Рак на хранопровода

Ракът на хранопровода е рядка, но изключително опасна форма на рак. Най-голямата част от случаите на рак на хранопровода заемат злокачествените тумори, които се зараждат от епителната тъкан на хранопровода - слоя от клетки, които покриват неговия канал. Наричат се карциноми.

Видове:

Според вида на епителните клетки, от които произхождат карциномите на хранопровода, се делят на плоскоклетъчни карциноми и аденокарциноми. Плоскоклетъчните карциноми засягат предимно горната част на хранопровода, а аденокарциномите долната. Срещат се много редки злокачествени форми на рак на хранопровода, варианти на плоскоклетъчния карцином, както и тумори от неепителен произход, като лейомиосаркома (произхождащи от гладката мускулатура на хранопровода), лимфоми (от лимфните възли) и други.

Съществуват и доброкачествени ракови образувания на хранопровода като лейомиоми, хемангиоми, фибро-васкулани полипи и други, но те са изключително редки и се откриват най-често при аутопсия.

Плоскоклетъчния папилом на хранопровода е рядко доброкачествено заболяване, което се свързва с инфекция с човешкия папилома вирус. Засегнатия участък от лигавицата на хранопровода има полипозна форма. Установява се с ендоскопско изследване, при което се взима биопсия(материал за изследване) и има много малък потенциал за малигнизация (преминаване към злокачествен тумор).

Честотата му силно варира в различните страни на света. Среща се често в страни като Китай и Иран, Централна Азия. По-висока честота също се забелязва в коренно различни региони като Финландия, Исландия, югоизточна Африка и северозападна Франция. В Северна Америка и западна Европа се среща по-често при чернокожи отколкото при бели. В страните с висок риск, заболелите са обикновено в младата възраст, а в останалите региони, ракът на хранопровода е най-чест след 50 годишна възраст. Мъжете страдат по-често от жените от плоскоклетъчен карцином на хранопровода в съотношение 2:1, а от аденокарцином в съотношение 7:1. В България ракът на хранопровода се среща рядко с честота 1,3 на 100 000 души.

Причини:

Основните рискови фактори за развитието на плосклетъчен карцином са прекалената консумация на алкохол и тютюнопушенето. Рискът от развитие на рак се увеличава с повишаването на количеството на консумирания алкохол и броя изпушени цигари. Консумацията на уиски се свързва с по-висок риск от развитие на рак от консумацията на бира и вино.

Плоскоклетъчния карцином се свързва с прием на нитрати, пушене на опиати и гъбни токсини в зеленчуци от туршия, както и дълготрайна консумация на горещ чай и хронична ахлазия. Намален прием на микроелементите молибден, цинк, на витамин А и витамин С с храната, както и вродени състояния като синдром на Plummer-Vinson и тилоза също се свързват с развитието на плоскоклетъчен карцином на хранопровода.

Аденокарциномата на хранопровода се свързва със затлъстяването и най-вече с хроничната гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Тя се състои във връщането (рефлукс) на стомашно съдържимо отново в хранопровода, дължащо се на намален тонус на мускулатурата на долната част на хранопровода. Рискови фактори за развитието и са затлъстяването, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, кафе, мазни и пикантни храни. Продължителният рефлукс на стомашна киселина и съдържимо в хранопровода водят до трайни промени в покриващия го слой клетки (епителния слой), като може да се стигне до състояние, наречено Баретов хранопровод. То е преканцероза (пре-раково състояние) и 10% от хората, страдащи от него развиват аденокарцином на хранопровода.

Симптоми:

Основните симптоми, от които се оплакват пациентите с рак на хранопровода са:

• дисфагия – затруднено преглъщане, при което болния усеща, че храната се задържа в хранопровода. В случая се дължи на запушване на хранопровода от туморни маси
• намаляване на теглото за кратък период от време
• одинофагия – болезнено преглъщане
• безапетитие
• регургитация (връщане) на храна

Прогресивна дисфагия и намаляване на теглото за кратък период от време са първите симптоми при повечето пациенти. Дисфагията отначало се проявява при солидни, твърди храни и се влошава като болния започва да преглъща по-трудно и меки храни и дори течности. До момента, в който тези симптоми се появят, болестта обикновено вече е нелечима, защото болния чувства дисфагия, когато най-малко 60% от отвора на хранопровода са запушени.

Дисфагията може да се асоциира и с одинофагия, както и с болка отиваща към гърдите, гърба,регургитация на храна, повръщане, лош дъх в устата и повишено слюнкоотделяне. Повърнатата храна има неприятна миризма и в нея могат да се открият примеси от кръв, а също така може да стане  и причина за развитие на аспирационна пневмония (причинява се когато част от стомашното съдържимо премине от хранопровода в трахеята и от там в белите дробове).

Проблемите с приемането на храна и течности водят до бързо отслабване, анемични синдроми, дехидратация и други симптоми на нарушено хранене. Трахео-езофагиални фистули (отвори свързващи трахеята и хранопровода) могат да се появят с прогресия на болестта и да доведат до тежки страдания.

Усложнения:

Болестта рано засяга съседните органи. Централно, в туморната маса в стената на хранопровода може да настъпи некроза, която може да обхване в дълбочина цялата стена и туморът да инфилтрира (навлезе) в околните тъкани и органи, с развитие на медиастинит, плеврит, перикадрит, езофаго-бронхиални фистули.

Ракът на хранопровода метастазира главно в регионалните лимфни възли, както и във вътрешните органи. Туморите с високо разположение в хранопровода метастазират към ларинкса, трахеята и щитовидната жлеза. Туморите разоположени в долната трета на хранопровода метастазират предимно в органите под диафрагмата като бъбреци и черен дроб. Могат да бъдат инфилтрирани също така мозъка и костите.

Диагностициране:

Необходимо е точно определяне на стадия на карцинома с оглед избор на лечението. Изследванията, използвани за поставяне на диагнозата рак на хранопровода се използват и за определяне на стадия на напредване на болестта. Първоначално се прилага компютърно-томографско изследване (КТ) или магнитно-резонансна томография (МРТ) на гръдния кош и корема за изключване или потвърждаване на метастази. При липса на метастази най-добра оценка на операбилността се осигурява чрез ендоскопската ехография.

За точно определяне на стадия са необходими още МРТ на кости и мозък и бронхоскопия. В допълнение може да бъде извършена лапароскопия или трансабдоминална ехография.

Следните стадии се използват за определяне на напредването на рака на хранопровода:

• Стадий 0. Ракови клетки се откриват само в най-вътрешния слой от клетки покриващи хранопровода. Нарича се още carcinoma in situ. Класификация по TNM: 0: Tis NO M0.
• Стадий I. В стадий I, ракът се разпростира и в следващия слой клетки, които покриват хранопровода. Класификация по TNM: T1 N0 M0.
• Стадий II се разделя на на IIА и IIБ според разпространението на раковите клетки.
• Стадий IIА. Ракът се е разпространил до мускулния слой клетки в стената на хранопровода или до най-външния слой клетки на стената. Класификация по TNM: T2 N0 MO / T3 N0 MO
• Стадий IIБ. Ракът се е разпространил до някой от първите три слоя на стената на хранопровода и до близките лимфни възли. Класификация по TNM: T1 N1 MO / T2 N1 MO
• Стадий III. Ракът се е разпространил до външната стена на хранопровода и до тъкани или лимфни възли близо до хранопровода. Класификация по TNM: III: T3 N1 MO / T4, която и да е степен N, MO
• Стадий IV се разделя на IVА IVБ според разпространението на раковите клетки. Класификация по TNM: IV: всяко T всяко N M1
• Стадий IVA. Раковите клетки са се разпространили до близки или далечни лимфни възли. Класификация по TNM: всяко T всяко N M1a
• Стадий IVБ. Раковите клетки са се разпространли до далечни лимфни възли и/или органи в други части на тялото. Класификация по TNM: всяко T всяко N M1b

Лечение:

Решението за лечение се взима от мултидисциплинарен екип (онкокомисия), който планира и оценява стадия на болестта, определя лечението и поведението (радикално или палиативно - облекчаващо симптомите).

Хирургичната намеса е традицонно най-често прилаганото лечение на рак на хранопровода. Понастоящем се използва за основно лечение само при пациенти с ранен стадий на заболяването. Само пациенти в стадий I и IIA могат да бъдат оперирани радикално. Радикалната хирургичната интервенция е субтоталната езофагектомията с премахване на регионалните лимфни възли. При нея лекар онкохирург премахва засегнатия участък от хранопровода и свързва оставащата част директно със стомаха или използвайки част от черво за да направи връзката.

Лазерно лечение при рак на хранопровода

Целта на този вид лечение е да се разруши част от тумора с лазер, за да се улесни преминаването на храна през хранопровода.

За целта се използва ендоскоп. Обикновено не е необходим престой в болница, тъй като процедурата се провежда под седация и отнема около 15- 30 минути.

За да се отстрани достатъчна част от тумора, процедурата трябва да се повтори два или три пъти.

В някои случаи, след лечението може да остане неприятно усещане в определена област, което отслабва или отминава с приемането на аналгетици.

При болни с разпространен локално раков процес, комбинация от химиотерапия и лъчелечение могат да бъдат използвани предоперативно за да намалят размера на тумора. За хора, които не могат да се подложат на операция, най-добрата възможност за лечение в повечето случаи е комбинация от химиотерапия и лъчелечение.

Лъчелечението представлява използването на йонизиращи лъчения за лечението на злокачествени тумори. За рак на хранопровода може да се проведе лечение с продължителност 6-8 седмици. Страничните ефекти от лъчелечението може да включват умора, леки кожни реакции, болки в гърлото или хранопровода, трудност и болка при преглъщане, нередовен стомах и други. Повечето странични ефекти отшумяват след края на лечението.

Химиотерапията представлява използването на медикаменти, които да убият раковите клетки. Химиотерапията и лъчелечението често се прилагат по едно и също време. Страничните ефекти от химиотерапията зависят от индивидуалната използвана доза, но могат да включват умора, повишен риск от инфекции, гадене, повръщане, загуба на апетит и диария. Обикновено изчезват след приключване на лечението.

При неоперабилни пациенти се прилага облекчаващо симптомите лечение (палиативно лечение), което може да включи следните процедури:

• отстраняване на причиненото от тумора стеснение на хранопровода, чрез лазерна ендоскопска реканализация
• ендоскопско поставяне на стент (протеза) в хранопровода. Стента се разпъва в хранопровода и го държи отворен
• перкутанна ендоскопска гастростомия. Представлява ендоскопски създаване на отвор в стомаха за изкуствено хранене.

Профилактиката на ракът на хранопровода включва избягване на рисковите фактори и редовен езофагоскопски контрол при пациенти с преканцерози (ахлазия, ръбцови стенози, Баретов хранопровод и други).

Билколечение:

Китайски билки 

• Oldenlandia Diffusae (или Herba Hetyotidis ) може да се използва за лечение на рак на хранопровода, тъй като освобождава тялото от токсини.
• Herba Selaginellae Doederleinii се използва за инхибиране на ракови тумори в хранопровода. Тази билка може да се използва в комбинация с химиотерапия и лъчетерапия за да ускори ремисията.
• Rhizoma Curcumae Ezhu Zedoania е китайска билка, която често се комбинира със Сан Ленг (Rhizoma Sparganii Stoloniferi), за да се намали размера на ракови тумори. Тази билка също освежава кръвта.
• Корен ревен се използва за облекчаване на токсините от организма.

Народно лечение по Дънов:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема или:

• по 1 супена лъжица настойка от чист маслинен зехтин, сварен с билки — в 1 л зехтин се слагат по 3 супени лъжици керевиз (листа), жълт и червен кантарион (цвят), обикновена коприва (корени) и ранилист (листа и цвят), във водна баня се вари 1 час, почива 2—3 дни и се прецежда. Или:
• по 1 супена лъжица от следната смес: прясно краве масло 250 г, чист пчелен мед 250 г и 1 супена лъжица бяла дъвка, счукана на брашно. Маслото и медът се бъркат в продължение на 30 минути, след което се прибавя счуканата дъвка и се бърка още 30 минути да стане като крем.

II. Десет минути след едно от тези средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от волски език, магарешки трън (цвят), ранилист (корени) и корени от обикновена коприва — по 100 г, зайча стъпка, мечо грозде и пача трева — по 60 г, акация (цвят), жълт кантарион, лайка и маточина — по 40 г. От тази смес 4 супени лъжици в 1 л вода в закрит съд на тих огън се варят около 30 минути, за да изври отварката наполовина. Като изстине, се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне, и се пие подсладена с мед.

• Диета. При затруднено гълтане болният да изпива 1—1,5 л мляко на ден или да яде само печен кромид лук (пече се като ябълки със захар и се яде без хляб). Много са полезни и соковете от портокали и от моркови със захар. На хранопровода непрекъснато да се държи торбичка, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, нарязан и полуизстискан, поръсена с 1 супена лъжица ситна захар и 1 супена лъжица царевично брашно за отнемане на излишната влага.
• Щом хранопроводът се отпусне, може да се мине към диетата за рак на стомаха с добавка преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 2—3 глави печен кромид лук със захар (пече се като ябълка със захар, но се яде без хляб). Непосредствено след закуска, обяд и вечеря да взема по 1 супена лъжица от сладкия крем за усилване — 100 г прясно краве масло, 4 супени лъжици мед, 4 пресни жълтъка и по 1 супена лъжица бадемово и жълъдово кафе, а след това да изпива 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.
• При газове в корема болният да взема и следната смес: по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и мед, разбъркани с 1 чаена лъжичка прах от липови въглища или от картоф, нарязан на колелца, опечен до черно и стрит на прах.
• При киселини да взема и по 1 супена лъжица пресен сок от суров картоф, настърган и изстискан.
• Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие топла отварка от ленено семе, смрадлика (листа) и смокиня (листа) — по 1 супена лъжица, анасон и дилянка (корени) — по 1 чаена лъжичка. В 1 л вода се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изяжда 1 супена лъжица чист пчелен мед (взет от рамката заедно с восъка), като се дъвче, докато се втечни в устата.

IV. Десет минути след меда да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, босилек, мента пиперита, бял равнец (цвят), широколистен живовляк (листа), жълт кантарион (цвят и листа), обикновена коприва (цялото растение), полски хвощ (листа и цвят), червен кантарион и червена хвойна (плодове) — по 50 г, градински чай, пелин и синя тинтява — по 30 г. Две супени лъжици от сместа и 1 чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 500 г вряща вода. Захлупено, на тих огън се вари още 15 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане лечението е същото, както при рак в стомаха, със следните добавки:

• Торбичките за налагане на хранопровода отпред и отзад трябва да са дълги от ключицата до лъжичката и широки 15—20 см, при това ушити с хоризонтален тегел през средата на два джоба, за да лежи лапата равномерно по целия хранопровод.
• При липса на кръвоизлив лапите да бъдат по-топли, а при кръвоизлив — по-хладки от телесната температура (35°С), за да не се влоши състоянието на болния. Дебелината им да е около 1—1,5 см. Това се съчетава с коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка отварка от бял равнец (4 супени лъжици листа и цвят се запарват с 1 л вряща вода; ври 5 минути и като изстине, се прецежда), и с поставяне на торбичка на тила, напълнена с хладък селски хлебен квас, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно счукани). При главоболие всяка вечер на главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин и през лятото процедурите са същите, както при рак на стомаха, с добавка при задушаване да се прави дълбоко вдишване с бавно издишване.

Важни добавки:

При неочакван кръвоизлив от устата болният веднага да легне на легло с висока възглавница и да му се даде да изпие пресен белтък от кокоше яйце, засилен с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена прана или непрана вълна с 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и 1/4 чаена лъжичка счукана бяла дъвка.

Освен това в областта на хранопровода и горната част на стомаха, а също и на гръбнака откъм плешките на болния да се сложат 2 торбички, напълнени с хладка лапа от суров кромид лук, настърган на ситно и поръсен със сол в пропорция на 3 супени лъжици лук 1 супена лъжица сол. Държат се в продължение на 24 часа. Всеки 3 часа да му се дава да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от овчарска торбичка (3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 400 г вряща вода; вари се 5 минути и като изстине, се прецежда).

Това лечение отменя другото по плана, което може да започне едва 3 дни след пълното спиране на кръвоизлива, и то внимателно, като в началото лапите са с температурата на тялото.

Добре е през деня болният да носи в джобовете си по 3—5 цели диви кестена.