Банер за мобилна версия за апликация

Рак на пикочния мехур

Ракът на пикочния мехур е една от най-честите форми на рак на пикочо-половата система. Засяга три-четири пъти повече мъжете, отколкото жените. Открива се най-често във възрастта между 60 и 65 години, като по времето, когато се постави диагнозата при около 75% от болните, раковото заболяване е ограничено в пикочния мехур, а при 25% се наблюдават разсейки и в други органи.

Ракът на пикочния мехур представлява неконтролиран растеж и делене на част от образуващите мехура клетки, които са престанали да се влияят от контролните механизми на организма. В над 90% от случаите, раковият процес произхожда от епителните клетки на пикочния мехур, като най-често произхожда от клетките на преходноклетъчния епител, които се срещат и в уретерите, бъбреците и част от уретрата.

Други форми на рак на пикочния мехур са аденокарцинома, дребноклетъчен карцином, лимфома, саркома и други, но те се срещат изключително рядко (аденокарцинома – 1-2%, дребноклътния карцином – 0,3-0,7% от всички болни).

Рискови фактори:

тютюнопушене – това е най-важният рисков фактор, на който се приписват почти половината от случаите на заболели от рак на пикочния мехур. Пушачите имат два пъти по-голям шанс от непушачите за развитие на болестта, като рискът се повишава с броя на изпушените цигари. При спиране на цигарите той намалява, но се счита, че недостига нивата като при хора, които никога не са пушили. Отговорни за развитието на болестта се считат алфа- и бетa- нафтиламина, които се отделят в урината на пушачите.
излагане на вредни химически вещества – работещите в химическата индустрия, в производството на багрила, гума, материали за покриви, в обработката на алуминий, въглища и кожени изделия се считат за рискови групи.
прием на циклофосфамид (Цитоксан) за лечението на други ракови заболявания.
облъчване с лъчи на малкия таз при лъчелечение на други злокачествени заболявания.
хронични инфекции на пикочния мехур.
фамилна обремененост - други болни от рак на пикочния мехур в семейството.

Симптоми:

Най-честия симптом на рака на пикочния мехур е наличието на кръв в урината, наречено хематурия. Хематурията е симптом и на други заболявания, но при болните от рак на пикочния мехур, тя има следните характеристики:

не е придружена от болка при уриниране;
по-скоро е епизодична отколкото постоянна. Спиране на кървенето за продължителни периоди може да създаде фалшиво чувство за сигурност у пациентите, че болестта е преминала;
количеството на кръвта може да е голямо, малко, а в някои случаи може да се открие само с помощта на микроскоп;
при малка част от пациентите, кървенето може да е придружено от болки, дължащи се на форминрането на тромби от кръвта, които да запушват уретрата.

При пациенти, страдащи карцинома ин ситу (на място) на пикочния мехур се оплакват от симптоми на дразнене на пикочния мехур:

уриниране на малки количества урина през кратки интервали;
невъзможност за продължително задържане на урина;
парене по време на уриниране.

По-рядко болните пристигат при лекаря с оплаквания дължащи се на напреднал стадий на заболяването, при който се засягат други органи и системи:

уголемен, разтегнат пикочен мехур – дължи се на запушване в различна степен на изхода на пикочния мехур от туморната маса;
болки в хълбоците – запушване потока на урина от бъбреците към пикочния мехур, от туморната маса;
болки в костите – метастази в костите;
кашляне на кръв – метастази в белите дробове;
загуба на тегло.

Диагностициране:

Най-често диагнозата рак на пикочния мехур се поставя, докато се търси причината за наличие на кръв в урината, поради която пациента търси лекарска помощ. Изследвания, които се прилагат при тези обстоятелства са:

анализ на урината – проба от урината се дава за анализ, при който може да се потвърди кървенето в урината и да се потърсят други причини за него, освен рак;
цитологично изследване на урината – взетата урина за това изследване се центрофугира и се изследва под микроскоп, от патолог, като се търсят ракови клетки в нея. При откриване на ракови клетки диагнозата рак на пикочния мехур може да се постави с високо ниво на сигурност, но по-ранните форми на рак могат да се изпуснат и липсата на ракови клетки в урината не отхвърля наличие на раков процес;
ултразвуково изследване – може да открие раковия процес в стената на пикочния мехур, както и други причини за наличие на кръв в урината като уголемена простата, камъни в пикочната система;
интравенозна урография – изследването се извършва като венозно се инжектира контрастно вещество, което чрез кръвообращението достига до бъбреците. Контрастното вещество и неговото движение могат да се наблюдават непосредствено след поставянето му с помощта на рентгенови лъчи. Около 60% от туморите на пикочния мехур могат да се докажат с този метод;
компютърна томография (КТ, Скенер) и магнитен резонанс (ЯМMR) – могат да откриват малки по големина тумори и се използват за определянето на стадия на раковия процес;
цитоскопия – изследването представлява вкарване на специален уред, наречен цистоскоп, през уретрата, в пикочния мехур. Уредът е снабден с камера и чрез него се наблюдава пикочния мехур отвътре и се взема биопсия от всеки съмнителен участък. Цитоскопията се определя като “Златен стандарт” при диагностициране на рака на пикочния мехур, поради голямата си чувствителност.

Лечение:

Стандартното лечение на ракът на пикочния мехур включва хирургично лечение, лъчелечение и химиотерапия.

Лъчелечнието представлява облъчване с лъчи с висока енергия, които убиват раковите, но и нормалните клетки и се прилага като алтернатива на хирургичното лечение. Използва се при малки тумори, засягащи мускулния слой от стената на пикочния мехур. Странични ефекти от лъчелечението обикновено са временни и включват зачервяване, сърбеж и изсушаване на областта от кожата, през която преминават лъчите. Вътрешните органи, костите и тъканите около облъчваната зона могат да се увредят, но прилагането на брахитерапия, спомага за избягването на тези увреди.

Прилагат се два типа на лъчелечение:

перкутанно лъчелечение - машина извън тялото излъчва лъчи насочени директно към раковите клетки. При този тип лечение се прилага обикновено по пет дни в седмицата, за период от пет до седем седмици.
брахитерапия (кюритерапия) - използват се радиоактивни субстанции, намиращи се в игли, перли и други, които се поставят директно в тялото, в самия тумор или около него. Радиоактивните субстанции могат да се вкарат в тялото през уретрата или чрез разрез през коремната стена. Пациента обикновено остава в болницата докато трае лечението, което продължава няколко дни.

Химиотерапията представлява използването на медикаменти, които убиват раковите клетки. При лечението на рак на пикочния мехур химиотерапията се прилага самостоятелно или в комбинация с хирургично или лъчелечние. Страничните ефекти от системната химиотерапия включват гадене, повръщане, загуба на коса, умора и други. Обикновено са временни и изчезват след прекратяване на лечението.

Рак на пикочния мехур в стадий Ta (неинвазивен папиларен карцином), Tis (карцинома ин ситу, „плосък тумор”) и T1 (туморът прониква в субепителиалната съединителна тъкан) може да се лекува с интравезикална (вътре в пикочния мехур) химиотерапия. След премахване на тумора, едно или повече течни лекарства се вкарват в пикочния мехур чрез катетър. Лекарството остава в пикочния мехур за няколко часа, след което се изхвърля с урината. Този вид лечение обикновено продължава веднъж седмично в продължение на няколко седмици.
При раков процес, който е обхванал по-голямата част от стената на пикочния мехур, околните лимфни възли и други органи може да се наложи прилагане на системна химиотерапия. При нея лекарството се инжектира във вена и чрез кръвообращението достига до всяка част от тялото.

Хирургичният подход е най-често използваният при лечението на рак на пикочния мехур, като се прилага при всички стадии и видове на заболяването. Използват се различни видове хирургични интервенции и избора на най-подходящата зависи от стадия на раковото заболяване на пикочния мехур:

трансуретрална резекция на туморния процес – при нея инструмент се вкарва в уретрата в пикочния мехур и чрез специално приспособление в края, туморните формации се изрязват или обагрят с електрически ток;
частична цистектомия – част от пикочния мехур се премахва. Операцията се прилага при туморни формации, ограничени в малки области от стената на пикочния мехур;
радикална цистектомия – при тази операция се премахва целия пикочен мехур, околните лимфни възли и други структури, които могат да съдържат ракови клетки.

При мъжете се премахват простатата и семенните мехурчета. След операцията се прекратява продукцията на сперма и може да да се наруши сексуалната функция. Прилагат техники, запазващи нервите и така може да се запазва еректилната функция при някои мъже.

При жени се отстраняват матката, яйчниците и част от вагината. Менструацията се спира перманентно след операцията и жената повече не може да забременее. След премахване на пикочния мехур се прави изкуствен път за оттичане на урина:

прави се нов мехур от крайна част на тънкото черво и се слага на мястото на отстранения;
прави се мехур от част от тънкото черво и се свързва с кожата (чревна стома);
присаждат се уретерите в част на дебелото черво;
извеждат се уретерите върху кожата (уретерокутаностомия).

Народна медицина /по Дънов/:

Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене, при кръвопикане, болният да взема по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена вълна (може и непрана) и 10—15 зърна от бяла дъвка, счукани на прах. При липса на кръв в урината да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (вж. „Рак на стомаха“) или пък по 1 чаена лъжичка чист пчелен мед, заедно с восъка — дъвче се, докато восъкът се втечни.
Двадесет минути след това при кръвопикане да изпива 1 чашка от 100 г отварка от къпинови корени, дъбови кори, дебела мара (листа), бяла върба (листа), бял равнец, малинови листа, полски хвощ, овчарска торбичка и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън ври 20 минути и като изстине, се прецежда. При липса на кръв в урината да изпива 1 винена чашка от 100 г отварка от волски език и пр.
Вместо вода, ако дадените отвари са недостатъчни, да пие отвара от бяла ружа (корени), мечо грозде, полски хвощ, троскот, шипки и царевични коси — по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват със 700 г вряща вода. На тих огън ври 20 минути, а като изстине, се прецежда.
Два часа след ядене, при кръвоизлив, да изпива 1 чашка от 100 г отвара от къпинови листа, дъбови кори и пр. При липса на кръв в урината да изпива 1 чашка от 150 г отвара от агримония, борови връхчета, бял равнец, широколистен живовляк, лешникови листа, невен, пача трева, ранилист (цялата билка с корена), слез (цвят), цариче и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици и 1 изравнена супена лъжица ленено семе се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън ври 15 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед по вкус.
Вечер преди лягане 2—3 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 20 минути и се прецежда), а след това само при запек - клизма с 1/2 л от същия чай. След това, на долната част на корема, непрекъснато да се държи хладка лапа от 12 супени лъжици суров кромид лук, настърган на ренде и забъркан с 4 супени лъжици сол. Отгоре се слага фланелена обвивка. При липса на кръв в урината се поставя компрес на долната част на корема (от пъпа надолу) с торбичка, напълнена с приятно топъл (36°С) полусварен ечемик (врял само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност около 20 минути, а след него се прави топла промивка с 1 л отварка от акация (цвят), лайка (цвят) и слез (листа и цвят) по 50 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода. Оставя се да кисне, докато температурата спадне на 37°С, и се прецежда. След промивката пикочният мехур (отпред и отзад) се налага с 2 торбички от тънко хасе (30 на 25 см), напълнени първата вечер:

с попарени зелени листа от полски бъзунек или от див кестен, добре изстискани и на ситно нарязани;
с топла лапа (36°С) от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 1 чаена лъжичка чист боров катран (от аптеката), накрая поръсена с малко царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата;
с торбички, напълнени с топла лапа от слез (листа и цвят), сварен с малко мляко и 3 супени лъжици житни трици;
с торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен за двете торбички с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), и 20 сини сливи, смачкани без костилките.

Едновременно в двата случая на малкия мозък (тила) се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. При тежко главоболие цялата глава се налага с „шапка“ от същия квасец, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (или с толкова лъжици млади корени от полски бъзак, счукани на каша). Държат се цяла нощ.

При менструация топли бани, топли лапи и топли промивки не се правят.

Важни добавки:

През деня, ако болният не се лекува, добре е в долната част на корема си да носи торбичка, напълнена с пресни диви кестени, които се сменят на всеки 4 седмици, или торбичка, ушита на тегели от по 1 см широки, напълнени със суха прясна къртичина пръст. Пръстта се сменя на всеки 15 дни.
Добре е болният да спи на легло, под дюшека на което са разстлани диви кестени.

Билколечение:

Научно доказано е, че може да избегнете това коварно заболяване хапвайки повече плодове и зеленчуци. Всъщност, това се отнася, като цяло за канцерогенните заболявания. Те са богати на антиоксиданти и фитохимикали, които ще предпазят организма Ви от развитието на вредните ракови клетки. Витамините, които съдържат също ще са Ви от полза.

Какво ще Ви донесе полза от билковата аптека за облекчаване на рак на пикочния мехур, освен медикаментите, предписани Ви от наблюдаващия Ви лекар?

Направете си отвара от шушулките на фасула. Прави се с вода, в съотношение 1:10, след като поври десетина минутки, се прецежда. Пие се по два пъти дневно, сутрин и вечер, за препоръчване, поне час преди поемането на каквато и да е храна или питиета.
Направете си хвойново вино, като вземете две шепи от плодовете на хвойната и ги залеете с един литър бяло вино. Преди да консумирате, оставете сместа да престои поне осем дена. От готовата течност пиете по три чашки от ракия, на ден.
Нарежете на ситно корени и стъбла от къпина и вземете от тях три супени лъжици. Поварете ги около час в литър вода и прецедете хубаво. След като изстине, тази отвара трябва да се изпие за един ден, вместо консумацията на вода.

Не забравяйте обаче, че при рак на пикочния мехур билките могат да бъдат само от помощ за намаляване на симптомите на заболяването и не бива да прекъсвате лечението, назначено от Вашия лекар.

кръв в урината