Банер за мобилна версия за апликация
Рак на правото черво
Ракът на ректума, наред с този на дебелото черво, е зачестяваща през последните години патология, като за нашата страна се нарежда на второ място след рака на белия дроб. В голям процент от случаите се засяга проксималната ректална част и прехода на сигмовидното в право черво, но наред с това засягането на близките до аналния ръб сегменти поставят редица въпроси по отношение на оперативно-тактическото поведение, така и на дългосрочните резултати и качеството на живот. Не без значение е и фактът, че късното откриване понякога представя трудно решими казуси, скъпо и малко ефективно лечение и сериозно социално сриване на индивида, изискващи много средства, координирани мероприятия и ангажираност на медицинската общност, на всички нива. Въпреки, че заболяването се характеризира с нарастваща честота с възрастта, прави впечатление относителното му "подмладяване" и засягането на хора в трудоспособна възраст.
През 2000 година новите случаи в света са 498 754 при мъжете и 445 963 при жените. Смъртността е съответно 254 816 при мъжете и 237 595 при жените. По данни от Националния Раков Регистър средната заболеваемост за нашата страна от колоректален карцином е 43,1/100 хил.(20,8/100 хил.само за ректум) за 1999 година, което заема средно място в кривата в световен мащаб. Изразената тенденция за увеличаване броя на заболелите се обективизира чрез нарастване със средно 4% на новодиагностицираните годишно случаи. За сравнение, регистрацията за 1989 показва процент от порядъка на 26.6/100 хил. души с колоректална локализация.
Причини:
В днешни дни са известни редица рискови фактори благоприятстващи появата на рака на правото черво. Тук се включват редица фамилни, диетични и генетично обусловени предпоставки, асоцииращи се с повишен риск.
Редица полипозни синдроми като FAP (Фамилна Аденоматозна Полипоза, синдромите на Gardner, Croкite-Canada и др.), а също така и тези с по-малък малигнен потенциал, като хамартомите (синдром на Peutz-Jegerts) с течение на времето водят до поява на синхронни или метахронни туморни процеси в целия чревен тракт.
Генетично обусловените наследствени неполипозни случаи (HNPCC) са друга голяма група със съществено значение, която чрез профилактичен генетичен скрининг може да се обхване и своевременно лекува.
Симптоми:
Дълго време, карциномите на ректума протичат безсимптомно. За ранните фази са характерни функционалните нарушения придружени с патологични изхождания (отделяне на кръв и слуз от ануса). Кръвта е тъмна на цвят, застояла от предходна дефекация и това е основната отлика от прясната, с ален цвят отделяща се в края на изхождането кръв при хемороиди. Отделянето на слуз води до неприятни диарии и нарушения на електролитното състояние на организма.
Нарастването на обема на неоплазма от интралуменен тип води до първоначални преходни обтурации, изразяващи се в запек, нерядко редуващ се с разстройство. Това е проява на частично реканализиране вследствие некроза на процеса, но като цяло относително рядко се стига до обтурационнен илеус от карцином на ректума.
Болката е късен белег, проявяващ се при обхващане на аналните сфинктери, съседни малкотазови органи и нервни сплетения, както и при развитие на възпалителен процес около тумора.
Диагностициране:
Диагностиката на ректалния карцином е сравнително лесна. Според нивото, на което се осъществява включва следните основни изследвания:
Профилактична програма:
- обща и специална (фамилна) анамнеза;
- режим на дефекация, патологични изхождания;
- физикален преглед (загуба на тегло);
- дигитално ректално изследване (за тумори на дисталните 2/3 от ректума);
- тест за окултни кръвоизливи.
На база точка 1 могат да се обособят три групи с различна степен на риск: леко повишен, умерен и с висок риск. При тези групи варира необходимостта от профилактични мерки по отношение поставяне на ранна диагноза.
Програма при съмнение/симптоматика:
- ректоскопия (сигмоидо или колоноскопия) и биопсия;
- иригография (по възможност с двоен контраст) и изключване на втори тумор (ДД на всяко налично стеснение, до 20% фалшиво-отрицателен резултат);
- ендоректална ехография;
- компютърна томография с контраст - при трудни диагностични случаи.
Всяко чревно кървене е съмнително за злокачественост, докато не се изключи наличието на тумор, посредством ректоскопия (сигмоидо или колоноскопия). Фиброскопско изследване с биопсия. Същото важи и при доказани налични хемороиди.
Програма при сигурна диагноза за карцином (предоперативно). Задължителни изследвания:
- лабораторни - СУЕ, кръвна картина, биохимични, ГПТ, ГГТ, САЕ, СА19-9*;
- рентгенови изследвания на белите дробове в две плоскости;
- ехография на корема;
- ендоректална ехография;
- КАТ(ЯМР) на малък таз и корема;
- ЕКГ и преглед от интернист с оглед наркозата;
Много важно е предоперативното определяне на туморните маркери. При последващото проследяване, всяко тяхно повишаване поставя необходимостта от изключване на рецидив или метастази, с всички диагностични помагала.
Допълнителни изследвания при съмнение за локална инфилтрация:
- при пациенти мъже – цистоскопия;
- при жени - гинекологично изследване;
- интравенозна урография.
Специални по-нататъшни изследвания:
- при съмнение за далечни метастази - КТ на корем, гръден кош, череп, сцинтиграфия на черен дроб и скелет;
- интраоперативна ехография (90% откриваемост на чернодробни метастази).
За точно установяване на метастазите в регионалните лимфни възли, е необходимо щателно обследване на целия оперативен препарат.
Лечение:
Основното лечение на рака на правото черво е хирургичното. Като помощни средства се налагат химиотерапия, лъчелечение, имунотерапия, но в адювантен план.
Оперативната подготовка включва реанимационни мероприятия като коригиране на водно-солевия баланс, аклално-киселинното равновесие, стойността на хемоглобина, антибиотична и антитромботична профилактика. Необходимо е механично и антисептично почистване на чревния лумен, спазват се специфични предоперативни диети. Оценява се наличието на придружаващи заболявания и анестезиологичен риск и се вземат необходимите мерки. В състояние на спешност, мероприятията се осъществяват своевременно.
Към подготвителните мероприятия се включват преценка състоянието на сфинктерния апарат, определяне местоположението и подготовка на кожата за временна или дефинитивна коло(илео)стомия, адекватно планиране на оперативната интервенция.
С течение на времето се е наложил абдоминалния оперативен достъп, а травматичните с ограничена радикалност - сакрален и перинеален остават на заден план.
Абдомино-перинеална екстирпация (ампутация) на ректума - показанията и през последните години се стесняват в полза на сфинтерозапазващите операции, но запазва честота от порядъка на 20-30%. В оперативно-тактически аспект се очертава абдоминалната мобилизация на ректума до тазовото дъно, като се спазва плана и без да се нарушава целостта на покриващите го фасции. Важна е особено за по-млади хора запазването на автономната коремна и тазова инервация, лимфната дисекция на колекторите от I и II, при необходимост и на III и IV, оценка и прекъсване на кръвоносните съдове (a. et v. mesenterica inf.). В перинеалното време се екстирпира целия сфинктрен комплекс и надлежащия прекъснат проксимално участък с неоплазмата, като от онкологични съображения се осъществява антисептичен лаваж.
Алтернатива на описаната оперативна техника е изцяло абдоминалното завършване на операцията, чрез техниката "тип Хартман"(оригинала се прилага в състояние на спешност, за по-високи чревни сегменти). При болни с висок оперативен риск това позволява намаляване на травматичноста, при запазване сфинктерния комплекс и скъсяване на оперативното време със сходен краен резултат - стома и на глухо зашито право черво.
Налагането на дефинитивна стома на предна коремна стена поставя някои нови за тези пациенти проблеми и нов тип специфични грижи. Допира на фекулентното съдържимо до нормална кожа е честа причина за дерматити и изисква правилен хигиенен режим, адекватни по чревната площ колектори, понякога и специфични мехлеми. Липсата на волево регулиране на пасажа може да бъде компенсирано чрез приучване със специфичен иригационен режим, имплантиране на магнитни затварящи механизми, формиране на предстомни резрвоари. Тези пациенти са специфична група с необходимост от специални грижи и обслужване.
Голяма и разнообразна е групата на тези видове оперативни интервенции. Дълга е тяхната история и са настъпили много промени в зависимост от тенденциите на даденото време.
Сега цел №1 на всички хирурзи е запазването на нормалната констинентност. Развиват се, и са доказани с помощта на статистиката нови оперативни хватки, като се намалява отстоянието на долния туморен полюс от аналната линия и възможността да се запази сфинктерната функция. При процесите на горните 2/3 от ректума се предприема предна резекция на ректума. Нейните варианти (предна ниска и ултраниска) са запазени за по-нискостоящите отдели, като проксимално се резицира минимално на 20см. и се мобилизира участък със запазено кръвоснабдяване от нисходящия или сигмовиден колон. Възстановяването на пасажа се постига чрез термино-терминални или латеро-терминални (тип Бейкър) анастомози, на ръка или чрез автоматични ушиватели. Практикуваното по-рано минимално пет сантиметрово отстояние на долна резекционна линия от тумора днес се скъсява, според някои автори, до 1см. Но се променя отношението към хранещия червото мезоректум, който се дисецира най-малко 5см. дистално - т.н. Тотална мезоректална ексцизия. Тя доказано намалява честотата на локални туморни рецидиви, но причинява увеличен брой на следоперативни усложнения - анастомозни дехисценции.
Практикуваните по-рано свличащи операции тип Babcocк-Bacon днес остават на заден план поради недобрия функционален резултат и чести усложнения. Съхраняването на аналния сфинктер при процеси в дистална 1/3 (нейната проксимална част), т.е. на 5-6см. е възможно и днес се прилагат техниките на т.н. евертиращи анастомози трансанално. Основни моменти са доброто трансабдоминално мобилизиране на ректума, дори през леваторния канал на тазовото дъно, обособяване на ректален маншон и добре хранещ се проксимален чревен сегмент. При осъществяване на чревната анастомоза трансанално е налице кратковременна анална инсуфициенция. За избягване нейните неблагоприятни последствия, както и за създаване на благоприятни за заздравяване условия, понякога се налага временна стома в проксимален чревен сегмент - илеум или колон трансверзум.
При най-ниските континуитетно-запазващи оперативни техники дисталната резекционна линия минава толкова ниско, че се резицира и част или целия вътрешен анален мускул (т.н. интерсфинктерна резекция). Шевната линия тогава минава през кожния ръб на ануса и остатъка от сфинктерния комплекс. Очевидно при тези операции се губят резервоарния обем на ректума и нормалния анален тонус. За избягване неблагоприятните последици от това, като многократни дефекации и сфинтерна недостатъчност, напоследък се развива тенденцията за обособяване на дебелочревен резервоар.
Радикално лечение е възможно само с локална ексцизия. Тази техника е запазена за доброкачествените преднеоплазии на дисталния ректум, но очевидно тази техника има своя резерв при началните процеси с малка големина и ниска степен на диспластични промени. Задължително се изследват за туморни клетки резекционните ръбове и при необходимост се разширява обема на оперативната интервенция. На другия полюс, при напредналите в локално отношение неоплазми от съществено значение за локалния им контрол, е блокова резекция на съседни структури (пик.мехур, матка, влагалище), резекция на далечни метастази в ч.дроб, лимфна дисекция в проксималните и латерални лимфни вериги, агресивен адювантен подстъп. Като алтернатива на рисковете от разширени и с по-лоши резултати оперативни интервенции остава по-честото диагностициране на ректалния карцином в по-ранна фаза.
Съвременната тенденция за миниинвазивно лечение чрез лапароскопска техника не отбягва и този тип патология. Разработени са техники на видеоасистирано отпрепариране на чревните сегменти и съответните лимфни вериги, като образът на работа в малкия таз е не по-лош от конвенционалната техника и позволява детайлно и сигурно отпрепариране. Основен недостатък за нашите условия остава високата цена на апаратурата и скъпия и продължителен курс на обучение на специалистите за работа с нея. Определено тази бъдеща насока в хирургията ще заеме полагаемото си място с напедъка на медицината и високите технологии у нас.
Хранителен режим:
Препоръчителни храни:
- повече орехи;
- соя;
- боровинки;
- къпини;
- кисело зеле;
- яйца /варени или печени, не пържени/;
- червено цвекло;
- храни богати на повече фибри;
- чесън;
- риба;
- броколи;
- ябълки;
- тъмни плодове;
- черупкови ядки;
- фасул;
- магданоз;
- цвекло;
- спанакът се смята за един от най-полезните за храносмилателния тракт зеленчуци и много ефективно естествено средство за почистване и регенериране на чревния тракт. Една от съставките в спанака, която е отговорна за стимулирането на здравето на червата е магнезият, който е необходим за правилната перисталтика.;
- рукола - макар че се използва по същия начин както зелените салати, руколата всъщност се класифицира като кръстоцветен зеленчук, наред с други известни с полезното си действие храни, като броколи, карфиол и зеле. Подобно на другите кръстоцветни зеленчуци, този малък зеленчук е наситен със здравословни фитохимикали, витамини и минерали. Руколите са богат източник на глюкозинолати, които при сдъвкване на растението, се превръщат в изотиоцианати, за които е известно, че имат превантивно действие относно полипи на дебелото черво. Освен това, руколата е богата на калций в лесна за усвояване от организма форма. Това е така, защото руколата, за разлика от много други богати на калций растения, е с ниско съдържание на оксалова киселина, която може да повлияе на абсорбцията на калций;
- червените пиперки са богати на каротеноиди, включително бета-каротин и ликопен, които може да помогнат за намаляване на риска от рак на дебелото черво;
- витамин В17 като бадеми и кайсиеви ядки;
- витамин С.
Храните след операция трябва да не дразнят лигавицата на храносмилателните органи, а такива са пюрета, зеленчукови супи и други подобни.
Билколечение:
От билките намират приложение шведската горчивка, отвара от коприва, хвощ, пелин, девесил, жълтениче, бучиниш, черен оман, лайка, детелина, репей, здравец, корен от репей и други с действие на адоптогени, на антиоксиданти и с антитоксични свойства.
- Възпалението бива намалено в голяма степен с взимането на джинджифил. Изследвания, проведени с хора на които давали по два грама хранителна добавка с корен от джинджифил всеки ден в продължение на един месец показват снижаване на възпалението. Джинджифилът облекчава и лекува храносмилателния тракт и следователно се предлага като един от домашните лекове за лечението на рака на правото черво. Хранителните добавки с корен от джинджифил се продават в търговската мрежа. Яденето на суров джинджифил по два пъти всеки ден също има благотворно влияние върху здравето.
- Куркумата е родствено растение на джинджифила. Грудките, корените и коренището на растението се използват за лечебни цели. Куркумата има противовъзпалителни свойства и помага за подобряване функцията на бъбреците и черния дроб. Куркуминът е активната съставка, съдържаща се в куркумата и лекува различни заболявания. Куркуминът е антиоксидант и помага на човешкото тяло да се пречиства от нежеланите елементи, познати като свободни радикали. Тези свободни радикали могат да променят градежа на ДНК в тялото, както и да увреждат или унищожават здравите клетки в него. Антиоксидантното свойство на куркумина го прави ефикасен в лечението на тези увреждащи частици. Куркуминът помага в пречистването на храносмилателния тракт от нежеланите остатъци от храни и предпазва от формирането на полипи на дебелото черво.
- Червената детелина се използва в терапията на полипи и рак на червото, тъй като съдържа генистеин - вещество, което помага за прочистване на кръвта и отстраняване на вредните вещества, повишаващи риска от рак. Наличието на естествени антимикробни съставки в червената детелина помага в борбата с вредните бактерии, които могат да отслабят имунната система и локалната защита на дебелото черво. Розмаринът действа по същия начин, но той съдържа карнасол, който помага за отстраняване на раковите вещества от кръвния поток и тялото.
- Копривата е отлично средство за облекчаване на стреса и помага да се поддържа силна имунна система.
- Магданоз, риган и босилек са билки, които съдържат фитохимикали като керцерин, който помага за предотвратяването на растежа на полипи и ракови клетки. Освен това, тези билки пречистват организма и укрепват имунната система. За да бъдат извлечени максимално полезните действия на тези билки, най-добре е те да се консумират пресни, поръсени върху ястия или приготвени под формата на билкови чайове. Продължително готвене на тези билки допринася за загуба на силата им.
- Ароматна кализия. Ароматната кализия (Callisia fragrans) притежава биологично активни съставки, сред които са стероиди и флавоноиди. Тя има и противовъзпалителни и други лечебни свойства.
- Лечението с екстракта не трябва да продължава дълго, а на 3 седмици употреба се прави почивка 1 седмица. Алкохолният екстракт от ароматна кализия се взема по 20 капки в 50 мл вода, която се изпива на глътки 20 минути преди ядене. Не се препоръчва за бременни, кърмачки и за деца под 18 години. Кализията помага за усвояването на другите билки, които се пият за дадена болест и усилва действието им.
- Алкохолна тинктура от ароматна кализия. Вземат се от билката около 50 леторасли, листа или цялото растение без корените и се слагат в тъмен съд. Върху тях се налива 1,5 литра водка или чист етилов спирт. Държи се на прохладно и тъмно място за 10 дни като се покрива плътно и се разклаща. След изтичането на 10-те дни, тинктурата е готова за ползване.
- За лечебни цели се използва и водна емулсия с билкат(а за клизми). Тя се приготвя като се вземат 2 големи листа от кализия, около 20 см и се слагат в съд с вряла вода 1 л и се оставя да къкри за 5-10 минути. Изчаква се след това да изстине и се слага в тъмна стъклена бутилка за съхраняване в хладилник за седмица. За ползване за клизми, тя трябва да се затопли до 35-40° С на водна баня.
- Маслен балсам с ароматна кализия също намира приложение срещу рак на правото черво. Слагат се в чаша или малко бурканче нерафинирано олио от слънчоглед 40 мл (или ленено олио) и алкохолна тинктура от кализия 30 мл и се бъркат енергично, за да се смесят добре. Бъркането да продължи 7 минути. Изпива се веднага без да се даде възможност да се разделят двете съставки. Ако се забавите само секунда, те започват да се отделят. Изпива се на един дъх поне 20-30 минути преди ядене 3 пъти през деня. Схемата на терапията включва 10 дни редовно пиене на тази смес и 5 дни почивка и отново повторете. Такива курсове се правят периодично без прекъсване. Напълно е забранено пиенето на алкохол, бира, пушенето на цигари и консумацията на вредни храни като рафинирани и животински (последните поне да се ограничат) и да се прилага вегетарианството с повече плодове и зеленчуци.
- Билката салеп (Orchis Maculata L.) оказва антитоксично и антитуморно действие. Използва се и за язви и кашлица. Препоръчва се да е взема дълго, колкото желаете. Както писахме по-горе отвара се приготвя с 1 с. л. смлян салеп, който да се вари поне 10 мин в половин литър вода. От него се изпиват по 1 с. л. трикратно за деня, 15 минути след хранене.
- Градско омайниче. Една чаена лъжичка прахообразни кореноплодни от омайниче налейте в 300 мл вода и варете 10 минути на котлона на слаб огън, след това оставете да кисне. Вземайте по 100 мл от тази отвара трикратно за деня. Един курс лечение е 2-3 седмици, който трябва да бъде последван от почивка за една седмица и възобновете лечението. Направете 2-3 курса на лечение.
- Гъбата рейши с научно название Ganoderma lucidum е една от гъбите популярна със своите лечебни и противоракови свойства. Тя действа имуномодулиращо и ограничава развитието на кръвоносните съдове в раковите клетки. Гъбата рейши на ден се ползва по 1,5 г в сухо състояние в хранителните добавки, а като тинктура по 1 мл дневно. В упътването на опаковката на хранителните добавки трябва да е пояснено.
- Препаратите с тибетската гъба кордицепс (Cordyceps) влияят положително при лечението на много болести, както е известно и върху рак на дебелото черво. Действала е възстановяващо и върху пациенти с 4-та степен на рак. Гъбата расте в Тибет и богата на полезни вещества – 77 микро и макроелементи, витамините С и Е, селен, цинк, коензим Q 10, ферменти и други. Препоръчителна дневна доза е 1-3 капсули.
- Гъбите шийтаке са други лековити китайски гъби, полезни за много болести и с добри антиканцерогенни свойства. Препоръчва се дневно по 1 капсула след хранене, но 2 пъти, заедно с витамин С. В нея се съдържа веществото полизахарид лентиан, което пречи на разпространението на клетките на рака в белите дробове. Шийтаке предпазва здравите клетки от рака и засилва имунната система, увеличава производството на клетките убийци на вирусите и на интерлевкин-1, който се бори с клетките на рака. Гъбата е полезна и за възстановяване след лъчетерапия и химиотерапия.
- Гъбите майтаке са едни от най-лековитите, които са сред най-силните имуностимулатори. Използват се в китайската народна медицина от 3000 години. Използват се интравенозно и под формата на хранителна добавка. Установено е, че тя възпрепятствува увеличаването на канцерогенните клетки. Майтаке съдържа витамин D, който е важен в борбата с раковите клетки. Тя активира клетките, действащи като убийци на рака – Т-клетки и инхибира растежа на туморите. Може да се взема с храната или в чай. Дневната препоръчана доза е 3-7 грама. Възможна е алергична реакция и страдащите от МС да се консултират е лекаря си преди да я ползват.
- Лекарствените гъби мешима (Phellinus linteus) са показали противоракова активност по време на изследвания в лабораторни условия. Полизахаридните фракции са свързани с повишена активност на имунните клетки, като например производството на цитокини от макрофаги и В-клетки или на повишена активност на естествени цитотоксични клетки-убийци. Освен това, за гъбата е установено, че е способна за модулиране на експресията или активността на различни гени, участващи в клетъчната пролиферация, апоптоза, ангиогенеза, инвазивно поведение и химиопрофилактиката. Накрая, нейните екстракти показват регресия на тумора в три независими доклади по случай, за който се предполага, че екстракт от мишема или хранителна добавка на базата на екстракт от нея може да има потенциал за използване на алтернативно лечение на рак.
- Агарик блазей е гъба, растяща в горите на Бразилия. Тя е показана за лечение на тежки форми на рак, а местните хора я използват и за СПИН. В нея има голям биологичен потенциал, наречена е ”слънчева гъба” и ”гъба на живота”. Агарик блазей е богата на много минерали и витамини, укрепва силно имунната система и е полезна и за други болести. Стимулира смяната на кръвта по естествен начин, убива раковите клетки и спира развитието им с помагане на производството на интерлевкин, забавя процесите на стареене.
Профилактика
- Първо по важност за профилактика на болестта е движението. Ходете повече пеша или бягайте. Всякакъв вид движение, гимнастика, спортуване е полезно за предпазване от опасния рак. Това понижава риска 2 пъти от развитието на болестта.
- По отношение на храненето приложете повече растителна храна в ежедневното си меню. За червата са необходими повече фибри и целулоза за пречистването им. Най-добре ще си набавите целулоза от пълнозърнестите храни, плодове, малини, орехи, зеле, леща и други бобови храни и т. н. Яжте повече дини, краставици и други плодове и зеленчуци. Водата в тях се усвоява добре и е полезна за организма.
- Пийте достатъчно вода. Изпивайте по една чаша айран или кисело мляко преди лягане. Учените са открили, че в тях се съдържат полезни вещества предпазващи от болестта и особено в закваската. В други изследвания обаче е установено, че точно млякото е една от не малкото причини за появата на коментирания рак на дебелото черво. Поради това не трябва да се прекалява с него. Киселите млека обаче с лактобактерии и бифидобактерии образвуват вещества полезни против болестта.
- Намалете излишните килограми. Те са един от рисковите фактори за болестта. Увеличеният брой на заболелите се счита, че е и от затлъстяването.
- Добре е да пречиствате червата си всеки месец. Лекарите препоръчват поне на 3 седмици да се прочистват с активен въглен или микрокристална целулоза. Може да изпиете по 1 таблетка активен въглен на всеки 10 кг тегло (сутрин - половин час преди да закусите), с чаша преварена вода.
- Микроцелулоза можете да пиете по 10 таблетки, в продължение на около 20 минути трикратно през деня преди хранене. С тези 2 вещества се поглъщат отровите в тялото и се изхвърлят, като с това се помага за профилактика на опасната болест рак на правото черво.
- След 45 годишна възраст профилактични прегледи е добре да се извършват веднъж на три години. Анализи за скрита кръв /окултно кървене/ в изпражненията трябва да се правят ежегодно.


