Банер за мобилна версия за апликация

Рак на белия дроб

Ракът на белия дроб е сравнително често заболяване, което се среща предимно у мъже между 45 и 60 години, но е наблюдаван и при по-млади (36—40-годишни).

Ракът на белия дроб представлява неконтролируем растеж на абнормни клетки в единия или и двата бели дроба. Докато нормалните белодробни клетки се делят и развиват в нормална тъкан, тези изменени клетки растат по-бързо и никога не оформят здрава белодробна тъкан. Вместо това образуват тумори, които по-нататък разрушат белия дроб и пречат на нормалната му функция.

Ракът на белия дроб е главна причина за смърт както при мъжете, така и при жените. Повече хора умират от рак на белия дроб, отколкото от рак на дебелото черво, на гърдата и на простатата взети заедно.

Нормалните клетки се променят в ракови, когато са изложени под влиянието на "канцерогени". Те взаимодействат с различни структури от клетъчната ДНК и причиняват изменения, каращи клетките да мутират.

В 80% ракът на белия дроб е в резултат на тютюнопушене. В цигарения дим има повече от 2000 известни канцерогенни химикали. Колкото по-често и повече пушите, толкова риска от развитие на рак на белия дроб става по-голям. Ако откажете цигарите, рискът намалява, тъй като изменените клетки се заместват от здрава белодробна тъкан. След около десет години, рискът намалява с 1/3 до 1/2 в сравнение с този при пушачите. Освен това, отказът от тютюнопушене намалява в значителна степен вероятността от други, доказано свързани с този вреден навик болести – например сърдечно-съдови заболявания, емфизем и хроничен бронхит.

 

Причини:

Най-вероятна причина за появата на белодробния рак е продължителното дразнене на лигавата ципа на бронхите от различни химични и механични агенти (уличен прах, от каменни въглища и желязо, тютюнев дим). Голямо значение имат различните хронични белодробни заболявания: бронхит, бронхоектазии, туберкулоза и др.

Рисков фактор е всичко, което увеличава вероятността човек да се разболее от дадено заболяване, включително рак. Да бъдеш в досег с рисков фактор или с няколко, не означава непременно, че ще се разболееш, но вероятността нараства значително.

Ето някои от факторите свързани с рака на белия дроб:

  • тютюнопушене;
  • пасивно пушене;
  • излагане на влиянието на някои промишлени вещества като радон, азбест, никел, хромати, катрани, медни съединения, арсеник;
  • органични химикали;
  • радиация;
  • замърсители на въздуха;
  • повтарящи се инфекции (туберкулоза).

 

Видове:

Основните два вида рак на белия дроб са така наречените едроклетъчен и дребноклетъчен рак. Имената идват от размера на клетките, които израждат самия тумор, а не от неговата големина.

  • Едроклетъчния рак е много по-чест, около 80% от случаите,  като се разпространява в другите части на тялото по-бавно от дребноклетъчния.
  • Дребноклетъчния рак пряко се свързва с тютюнопушенето. Той е много по-агресивен, нараства бързо и рано метастазира.

 

Симптоми:

Могат да минат много години, преди да се изявят основните симптоми на рака на белия дроб. Често се бъркат с признаците на далеч по-безобидни състояния. Симптомите нерядко се появяват когато заболяването е вече в напреднал стадий и лечението е с ограничени възможности.

Симптоми от страна на гръдния кош и дихателната система:

  • "тютюнджийска" кашлица, която става все по-упорита и силна;
  • кашлица, която не е свързана с пушене и продължава повече от две седмици;
  • повтарящи се бронхити и пневмонии;
  • промяна в цвета и обема на храчките;
  • кръвохрачене;
  • хриптене, свирене на гърдите и затруднено дишане;
  • продължителна болка в гърдите, рамото или гърба, не свързана с кашлицата.

Останалата част от симптомите на рака на белия дроб имат по-общ характер и често не са свързани с дишането, например:

  • отпадналост;
  • загуба на апетит;
  • главоболие, болка в кости и стави;
  • инцидентни фрактури (счупвания), нямащи връзка с непосредствени травми;
  • необяснима загуба на тегло;
  • подуване на лицето или в областта на врата;
  • неврологични симптоми, като нестабилна походка, загуба на паметта и др.

Тези признаци, често се дължат на разпространението на рака в други части на тялото. Те могат да бъдат и по-специфични, в зависимост от органа, в който настъпват измененията. Всеки, имащ подобни оплаквания непременно трябва да се консултира с лекар.

Ранното откриване на раковото заболяване е от изключително значение за по-нататъшното лечение и съответно преживаемостта Лекарите използват различни способи за диагностициране рака на белия дроб, включително високо прецизни образни методи, даващи по-добри възможности от рутинните рентгенови снимки.

 

Диагностициране:

  • Общ преглед - този преглед е много важен за ранното откриване на различни белези на раков процес, като подути или уголемени лимфни възли, в областта на врата, например. Той е важен и за добиване на цялостна представа за здравното състояние на пациента. Неизменна част от него е и изследването на гръдния кош. Чрез преслушване със стетоскоп, може да се открият промени в дишането и нормалната функция на белия дроб.
  • Рентгенография на гръден кош и бели дробове - рентгенографията, е двуизмерна "плоска" снимка на белите дробове и дава възможност за откриване на абнормен растеж.
  • Компютърна Аксиална Томография (КАТ) - КАТ е прецизен образен метод, при който компютър използва множество рентгенови снимки, за получаване цялостен висококачествен образ на различни нива от човешкото тяло.
  • Други високоспециализирани образни методи са Позитроно-Емисионна Томография (ПЕТ), както и Магнитно-Резонансно Изследване (МРИ)

 

Цитологични методи:

  • Изследване на храчка или смив от бронхите, под микроскоп, за откриване на абнормни или ракови клетки.
  • Бронхоскопия - това е изследване на белия дроб с помощта на специална оптична система – бронхоскоп. Бронхоскопът е куха, гъвкава тръбичка, която се вкарва през носа или устата в главните въздухоносни пътища на белия дроб. Този метод дава възможност директно да се визуализира туморна маса и да се вземе биопсия.
  • Биопсия - представлява вземане и изследване на парченце тъкан от белия дроб. Под микроскоп се виждат евентуални клетъчни изменения.

 

Биопсичния материал може да се получи по различни начини, в зависимост от разположението на туморната маса:

  • посредством бронхоскопия;
  • чрез вкарване на тънка игла през гръдния кош в белите дробове;
  • чрез резекция (отстраняване) и изследване на увеличен лимфен възел от врата или друга част от тялото;
  • с използване на малка хирургична манипулация върху белия дроб.

 

Лечение:

Различните варианти за лечение на рака на белия дроб, както и шансовете за преживаемост се определят от типа рак, неговата локализация и големина, засягането или не на лимфни възли. Съществен момент за избора на терапия, е дали има доказателства, за разпространението на рака и в други части на тялото освен белите дробове. Често, на раково болните се прилага комбинирано лечение.

В зависимост от това. за кой тип рак се касае, терапията може да включва:

  • Хирургично лечение - по хирургичен път се отстранява част или целия тумор, както и различен обем от околната здрава тъкан. Решението за хирургична намеса зависи от това къде точно се намира тумора и колко близо е до важни органи. Ако бъдете насочени за хирургично лечение, хирургът може да отстрани малко парченце от белия дроб (клиновидна резекция), един лоб (лобектомия) или целия бял дроб (пневмонектомия). Обикновено този тип лечение не се прилага за дребноклетъчен рак на белия дроб, освен ако не е открит в много ранен стадий.
  • Химиотерапия - представлява използването на различни медикаменти или субстанции, които повлияват способността на раковите клетки да се делят и разрастват. При тази терапия могат да бъдат увредени и здрави клетки, ето защо често се явяват и странични реакции като гадене, повръщане, загуба на апетит, отпадналост, косопад, както и увеличен риск от инфекции. Повечето пациенти понасят сравнително добре химиотерапията, като страничните ефекти се редуцират и контролират задоволително. Химиотерапията като метод е особено полезна в случаите, когато ракът вече се е разпространил извън белия дроб.
  • Радиотерапия/Лъчелечение - използват се високо енергийни рентгенови лъчи за разрушаване на раковите клетки. Страничните реакции обикновено се появяват при засягане на здравите тъкани около тумора, но могат и да бъдат избегнати. При "външната" радиотерапия се използва прецизно фокусиране на лъчите, върху тумора, като се изключват околните тъкани. При "вътрешната" или брахирадиотерапията се поставя радиоактивен източник директно в туморната маса.
  • Други - лазер- терапията, крио- терапията, електрокаутер- терапията са също методи, които се използват в зависимост от случая.

 

Билколечение:

Когато говорим за рак, няма по-страшен от рака на белите дробове. Но сега една билка показва, че не само спира растежа на раковите клетки, но също така предотвратява и формирането на още тумори. Изследването идва от Колорадо, където учените експериментират с билката, върху мишки. Те инжектират 90 мишки с химикал, причиняващ рак на белите дробове. Две седмици по-късно разделят мишките и им дават редовно различни количества от билката. След четири и половина месеца, учените изследват мишките за възпаление, растеж на ракови клетки и смърт. Консумиралите билката мишки се справяли значително по-добре. Колко значително? С удивителните 93 процента по-малко големи тумори на белите дробове. Но действието на билката не спряло дотук. Към 27та седмица процентът на раковия растеж се запазил, но мишките, които яли билката също така имали по-малко нови кръвоносни съдове в белодробните си тумори и по-ниски нива на химикалите, подсилващи рака. Билката всъщност спряла рака на белия дроб! И то без странични ефекти. Такива резултати не се наблюдават при използването на химиотерапия и лекарства.

Тази предотвратяваща рака билка е Бял трън. Белият трън се използва повече от 2000 години. Може да сте чували за нея във връзка със заболявания на черния дроб. Тя съдържа флаваноид в семената си, наречен силимарин. Силимаринът е активно съединение, което спомага за прочистването на черния дроб от токсини. За момента изследванията показват обещаващи резултати. Билката е безопасна. Така че човек няма какво да губи. Добавете естествен бял трън към ежедневните хранителни добавки, които взимате, за да отблъснете най-смъртоносните видове рак. Това може просто да Ви спаси живота.

 

Народната медицина прилага общо лечение за засилване на организма.

  • Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене, болният, при силна кашлица да взема само по 1 супена лъжица сироп против кашлица: 50 г пача трева се запарва с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 20 минути, прецежда се и се засипва с 50 г чисто смляно сурово кафе и 100 г карамелизирана захар и ври още 5 минути.
  • Двадесет минути след едно от тези средства, да изпива 1 чашка от 75 г отварка от акация, волски език и пр. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, а също и при всяко закашляне се пие по няколко глътки от следната отварка: бяла ружа (корени и цвят), външни люспи на кромид лук, смрадлика (листа) и ленено семе. По 1 супена лъжица от всички, по 1 чаена лъжичка анасон и сладко коренче и 1/2 чаена лъжичка прясно смлян синап се запарват с 1 л вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.
  • Два часа след ядене да взема 1—2 зърна, с големина на царевични, от следната смес: 50 г чист боров катран, предварително измит последователно в 9 води, за да получи жълтеникав цвят, 50 г рафинирана сяра и 10 г печена стипца (всичките от аптеката). Размесват се добре, прибавят се 1—2 супени лъжици кафе от фий, опечено до бежов цвят, за да стане сместа гъста като тесто, и от него се правят зърна, които се овалват в малко леко препечено царевично брашно, за да не залепват помежду си, и се нареждат в подходяща кутия.
  • Заедно със зърната да изпива 1 чашка (75 г) отварка от агримония, борови връхчета, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, миризлива лобода (листа и цвят), невен (листа и цвят), жълта и синя тинтява (листа и цвят) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици и 1 супена лъжица волски език се запарват с 1 л вряща вода. Прибавят се 1—2 супени лъжици мед, вари се на тих огън 10 минути и като изстине, се прецежда. Ако болният има температура, при пиенето отварката може да се засилва с 1 прах от 1 г от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтузу (от аптеката) по равни части. Или пък с 1—2 дражета хинин (по указание на лекаря или аптекаря).
  • Вечер преди лягане 2—3 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; на тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда), а след това, само при запек-клизма с 1/2 л от същия чай. След това, ако болният не е имал кръвоизлив от носа или устата, и то най-малко 5—7 дни, да направи парна баня на главата и гърдите си с чай от лайка (за 5—10 минути) или пък парен компрес на гърдите с торбичка, напълнена с топъл (36—37°С) полусварен ечемик (врял само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност 20 минути. Ако болният е имал кръвоизлив, да не прави парни бани или пък компреси, защото в този случай те са много опасни.
  • След това при липса на кръвоизлив гръдният кош (отпред и отзад) се налага с 2 торбички от тензух, всяка една ушита на по 3—4 хоризонтални джоба (за да лежи лапата равномерно върху гръдния кош), напълнени първата вечер или с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан на ситно, полуизстискан и засилен за всяко място с по 25—40 сини сливи, киснали в малко вода и смачкани без костилките, с прибавка за всяко място и по 1 чаена лъжичка чист боров катран (от аптеката), накрая поръсена с 2—3 супени лъжици царевично брашно (за отнемане на излишната влага). Или пък със смесена лапа от кромид лук, листа от магданоз и слез по равни части — всичко се нарязва на ситно, залива се с 2—3 супени лъжици гореща вода и 1 супена лъжица олио и се оставя да ври, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, накрая се поръсва с 1 чаена лъжичка нишадър и 1/2 чаена лъжичка камфор на прах. Втората вечер налагането става с торбички, напълнени или с топла лапа от праз лук, бялата му част (при липса на лук - прясно зеле), на ситно нарязан, с прибавка 30—40 сини сливи без костилките и 100 г прясно мляко — вари се, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, снема се от огъня и се поръсва с 1 супена лъжица захар. Или пък с топла лапа от 600 г ориз, 30—40 сини сливи, смачкани без костилките, и 2 супени лъжици ленено брашно — в 1800 г вода се вари да стане на тесто. Третата вечер се слага топла лапа от пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен за всяко място с по 10—20 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), и 15—20 сини сливи, смачкани без костилките. Едновременно се поставя коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода; ври 5 минути и като изстине, се прецежда), а на малкия мозък — торбичка с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 2—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). При тежко главоболие на главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова пресни корени от полски бъзак). Държат се цяла нощ.
  • Ако болният има кръвоизлив, вместо тези лапи може да слага на гръдния кош (отпред и отзад) само хладка лапа (с температурата на тялото и дори по-ниска) от суров кромид лук, на ситно настърган, полуизстискан и засилен със сол (на 3 супени лъжици лук 1 супена лъжица готварска сол), накрая лапата леко се поръсва с малко царевично брашно за отнемане на излишната влага. Едва като минат 7 дни от последния кръвоизлив, може да се използват лапите, дадени по-горе, но температурата им да е колкото телесната (36°С).
  • При кръвоизлив през устата, носа или ануса болният веднага да легне на леглото и да взема 1—3 пъти на ден, и то преди ядене, по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена вълна (може и непрана) и 5—7 зърна счукана бяла дъвка, и всеки 3 часа вместо дадените по плана билки да пие отварка от овчарска торбичка (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; вари се 10 минути и като изстине, се прецежда). Три дни след спиране на кръвоизлива може отново да пие билките, дадени по плана.