Ревматизъм

Ревматизмът е автоимунен възпалителен процес. Развива се след прекарана инфекция на фаринкса, причинена от стрептококови бактерии от група А. Доказано е, че ревматизъм може да настъпи и след кожна инфекция със стрептококи. Той има много разнообразна клинична картина. Ревматизмът се характеризира с негнойно възпаление на ставите, сърцето, подкожната тъкан и централната нервна система. Най-значимото усложнение при ревматизъм е засягането на сърцето.

От ревматизъм боледуват най-често деца на възраст от 5 до 15 години. Той може да се наблюдава и при млади възрастни, но честотата спада значително след пубертета и заболяването се среща много рядко след 35 годишна възраст.

Ревматичен пристъп

Стрептококите предизвикват възпаление и след около 15-20 дена се наблюдава първия ревматичен пристъп. Той се характеризира с покачването на телесната температура, изразен кожен ревматизъм, кардит, полиартрит и индоксикация на организма. За температурата е характерно, че се нормализира най-много до месец. Полиартрита предизвиква увреждане на ставите, като се усеща силна болка при движение, а дори и при покой на тялото. Кожата около болезнените стави се зачервява. Пристъпът отшумява за около седмица или най-много две. Сърцето е засегнато при повече от половината прекарали първи ревматичен пристъп. Възстановяването е по трудно и изисква повече време. Когато то е засегнато се изразяват симптоми на сърцебиене, бърза умора, стягане в сърдечната област, отпадналост и други. Ревматичното възпаление на централната нервна система се среща рядко. Най-податливи и често засегнати от него са младите момичета. Характеризира се с неконтролируемо движение на ръцете, главата или краката. Продължителността му е от 9 до 15 седмици. В някои от случаите протича до 2 години.

Причини

Ревматизъм може да настъпи след инфекция с бета-хемолитични стрептококи от група А. Възникването на заболяването се обяснява с понятието антигенна мимикрия – наличие на сходство между части на стрептоковия бактерий и някои тъкани на тялото. При наличие на стрептококова инфекция на фаринкса и по-рядко на кожата, имунната система на човека реагира с образуване на антитела, насочени срещу причинителя. Наличието на антигенна мимикрия пречи на имунната система да различи собствените тъкани от структурите на бактерия. Това води до развитие на възпаление в засегнатите тъкани, което продължава след преминаването на инфекцията на гърлото или кожата.

Симптоми

Ревматизъм може да се изяви с разнообразни симптоми, които се появяват самостоятелно или в различни комбинации.

• Възпалено гърло – само около 35-60% от пациентите с ревматизъм си спомнят за предшестващо заболяване със симптоми на горните дихателни пътища в предходните няколко седмици. Много от заболелите не търсят медицинска помощ или не вземат предписаните им антибиотици за профилактика на ревматизъм.
• Полиартрит – като цяло артритът на повече от една стави настъпва при около 75% от болните с ревматизъм. Честотата на появата на този симптом нараства с възрастта. Артритът при ревматизъм обикновено е симетричен и засяга големите стави, като коленни, глезенни, лакътни и ставите на китките. Те са оточни, зачервени, топли и болезнени. Артритът обикновено мигрира и обхваща нови стави. При повечето случаи на заболяването, полиартритът отзвучава за около 4 седмици, без да остават трайни последици. В противен случай трябва да се преразгледа диагнозата и да се търси друга причина за артрита.
• Кардит е единственото проявление на ревматизъм, което може да остави трайни увреждания и дори да причини смърт. Обикновено се проявява като панкардит – с възпаление на ендокарда, миокарда и перикарда. Наблюдава се в 30-60% при първите атаки на ревматизъм. По-често се наблюдава при по-малки деца, но се случва и при възрастни. Тежкото възпаление може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност. Пациентите с кардит могат да имат задух при физически усилия, кашлица, пристъпен нощен задух, гръдна болка, ортопнея. При перикардит се появява характерен шум – перикардно триене, както и е възможно наличие на излив в перикардната торбичка. Засягането на клапите на сърцето (предимно митралната) води до поява на характерен шум при аускултация. Възможно е  пациентът да няма изявени симптоми на кардит, а диагнозата да се постави на базата на данни от аускултацията или от ехокардиография.
• Хорея се характеризира с бързи, некоординирани и неволеви движения на части на тялото, емоционална лабилност, промени в личността. Може да засегне артикулацията и когнитивните способности. Настъпва при около 25% от случаите и е много рядко срещана при възрастни. Най-често се засягат момиченца. Възникването ѝ се обяснява с антигенна мимикрия – с наличие на автоантитела, свързващи се с ганглиозида в мозъка. Хорея може да се наблюдава самостоятелно или в комбинация с другите симптоми. Обикновено настъпва от един до шест месеца след предшестваща стрептококова инфекция и има едновременно неврологични и психологични прояви. Подобно на полиартрита, хореята обикновено отзвучава без да остави трайни увреждания. В някои случаи обаче, може да продължи две – три години и да е значителен проблем за болния и семейството му.
• Еритема маргинатум се проявява най-често като несърбящи, безболезнени, зачервени обриви по тялото. Имат форма на кръгчета дим, които нарастват в периферията, а изсветляват в центъра. Най-често се разполагат по тялото и проксималните части на крайниците. Обикновено се забелязват само при хора със светла кожа. Еритемата се наблюдава при около 10% от случаите на ревматизъм и е много рядка при възрастни. Обривите се запазват от няколко седмици до месеци.
• Подкожни възли – не са често срещано явление и обикновено съпътстват тежко протичащ кардит. Възлите са безболезнени и се разполагат върху костни повърхности или над сухожилия – колена, лакти, глезени, върху ахилесовото сухожилие и др. Обикновено изчезват след една – две седмици.
• Други симптоми – треска, коремна болка, отпадналост, кръвотечение от носа.

Диагностициране

Няма лабораторно изследване, което на сто процента да поставя диагнозата ревматизъм. Насочващи към диагнозата са данните за прекарана инфекция на гърлото или кожата.

За доказване на стрептококова инфекция се взема материал от фаринкса и се търси причинителя. Друго изследване е измерването на титъра на антистрептококови антитела (АST). Повишеният титър на антитела е белег за предшестваща инфекция със стрептококи на гърлото и в по-малка степен на кожата.

Други лабораторни изследвания като скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), С-реактивен протеин най-често са повишени, без това обаче да има особено значение за диагнозата. Проби от кръвта (хемокултури) се вземат при съмнение за ендокардит.

От образните изследвания се извършва рентгенография на бял дроб, на която може да се открие уголемена сърдечна сянка, поради сърдечната недостатъчност или голям перикарден излив. За оценка на засягането на сърцето значение има извършването на ехокардиография. Тя дава оценка на състоянието на сърдечните клапи – структурно и функционално.

Други изследвания, които могат да се извършат са електрокардиограма, изследване на ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела, за изключване на ревматоиден артрит. Може да се наложи и извършване на артроцентеза, за изключване на септичен артрит.

Лечение

Терапията и профилактиката при ревматизъм има четири опорни точки:

• Лечение на стрептококовата инфекция, която е довела до заболяването.
• Лечение на острата фаза на ревматизъм. Прилагат се противовъзпалителни средства за контрол над артрита, треската и другите остри симптоми. Най-често се прилагат салицилати, въпреки че е възможно и приложение на други нестероидни противовъзпалителни. Стероиди се прилагат при пациенти, при които нестероидните медикаменти не са дали добър ефект.
• Режимът на легло е традиционна част от лечението на ревматизъм, особено при пациенти с кардит. На болните се препоръчва да почиват през острата фаза на заболяването и постепенно да повишават активността си след преминаването й.
• Хореята обикновено се третира консервативно в спокойна, нестимулираща среда. При нужда от седация се прилага най-често валпроева киселина. При рефрактерна на лечение хорея се прилагат интравенозен глобулин, стероиди и плазмафереза, въпреки че сигурен ефект не е доказан.
• Лечение на кардита. Почивката на легло е съществена при пациентите със засягане на сърцето. При наличие на сърдечна недостатъчност, лечението е конвенционално. Диуретиците са основни в терапията. При тежък кардит някои прилагат стероиди. При миокардит трябва да се внимава за поява на аритмии.

Билколечение:

• Адамов корен – 100 грама от лечебния корен се наситняват и заливат с 500 милилитра вода; добавете и 50 грама олио. Приберете настойката за 3 дена. След изваждането ѝ я прецедете и съхранявайте в стъклен съд, който се затваря плътно. Използвайте за намазване на болезнените стави.
• Репички – изцеждате 1/2 чаена чаша сок от тях, който смесвате с чаена чаша домашен пчелен мед, 1/2 чаена чаша вода и супена лъжица готварска сол. Разбърквате много хубаво. Сместа се използва за намазване на болезнените места. Втрива се с масажиращи движения и след около 30 минутки се измиват третираните зони.
• Чесън – За направата на рецептата, ще Ви трябват 40 грама почистен чесън. Счуквате ги и ги заливате с 100 милилитра вода. Прибирате за 10 дена при стайна температура, но на тъмно. През периода на престой е добре, да разклащате всеки ден илача. Преди да започнете с неговата употреба, трябва да го прецедите. Приемате от чесновата настойка 2 пъти на ден, по 10 капки. Осъществявайте приема преди да се нахраните.
• Бобени шушулки – от тях се приготвя отвара. Използват се 20 грама счукани бобови шушулки, които се заливат с 1 литър питейна вода. Варите на много слаб огън в продължение на 3 часа. Прецеждате и пиете само по 1/2 чаена чаша на ден. Приема не се извършва на веднъж, а на малки глътки през целия ден. Добре е да пиете преди да сте консумирали храна.
• Билкова смес – смесват се по 30 грама от билките полски хвощ, мечо грозде, пача трева, листа на коприва, иглика, корени от гръмотрън, бял равнец и камшик. Със 600 милилитра вряща вода се заливат 3 супени лъжици от лековитата билкова смес. Продължителността на варене е само 10 минутки. Сваля се от котлона и се изчаква да изстине, чак тогава се цеди. Взима се преди консумирането на храна, 3 пъти на ден по 100 милилитра.
• Мед, жълтък и морска сол – счуквате на прах 2 супени лъжици морска сол. Омесвате с 2 две супени лъжици домашен пчелен мед. В друг съд разбивате 2 жълтъка от пресни яйца, по възможност домашни. Към тях добавяте и меда и солта и отново обърквате. Измивате краката си, подсушавате ги добре с кърпа и ги намазвате с домашния илач. Обувате памучни чорапи и отгоре овивате с найлон. Преспивате така, на сутринта сваляте компреса и измивате краката. За да бъде успешно лечението трябва да се приложи 7 поредни вечери. Почивате 30 дена и при нужда може да повторите.
• Вана с трина – в 2 литра вода сварявате за 30 минутки 1 килограм трина, която предварително сте поставили в платнена торбичка. Напълнете ваната с гореща вода и излейте отварата. Постепенно болният ляга във ваната, като водата трябва да е колкото може по-топла (колкото може да издържи човек). Ваната се покрива с брезент, като предварително се оформя дупка за главата. Брезента се слага, защото трината съдържа лечебно масло, което ще се изпари, ако не се покриете, а точно то се грижи за оздравяването. Когато водата започне да изстива спокойно можете да долеете с гореща. Продължителността на лечебната вана е около час. Добре е да направите около 40 такива вани, за да се възползвате максимално от лечебната им сила.

Други полезни билки:

• Репей;
• Малина;
• Черен бъз;
• Червено кучешко грозде;
• Люляк;
• Липа сребролистна;
• Върбинка, вербена, vervain;
• Плавун - Lycopodium Clavatum L.;
• Черен оман - Symphytum officinale L.;
• Великденче - Veronica;
• Зайча сянка - Asparagus officinalis;
• Изсипливче - Herniaria glabra;
• Конски кестен - Aesculus hippocastanum L.;
• Липа - Tilia Cordata Mill.;
• Лавандула - Lavandula Angustifolia;
• Хвощ - полски;
• Ранилист - Betonica Officinalis;
• Сладник - Glycrrhiza Glabra L.;
• Трицветна теменуга;
• Синя хвойна - Juniperus Communis L.;
• Шипка - Rosa Canina;
• Цариче - Alchemilla Vulgaris L.;
• Черен Бъз - Fr. Sambuci Nigrae;
• Джинджифил - Zingiber Officinale L.;
• Стевия - Stevia Rebaudiana L.;
• Мумио — илирийска смола.

Проверени рецепти:

• Взимат се по 1 супена лъжица лайка, стръкове от комунига и ленено семе. Заливат се с 400 мл. гореща вода и се оставят да киснат 20 мин. С получената настойка се правят компреси през нощта.
• Взимат се по 1 супена лъжица от бяла ружа, цветове от лайка, стръкове от комунига и 2 чаени лъжици ленено семе. Билките се заливат с 400 мл. гореща вода и се оставят да киснат 10-15 мин. Настойката се използва за компреси и обтриване на болните места.
• Настъргват се корите на 3 лимона, смесват се с 3 супени лъжици цветове от нар и се заливат с 400 мл. гореща вода. Оставят се да киснат 30 мин., след което настойката се прецежда и се използва за компреси, които се подменят на всеки 2-3 часа.
• 2 супени лъжички цветове на арника се заливат с 600 мл. вода. Варят се 10 мин., след което се оставят да киснат 15 мин. С получената настойка се правят компреси и разтривки на болните стави.
• 100 гр. цвят от великденче се нарязва на ситно и се залива с 1 литър 38-40 градусова ракия. Оставете съда (най-добре да е бутилка) на топло място или на слънце за 14 дни, след което прецедете. Прилагайте течността външно за разтриване на засегнатите стави, а вътрешно приемайте по 15 капки, разтворени в малко вода или билков чай, 3 пъти на ден.
• Напълнете стъклена бутилка до гърлото с цветове от жълт кантарион без да ги тъпчете. Долейте шишето със зехтин и го оставете да престои 40 дни на слънце. След известно време зехтинът ще стане с червеникав цвят. След 40-тия ден прецедете течността през марля и изстискайте добре остатъците. С полученото място правете разтривки 3-4 пъти на ден, а остатъка съхранявайте на тъмно място.
• 30 гр. борови връхчета се заливат с 600 мл. вода и се варят, докато водата остане 500 мл. Отварата се приема 3 пъти на ден, по 2 супени лъжици. По желание можете да добавите 150 гр. мед, 100 гр. небетшекер и 50 гр. нишадър (при кашлица). Освен това, за по-добър вкус може да добавите и по 10 гр. счукана канела, 5 гр. карамфил и 1 индийско орехче.
• Нарежете и счукайте ситно 7 глави червен лук. Поръсете ги с 25 гр. сол. Наложете лука на стъпалата на краката си, направете превръзка и останете така 10-12 часа (докато спите). Възможно е през това време, да усетите лек сърбеж, което не бива да Ви безпокои. След 3-4 налагания ще усетите подобрение в краката си.
• При ревматизъм на коляното налагайте с китка коприва между 4-10 пъти на ден.

Профилактика

Първичната профилактика (лечение на стрептококовия фарингит) значително намалява риска от ревматизъм и трябва да се прилага при доказване на инфекция със стрептококи от група А.

Вторичната профилактика се изисква за предотвратяване на нови стрептококови инфекции и е важна стъпка в поведението при ревматизъм. Пациенти, прекарали ревматизъм са с висок риск за настъпване на нови епизоди, с последващо увреждане на сърцето. Няма единно мнение в продължителността на антибиотичната профилактика, но най-често се прилагат насоките на СЗО (Световна Здравна организация). Продължителността на профилактиката, зависи най-вече от това дали има остатъчно заболяване на сърцето и от възрастта на пациента. Профилактиката се извършва с пеницилин, а при наличие на алергия – с еритромицин.