Рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и преди стомашния) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и матката). Честотата му в последните години непрекъснато нараства.

Най-често се локализира в ректума и сигмата, по-рядко в другите отдели на дебелото черво. Растежът му може да бъде към лумена на червото /екзофитен/ и в чревната стена /ендофитен/. Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Ракът на дебелото черво възниква именно в този слой. Хистологично в 80% от случаите се касае за аденокарцином, а в 20% за слузест карцином. По правило карциномите се развиват въз основа на аденоми. Характерна е последователността аденом-карцином.

Метастазиране - веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се размножават. Колоректалният карцином метастазира по лимфен, по кръвен път и по съседство. Карциномът на колона метастазира в регионалните лимфни възли, в черния дроб, костите, перитонеума, белите дробове, пикочния мехур.

Причини:

• генетично предразположение;
• семейно предразположение - заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином;
• преканцерозни унаследявани състояния - фамилна аденоматозна полипоза, която се характеризира с множество (над 100) колоректални полипи, унаследява се по автозомно-доминантен тип; синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином) – автозомно-доминантно унаследявано заболяване с поява на карцином на дебелото черво точно около 45 година от живота;
• фактори на храненето - счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) храни, както и наднорменото тегло са рискови фактори;
• други фактори - хроничен улцерозен колит, болест на Крон и цьолиакия.

Симптоми:

Клиничната симптоматика зависи от разположението на тумора, неговата големина и наличието на метастази.

Обикновено симптоми не се забелязват дълго време. Първите такива са кървене от ануса, но повечето хора го приемат за хемороиди. От кървенето може като последица да се получи анемия, при която човек се чувства отпаднал, лесно се уморява и кожата е бледа. Други симптоми са подуване на корема, загуба на тегло, гадене или повръщане, за което няма обяснение, промяна в честотата на изхожданията или в техния характер, тънки изпражнения, чувство, че още не сте се доизходили след поредната дефекация.

Важни са следните 2 ранни алармиращи симптома:

• примеси на кръв в изпражненията - срещат се най-често при карцином на ректума и само в някои от случаите на десностранно разположените карциноми. Ето защо не може да се твърди, че след като няма кръв, няма и карцином.
• внезапна промяна на навиците, свързани с дефекацията при пациенти над 40 годишна възраст. Обикновено това е най-ранния симптом при рака на дебелото черво. Може да се появи немотивиран запек, диария или смяна на запек с диария. Наблюдава се симптомът на “лошия приятел” - флатуленция (газове) с изпускане по голяма нужда.

Болката е късен симптом и се причинява от преходно запушване и възпалителни промени.

Получават се и болки в корема, но при перфорация на червото и изтичане съдържимото от него в стомаха. Ако рака е в дясната половина на червото, се получава анемия, слабост и намаляване на теглото. При появата му на лявата половина се наблюдават симптоми на запушване на червото.

Ракът в дебелото черво започва с появата на полипи, които могат да растат и да се превърнат в ракови. Колитът увеличава рискът от него и може да доведе до перфорация на червото. Ако раковите клетки се разпространят в съседните органи, то те трябва да се отстранят навреме, защото с пациента положението става опасно. При това разпространение се получават болки в кръста, когато са засегнати тъкани в негова близост и затова трябва да се търси причината и ако е ректален рак, да се отстрани, чрез операция.

Диагностициране

Диагностиката при рак на дебелото черво използва следните методи:

• ректално туширане - чрез него се открива ракът на ректума в 80-90% от случаите. Изследването се извършва в колянно-лакътно положение. Може да се достигнат тумори, намиращи се на 10-12 см от ануса.
• иригоскопия - представлява рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма.
• ректороманоскопия - изследване, при което последните 30 см. от дебелото черво се оглеждат със специална камера
• фиброколоноскопия - добър метод, при който чрез апарат снабден с оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото. Дава възможност за вземане на биопсичен материал за изследване.
• биопсията представлява вземане на малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично. Окончателната диагноза се поставя след извършване на хистологично изследване.

Метастазите в черния дроб и белите дробове се откриват чрез ултразвуково изследване и компютърна томография, а в белите дробове и рентгенологично.

Карциноембрионалният антиген (СЕА) е туморен маркер, но не е тумороспецифичен и не е подходящ като ранен тест за откриване на карцином. По-полезен е за откриване на рецидиви след проведено оперативно лечение.

Лечение:

Скритият период без симптоми е 5-10 години. Ако се открие навреме, съвременната медицина може да го отстрани и да излекува болния, но само при навременно откриване и лечение. Ако се е разпространил само в лигавицата, то може да бъде излекуван по-успешно. В целия свят от него умират 1 млн. души всяка година, в България регистрираните болни са над 3200, с тенденция да се увеличава.

Повечето тумори в дебелото черво се развиват в продължение на години, като в началото започват с доброкачествени полипи на лигавицата на червото. Не всеки полип обаче мутира в злокачествен тумор. Това зависи от неговия тип: аденоматозен полип наречен още и аденом – те са „ненадеждни“ за превръщането им в ракови полипи. Следователно, предраковото състояние, известно като аденом, възпалителни и хиперпластични полипи – не са склонни да мутират в злокачествени. Въпреки това, биват наричани тумори, от някои източници.

Друго едно предраково състояние е така наречената дисплазия. Това са клетки, които в обозначено място в епитела на червото, видени под микроскоп нямат вид на нормални клетки, но не са и като ракови клетки. Дисплазията е характерна за пациентите, болни от хроничен д улцерозен колит и болест на Крон.

Лечението е хирургично. Видът на операцията зависи от локализацията и стадия на раковия процес, от усложненията и от общото състояние на пациента.

При малки размери и подходящо разположение, е възможно туморът да се отдели и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво.

При големи размери операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна стена. Постоперативната химиотерапия и лъчетерапия намаляват честотата на рецидивите.

Прогноза:

Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора и своевременното му хирургично лечение. Болестта е смъртоносна и след поставянето на нейната диагноза е ясно, че пациентът ще умре, зависи само колко още може да му се удължи живота с всички възможни средства. Не залагайте само на едно или друго лечение, само на билки или само на лекарства. Ако някой е оздравял от билки и лековити храни, то не значи, че всички ще оздравеят. При ползването на билките, не пропускайте и лекарските прегледи, за да разберете как се развива болестта. Ако тя напредва действайте по лекарска препоръка. Билките и лековитите храни са полезни, но не са гарант за пълно и сигурно оздравяване.

Хранителен режим:

Препоръчителни храни:

• орехи;
• соя;
• боровинки;
• къпини;
• кисело зеле;
• яйца /варени или печени, не пържени/;
• червено цвекло;
• храни богати на повече фибри;
• чесън;
• риба;
• броколи;
• ябълки;
• тъмни плодове;
• черупкови ядки;
• фасул;
• магданоз;
• цвекло;
• спанакът се смята за един от най-полезните за храносмилателния тракт зеленчуци и много ефективно естествено средство за почистване и регенериране на чревния тракт. Една от съставките в спанака, която е отговорна за стимулирането на здравето на червата е магнезият, който е необходим за правилната перисталтика;
• рукола - макар че се използва по същия начин както зелените салати, руколата всъщност се класифицира като кръстоцветен зеленчук, наред с други известни с полезното си действие храни, като броколи, карфиол и зеле. Подобно на другите кръстоцветни зеленчуци, този малък зеленчук е наситен със здравословни фитохимикали, витамини и минерали. Руколите са богат източник на глюкозинолати, които при сдъвкване на растението, се превръщат в изотиоцианати, за които е известно, че имат превантивно действие относно полипи на дебелото черво. Освен това, руколата е богата на калций в лесна за усвояване от организма форма. Това е така, защото руколата, за разлика от много други богати на калций растения, е с ниско съдържание на оксалова киселина, която може да повлияе на абсорбцията на калций;
• червените пиперки са богати на каротеноиди, включително бета-каротин и ликопен, които могат да помогнат за намаляване на риска от рак на дебелото черво;
• витамин В17 като бадеми и кайсиеви ядки;
• витамин С.

Всичко това е полезно за борба с опасния рак на дебелото черво, против неговото развитие и за предпазване.

Храните след операция трябва да не дразнят лигавицата на храносмилателните органи, а такива са пюрета, зеленчукови супи и други подобни.

Намалете приема на мазнини, особено такива от животински източници. 

Изследвания показват, че диета с високи нива на животински мазнини повишава риска от чревни полипи, заедно с рак на дебелото черво. От друга страна, е доказано, че диета с високо съдържание на мастни риби и здравословни мазнини от ядки и масла, предотвратява появата на полипи и намалява риска от рак на дебелото черво. Премахването на животинските протеини като основен протеинов източник и замяната им с по-здравословни алтернативи също може да помогне за намаляване на риска от полипи.

Билколечение:

Един от основните принципи за алтернативно лечение на смъртоносния рак на дебелото черво, както и на други болести е създаването на алкална среда в тялото. Една от причините е ниското pH в организма, което се получава от нездравословното хранене, стреса, замърсения въздух и други фактори. На това се противодейства с храни и билки богати на антиоксиданти и с антитоксично действие, промяна в начина на живот, избягване на вредителите и т. н.

От билките намират приложение шведската горчивка, отвара от коприва, хвощ, пелин, девесил, жълтениче, бучиниш, черен оман, лайка, детелина, репей, здравец, корен от репей и други с действие на адоптогени, на антиоксиданти и с антитоксични свойства.

• Джинджифилът или коренът от джинджифил могат да се консумират, както за предпазване, така и за лечение при рак на дебелото черво. Възпалението бива намалено в голяма степен с взимането на джинджифил. Това възпаление доказано води до рак на дебелото черво. Възпалителните маркери, които вече са се доказали като прекурсори (предшественици) на рака на дебелото черво в научни изследвания, могат да бъдат снижени в значителна степен с консумирането на джинджифил или на корен от джинджифил. Изследвания, проведени с хора на които давали по два грама хранителна добавка с корен от джинджифил, всеки ден, в продължение на един месец, показват снижаване на възпалението на дебелото черво. Джинджифилът облекчава и лекува храносмилателния тракт и следователно се предлага като един от домашните лекове за лечението на рака на дебелото черво. Хранителните добавки с корен от джинджифил се продават в търговската мрежа. Яденето на суров джинджифил, по два пъти, всеки ден също има благотворно влияние върху здравето.
• Куркумата може да се използва не само за подправяне на ястия, но е полезна и за лечението на различни заболявания, включително рак на дебелото черво. Куркумата е родствено растение на джинджифила. Грудките, корените и коренището на растението се използват за лечебни цели. Куркумата има противовъзпалителни свойства и помага за подобряване функцията на бъбреците и черния дроб. Куркуминът е активната съставка, съдържаща се в куркумата и лекува различни заболявания. Куркуминът е антиоксидант и помага на човешкото тяло да се пречиства от нежеланите елементи, познати като свободни радикали. Тези свободни радикали могат да променят градежа на ДНК в тялото, както и да увреждат или унищожават здравите клетки в него. Антиоксидантното свойство на куркумина, го прави ефикасен в лечението на тези увреждащи частици. Куркуминът помага в пречистването на храносмилателния тракт от нежеланите остатъци от храни и предпазва от формирането на полипи на дебелото черво.
• Червената детелина се използва в терапията на полипи и рак на дебелото черво, тъй като съдържа генистеин - вещество, което помага за прочистване на кръвта и отстраняване на вредните вещества, повишаващи риска от рак. Наличието на естествени антимикробни съставки в червената детелина помага в борбата с вредните бактерии, които могат да отслабят имунната система и локалната защита на дебелото черво. Розмаринът действа по същия начин, но той съдържа карнасол, който помага за отстраняване на раковите вещества от кръвния поток и тялото.
• Копривата е отлично средство за превенция на полипи и рак на дебелото черво, тъй като спомага за облекчаване на стреса и помага да се поддържа силна имунната система, а е добре известно, че стресът е значителен рисков фактор за развитие на рак на дебелото черво или какъвто и да е вид рак.
• Магданоз, риган и босилек са билки, които съдържат фитохимикали като керцерин, който помага за предотвратяването на растежа на полипи и ракови клетки. Освен това, тези билки пречистват организма и укрепват имунната система. За да бъдат извлечени максимално полезните действия на тези билки, най-добре е да се консумират пресни, поръсени върху ястия или приготвени под формата на билкови чайове. Продължително готвене на тези билки допринася за загуба на силата им.
• Ароматна кализия. Ароматната кализия (Callisia fragrans) притежава биологично активни съставки, сред които са стероиди и флавоноиди. Тя има противовъзпалителни и други лечебни свойства.

1. Алкохолният екстракт от ароматна кализия има априложение за лечение на простуда и бронхит, тромбофлебит, кисти на яйчниците, миома, рак на белия дроб, на гърдата и на стомаха. Лечението с екстракта не трябва да продължава дълго, а 3 седмици, след употребата му се прави почивка 1 седмица. Алкохолният екстракт от ароматна кализия се взема по 20 капки, в 50 мл вода, която се изпива на глътки, 20 минути преди ядене. Както казахме, ползва се 3 седмици и една се почива, след това отново се продължава. Не се препоръчва за бременни, кърмачки и за деца под 18 години. Кализията помага за усвояването на другите билки, които се пият за дадена болест и усилва действието им.
2. Алкохолна тинктура от ароматна кализия. Вземат се от билката около 50 леторасли, листа или цялото растение, без корените и се слагат в тъмен съд. Върху тях се налива 1,5 литра водка или чист етилов спирт. Държи се на прохладно и тъмно място за 10 дни като се покрива плътно и се разклаща. След изтичането на 10-те дни, тинктурата е готова за ползване.
3. За лечебни цели се използва и водна емулсия с билката, за клизми. Тя се приготвя като се вземат 2 големи листа от кализия, около 20 см и се слагат в съд с вряла вода 1 л и се оставя да къкри за 5-10 минути. Изчаква се след това да изстине и се слага в тъмна стъклена бутилка, съхранява се в хладилник, за седмица. За ползване за клизми, тя трябва да се затопли до 35-40° С, на водна баня.
4. Маслен балсам с ароматна кализия също намира приложение срещу рак на дебелото черво. Слагат се в чаша или малко бурканче нерафинирано олио от слънчоглед 40 мл (или ленено олио) и алкохолна тинктура от кализия 30 мл и се бъркат енергично, за да се смесят добре. Бъркането да продължи 7 минути. Изпива се веднага без да се даде възможност да се разделят двете съставки. Ако се забавите само секунда, те започват да се отделят. Изпива се на един дъх поне 20-30 минути преди ядене 3 пъти през деня. Схемата на терапията включва 10 дни редовно пиене на тази смес и 5 дни почивка и отново повторете. Такива курсове се правят периодично, без прекъсване. Напълно е забранено пиенето на алкохол, бира, пушенето на цигари и консумацията на вредни храни като рафинирани и животински (последните поне да се ограничат) и да се прилага вегетарианството с повече плодове и зеленчуци.

• Салеп. Билката салеп (Orchis Maculata L.) оказва антитоксично и антитуморно действие. Използва се за язви и кашлица. Препоръчва се да е взема дълго, колкото желаете. Както писахме по-горе, отвара се приготвя с 1 с. л. смлян салеп, който да се вари поне 10 мин в половин литър вода. От него се изпиват по 1 с. л. трикратно за деня, 15 минути след хранене.
• Градско омайниче. Използва се и за хемороиди, нерви, стомашни и чревни болки, кървящи венци и други. Една чаена лъжичка прахообразни кореноплодни от омайниче налейте в 300 мл вода и варете 10 минути на котлона, на слаб огън, след това оставете да кисне. Вземайте по 100 мл от тази отвара трикратно за деня. Един курс лечение е 2-3 седмици, който трябва да бъде последван от почивка за една седмица и възобновете лечението. Направете 2-3 курса на лечение.
• Гъбата рейши с научно название Ganoderma lucidum е една от гъбите популярни със своите лечебни и противоракови свойства. Тя действа имуномодулиращо и ограничава развитието на кръвоносните съдове в раковите клетки. Полезна е при лечението на не един вид рак: левкемия, рак на гърдата, злокачествен меланом, рак на дебелото черво, на стомаха, на черния дроб (хепатом), на простатата, на хранопровода, на белите дробове, на панкреаса, на мозъка, на бъбреците, на костите и при саркома. Това не означава, че го лекува на 100%, а че е полезна за употреба при тези видове рак. Полезна е и за други болести. Преди да се потвърди лечебното действие на гъбите, учените занимаващи се с тяхното изследване не са смеели да обявят официално тяхното противораково действие. Сега това е доказано, макар че не са панацея. Гъбата рейши на ден се ползва по 1,5 г в сухо състояние в хранителните добавки, а като тинктура по 1 мл дневно. В упътването на опаковката на хранителните добавки трябва да е пояснено.
• Препаратите с тибетската гъба кордицепс (Cordyceps) влияят положително при лечението на много болести, както е известно и върху рак на дебелото черво. Действала е възстановяващо и върху пациенти с 4-та степен на рак. Гъбата расте в Тибет и е богата на полезни вещества – 77 микро и макроелементи, витамините С и Е, селен, цинк, коензим Q 10, ферменти и други. Тя действа и като силен афродизиак, повишава половата издръжливост, лекува редица болести, полезна е при стрес и депресия, понижава холестерола, възстановява след умора, за спортисти, дава енергия, помага за усвояването на кислорода и други предимства са доказани за нея. Противопоказана е за бременни, кърмачки и не се препоръчва за лица под 18 години. Препоръчителна дневна доза е 1-3 капсули.
• Гъбите шийтаке са други лековити китайски гъби, полезни за много болести и с добри антиканцерогенни свойства. Препоръчва се дневно по 1 капсула след хранене, но 2 пъти, заедно с витамин С. В нея се съдържа веществото полизахарид лентиан, което пречи на разпространението на клетките на рака в белите дробове. Шийтаке предпазва здравите клетки от рака и засилва имунната система, увеличава производството на клетките убийци на вирусите и на интерлевкин-1, който се бори с клетките на рака. Освен срещу рака на дебелото черво, гъбата е полезна и за възстанояване след лъчетерапия и химиотерапия, намалява холестерола, при тромби, регулира кръвното, за предпазване от атеросклероза, срещу сърдечно-съдови заболявания, стопява мазнините, регулира храносмилането, при суха гангрена, полова слабост и други.
• Гъбите майтаке са едни от най-лековитите, които са сред най-силните имуностимулатори. Използват се в китайската народна медицина от 3000 години. Използват се интравенозно и под формата на хранителна добавка. Установено е, че тя възпрепятствува увеличаването на канцерогенните клетки. Засега изследванията за нейното приложение продължават. Майтаке съдържа витамин D, който е важен в борбата с раковите клетки. Тя активира клетките действащи като убийци на рака (Т-клетки) и инхибира растежа на туморите. Полезна е при диабет, висок холестерол, затлъстяване, високо кръвно, хепатит и други. Може да се взема с храната, в чай например или друга напитка. Дневната препоръчана доза е 3-7 грама. Възможна е алергична реакция и страдащите от МС да се консултират с лекаря си, преди да я ползват.
• Лекарствените гъби мешима (Phellinus linteus) са показали противоракова активност по време на изследвания, в лабораторни условия. Полизахаридните фракции, изолирани от мешима са били намерени, че са свързани с повишена активност на имунните клетки, като например производството на цитокини от макрофаги и В-клетки или на повишена активност на естествени цитотоксични клетки-убийци. Освен това, за гъбата е установено, че е способна за модулиране на експресията или активността на различни гени, участващи в клетъчната пролиферация, апоптоза, ангиогенеза, инвазивно поведение и химиопрофилактиката. Накрая, нейните екстракти показват регресия на тумора в три независими доклади по случай, за който се предполага, че екстракт от мишема или хранителна добавка на базата на екстракт от нея може да има потенциал за използване на алтернативно лечение на рак.
• Агарик блазей е гъба, растяща в горите на Бразилия. Тя е показана за лечение на тежки форми на рак, а местните хора я използват и за СПИН. В нея има голям биологичен потенциал, наречена е ”слънчева гъба” и ”гъба на живота”. За цивилизования свят е открита за пръв път през 1965 г. На конгрес по лечение на рака с гъби през 2006 г. в Ню Йорк, тя е обявена за най-ефикасната гъба за коварната болест, помага дори и при метастази. Агарик блазей е богата на много минерали и витамини, укрепва силно имунната система и е полезна и за други болести. Стимулира смяната на кръвта по естествен начин, убива раковите клетки и спира развитието им с помагане на производството на интерлевкин, забавя процесите на стареене.

Профилактика

• Първо по важност за профилактика на болестта е движението. Ходете повече пеша или бягайте. Всякакъв вид движение, гимнастика, спортуване, е полезно за предпазване от опасния рак на дебелото черво, както и от други болести. Това понижава риска 2 пъти от развитието на болестта.
• По отношение на храненето приложете повече растителна храна в ежедневното си меню. За червата са необходими повече фибри и целулоза за пречистването им. Най-добре ще си набавите целулоза от пълнозърнестите храни, плодове, малини, орехи, зеле, леща и други бобови храни и т. н. Яжте повече дини, краставици и други плодове и зеленчуци. Водата в тях се усвоява добре и е полезна за организма.
• Пийте достатъчно вода. Изпивайте по една чаша айран или кисело мляко, преди лягане. Учените са открили, че в тях се съдържат полезни вещества, предпазващи от болестта, особено в закваската. В други изследвания обаче е установено, че точно млякото е една от не малкото причини за появата на коментирания рак на дебелото черво. Поради това не трябва да се прекалява с него. Киселите млека обаче, с лактобактерии и бифидобактерии, образвуват вещества полезни против болестта.
• Намалете излишните килограми. Те са един от рисковите фактори за болестта. Увеличеният брой на заболелите се счита, че е и от затлъстяването.
• Добре е да пречиствате червата си всеки месец. Лекарите препоръчват поне на 3 седмици да се прочистват с активен въглен или микрокристална целулоза. Може да изпиете по 1 таблетка активен въглен на всеки 10 кг тегло, сутрин, половин час преди да закусите, с чаша преварена вода.
• Микроцелулоза можете да пиете по 10 таблетки, в продължение на около 20 минути, трикратно през деня, преди хранене. С тези 2 вещества се поглъщат отровите в тялото и се изхвърлят, като с това се помага за профилактика на опасната болест.
• След 45 годишна възраст, профилактични прегледи е добре да се извършват веднъж на три години. Анализи за скрита кръв (окултно кървене) в изпражненията трябва да се правят ежегодно.