Банер за мобилна версия за апликация

Птичи грип

Птичият грип е вид грип, вирулентен при птиците. Описан е за първи път в Италия през 1878 г. като „птича чума“, а през 1955 г. става ясно, че е разновидност на грипните вируси; понастоящем съществува по целия свят.

За човека основно опасни са заразените домашни патици, кокошки, гъски, както и дивите водоплаващи патици и гъски. Заразяването може да стане при директен контакт със заразени или болни птици, при контакт със екскрети от инфектирани птици, при контакт със замърсени от птиците предмети, повърхности и др.

Замърсените ръце са основен преносител на вируса към човешкия организъм. Дихателният път на заразяване е също възможен, но е много по-малко вероятен – вдишване на заразен въздух, прах, аерозол. Вирусът на птичи грип загива при добра термична обработка на продуктите – месо и яйца. Приема се, че при консумация на добре обработени термично месо и яйца не е възможно заразяване на човек.

Подтип H5N1 се приема за много опасен, тъй като е твърде променлив и предизвиква тежки заболявания у човека. Птиците, които преживеят инфекцията продължават да отделят вируса на птичи грип още около 10 дни в природата, което излага на огромен риск популацията от птици, дори на далечни разстояния от първоизточника. Счита се за много опасно едновременното разболяване от птичи и човешки грип, тъй като клиничната картина би могла да бъде много тежка. Затова СЗО препоръчва ваксинация с противогрипна ваксина срещу човешки грип за хора, изложени на риск от заразяване с птичи грип.

 

Заразяване:

Заразата се пренася от заразени птици, които отделят вируса със секретите си – слюнка, изпражнения, носен секрет. Заболяването е високо заразно сред птичите популации.

Заразяването на хора става най-често посредством замърсени ръце, по-рядко – при директно попадане на пръски, съдържащи вируса върху лигавиците или при вдишването му. Счита се, че известен риск съществува и при консумиране на продукти от птичи произход, които не са обработени термично. Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на обработени птиче месо и яйца, защото птичите грипни вируси загиват при термичната обработка на храната.

Заразяването на хора с грипния вирус Н5N1 може да причини тежко заболяване и смърт. Засега все още няма ваксина за предпазване на хората от този вирус. Хората могат да се заразят с вируса чрез :

  • директен контакт с инфектираните птици (болни или носители на вируса). Най-често това става при по-продължителни и интензивни контакти (грижи за домашни птици и други);
  • контакт със замърсени от птиците предмети и повърхности;
  • контакт със секреции и птичи тор, където концентрацията на вируса е много висока;
  • котките, също се смятат за възможни вектори на заразата за H5N1 щамовете на птичи грип.

 

Симптоми:

Болестта птичи грип, при хората, се проявява главно с оплаквания от дихателната система. Развива се треска, болки в гърлото, болки по мускулите и ставите, възпаление на очите, кашлица, хрема, болки в гърдите. Като уложнение и причина за фатален изход се приема вирусната пневмония и т.н. остра дихателна недостатъчност.

 

Предпазни мерки:

  • Да се избягват директни контакти, когато това е възможно, с живи и видимо здрави, болни или умрели домашни птици.
  • Да не се пипат предмети и повърхности, замърсени с птичи изпражнения или секреции.
  • Да се избягват всякакви контакти с диви птици. Във връзка с риска от носителство на грипния вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици, стриктно да се спазва забраната за ловуването им.
  • Да се спазва много добра лична хигиена, най-вече често и внимателно измиване на ръцете със сапун и вода в продължение на 15-20 секунди. При липса на условия за миене може да се използват влажни хигиенни кърпички или дезинфектанти за ръце.
  • Да не се консумират сурови или полусурови птиче месо или продукти от птичи произход. При приготвяне на храната, всички продукти от птичи произход, включително и яйцата, трябва да бъдат много добре термично обработени (при достатъчно висока температура и достатъчно дълго време), което гарантира унищожаването на вируса на птичия грип.
  • Да се спазват следните хигиенни изисквания при приготвяне на храната:
  1. Суровото месо да се съхранява отделно от сготвените и другите храни;
  2. Да не се използват едни и същи нож и дъска за рязане на суровото месо и другите храни (сготвени, или такива, които се консумират сурови);
  3. Да не се пипа нито сурова, нито готвена храна, преди да се измият ръцете;
  4. Да не се поставя сготвеното месо в същия съд, в който е било преди термичната обработка;
  5. Яйцата да се измиват със сапун и вода непосредствено преди приготвянето им, след което внимателно да се измият и ръцете;
  6. Да не се консумират сурови и рохки яйца;
  7. Да не се използват сурови или недоварени яйца при приготвяне на ястия, които не подлежат на термична обработка.
  • Да се измиват със сапун и вода ръцете, използваните съдове и повърхности веднага след обработка на сурово птиче месо и яйца, тъй като същите може да са замърсени с вируса на птичия грип (както и с други микроорганизми).
  • Да се извършва самонаблюдение за поява на симптоми, типични за заболяването при човека – респираторни или инфекция на очите (повишена температура, силно неразположение, кашлица, затруднено дишане, хрема и/или конюнктивит), в рамките на 10 дни след евентуално заразяване (контакт с болни и съмнително болни птици, или с повърхности, които може да са били замърсени от болни и умрели птици).
  • Да се направи задължителна консултация с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести при възникване на заболяване с температура, кашлица, затруднено дишане, или при каквото и да е друго заболяване в този 10-дневен период. Лекарят трябва да бъде информиран за: симптомите и възможността за заразяване с птичи грип след контакт с болни птици или пребиваване в заразена зона преди началото на заболяването; местата, които са посещавани; наличие на директен контакт с птици, или с болни и съмнително болни от птичи грип лица.
  • Да се изследват лабораторно заболелите лица, съмнителни за птичи грип, с цел потвърждаване на диагнозата.
  • Да се спазват следните мерки от страна на болните, с цел предпазване на близките им хора:
  1. Редовно измиване на ръцете;
  2. Използване на марлена маска (по възможност);
  3. Закриване на устата с ръка при кашляне и използване на еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят.

 

Лечение:

Противовирусните лекарства понякога са ефективни както при лечение, така и при предпазване от заболяването, но досега в историята на медицината нито един вирус не е бил реално излекуван. Изработването на ваксините отнема най-малко 4 месеца и за всеки нов подтип е необходима нова ваксина.

Освен това, в резултат на широкото изпозлване на антивирусото лекарство амантидин за предпазване или лечение на пилета в Китай от края на 90-те години на миналия век, някои щамове на ПГ-вируса в Азия са развили резистентност към амантидина. Пилетата в Китай са получили около 2,6 милиарда дози амантидин от началото на 2004 г. до май 2005 г. Използването на амантидин по този начин е в разрез с международните норми за животновъдството, но китайското правителство го пази в тайна доскоро по начин, напомнящ секретността около ранното разпространение на SARS.

 

Епидемия на Птичия грип

Първият случай на разпространение на вируса от птица на човек е регистриран по време на епидемия в птицеферма в Хонконг през 1997 година. Вирусът причинява сериозни респираторни заболявания на 18 човека, шестима от които почиват.

Епидемията избухва сред птиците в осем страни в Азия: Камбоджа, Китай, Индонезия, Япония, Южна Корея, Тайланд и Виетнам в края на 2003 и началото на 2004 г. По това време 100 милиона птици в тези страни умират вследствие на болестта или са убити в опитите за спиране на разпространението на болестта.

До март 2004 година се смята, че епидемията е под контрол. От юни 2004 година са регистрирани нови случаи на птичи грип в няколко азиатски страни (Камбоджа, Китай, Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам).

От 8 октомври 2005 г. България е застрашена непосредствено от птичи грип, тъй като са установени болни птици в Румъния и Турция, а в Турция — и болни хора.