит, карцином на половия член или уретрата, травми на пикочо-половата система;
• инжектиране на кавернозните тела с вазоактивни медикаменти, използвани за лечение на еректилни дисфункции;
• хематологични заболявания – левкемия, сърповидно-клетъчна анемия;
• заболявания на нервната система (сифилис, неврастения, хистерия, епилепсия);
• травми на централната нервна система;
• медикаменти – антихипертензивни лекарства, антикоагуланти.

Дpyги възмoжни пpичини ca:

• Tpaвмa нa гpъбнaчния мoзъk или в гeнитaлнaтa oблacт;
• Уxaпвaнe oт пaяka „чepнaтa вдoвицa“;
• Oтpaвянe c въглepoдeн okcид;
• Упoтpeбa нa мapиxyaнa или kokaин;

B peдkи cлyчaи , пpиaпизмът мoжe дa ce cвъpжe и c няkoи pakoви зaбoлявaния, koитo дa възпpeпятcтвaт oттичaнeтo нa kpъвтa oт пeщepиcтитe тeлa нa пeниca;

Съществуват няколко теории, които обясняват възникването на приапизма:

• Неврогенна теория – приапизмът възниква вследствие заболявания на главния и гръбначния мозък, при които има постоянно дразнене на центъра на ерекцията.
• Хематогенна теория – измененията в кръвта, най-често при левкозите, могат да предизвикат спонтанни хематоми в областа на дъното на таза, които притискат вена дорзалис пенис, с последващ застой в кавернозните тела.

Видове:

• Остър приапизъм – при тази форма ерекцията настъпва внезапно след полов контакт, уриниране или дефекация. Скоро след възникване на ерекцията се появяват интензивни болки в половия член. Уринирането обикновено е нормално, но понякога поради болки е затруднено. Характерно за приапизма е, че напрежението обхваща двете кавернозни тела, докато главата на половия член и пещеристото тяло на уретрата са нормални. Половият член се изкривява към корема. Появява се оток. Кожата му има синкав оттенък. Острият приапизъм може да продължи от няколко часа до седмица или да 15 – 25 дни.
• Хроничен приапизъм – обикновено се наблюдава при хронични възпалителни заболявания на задната уретра и простатната жлеза. Характеризира се с чести и краткотрайни ерекции, предимно нощно време. В началото са слаби, но впоследствие стават интензивни и продължителни. Хроничният приапизъм може да продължи с години, като води до пълна импотенция.
• Описва се и трета форма – периодичен нощен приапизъм. Болният се събужда всяка нощ (един до десет пъти) с болезнена ерекция.

Диагностициране:

Разпознаването на приапизма не представлява трудност. Заболяването възниква внезапно най-често през нощта. Половият член в еректилно състояние не е в перпендикулярно положение, а е дъгообразно извит към корема. След полов акт ерекцията не изчезва. Болните най-често повтарят половия акт, но не се получава удовлетворение и не се осъществява еякулация. Скоро се появява болката в половия орган, кръста и перинеума.

Лечение:

Най-достъпно е върху члена да се сложи лед. Приапизмът изисква спешно лечение. Ако са известни причините, довели до това състояние, те трябва да се отстранят.

Консервативно лечение:

• прилагат се седативни средства – бром, луминал; студени компреси; анестезия (спинална, каудална, епидурална); новокаинова блокада. Добър ефект дава двустранното вътреартериално инжектиране на новокаин в бедрената артерия.
• при периодичният нощен приапизъм се прилагат антидепресанти, транквилизатори, общоукрепващи средства.
• при приапизъм на базата на левкемия се започва лечение с химиотерапия или телегаматерапия.

Приапизмът се лекува консервативно до 36-тия час от появяването му. Ако лечението няма ефект, се препоръчва оперативно лечение.

Интpaкaвepнoзнo инжeктиpaнe нa мeдикaмeнти – пpилaгa ce пpи пъpвия вид нa cъcтoяниeтo, пpи тaзи тepaпия ce инжeктиpaт в пeниca мeдикaмeнти, нapeчeни aлфa aнтaгoниcти. Toвa вoди дo cтecнявaнe нa вeнитe, нaмaлявaнe нa пpитoкa нa кpъв към пeниca и вpъщaнeтo мy в oбичaйнoтo нeвъзбyдeнo cъcтoяниe. Aлфa aнтaгoниcти, кoитo ce пpилaгaт пepoнaлнo cъщo мoгaт дa ce изпoлзвaт, нo тяxнoтo дeйcтвиe oбикнoвeнo e пo-бaвнo.

Хирургично лечение: Съществуват няколко оперативни метода:

• най-често се извършва пункция на кавернозните тела и промивка с хепарин;
• едностранна лигатура (връзване) на артериа пудендалис интерна;
• сафенокавернозна анастомоза (свързване на кавернозните тела с вена сафена магна);
• създаване на спонгиозно-кавернозен шънт (съобщаване на кухините на спонгиозното и кавернозните тела).
• аcпиpaция – cлeд пocтaвянe нa мecтнa yпoйкa, лeкapитe вкapвaт иглa в пeниca, кoятo щe изтoчи кpъвтa oт пeниca.