Банер за мобилна версия за апликация

Рак на простата

Ракът на простата е злокачествен тумор, който обикновено започва от външната част на жлезата. При повечето мъже този процес се развива много бавно. Всъщност, много от тях дори не разбират, че са имали рак на простатата. Ранният рак е ограничен само в рамките на жлезата и могат да минат години, преди да се проявят симптомите.

Простата е жлеза, намираща се в основата на пикочния мехур. През нея преминава уретрата – подобен на тръбичка орган, през който се пренася урината от пикочния мехур, през пениса и вън от тялото. Простатата произвежда лепкав, млекоподобен секрет от ензими и аминокиселини. Той влиза в състава на семенната течност и е важен за поддържането на сперматозоидите, образувани в тестисите.

Нови клетки в тялото се образуват само когато организмът има нужда от тях. Понякога възникват клетки неконтролируемо и без причина. Те оформят маса от нова тъкан, наричана тумор или новообразувание. Туморите могат да бъдат злокачествени, т.е ракови, и доброкачествени – неракови. Доброкачествените тумори не се разпространяват в други части на тялото. Обратно на тях, ракови клетки могат да се откъснат от първичния злокачествен тумор и да се разпръснат в други органи. Този процес на разпространение се нарича метастазиране.

При мъжете, с възрастта простатата може да увеличи размерите си многократно, без да има злокачествена трансформация. Медицинския термин за този процес е Доброкачествена Простатна Хиперплазия или ДПХ. Доброкачествената простатна хиперплазия не е рак и не може да се развие злокачествено. Все пак тези процеси могат да съжителстват заедно. Дори и да няма рак, уголемената простата може да причини редица проблеми, като трудности при уринирането например.

Ракът на простатата е напълно лечим, само ако бъде установен в достатъчно ранен стадий. За съжаление, в по–късните етапи на болестта, съвременните възможности на медицината са ограничени и позволяват единствено забавяне на развитието, но не и пълното му излекуване. Това отпределя ранното му диагностициране, като един от най-важните фактори, определящи бъдещото лечение и съответно прогнозата за пациента.

За България, карцином на простатата е на трето място като причина за смърт от злокачествени заболявания, при мъжкия пол.

 

Причини:

Следните фактори се обсъждат като значими за развитието на карцином на простатата:

  • хормонален дисбаланс;
  • възпалителни заболявания;
  • тютюнопушене;
  • възраст - има голяма връзка между възрастта и развитието на този тип рак. Аутопсичните материали показват, че 70% от мъжете над 90г. имат поне един раково трансформиран участък на простатата;
  • раса - афро-американците развиват рак на простатата до 2 пъти по-често от белите мъже. При тях той се появява и по-рано;
  • генетични фактори - мъже с история за рак на простатата в семейството имат до 1.5 - 2 пъти по-голям риск от развитие на това заболяване;
  • хранене - голямото количество мазнини в храната се свързва с увеличен риск;
  • химични замърсители - досег с химични агенти, като кадмий например.

Няколко хистологични типове карцином на простатата са идентифицирани досега:

  • аденокарцином;
  • преходноклетъчен карцином;
  • карциносарком;
  • сарком.

 

Симптоми:

Ракът на простатата е “коварно” заболяване, което в ранните си стадии най-често не дава никакви оплаквания. Вече при напреднал процес може да се наблюдават различни и разнообразни симптоми:

  • Затруднено уриниране, изтъняване на струята и др. – симптоми подобни на доброкачествено увеличената простата (ДПХ);
  • Кръв в урината (хематурия) – друг неспецифичен симптом;
  • Импотентност;
  • Болки в костите – при напреднал процес и метастази в костите.

Симптомите на рака на простатата не са специфични и ако изобщо ги има то те често са прикрити от затрудненото уриниране, което така или иначе се наблядава при почти всички възрастни мъже, следствие на доброкачествено увеличената простатата. Именно за това не трябва да се разчита на факта, че липсват оплаквания или пък ако има затрудненото уриниране, то задължително е следствие на доброкачествено увеличена простатата, а ракът трябва да се търси активно, чрез ежегодни прегледи при уролог, в комбинация с изследване на PSA.

При рака на простатата се увеличава размера на самата простатна жлеза и тя притиска канала, през който минава урината. Вследствие на това притискане се наблюдават редица симптоми, като:

  • по-често уриниране, особено нощем;
  • трудност при стартиране на уринирането;
  • по-слаба струя на урината;
  • прекъсване на струята на урината при уриниране;
  • усещане за непълно изхождане;
  • по-чести позиви (желания) за уриниране;
  • след приключване на уринирането, урината продължава да изтича;
  • желанието да се уринира се изпитва като спешна нужда;
  • болезненост и парене при уриниране.

Всички тези изброени симптоми се дължат на притискането, но ракът на простатата не е единственото заболяване, което довежда до притискане на пикочния канал. В действителност доброкачествената простатна хиперплазия е много по-честа причина за поява на тези симптоми, но независимо от това, ако човек ги изпитва, трябва да посети лекар за поставяне на точната диагноза.

В развитието си ракът на простатата прониква в съседни тъкани и органи, като пикочен мехур, семенни мехурчета и нерви. Вследствие на това прорастване се появяват следните симптоми:

  • наличие на кръв в урината - хематурия;
  • наличие на кръв в спермата - хемоспермия;
  • неспособност за волево задържане на урината - инконтиненция;
  • трудности с ерекцията - еректилна дисфункция или импотентност;
  • болезнена еякулация;
  • болки в долната част на корема и/или около ануса и тестисите - перинеума.

Тези симптоми се наблюдават в по-късен етап от развитието на болестта. Те са по-малко специфични за рака на простатата и са вследствие на разсейването на процеса – метастазиране: 

  • болки или скованост в костите особено в таза, долната част на гърба, бедрата и ребрата;
  • болка в тестисите;
  • подуване (оток) на долните крайници - в резултат на затруднения в лимфното оттичане при засягане на лимфните възли от рака на простатата (получава се лимфостаза - лимфен оток);
  • нарушения в чувствителността и двигателната активност на долните крайници, изразяваща се в парализа на долните крайници (параплегия), поради притискане на гръбначния мозък от страна на нарастващия тумор и метастазите в гръбначния стълб;
  • загуба на апетит, гадене и повръщане;
  • необяснима загуба на тегло;
  • анемия;
  • уремия - загуба на над 90% от масата на бъбреците и увеличаване на стойностите на серумния креатинин и урея;
  • кахексия (крайна степен на изтощение на организма).

 

Диагностициране:

Ракът на простатата се доказва със сигурност единствено и само чрез простатна биопсия. Това е единственото изследване, което може да каже има или няма рак. Тя се прави само в случаите, когато има сериозно подозрение за рак. Затова има няколко основни изследвания, които се извършват рутинно при всеки преглед на възрастните мъже, които биха насочили за по-задълбочени излседвания. Това са:

  • ПСА представлява ензим, секретиран от клетки на простатата, който участва в оплодителния процес като помага за втечняването на спермата. Малки количества от него преминават и се откриват в кръвта на мъжете със здрави простати, като за норма се приема стойност до 4 ng/ml. Това най-често е първият тест, който се провежда и има голямо значение за откриване на рака на простата в ранните му стадии. Важно е да отбележим, че нито завишените му стойности означават задължително рак на простатата, нито пък ниските (под 4), със сигурност го изключват. Това е така, защото PSA не е туморен маркер в чистия смисъл на думата, а маркер за простатата, който може да се покачи при други и различни от рак състояния и заболявания (при инфекция на простатата например). Но въпреки това PSA, в качеството му на бързо, безболезнено и евтино изследване се явява първата “червена лампичка”, която да ни предупреди и подскаже, че може би има някакво съмнение за рак на простатата, като в повечето случаи това става много преди да се появят каквито и да било симптоми. Ето защо ежегодното му изследване при мъже над 50 години е важно, защото можем да проследим в динамика прогресията на стойностите му и в случай на рязко покачване да “уловим” рака на простатата в най-ранните му стадии, още преди PSA да е преминал границата от 4 ng/ml. А именно това е смисълът – ракът да се диагностицира възможно най-рано, когато още PSA е нисък и когато възможностите за пълно излекуване са много големи, защото при PSA >100 е почти сигурно, че има рак, който обаче най-вероятно е в много напреднал стадий, а възможностите за лечение изключително ограничени. Казваме това, защото все още се случва да попадаме на пациенти, много по-възрастни от препоръчаните 50 години, при които PSA никога не е изследван, а резултатите понякога се оказват много изненадващи и неприятни. 
  • В миналото ректалното туширане е бил основният и често единствен метод за диагностициране на рака на простатата. Въпреки огромния напредък на технологиите, ректалното туширане си остава незаменим метод, тъй като няма машина, която да замени “опипването” на простатата, с което усещаме нейната плътност, консистенция и хомогенност. Затова, все още правилото, че “съмнителен (твърд) участък в простатата почти сигурно означава биопсия”, продължава да важи с пълна сила.
  • Ехографията представлява модерно допълнение към туширането, като се използва ултразвук за оглед на жлезата. Тя може да се направи като се “гледа” през корема или ако се налага, чрез използване на специален накрайник – през ректума. Ехографията служи, за да се визуализира простата, като с нея се оглеждат цялата жлеза, определят се точните ѝ размери и могат да се видят съмнителни зони в нея. За разлика от туширането, с което можем да опипаме само зоните на простатата, разположени в близост до ректума, с ехографията може да видим цялата жлеза, включително и семенните мехурчета, както и пикочния мехур. Ехографията е безболезнено, безвредно и рутинно образно изледване, което позволява бързо и лесно да се ориентираме не само за простатата, но и за състоянието на цялата пикочно-отделителна система на съответния пациент. Реално тя е „продължение на ръката на уролога“ вътре в тялото на пациента и е незаменима част при прегледа на простатата.
  • Биопсията се извършва през ректума, като се вкарва ултразвуков водач, с който се прицелваме в съответните зони и чрез специална игла се вземат няколко късчета от жлезата. Най-често се взимат 8, 10 или повече късчета, които се изпращат на специалист, патолог, за хистологично изследване под микроскоп. В никакъв случай не можем да кажем, че биопсията на простатата е “приятно” изследване, но обикновено се понася добре от пациентите, които почти не усещат самото убождане от иглата, тъй като тя влиза и излиза за част от секундата. Ако под микросокопа патологът открие ракови клетки, в резултатът той включва информация за степента на злокачественост на рака и до каква степен раковите клетки се различават от нормалните клетки. Колкото са по–близки до нормалната простатна тъкан, толкова по–малко агресивен е карциномът. Това се отчита с т.нар. Сбор на Глисън.
  • Биопсията показва, че в простатата има ракови клетки или раков участък, но не ни дава информация до каква степен процесът е разпространен в самата жлеза, дали има инвазия в съседните органи или пък дали има далечни метастази, от което пък изключително много зависи последващото лечение и прогноза за пациента. За да се отговори на тези въпроси са необходими допълнителни образни изследвания като скенер или магнитен резонанс, както и костна сцинтиграфия. Със скенера или магнитният резонанс виждаме много ясно цялата простата, семенните мехурчета, пикочния мехур, както и тазовите лимфни възли, които са едно от първите места, кадето ракът на простатата дава метастази. Костната сцинтиграфия пък ни дава информация за наличиенто или не на метастази в костите, което е второто по честота място, където ракът метастазира. Или биопсията ни показва степента на злокачественост на рака, а образните изследвания – до каква степен той е нарастнал и евентуално се е разпространил и само след като имаме цялата тази информация можем да определим съответния план за лечение, който е индивидуален за всеки отделен пациент.

 

Лечение

Лечението на рака на простатата много зависи от стадия на заболяването. То е сложен и комплексен процес, който изисква много внимателна и прецизна преценка на състоянието на всеки отделен пациент.

Съществуват много лечебни подходи, като оперативно лечение, радиологично лечение, лекарствено лечение, които ще опишем по-подробно. Всеки от тях има положителни и отрицателни страни, усложнения и недостатъци. Лечението може да се комбинира или да се започне с един от методите, като после бъде сменено с друг метод. Новите способи за терапия дават все по-голям шанс за успех при това значимо заболяване.

  • Ракът на простатата има много бавно развитие. При част от болните той не се проявява клинично до края на живота им и не е причина за смъртен изход от заболяването. Обикновено това са болните с диагностициран тумор в ранен стадий и с неголяма злокачественост.  Провеждани са проучвания, които показват, че 10-годишната преживяемост при пациенти с нисък Сбор на Глисън е 87%, “лекувани” само с активно наблюдение. Това ни дава основание в редки случаи, при избрани пациенти, да предложим изчаквателно поведение или т.нар. активно наблюдение. Най-често това са млади пациенти в много ранен стадий, които се страхуват от евентуалните усложнения на радикалното лечение и при които то може да се отложи, или при пациенти с тежки придружаващи заболявания и на възраст над 80 години. Модерните диагностични методи и стриктното наблюдение дават възможност при активиране на заболяването незабавно да се пристъпи към лечение, без това да окаже съществено влияние на резултатността.
  • Оперативното лечение на рака на простатата може да бъде радикално (тотално премахване на простатата и процеса) или палиативно (ограничаване на процеса, но без да го премахва). Показанията за радикално и палиативно оперативно лечение на простатния карцином са много актуален и спорен проблем в съвременната урология, тъй като няма единно становище за избора на лечение.
  • Радикална простатектомия представлява операция, при която се премахва цялата простата, семенните мехурчета, като се отстраняват и съответните лимфни възли (лимфна дисекция). Разбира се, тази оперативна интервенция, както всяка друга има и потенциални усложнения, като импотенция, лека или тежка инконтиненция (невъзможност за задържане на урината), уринарна фистула, постоперативна смъртност. Радикалната простатектомия може да се извърши чрез класически (отворен) достъп или използвайки новия и много модерен “безкръвен” лапароскопски метод. Показанията за радикална простатектомия са:
  1. Пациенти с очаквана преживяемост поне 10 години;
  2. Стадий на заболяването не по-висок T2N0M0, Sleason Score 2-7 и PSA < 20 ng/ml (без наличие на прорастване на тумора извън простатната жлеза и без наличие на далечни метастази);
  3. Направените проучвания показват, че 5-годишната преживяемост без покачване на PSA след радикална простатектомия е 84%, а 10-годишната преживяемост е 75%.
  • Лимфна дисекция представлява оперативен метод, с който се отстраняват тазовите лимфни възли. Обикновено тя се извършва като първи етап на радикалната простатектомия. Лимфните възли могат да бъдат отстранени и преди радикалната простатектомия чрез малка отворена операция или лапароскопски. Операцията се извършва както с диагностична цел, така и с лечебна.
  • Трансуретрална резекция на простатната жлеза (ТУРП) представлява хирургична методика, която се прилага в случаите с напреднало заболяване, когато има затруднения в отвеждането на урината от пикочния мехур и оплакванията прогресират въпреки проведеното консервативно лечение. С този метод не може да се постигне пълно отстраняване на тумора. При нея посредством специален уред с примка се прониква през уретрата, достига се до простатата и се премахват уголемените участъци от нея. Предимството на този метод се състои в липсата на разрез и възможността да се провежда в амбулаторни условия. Използва се често при доброкачествена хиперплазия на простатата.
  • Хирургичната кастрация или орхиектомия представлява процедура, при която по оперативен път се отстраняват двата тестиса или тяхното съдържание, с което се преустановява продукцията на мъжки полови хормони, които поддържат туморния растеж.
  • При лъчетерапия се използва радиационно лъчение, посредством което се въздейства насочващо към тумора в простатната жлеза. Лъчението предизвиква преустановяване на клетъчното деление и растеж на туморните клетки. Клетъчни увреди се получават и в нормалните клетки, но те се възстановяват значително по-ефективно от туморните. Лъчението може да се прилага посредством външен източник (външна радиотерапия) или чрез радиоактивни перли, директно в тумора (вътрешна или брахитерапия). Наред с оперативното лечение, лъчетерапията е утвърден метод за лечение на простатни тумори. Прилага се при болни в начални стадии на заболяването, когато туморът е ограничен в простатната жлеза. Подходящи за това лечение са болни над 70 години, но и по-млади, с придружаващи заболявания и отказващи оперативно лечение. Лъчетерапията може да се използва и при локално напреднали тумори, излизащи извън простатната капсула, но в тези случаи тя трябва да се комбинира с хормонално лечение. Случаите с рецидиви след проведено оперативно лечение също са подходящи за лъчетерапия. Лъчетерапията на рака на простатата продължава обикновено около 4 седмици по няколко минути дневно. Страничните ефекти от това лечение са сравнително редки и се изразяват най-често в поява на лека диария, зачервяване на кожата в областта на половите органи, и рядко може да се достигне и до импотентност.
  • Раковите клетки при карцинома на простатата се влияят от нивото на мъжките полови хормони (андрогени) при своя растеж и развитие. Понижаването на нивото на андрогените в организма довежда до намаляване на размера на тумора. Лечението с хормони се прилага в случаите, когато туморът излиза извън простатната капсула и обхваща околните тъкани или т.н. локално напреднал тумор, и в случаите, когато има разсейки на тумора в други органи или т.н. напреднал метастатичен тумор. Целта на хормоналното лечение е да се ограничи и спре стимулиращият ефект върху растежа на туморната клетка на мъжкия полов хормон тестостерон, произвеждан основно от тестисите. За разлика от оперативното лечение и лъчетерапията, с хормоналното лечение не може да се постигне излекуване на рака на простатата, но може да се ограничи туморното развитие, да се подобри качеството на живот на болния и да се удължи продължителността на живота. Преустановяване на стимулиращия ефект на мъжкия полов хормон тестостерон се постига по два основни начина - чрез хормонални препарати (медикаментозна кастрация) и чрез хирургично отстраняване на тестисите. 
  • Възможностите за медикаментозна кастрация включват основно три варианта:
  1. Инжектирането на медикаменти, които преустановяват продукцията на тестостерон - препарати от групата на т.н. LH-RH агонисти (Zoladex, Decapeptyl и Suprefact);
  2. Лечение с антиандрогенни препарати, които блокират ефекта на тестостерона (Flutamide, Androcur и Casodex);
  3. Лечение с естрогенни препарати (женски полови хормони), които преустановяват освобождаването на тестостерон (Honvan и Estramustin).
  • Наскоро започна прилагането на хормонотерапия с прекъсване (интермитентно). Този метод все още е в процес на клинични проучвания. Целта на това лечение е да забави превръщането на заболяването в хормонално нечувствително и да намали страничните ефекти. От друга страна се намалява и цената на лечението. Същността на метода е редуване на интервали на хормонално лечение с интервали без лечение. Определянето продължителността на отделните интервали става с помощта на периодични изследвания на туморния маркер PSA. Предварителните резултати от клиничните проучвания на този метод са обещаващи.
  • При химиотерапията, в организма се вливат химически субстанции, които унищожават раковите клетки. Използва се в случаите, когато ракът на простатата вече е метастазирал извън нея. Множество клинични проучвания доказаха слабата ефективност от приложението на различни цитостатици за лечението на простатния рак. Лечебният ефект се движи в границите на 8-10 %. По-добри резултати е показало приложението на препарата Mitoxantron с повлияване в 22% до 38% от случаите. Напредък в опитите за подобряване на резултатите от химиотерапията е комбинираното химиохормонално лечение. Комбинираното лечение включва приложението на препарата Estramustin с различни цитостатици Vinblastine, Etoposide, Paclitaxel, Tranxene.

 

Усложнения

Няколко лечения за рак на простата са много успешни при елиминиране на заболяването. В действителност, повечето хора, диагностицирани с рак на простатата, не умират от него. Въпреки това, понякога туморът или лечението му, като например операция или лъчетерапия, могат да доведат до други нежелани странични ефекти. Тези усложнения могат допълнително да понижат качеството на живот.

Метастази се появяват, когато туморните клетки от една област на тялото обхванат и други части на тялото. Ракът може да се разпространи чрез лимфната система или чрез кръвта. Ракът на простатата може да се разпространи към близките органи, като например пикочния мехур, или да достигне други части и органи на тялото, като например костите или гръбначния мозък. Най-често ракът на простатата, който метастазира, се разпространява към костите и може да причини силна болка, фрактури, скованост, слабост в ръцете и краката, по-високи нива на калций в кръвта, което може да доведе до гадене, повръщане и объркване.

Ако ракът се разпространява към уретерите, съществува риск от сериозни бъбречни проблеми.

След като ракът на простатата се е разпространил в други части на тялото, той все още може да отговори на лечението и може да се контролира, но е малко вероятно да бъде излекуван.

Както ракът на простатата, така и лечението му, могат да доведат до инконтиненция на урина. Индивид с незадържане на урина губи контрол над пикочния си мехур. Основната причина е увреждане на нервите и мускулите, които контролират уринарната функция. Лечението на инконтиненцията зависи от вида и тежестта ѝ, както и вероятността за подобрение с течение на времето. Възможностите за лечение могат да включват лекарства, катетри и хирургична намеса.

Нервите, които контролират ерекцията на мъжа, се намират много близо до простатната жлеза. Тумор на простатната жлеза или някои лечения, като например хирургична намеса, лъчетерапия или хормонална терапия, може да увреди тези деликатни нерви и да предизвика проблеми с постигането или поддържането на ерекция. За щастие, има на разположение ефективни лекарства за еректилна дисфункция. Пероралните медикаменти включват силденафил (Виагра), тадалафил (Сиалис), варденафил (Левитра). Вакуумно устройство, наречено вакуумна помпа, може да помогне на мъжете, които не искат да приемат лекарства. Устройството механично създава ерекция. Хирургична операция също може да помогне за лечение на еректилна дисфункция.

Друго основно усложнение на рака на простатата е повторна поява на растеж на тумора след успешно лечение на ремисия. В повечето случаи лечението с хирургична операция или лъчетерапия предпазва от рецидив на тумора, но понякога ракът се появява отново в области в близост до простатата или в други части на тялото.

 

Хранителен режим

Сред рисковите фактори важно значение има храненето и стилът на живот. В тази насока съществуват реални и достъпни възможности за превенция и постигане на добри резултати - редуциране приема на животински мазнини, употреба на по-голямо количество плодове и зеленчуци, повишена двигателна активност, нормализиране на телесното тегло, умерено излагане на пряка слънчева светлина, отстраняване на стресовите фактори и провеждане на процедури за релаксация.

  • Намаляването на животинските мазнини в храната води до намалено нивото на андрогените в кръвта и това снижава риска от заболеваемост. От друга страна, ограниченията в мазнините намаляват нивото на холестерола и имат също превантивен ефект при най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания.
  • Счита се, че основна роля в раковата превенция при консумацията на плодове и зеленчуци играе богатото съдържание в тях на витамини и минерали и други полезни хранителни субстанции. Те са мощни антиоксиданти, които неутрализират токсичните субстанции в организма, отговорни за генните мутации в клетката.

 

Билколечение:

  • Киснете лъжица магданоз за десет часа във вряла течност. От извлека се пие по 1/2 лъжица сутрин и вечер. От лековитата подправка е възможно да се използва и корена, който също притежава изцелителни свойства при простатит. Просто кипнете в чаша вода лъжица от него (настърган) и настоявайте половин денонощие, преди да започнете приема на прецедената течност – по лъжица половин час преди хранене в общо четири дози за денонощие.
  • Чаша нарязани листа каланхое настояват за пет дни в половин литър водка. Пие се по лъжичка, на празен стомах. Лечението приключва тогава, когато подобрението е трайно. След това е добре да поддържате постигнатия резултат, приемайки лека веднъж-два пъти месечно.
  • Една голяма лъжица приемайте сок от лук три до четири пъти ежедневно.
  • Дребноцветната върбовка (Epilobium parviflorum) и теснолистаната върбовка (Epilobium angustifolium) са добре познати в лечението на най-различни простатни възпаления. Двете билки изобилстват от вещества с високата активност, повлияващи изключително благоприятно на пикочната система. Отварите от тях съдействат за прочистването на тракта и освобождаването на простатата от инфекции.
  • Гроздовият сок е силен антибактерицид, който спомага за изчистването на пикочните пътища. Но към приема му следва да се подходи с повишено внимание, тъй като изобилието от захари в него действа насърчаващо на бактериалния растеж. Най-добрият вариант в случая са екстрактите от гроздови семена, които оказват подкрепа в битката с инфекциите.
  • Билката ветрогон, която е известна още като биволски трън (Eryngium campestre), също оказва положително въздействие върху простатното здраве.
  • Тиквените семки помагат за справяне с уголемяването на простата. Комплексът от цинк и ценни киселини в семките спира уголемяването на тъканите, като същевременно с това подобрява проводимостта на каналчетата и улеснява отделянето на урина. Въпреки безспорните качества на тиквените семки, специалистите са скептично настроени към домашното лечение по този метод. Те са на мнение, че тиквеното семе би подпомогнало оздравителните процеси, но не е в състояние да излекува тежки патологии.

 

Профилактика:

Цел и задача на профилактиката е предпазването от развитие на простатен рак. Възможностите за постигане на тази цел включват отстраняване и избягване на рисковите фактори и използването на средства, предпазващи от възникване на заболяването. Сред рисковите фактори са възрастта, фамилната обремененост, расовата предиспозиция, хормоните, диетата и стилът на живот, хранителните фактори. Част от тези рискови фактори могат да се отстранят, но други, като фамилна обремененост и възраст, не могат. Премахването на рисковете намалява заболяемостта. Някои хора, въпреки че са изложени на рискови фактори, до края на живота си не заболяват.

Редовните профилактични прегледи след 40-годишна възраст (веднъж годишно) при специалист-уролог позволяват да се диагностицират заболявания в ранен стадий, което елиминира възможността от усложнения. В развитите страни това е елемент на общата култура, чрез който значително е намален показателят смъртност от заболявания на простатата.

Понастоящем за ранна диагностика на простатния рак се използват основно два метода: ректално туширане и изследване на туморния маркер PSA. При позитивни резултати от тези два метода се пристъпва към извършването на простатна биопсия и хистологично изследване на материала. Диагнозата рак на простатната жлеза е поставена само тогава, когато е хистологично потвърдена.

  • От ректалното туширане може да се получи информация за наличието на промени по повърхността на простатната жлеза и нейната консистенция, които евентуално могат да се дължат на наличието на тумор. В случаите със съмнителна находка от повърхността на простатната жлеза се налагат допълнителни изследвания, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата рак на простатата.
  • Вторият важен метод, допринасящ за ранната диагноза на заболяването, е изследването на туморния маркер PSA (простат-специфичен антиген) при мъжете след 45-тата година от живота, един път годишно. Нормалните стойности на PSA са в границите на 0 до 4 нгр/мл. При стойности от 4 до 10 нгр/мл вероятността за раково заболяване е около 25%. Над 10 нгр/м. вероятността нараства прогресивно. Не трябва да се забравя, че повишените стойности на маркера могат да дадат и редица други заболявания като остър и хроничен простатит, аденом на простатната жлеза и др., както и с напредване на възрастта. Покачване на стойностите в хода на лечение и проследяване на болния са индикатор за прогресиране на заболяването. При наличие на повишени стойности се налагат допълнителни изследвания, които да определят крайната диагноза.