Банер за мобилна версия за апликация

Реактивен артрит

Реактивният артрит се счита за системно ревматично заболяване, т.е. болестта може да предизвика възпаление и в други органи освен ставите - очите, лигавицата на устата, кожата, сърцето, бъбреците и белите дробове. Реактивният артрит има много общи черти с няколко други артритни заболявания като псориатичния артрит, анкилозиращия спондилит (болест на Бехтерев) и артрита, свързан с възпалителните заболявания на червата (язвен колит и болест на Крон). Всяко от тези артритни състояния може да предизвика заболяване, изявяващо се с възпаление на гръбначния стълб и други стави, очите, кожата, устата и различни вътрешни органи. Поради приликите между тях и общата тенденция за възпалително засягане на гръбначния стълб, тези заболявания се наричат с общото наименование "спондилартропатии".

Смята се, че заболяването се дължи на реакция на собствената имунна система (автоимунна атака) срещу налични в отделни системи на тялото инфекциозни агенти (бактерии и хламидии най-често). Имунната система е генетично предразположена към хиперактивен (ненормално силен) имунен отговор при контакт с някои бактерии, причиняващи инфекции на пикочо-половата система и червата. Ненормалната защитна реакция на имунната система води до спонтанно възпаление (без директно присъствие на инфекциозни агенти) на ставите и очите.

Реактивният артрит е хронична (дълго продължаваща) форма на артрит, която се характеризира със следните три особености:

възпаление на ставите (типично се развива една до три седмици след прекарване на пикочо-полова или чревна инфекция);
възпаление на очите (най-често засегната е лигавицата покриваща "бялото" на окото - конюнктива и тогава възпалението се нарича конюнктивит;
възпаление на пикочната, половата или храносмилателната системи.

Възпалителната реакция в ставните и очни тъкани може да е налице при паралелни симптоми на инфекция на пикочо-половата и храносмилателната системи или да се изяви без налична в момента такава инфекция (пациентът може да има спомени за възпалително заболяване на пикочо-половите органи и червата или такова да е протекло незабелязано от него). Най-често ставното възпаление се развива след "върха" на пикочо-полова или чревна инфекция - средно 1 до 3 седмици след това.

Причини:

Причината за възникване на реактивен артрит не е напълно изяснена. Засега се знае, че за това е отговорно взаимодействието на генетично предразположена имунна система с определени инфекциозни агенти:

Генетична предразположеност - реактивния артрит се среща по-често в определени семейства, т.е. склонността към развитието му се унаследява до известна степен. При болните с реактивен артрит, се среща с по-голяма честота един от гените, контролиращ имунната система - HLA-B27; този ген се среща и при други заболявания от групата на спондилартропатиите както и при напълно здрави хора; наличието му означава само предразположение към развитие на подобно заболяване.

Счита се, че при предразположените хора, инфекцията на определени органи и системи (пикочополовите органи и червата) с определени инфекциозни агенти предизвиква изявата на заболяването. Най-честите причинители на пикочо-полови инфекции, след които се развива реактивен артрит са микроорганизми, наречени хламидии (род Chlamydia). Най-честите чревни инфекции, след които може да възникне реактивен артрит, се причиняват от бактериите от родовете салмонела (Salmonella), шигела (Shigella), йерсиния (Yersinia) и кампилобактер (Campylobacter).

Реактивният артрит възниква най-често при пациенти между 30 и 50-годишна възраст, но може да засегне хора във всяка възраст, включително и деца (формата, развиваща се след чревни инфекции).

Формата, която се развива след инфекция на половите органи и пикочните пътища се среща много по-често при мъже (обикновено под "Синдром на Райтер" се разбира именно тази форма).

Формата, развиваща се след чревна инфекция, се среща с еднаква честота, както при мъжете така и при жените.

Симптоми:

Симптомите на реактивния артрит могат да се разделят на оплаквания, произлизащи от засегнатите стави и околставни тъкани и оплаквания, произлизащи от други засегнати органи.

Оплаквания, произхождащи от възпаление на ставите и околоставните тъкани:

ставите, най-често засегнати от възпалението при реактивниа артрит са коленните, глезенните, китковите и малките стави на ходилото. Обикновено засягането е асиметрично (т.е. при две симетрични стави, напр. две колена, възпалена е едната става в едната половина на тялото, докато другата не показва болестни изменения) и са засегнати една или няколко стави в тялото (рядко повече от 3-4, такъв артрит се нарича "олигоартрит").
възпалението на споменатите стави се изявява с болка, скованост, подуване, затопляне и по-рядко зачервяване; възпалението може да обхване всички ставички и тъкани на един пръст (на ръката или ходилото), което води до цялостното му подуване (пръстът заприличва на "наденичка" и състоянието се нарича "дактилит"), подбно засягане на пръстите може да се наблюдава при псориатичния артрит и болестта на Бехтерев.
възпалението на гръбначния стълб може да предизвика скованост и болка с ограничение на движенията във врата, кръста или целия гръб.
възпалителният процес може да засегне и хрущяла - най-често това се наблюдава в хрущяла около гръдната кост, където предните краища на ребрата се залавят за нея, което предизвиква болка в гръдбата област; състоянието се нарича "костохондрит".
възпалителният процес нерядко засяга и местата, където сухожилята на мускулите се залавят за костите (тендинит, инсерционит); това предизвиква спонтанна болезненост и силна болка при съкращение на определени мускули и мускулни групи.

Оплаквания, произхождащи от засягането на други органи:

възпалението на бялата част на окото (конюнктивит) и оцветената част - ириса (ирит, иридоциклит) се срещат често в ранния период на реактивния артрит, като могат да показват вълнообразен ход, т.е. да се обострят и стихват периодично. Конюнктивитът може да протече с болка или безболково, само със зачервяване на окото и засилена слъзна секреция, докато възпалението на ириса обикновено предизвиква сериозна болка, засилваща се при насочване на погледа към ярка светлина.
възпалението на пикочните пътища обичайно засяга долната им част; най-често страда уретрата (тръбичката, през която се оттича пикочния мехур и която се отваря на върха на члена или между малките срамни устни), което се изявява с парене и смъдене при уриниране и/или изтичане на гноевидна материя от отвърстието и на главичката на члена; лигавицата и кожата около главичката на члена могат да бъдат зачервени и мацерирани; засягането на пикочния мехур причинява чести позиви за уриниране и чувство за неизпразнен мехур. Възпалението на простатата (простатит) се изявява с тъпи болки в дъното на таза и силни болки при семеизпразване (еякулация).
образуване на открити разрязвявания по твърдото и мекото небце, а нерядко и по езика, които често остават незабелязани, тъй като не причиняват болка.
възпалението на дебелото черво се изявява с диария, наличие на гной или кръв в изпражненията, както и чести позиви за ходене по голяма нужда.
възпалението на аортата възниква много рядко и може да причини недостатъчно затваряне на платната на аортната клапа, връщане на кръв от аортата към лявата камера и сърдечна недостатъчност.
много рядко възпалителния процес може да засегне възбудно-проводната ситема на сърцето (системата, по която се провеждат електрическите сигнали за съкращение на сърдечния мускул) с образуване на нефункционираща съединителна тъкан, което да доведе до неправилен ритъм на сърцето и необходимост от имплантиране на изкуствен сърдечен стимулатор (пейсмейкър).

Обърнете се към лекар, ако забележите подуване, скованост, болка и зачервяване в една или повече стави, придружени от възпаление на окото на фона на една до три седмици, след прекарана пикочо-полова или чревна инфекция.

Диагностициране:

След като Ви прегледа, личният лекар може да Ви насочи към лекари специалисти. Най-често това са ревматолог (специалист в откриването и лечението на ревматичните заболявания, каквото е и реактивния артрит), ортопед-травматолог (специалист в откриването и лечението на заболяванията на опорно-двигателния апарат), а нерядко и уролог (специализиран в откриването и лечението на заболяванията на отделителната система-бъбреци и пикочни пътища), гастроентеролог (специалист по заболяванията на храносмилателната система) и офталмолог (специалист по заболяванията на очите).

В първоначалния си разговор с Вас, лекарят ще Ви разпита подробно относно вида и характеристиката на оплакванията, тяхната давност и начин на поява, факторите, които ги облекчават и утежняват и др. Особено важна е информацията за съчетание на ставните оплаквания с такива от страна на очите и пикочо-половата система, както и информацията за налична или прекарана наскоро пикочо-полова или чревна инфекция.

След разговора, лекарят ще Ви прегледа обстойно, като обърне внимание на състоянието на ставите и околоставните тъкани (търсят се белези на възпаление като болка, подуване, зачервяване, скованост, затопляне, болка при съкращаване на определени мускули), състоянието на очите и реакцията им на светлина, състоянието на външните полови органи и т.н.

За потвърждаване на диагнозата и отхвърляне на други заболявания, протичащи с подобна клинична картина лекарят може да назначи редица изследвания. Не съществува лабораторно изследване, което със сигурност да докаже наличието на реактивен артрит.

Най-често извършваните изследвания са:

рутинни кръвни изследвания - могат да покажат повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и повишен CRP (С-реактивен протеин), които са неспецифични белези за наличие на възпалителен процес в организма.
рутинни уринни изследвания - могат да покажат неспецифични белези за възпаление на пикочо-половите пътища.
имунологични изследвания - съществува метод за определяне наличието в кръвта на генетичния маркер HLA-B27, което може да бъде от полза при пациентите със засягане на гръбнака; определянето наличието на автоантитела може да разграничи реактивния артрит от други системни заболявания, които протичат с възпалително засягане на ставите и други тъкани, така например тестът за ревматоиден фактор е положителен при ревматоидния артрит и е отрицателен при реактивния артрит
рентгенография - рентгеновите снимки могат да покажат изменения типични за възпалително засягане на ставите и околоставните тъкани, но такива са налице обикновено след по-голяма давност на заболяването. Рентгеновите признаци също не могат да поставят диагнозата "реактивен артрит", но могат да изключат много други диагнози. На мястото на залавянето на сухожилията на мускулите могат да се открият калцификати, което свидетелства за продължително възпаление в тези области.
микробиологични изследвания на урина, изпражнения, секрет от простатна жлеза и намазки от уретра и шийка на матката - материал за изследване се добива чрез вземане на стерилна урина, проба от изпражнения, секрет от простата или намазка от уретра и външния отвор на шийката на матката; от взетите материали се правят посявки на хранителни среди или се извършват изследвания на ДНК (за хламидия, която не расте на хранителни среди); в резултат на това се доказва наличието на микробен причинител на инфекция и се определят антибиотиците, към които той е чувствителен (изготвя се антибиограма).
артроцентеза - представлява изтегляне на малко количество течност с помощта на спринцовка и игла при стерилни условия от кухината на възпалената става; взетият материал се изследва биохимично, под микроскоп за откриване на някои клетки или кристали (напр. при острото ставно възпаление при подагра във вътреставната течност се откриват кристали от пикочна киселина) и чрез посявка на хранителни среди за евентуално изолиране на микробен причинител в случаите на съмнение за инфекциозен артрит.

Лечение:

Лечението на реактивния артрит има две главни цели:

да облекчи симптомите на възпаление на ставите и други органи и с това да предотврати възникването на увреждания в тях;
да атакува пикочополовата или чревна инфекция, която най-вероятно причинява реактивното възпаление в ставите и другите органи.

Лечението на ставното възпаление се осъществява със следните средства:

рехабилитация и физиотерапия - включва комплекс от упражнения за мускулна сила и обем на движение и прилагане на лед и топлина, улразвук, инфрачервени лъчи, микровълни, йонофореза и др.
противовъзпалителни лекарства - обикновено се започва с нестероидни противовъзпалителни средства. Това са голям брой лекарства които повлияват подуването, болката, зачервяването и затоплянето в ставите и другите възпалени органи. Към тях спадат индометацин, аспирин, толметин, сулиндак, пироксикам и много други, произвеждани под различни търговски наименования. Продължителната им употреба често води до изява на нежелани реакции като стомашен дискомфорт, образуване на стомашна язва и дори кървене от храносмилателния тракт. За избягване на тези странични реакции е препоръчително тези лекарства да се приемат след хранене. При по-новите представители от тази група, като нимезулид, целекоксиб и др. тези странични ефекти са сведени до минимум. Лечението продължава до отшумяване на симптомите на възпаление. Обикновено нестероидните противовъзпалителни средства са в състояние да облекчат трайно тези симптоми. При неуспех на лечението се прибягва до употребата на кортикостероиди (преднизон и производните му, произвеждани под различни търговски наименования). Те са мощни противовъзпалителни средства и се прилагат при по-тежки и дългопродължаващи случаи на реактивен артрит. Поради многото на брой и тежки странични ефекти, които се получават при дълго прилагане на кортикостероиди във високи дози (наддаване на тегло, изтъняване на кожата, разреждане на косата, остеопороза, нарушаване на въглехидратния баланс и възникване на диабет, склонност към развитие на инфекции, разрушаване на хрущяла на големите стави и др.) стремежът е за прилагане на ниски дози кортикостероиди за кратки срокове или схеми с бързо намаляване на дозата. Кортикостероидите могат да се приемат през устата или венозно, както и локално чрез инжектиране в засегнатите стави (тогава рискът от възникване на нежелани реакции е много по-нисък).
потискащи имунитета лекарства - прилагат се рядко при тежки, хронично протичащи случаи на реактивен артрит, неповлияващи се от изброеното дотук лечение. Тук спадат метотрексат, сулфасалазин, азатиоприн и др. Прилагането на тези лекарства за дълъг период във високи дози крие рискове от сериозни странични ефекти (склонност към лесно развитие на инфекции, чернодробно и бъбречно увреждане, потискане на костния мозък с намаляване на броя на кръвните клетки и др.), което налага периодично проследяване на пациента с извършване на някои изследвания.
за лечение на очното възпаление обикновено се използват противовъзпалителни очни капки и мехлеми, но в някои случаи може да се наложи прилагането на вътреочни инжекциии с кортикостероиди или прилагане на кортикостероидно лечение през устата за избягване на усложнения на очното възпаление, които биха могли да доведат до увреждана на зрението и ослепяване.
за облекчаване на възпалението на външните полови органи (главичката на пениса и срамните устни) се използват кортикостероидни мехлеми.
лечение на пикочополовата и чревна инфекция - прилагат се различни антибиотици или комбинации от тях. Това става след изолиране на микробен причинител чрез изброените по-горе микробиологични изследвания и определяне на чувствителността им към антибиотици (изготвяне на антибиограма). Антибиотиците се прилагат в достатъчно високи дози и за достатъчно дълго време, след което отново се вземат материали за микробиологично изследване за да се прецени ефекта от лечението. Лечението се продължва до постигане на отрицателни резултати от микробиологичните изследвания (т.е. не се изолират болестотворни микроорганизми).

Окончателно излекуване невинаги е възможно. Повторно инфекциозно засягане на червата или пикочо-половата система може отново да причини реактивен артрит. В огромната част от случаите при навременно и правилно проведено лечение прогнозата е отлична с пълно възстановяване функцията на засегнатите стави и очите. В минимална част от случаите, може да се наблюдава хронично, затегнато протичане на болестта с трайно увреждане на ставите и/или очите, както и трудно повлияване от лечението.

Хранителен режим:

Има някои храни, които сериозно утежняват положението на страдащите от артрит и е препоръчително те да бъдат избягвани, за да не се увеличават болките в ставите. Такива са:

Пържени храни. Пържените храни влияят на артрита по два начина:

Първо, те причиняват възпаления дори в здравите тъкани, което влошава болковия синдром при страдащите от артрит, тъй като при тях възпалението е хронично.
Второ, наддаването на тегло, което консумацията на пържени и мазни храни предполага, е предпоставка за увеличаване натиска върху ставите, което причинява допълнителна болка.

Захар и рафинирани въглехидрати. Захарта и рафинираните въглехидрати увеличават производството на вид токсин, наречен краен продукт на гликирането. Този продукт противодейства на определени протеини в организма. Така възпалителният процес се влошава.
Излишната сол. Много пакетирани храни съдържат прекалено големи количества сол, защото тя е добър консервант. Така продуктите имат по-дълъг срок на годност. Но консумацията на излишна сол предизвиква възпаления в тъканите.
Някои видове консерванти също имат пряко отношение към повишаването на възпалението, затова е добре като цяло да се избягват преработени и предварително опаковани готови продукти. Най-добре е да консумирате домашно приготвени храни.
Месото няма как да се изключи, защото съдържа полезни за организма вещества. Но за хора с артрит е добре да бъде избягвано, тъй като увеличава възпалението в тъканите. Месото по принцип има това свойство, но при здравите хора борбата на организма с възпалителните процеси не е проблем. Проблем е при страдащите от артрит, при които възпалението е хронично и се обостря при наличие на подобен дразнител, какъвто е месото.
Алкохол и цигари. Въпреки че алкохолът и цигарите не са храни, те също попадат в списъка на забранените за употреба вещества при артрит. Те допринасят значително за утежняването на това страдание и влошават симптомите. Освен всичко, алкохолът може да предизвика и подагра, която е усложнение на артрита.
Глутенът е протеин, който присъства във всички тестени храни, приготвени от пшеница, ръж, ечемик, жито. Голяма част от тези тестени изделия присъстват на трапезата ни всеки ден. Глутенът е противопоказен при хора с артрит, особено при тези с ревматоиден артрит, защото често те имат цьолиакия – автоимунно състояние, предизвикващо силно възпаление в червата. При наличие на тези автоимунни възпалителни състояния, симптомите на болка и скованост се увеличават значително.
Млечни продукти. Някои протеини в млечните продукти са в основата на задълбочаването на възпалението. Това се случва, защото тялото произвежда антитела, за да се защитава от вредните вещества, но тези вещества могат да бъдат объркани с протеините в млякото. Така организмът атакува млечните протеини, в резултат на което се получава възпаление в тъканите. Тази реакция обикновено се случва при пациенти с ревматоиден артрит, който е автоимунно заболяване. При хората с остеоартрит положението е обратното – те трябва да включат максимално количество млечни продукти в диетата си.

Здравословна диета за страдащи от артрит трябва да включва:

Много плодове и зеленчуци;
Храни с високо съдържание на нишесте и фибри;
Храни с ниско съдържание на мазнини, а с високо съдържание на мононенаситени и полиненаситени мастни киселини;
Храни, бедни на сол и захар.

Билколечение

Гелът от алое съдържа вещества, стимулиращи здравето на ставите и действащи болкоуспокояващо.
Котешкият нокът е изключително ефикасна билка за редуциране болката при артритите.
Листата на евкалиптовото растение могат да бъдат прилагани външно за лечение на артритни болки. Това е благодарение на съдържащите се в него танини, които облекчават болката и възпалението.
Независимо дали прилагате джинджифила вътрешно, или външно, той представяла мощен съюзник в борбата с артрита. Джинджифилът редуцира характерните за това заболяване възпаление и силни болки. Той притежава противовъзпалителни свойства, които можете да задействате, като консумирате чай от джинджифил или правите топли компреси директно върху засегнатата зона.
Куркумата може да ви помогне да възпрете прогреса на артрита. Желателно е да я консумирате като добавка към супи и ястия.
Арниката притежава мощен противовъзпалителен ефект, който е ефикасен при лечението на артрит. Препоръчително е да правите компреси от корен от арника директно върху засегната зона, за да почувствате облекчение и да редуцирате възпалението.
Върбата още от древни времена се използва като средство срещу възпаленията. В случая, когато говорим за артрит, изследванията показват, че тя оказва позитивен ефект. Тази билка може да се приема орално, под формата на чай или таблетки. Препоръчваме ви да не надвишавате дневната доза.
Зеленият чай редуцира възпалението и е ефикасен при лечението и облекчаването на артритните болки. Препоръчително е да го приемате като отвара или да правите компреси.

Профилактика:

Предпазването от реактивен артрит невинаги е възможно, тъй като обикновено хората не знаят за генетичната си предразположеност за развитие за заболяването. За тези, които са боледували от реактивен артрит или имат близки родственици, страдащи от заболяването от полза може да бъде следното: