Рак на щитовидната жлеза

Висок процент от населението в цял свят страда от проблеми на щитовидната жлеза. Повечето от тях са жени. Тази важна жлеза в човешкото тяло провокира дисбаланс на метаболитните процеси и може да доведе до развитието на различни заболявания, сред които и рак. Познаването на всички симптоми може да допринесе за ранното откриване на рака на щитовидната жлеза.

Щитовидната жлеза регулира много функции в тялото. Отговорна е за производството на хормони, като тироксин и трийодтиронин, въвлечени в почти всичко, което се случва в тялото. Промените в щитовидната жлеза директно се отразяват върху организма на човека.

Ракът на щитовидната жлеза не е чест. Той се проявява, когато се развие тумор в зоната на врата. В повечето случаи адекватното лечение дава резултати при доброкачествена диагноза. Важно е да знаете, че диагнозата трябва да бъде много точна. Жените са най-предразположени към този тип рак по време на менопаузата или след нея.

Симптоми:

• Бучка на врата (подобно на Адамова ябълка)
• Честа болка в ушите
• Подути лимфни възли на врата
• Постоянно възпалено гърло
• Проблеми при преглъщане (одинофагия)
• Проблеми с дишането
• Астма
• Дрезгав глас
• Неясна реч
• Кашлица, която не е обвързана с друго здравословно състояние

Причини:

• Йоден дефицит. Свръхрастеж на нормална тиреоидна тъкан – не е ясна точната причина за настъпване на този растеж, но понякога се означава като аденом на щитовидната жлеза (доброкачествено образувание, което не се счита за опасно състояние, ако не причинява симптоми. Някои тиреоидни аденоми произвеждат хормони на щитовидната жлеза извън нормалното регулаторно влияние на хипофизната жлеза, което води до свръхпроизводство на хормони на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм).
• Киста на щитовидната жлеза – пълна с течност кухина в щитовидната жлеза, която най-често се получава от дегенериращи тиреоидни аденоми. Кистите обикновено са доброкачествени, но понякога съдържат злокачествени твърди компоненти.
• Хронично възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото) – заболяване на щитовидната жлеза, което може да доведе до нейното възпаление и поява на възли. Често е свързано с намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм).
• Мултинодуларна гуша – "гуша" е термин, използван най-често за описване на уголемяване на щитовидната жлеза, което може да е причинено от недостиг на йод или друго заболяване на щитовидната жлеза. Мултинодуларната гуша се характеризира с наличие на множество отделни възли, но причината за появата им не е напълно изяснена.
• Рак на щитовидната жлеза. Въпреки че шансовете възелчето да е злокачествено са малки, рискът е по-голям, ако имате фамилна история за рак на щитовидната жлеза или други видове рак на ендокринната система, ако имате анамнеза за излагане на радиация (особено в областта на главата и шията). Ако възелчето е голямо и твърдо, причинява болка или дискомфорт рискът от злокачественост е по-висок.

Видове:

5-те типа рак на щитовидната жлеза са:

• Папиларен карцином. Това е най-често срещаният тип (70% от случаите). Жените, които са били изложени на цервикално лъчение, са с най-голям риск. Туморът лесно се разпознава и може да е налице твърдяване. При пациентите в напреднал стадий на този тип рак е възможно метастазите да са се разпространили до шийните лимфни възли. Развитието на образуванията е бавно и безболезнено.
• Фоликуларен карцином. Това е вторият по популярност тип рак на щитовидната жлеза, който се проявява най-често при болни от гуша, особено на възраст над 50 г. Туморът е толкова голям, колкото самата жлеза, но се открива трудно. Може да се разпространи чрез кръвоносната система и да се появяват метастази в белите дробове и костите. Възможно е да се разпространи и чрез лимфната система. Образуванията са безболезнени и твърди на пипане.
• Анапластичен карцином. Само 10% от заболелите от рак на щитовидната жлеза са от този тип. Той е изключително злокачествен и се среща при хора над 65-годишна възраст, вече сблъсквали се с проблеми, като гуша или папиларен и фоликуларен карцином. Туморът представлява маса, атакуваща цялата жлеза. Тя може да предизвика появата на метастази чрез лимфната система. Анапластичният карцином е болезнен и много бързо се развива. На пипане е твърд.
• Модуларен карцином. Този тип рак на щитовидната жлеза има произход, различен от този на останалите. Лесно се открива по време на обичаен хистологичен преглед. Може да се развие независимо от възрастта на пациента, като най-засегнати са жените. Рискът се увеличава след навършване на 50-годишна възраст. Възможно е модуларният карцином да предизвика появата на метастази чрез лимфомата и кръвоносната система. В повечето случаи заболяването е наследствено.
• Лимфом на щитовидната жлеза. Ракът започва своето развитие в клетки, наречени лимфоцити, които са част от имунната система на тялото. Развитието му е бавно. Най-често се диагностицира при жени, страдащи от други проблеми с щитовидната жлеза, например хашимото.

Диагностициране:

Тест за откриване на рака на щитовидната жлеза. Ако наблюдавате някои от горепосочените симптоми, добра идея е да насрочите преглед при ендокринолог, който да назначи диагностични тестове и да ви прегледа, за да установи дали става дума за рак на щитовидната жлеза. Най-често използваните методи на изследване са:

• Ултразвуково сканиране. По време на ултразвук лекарят ще прегледа цялата зона на врата (включително щитовидната жлеза) за възли и бучки. Ако такива бъдат открити, ще бъдете информирани дали са твърди или пълни с течност. Кистите в зоната на щитовидната жлеза не са канцерогенни – в повечето случаи те са доброкачествени.
• Биопсия. При нея се използва игла и се взима малка тъканна проба от образованието или кистата. След това се изследва в лаборатория. Лекарят ще използва ултразвук, за да направлява иглата. Ще ви бъде поставена локална анестезия в зоната на образуванието. Този тест се извършва само, ако е открито възелче.
• Компютърна томография. Този компютърен тест изследва не само зоната на врата, но и на гръдния кош – в търсене на знаци за рак навсякъде в тялото, особено белите дробове. Целта е да се определи дали ракът се е разпространил в други меки тъкани.

Изследвания сочат, че жените, които са родили през последните 5 години, са по-предразположени към заболяване от папиларен рак на щитовидната жлеза. Това се дължи на факта, че жлезата произвежда повече хормони заради бременността, което може да се отрази на здравето им в бъдеще. Рискът се повишава още повече, ако жената забременява няколко пъти за кратък период от време.

Лечение:

При солитарен папиларен микрокарцином (диаметър под 1,5 см) е достатъчна хемитиреоидектомията (премахване на единия дял на жлезата). Във всички останали случаи на диференциран карцином се провежда тотална тиреоидектомия, евентуално с отстраняване на регионалните лимфни възли и последващо радиойодлечение на остатъчната щитовидна тъкан. Преди него се провежда сцинтиграфско изследване на цяло тяло за откриване на налични метастази. При ангажиране на тъкани извън жлезата или метастази в лимфните възли се провежда допълнително и облъчване на засегнатите участъци. Във всички случаи се провежда и лечение с щитовидни хормони, целта на което не е корекцията на хормоналния дефицит, а подтискането на секрецията на тиреотропния хормон (разглеждана като един от факторите, повлияващи на туморния растеж). При наличие на метастази се провежда и цитостатично лечение.

Недиференцираният дребноклетъчен карцином има много бърз растеж и обикновено при откриването на болестта е толкова напреднал, че са възможни само палиативни хирургични мерки и лъчелечение. Тези карциноми не натрупват радиойод и радиойодлечението е безпредметно. Много малък успех има цитостатичното лечение.

Билколечение:

• Мехурчесто водорасло. Мехурчестото водорасло е било използвано от векове за лечение на проблеми свързани с щитовидната жлеза. Това водорасло съдържа големи количества природен йод, което го прави един от най-добрите естествени средства за лечение на възли на щитовидната жлеза. Наличието на минерали като магнезий, желязо, цинк и други също помагат за подобряване на здравето на тъканите.
• Саргасум. Саргасум е вид водорасло, използвано в традиционната китайска медицина за лечение на заболявания на щитовидната жлеза. То е богато на йод, затова ежедневният прием на чай от саргасум може да е полезно и ефективно естествено средство при възли на щитовидната жлеза свързани с йоден дефицит. Може да приемате чай три пъти на ден.
• Чай от звездица (врабчови чревца). Пиенето на чай от звездица всеки ден помага за намаляване на размера на възелчетата. Може да предотврати и образуването на нови нодули. Добавете една чаена лъжичка звездица на прах или изсушена билка към една чаша вряла вода. Пийте този чай поне два пъти на ден.
• Подходящи са още зелен чай и чай от бамбукови листа. Те имат способността да намаляват образуването на слуз, която помага за разрастването на възлите.
• Еньовче. Еньовчето е добре позната у нас билка. Освен с полезните си ефекти върху щитовидната жлеза, тя е от полза за здравето на бъбреците и черния дроб. При възли на щитовидната жлеза е полезно да приготвяте чай от еньовче (1 чаена лъжичка на 500 мл вряла вода), който може да пиете веднъж или два пъти на ден. Може да използвате чая и за гаргара (добре е да е топъл).
• Женшен. Женшенът е билка, използвана от векове в традиционната китайска медицина за лечение на много заболявания. Той съдържа съединения, които са с противовъзпалителен характер и редовият им прием помага да се свият възлите на щитовидната жлеза. Освен това, женшенът помага да се отпуснете и да се освободите от стреса, който също има отношение към правилното функциониране на щитовидната жлеза. Приемайте екстракт от женшен всеки ден.
• Селен. Селенът е микроелемент с важно значение за здравето и оптималната функция на щитовидната жлеза. Една от главните му роли е да регулира хормоналния синтез (предимно тироксин). Може да повишите нивата на селен в организма чрез консумация на четири-пет бразилски ореха всяка сутрин, няколко поредни седмици. Може да приемате и селен под формата на капсули.
• Компрес с тиква и зехтин. Лечебната смес се приготвя чрез смесването на 300 грама настъргана тиква с 3 супени лъжици натурален зехтин. Нанесете получената смес върху памучен плат и го увийте около шията, в областта на щитовидната жлеза. Оставете го да престои цяла нощ и го отстранете на сутринта. Правете това всяка вечер, в продължение на поне две седмици. Приготвяйте сместа всяка вечер!
• Ленено семе. Често споменаваме лененото семе, когато става въпрос за здравето на храносмилателната система, защото е с високо съдържание на фибри. То също така помага и на щитовидната жлеза. Тези, които имат намалена функция на щитовидната жлеза, могат да помогнат за увеличаване на необходимите на тялото хормони на щитовидната жлеза, чрез консумирането на ленено семе на дневна база. Трябва само около една супена лъжица всеки ден, за да се възползвате от положителното му въздействие. Можете да го добавите в храната си, за да го консумирате, което го прави много удобен избор.
• Ехинацеа. Тази билка е популярна за подобряване на имунитета и това се дължи отчасти и на това, че тя е идеална за доброто здраве на щитовидната жлеза. Тя е полезна за тези, които имат повишена функция на щитовидната жлеза. Трябва да използвате корена на билката. Можете да направите чай от накиснати корени във вряща вода.
• Джинджифил. Можете да използвате джинджифил, за да успокоите гадене и стомашно разстройство, но също така е идеален за щитовидната жлеза. Това е така, защото тази билка е богата на цинк, магнезий и калий, които са хранителни вещества, необходими за щитовидната жлеза. Трябва да използвате пресен джинджифил.Можете да ядете по малко пресен джинджифил или да направите чай от джинджифил. Джинджифилов чай с малко мед е успокояващ и ще помогне на щитовидната жлеза да функционира оптимално.
• Женско биле. Ако имате намалена функция на щитовидната, което ви причинява умора, тази билка може да помогне. В допълнение към регулирането на хормоните на щитовидната жлеза, тя също така дава лек тласък на енергия. Като бонус, тази билка съдържа това, което се нарича глицирретинова киселина, която може да блокира растежа на някои видове ракови клетки на щитовидната жлеза.
• Коприва. Копривата може да бъде от полза за тези, които имат и двете: слабо активна и хиперфункция на щитовидната жлеза. Копривата често се нарича тоник за щитовидната жлеза, защото нейното високо съдържание на йод може да помогне за намаляване на дефицита на този хранителен елемент. Консумирането на копривата под формата на чай обикновено е най-лесният и най-полезен начин.
• Вечерна иглика. Тази билка е популярна за здравето на жените, но също така е много полезна и за щитовидната жлеза. В тя подпомага намалената функция на щитовидната жлеза, но също може и да помогне за справяне със симптомите на това състояние, като например намаляване на косопада и при тежък менструален цикъл. Тя често се препоръчва да се пие поз формата на чай.
• В българската народна медицина алоето се използва предимно при болки в стомаха и червата, за възбуждане на апетита, при артрит, и през последните години - при рак.
• Синята тинтява е многогодишно тревисто растение, високо 60 см. Листата са срещуположни, елипсовидни, с успоредна нерватура. Цветовете са ситни, тръбести, с петлистна сраснала чашка, 4-листно сраснало венче, 5 тичинки. Коренът е сравнително добре развит, вретеновиден, с множество.
• Allium sativum е ботаническото название на чесъна, от семейство Лукови. Няма друго растение в света, което да лекува толкова успешно човечеството от древността до наши дни. Чесънът е мощен имуностимулант. Той повишава количеството на лимфоцитите, естествените клетки-убийци.
• Шиитаке (Lentinula edodes) се споменава в многобройни литературни сведения като лековита гъба с широк спектър на действие. Гъбата или екстрактът от нея се прилагат с голям успех като съпътстваща терапия при раково болни в Китай и Япония, както и отскоро в САЩ, Русия, Унгария, Германия.
• Блатен тъжник - Spirea ulmaria L. Многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, с неразклонено или разклонено само в горната си част обли. Стенно стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1-5 чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното от които е длановидно и с междинни по-дребни листа.
• Котешкият нокът е лиана, която вирее в тропическите зони на Централна и Южна Америка. Растението се вие по дърветата, достигайки до 30 метра дължина. По него растат шипове със завита форма като нокти на пантера. Оттам идва и името "Котешки нокът".
• Кукурякът притежава сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно активни гликозиди. Освен това той има диуретично действие, успокоява нервната система.
• Малка Шведска Горчивка - комбинация от 11 билки.
• Кандиколистното обичниче или както го наричат - Демир Бозан. Отварата от него според народните вярвания и магии се смята за любовен елексир. Расте из храсталаците и по тревистите места.

Хранителен режим:

• Избягвайте храни, увеличаващи продукцията на слуз. Свръхпродукцията на слуз в организма може да предизвика влошаване и задълбочаване на състоянието. Затова, най-добре е да избягвате храни като маргарин, пържени и преработени храни, млечни продукти. Това със сигурност ще подобри състоянието и ще намали риска от влошаване.
• Намалете приема на захар. Ако имате възли на щитовидната жлеза е особено важно да поддържате имунната система на ниво, тъй като всяко възпаление или инфекция може да причини утежняване на състоянието. Захарта прави имунната система по-слаба и увеличава възпалението в организма. Ето защо, ще бъде от полза намаляването на консумацията на захар и захарни изделия. Още по-добре, ако те бъдат напълно изключени от менюто. Това може да е изключително полезна стъпка за предотвратяване на уголемяването и увеличаване на броя на възлите.
• Добавете ежедневна закуска от овесена каша с тиквени семки, семена от чиа, ленено семе, кокос и канела.
• Консумирайте морска храна редовно. Морската храна е богата на природен йод и редовната й консумацията ще допринесе за осигуряване на допълнително количество йод за щитовидната жлеза, който играе важна роля в лечението на възлите, особено в случаите, свързани с йоден дефицит.
• Мастни киселини. Мастните киселини са много полезен лек за възли на щитовидната жлеза. Те спомагат за поддържане здравето на тъканите и намаляват възпалението. За да си ги набавите в по-високи количества, трябва да наблегнете на храни, които ги съдържат във високи концентрации. Ядките и семената са известни като най-добрите природни източници на мастни киселини и трябва да бъдат част от ежедневния хранителен режим, ако имате възли на щитовидната жлеза. Други източници на здравословни мастни киселини са авокадо, семена от чиа и зехтин.
• Кокосово масло. Полиненаситените масла, които използваме за готвене могат да имат негативен ефект върху нашата щитовидна жлеза. В действителност, изследванията показват, че те играят важна роля за развитието на тиреоидните възли и други проблеми с щитовидната жлеза при много хора. Коксовото масло е много здравословно и свободни от полиненаситени съединения. То подпомага метаболизма, който е една от основните функции на щитовидната жлеза. Така че, ако имате възли на щитовидната жлеза и метаболизма Ви е засегнат от това, консумацията на кокосово масло ще бъде много полезно за Вас. Достатъчно е да приемате две супени лъжици натурално кокосово масло на ден, като го добавяте към вашите салати или ястия.
• Цитрусови плодове. Цитрусовите плодове са особено полезни за намаляване на количеството на образуваната слуз, което може да помогне в лечението на възли на щитовидната жлеза. Яжте много цитрусови плодове като лимони, лайм, портокали. Те ще помогнат за намаляване на размера на възлите. Може да ги ядете като цели плодове или под формата на прясно изцеден сок.
• Глина бентонит. Глина бентонит е популярно средство, както за вътрешно, така и за външно приложение. Тя помага за премахване на натрупаните токсини в тялото като ги абсорбира. Може да пиете по една чаена лъжичка разтворена в чаша вода, както и да прилагате ежедневно локално, върху кожата (под формата на маска). Това ще помогне по-бързото възстановяване на щитовидната жлеза.

Прогноза:

Зависи от вида на тумора и стадия на растеж. При диференцираните карциноми по-благоприятният вариант е папиларният, в сравнение с фоликуларния. 10-годишната преживяемост достига до 70%. При недиференцираните карциноми прогнозата е лоша и повечето пациенти умират в рамките на две години.

Важен показател при диспансерния контрол е серумното ниво на тиреоглобулина. Той се отделя от туморните клетки в кръвта. След тоталната тиреоидектомия стойностите му спадат до нулата. Измеримите стойности говорят за наличието на рецидив или метастази. Тогава се налага спиране на супресионното лечение и радиойоддиагностика за откриване на огнищата с последващи палиативни мероприятия (хирургично, радийод- или лъчелечение).

Особена форма е медуларният карцином (от парафоликуларните С-клетки). Той се среща и фамилно, а също и в рамките на множествената ендокринна неоплазия тип 2 (съчетан с феохромоцитом и първичен хиперпара-тиреоидизъм). Метод на избор е тоталната тиреоидектомия с отстраняване на шийните лимфни възли, тъй като в тях често се откриват метастази. Лъчелечението има по-малък успех, а радиойодлечението е безпредметно. В рамките на диспансерния контрол се проследяват нивата на серумния калцитонин и на карциноембрионалния антиген (СЕА), който също се експримира от туморните клетки. Определянето на серумните нива на калцитонина служи за ранна диагностика при семейните форми. При тях трябва да се търсят и феохромоцитом или първичен хиперпаратиреоидизъм.